(Нова страница: Съборно слово 1926 IV Младежки събор) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
[[IV Младежки събор]] | [[IV Младежки събор]] | ||
| + | |||
| + | == Общение на детето с живата природа == | ||
| + | |||
| + | Б. Боев | ||
| + | |||
| + | Както въ всички области на живота новото учение носи нЬщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкрегпенъ въпросъ отъ тая область, именно за общени¬ето на дЬтето съ живата природа. | ||
| + | ПрЬзъ Втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрастъ) свързването съ силитЬ на живата природа, трЬбва да стане изходна точка на цЬлото обучение. За това има слЬднитЬ основания: | ||
| + | 1. При възпитанието на дЬтето трЬбва да се излиза отъ фи-зичното. То е по-достжпно за него. И слЬдъ тоВа, отъ физичното мо- жемъ да се издигнемъ до по-ВисшитЬ истини. | ||
| + | 2. Вториятъ периодъ се характеризира съ прЬдимното разви-тие на етерното тЬло, което съдържа строителнитЬ, жизненитЬ сили на организма. То организира физичното тЬло. За да е въ съгласие възпитанието прЬзъ този периодъ съ дЬтската природа, дЬтето трЬбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прЬзъ този периодъ то трЬбва да има работа съ цвЬтя, трЬви, дървета, извори и пр. | ||
| + | 3. Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитЬ на общо- човЬшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: "Индиви¬дуалното развитие е съкратено повторение на видовото". Отъ окул- тизма се знае, че човЬкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цЬлата природа. За него растението е било нЬщо повече отъ това, което то прЬдставлява за днешния човЬкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитЬ сили, които работятъ въ цвЬтята, дърветата, плани- нитЬ, изворитЬ, минералитЬ и пр. По-послЬ, съ потъването на човЬш- кото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способностъ. | ||
| + | 4. Днесъ у човЬка се събуждатъ нови сили, спящи до сига. И чрЬзъ тЬхното сжбуждане той ще влезе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човЬчеството въ своето развитие. | ||
| + | 5. Работата всрЬдъ природата укрЬпява физически и духовно. Ученикътъ вмЬсто да живЬе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бжде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитЬ сЬтива, мускули, бЬлъ дробъ и пр. | ||
| + | Що е "жива природа"? За материалиста природата е единъ слЬпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дЬйствителность. Окултистътъ подъ "жива природа" разбира съвокупностьта отъ разумнитЬ сжщества, които стоятъ задъ видимата природа. ПослЬдната е само изразъ на тЬхната дЬйность. Така човЬкъ може да се свърже съ духовнитЬ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвЬте не внася ли въ душата свЬтлина, висши идеи, хармония? | ||
| + | 6. ЧрЬзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дЬтето, понеже то ще живЬе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цЬлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човЬшката душа. | ||
| + | ДЬтето нЬма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрЬдъ нея ще бжде изходна точка на цЬлото обучение. И тая дЬйность отъ начало ще бжде срЬдна между игра и работа и постепенно ще прЬминава къмъ работа. Тя може да бжде разнообразна: 1. Чистене на пжтищата отъ клЬчки, камъчета и пр. 2. Чистене на извори. 3. Садене на цвЬтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лЬхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвЬтята, въ тЬхното съчетание, въ фигуритЬ, образувани отъ тЬхъ, въ формата на лЬхитЬ и пр. Тая дЬйность ще развие волята му, творческитЬ му сили, а живитЬ сили на природата пъкъ ще се прЬли- ватъ въ него. | ||
| + | Отъ друга страна, всЬки видъ дЬйность всрЬдъ живата при-рода, като чистене извори, садене цвЬтя, и др., прЬведени на другъ езикъ, сж символи на извЬстни духовни процеси. ВсЬки видъ такава дЬйность ще се прЬвежда отъ дЬтето. Въ това отношение, всички тЬзи дЬйности могатъ да имашъ важенъ възпитателенъ характеръ. Единъ примЬръ: както дЬтето чисти пжтя въ гората отъ камъчета, клЬчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитЬ мисли и чувства. Така всЬки видъ дЬйность всрЬдъ живата природа ще събужда съотвЬтнитЬ стремежи и импулси въ душата му. | ||
| + | И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нЬколко години само? Като знаемъ, че Въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прЬдставимъ, въ колко скоро врЬме голитЬ склонове и върхове ще бж- датъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дЬцата ще бжде събудено. | ||
| + | Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горЬпосоченитЬ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципи Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (ржченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима ржчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай ржчния трудъ, дава голЬмо мЬсто и на индустриалния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ прин- ципъ: - "Обучение чрЬзъ дЬйность" е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дЬтската природа. Даже нЬкои искатъ да направятъ дЬтето "малъкъ индустриалецъ". Съ машини, изобщо съ мъртви прЬдмети, дЬтето не трЬбва да работи или да се занимава до 14- тата си година. | ||
| + | физичниятъ трудъ трЬбва да бжде по 1-2 часа на день. А друго¬то врЬме ще се употрЬби за обработка на придобитото, прЬживЬното. Обучението по разнитЬ прЬдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. | ||
| + | Това е очевидно, прЬди всичко за естествознанието. ДЬтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бжде въ връзка съ дЬйностьта му! Сжщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смЬта- нето и геометрията съ работата му всрЬдъ природата. То ще брои лЬхитЬ, дръвчетата въ редоветЬ, вЬнечнитЬ листа въ цвЬта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. ЧрЬзъ тЬзи наблюдения то ще вниква въ извЬстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвЬтоветЬ, на лЬхитЬ и пр. По този начинъ ще се запознае съ всевъз-можни фигури. Това има и друго значение: красивитЬ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрЬзъ собствено творче-ство, ще будятъ у него извЬстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вжтрЬшната връзка между извЬстни фигури и извЬстни сили на душата. Сжщо така и за география, история, езицитЬ, музика и пр., работата му всрЬдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пЬснитЬ ще се говори за слънчевия лжчъ, за извора, за цвЬтята, за трЬвицата и пр., и всичко това слЬдъ туй може да се смЬта като дълбока алегория, явления изъ вжтрЬшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тЬзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бждатъ прЬживЬни по-дълбоко. | ||
| + | И гимнастическите упражнения могатъ да се свържатъ съ работата ВсрЬдъ природата и да послужатъ като срЬдство за влизане въ контактъ съ силитЬ на живата природа. Сжщото се отнася и за рисуването. ТрЬбва да се иматъ прЬдъ видъ ВисшитЬ разумни сили, които работятъ Въ природата. Изхождайки отъ формитЬ на приро-дата, дЬтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. | ||
| + | Има нЬкой опитни училища, въ които е приложенъ земледЬл- ския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тЬхъ. Защо? Защото въ тЬхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е доста-тъчно дЬтето само да работи всрЬдъ природата, но този елементъ трЬбва да прониква цЬлата му работа. | ||
| + | Неговата работа не трЬбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: | ||
| + | 1. ПрЬди всичко трЬбва да чувствува любовь къмъ цвЬтята, дърветата, трЬвитЬ и пр. То ще ги счита за живи сжщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тЬхъ. Малкото дЬте чувствува цЬлата природа одушевена, но послЬ фалшивото възпитание я прЬвръ- ща въ мъртва за него. ЧрЬзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дЬтето ще знае, че и най-малката трЬвица, дърво, цвЬте, мушичка, бръмбаръ и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дЬтето ще има съвсЬмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нЬма да иска вече на Връщане отъ екскурзия да кжса цВЬтята за букети. ТоВа има и Важно Възпитателно значение. То ще се отрази и Върху отношенията му кьмъ хората. По-горЬ се каза, че стаВа прЬлиВане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цЬлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитЬ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тЬхъ. | ||
| + | 2. Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дЬйно- стьта на ученика е слЬдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вжтрЬшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художе- ственъ елементъ въ дЬтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художе-ствените дарби у дЬтето. Отъ друга страна, той ще прЬдстави на дЬтето въ достжпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрЬвъ, поникването на жит-ното зърно, избирането на водата, посЬването и поливането на едно цвЬте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитЬ истини за дЬтето! И въ каква красива форма облЬчени то ще ги изучава! | ||
| + | 3. Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дЬтската дЬйность. ДЬтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитЬ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прЬдставя служене на другитЬ. И това ще става по вжтрЬшенъ импулсъ, а не чрЬзъ натрапване отвънъ. Въ "служене" дЬтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3-4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитЬ е източникъ на висша радость. Така то посте-пенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човЬшкия животъ, е когато той прЬдставлява служене на Бога. И тогазъ, всЬка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодЬйствие. | ||
| + | Въ връзка съ работата си всрЬдъ живата природа, дЬтето ще изучи постепенно и методитЬ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитЬ, отъ изворитЬ, отъ рЬкитЬ; послЬ, то ще изучи постепенно разумнитЬ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послЬ дойде до методитЬ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитЬ духовни закони на живата природа. | ||
| + | При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сжщества и ще бждемъ свързани съ тЬхъ съ връзкитЬ на Аюбовьта. | ||
Версия от 12:10, 9 април 2011
Общение на детето с живата природа
Б. Боев
Както въ всички области на живота новото учение носи нЬщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкрегпенъ въпросъ отъ тая область, именно за общени¬ето на дЬтето съ живата природа. ПрЬзъ Втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрастъ) свързването съ силитЬ на живата природа, трЬбва да стане изходна точка на цЬлото обучение. За това има слЬднитЬ основания: 1. При възпитанието на дЬтето трЬбва да се излиза отъ фи-зичното. То е по-достжпно за него. И слЬдъ тоВа, отъ физичното мо- жемъ да се издигнемъ до по-ВисшитЬ истини. 2. Вториятъ периодъ се характеризира съ прЬдимното разви-тие на етерното тЬло, което съдържа строителнитЬ, жизненитЬ сили на организма. То организира физичното тЬло. За да е въ съгласие възпитанието прЬзъ този периодъ съ дЬтската природа, дЬтето трЬбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прЬзъ този периодъ то трЬбва да има работа съ цвЬтя, трЬви, дървета, извори и пр. 3. Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитЬ на общо- човЬшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: "Индиви¬дуалното развитие е съкратено повторение на видовото". Отъ окул- тизма се знае, че човЬкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цЬлата природа. За него растението е било нЬщо повече отъ това, което то прЬдставлява за днешния човЬкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитЬ сили, които работятъ въ цвЬтята, дърветата, плани- нитЬ, изворитЬ, минералитЬ и пр. По-послЬ, съ потъването на човЬш- кото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способностъ. 4. Днесъ у човЬка се събуждатъ нови сили, спящи до сига. И чрЬзъ тЬхното сжбуждане той ще влезе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човЬчеството въ своето развитие. 5. Работата всрЬдъ природата укрЬпява физически и духовно. Ученикътъ вмЬсто да живЬе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бжде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитЬ сЬтива, мускули, бЬлъ дробъ и пр. Що е "жива природа"? За материалиста природата е единъ слЬпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дЬйствителность. Окултистътъ подъ "жива природа" разбира съвокупностьта отъ разумнитЬ сжщества, които стоятъ задъ видимата природа. ПослЬдната е само изразъ на тЬхната дЬйность. Така човЬкъ може да се свърже съ духовнитЬ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвЬте не внася ли въ душата свЬтлина, висши идеи, хармония? 6. ЧрЬзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дЬтето, понеже то ще живЬе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цЬлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човЬшката душа. ДЬтето нЬма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрЬдъ нея ще бжде изходна точка на цЬлото обучение. И тая дЬйность отъ начало ще бжде срЬдна между игра и работа и постепенно ще прЬминава къмъ работа. Тя може да бжде разнообразна: 1. Чистене на пжтищата отъ клЬчки, камъчета и пр. 2. Чистене на извори. 3. Садене на цвЬтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лЬхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвЬтята, въ тЬхното съчетание, въ фигуритЬ, образувани отъ тЬхъ, въ формата на лЬхитЬ и пр. Тая дЬйность ще развие волята му, творческитЬ му сили, а живитЬ сили на природата пъкъ ще се прЬли- ватъ въ него. Отъ друга страна, всЬки видъ дЬйность всрЬдъ живата при-рода, като чистене извори, садене цвЬтя, и др., прЬведени на другъ езикъ, сж символи на извЬстни духовни процеси. ВсЬки видъ такава дЬйность ще се прЬвежда отъ дЬтето. Въ това отношение, всички тЬзи дЬйности могатъ да имашъ важенъ възпитателенъ характеръ. Единъ примЬръ: както дЬтето чисти пжтя въ гората отъ камъчета, клЬчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитЬ мисли и чувства. Така всЬки видъ дЬйность всрЬдъ живата природа ще събужда съотвЬтнитЬ стремежи и импулси въ душата му. И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нЬколко години само? Като знаемъ, че Въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прЬдставимъ, въ колко скоро врЬме голитЬ склонове и върхове ще бж- датъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дЬцата ще бжде събудено. Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горЬпосоченитЬ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципи Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (ржченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима ржчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай ржчния трудъ, дава голЬмо мЬсто и на индустриалния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ прин- ципъ: - "Обучение чрЬзъ дЬйность" е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дЬтската природа. Даже нЬкои искатъ да направятъ дЬтето "малъкъ индустриалецъ". Съ машини, изобщо съ мъртви прЬдмети, дЬтето не трЬбва да работи или да се занимава до 14- тата си година. физичниятъ трудъ трЬбва да бжде по 1-2 часа на день. А друго¬то врЬме ще се употрЬби за обработка на придобитото, прЬживЬното. Обучението по разнитЬ прЬдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. Това е очевидно, прЬди всичко за естествознанието. ДЬтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бжде въ връзка съ дЬйностьта му! Сжщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смЬта- нето и геометрията съ работата му всрЬдъ природата. То ще брои лЬхитЬ, дръвчетата въ редоветЬ, вЬнечнитЬ листа въ цвЬта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. ЧрЬзъ тЬзи наблюдения то ще вниква въ извЬстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвЬтоветЬ, на лЬхитЬ и пр. По този начинъ ще се запознае съ всевъз-можни фигури. Това има и друго значение: красивитЬ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрЬзъ собствено творче-ство, ще будятъ у него извЬстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вжтрЬшната връзка между извЬстни фигури и извЬстни сили на душата. Сжщо така и за география, история, езицитЬ, музика и пр., работата му всрЬдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пЬснитЬ ще се говори за слънчевия лжчъ, за извора, за цвЬтята, за трЬвицата и пр., и всичко това слЬдъ туй може да се смЬта като дълбока алегория, явления изъ вжтрЬшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тЬзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бждатъ прЬживЬни по-дълбоко. И гимнастическите упражнения могатъ да се свържатъ съ работата ВсрЬдъ природата и да послужатъ като срЬдство за влизане въ контактъ съ силитЬ на живата природа. Сжщото се отнася и за рисуването. ТрЬбва да се иматъ прЬдъ видъ ВисшитЬ разумни сили, които работятъ Въ природата. Изхождайки отъ формитЬ на приро-дата, дЬтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. Има нЬкой опитни училища, въ които е приложенъ земледЬл- ския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тЬхъ. Защо? Защото въ тЬхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е доста-тъчно дЬтето само да работи всрЬдъ природата, но този елементъ трЬбва да прониква цЬлата му работа. Неговата работа не трЬбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: 1. ПрЬди всичко трЬбва да чувствува любовь къмъ цвЬтята, дърветата, трЬвитЬ и пр. То ще ги счита за живи сжщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тЬхъ. Малкото дЬте чувствува цЬлата природа одушевена, но послЬ фалшивото възпитание я прЬвръ- ща въ мъртва за него. ЧрЬзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дЬтето ще знае, че и най-малката трЬвица, дърво, цвЬте, мушичка, бръмбаръ и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дЬтето ще има съвсЬмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нЬма да иска вече на Връщане отъ екскурзия да кжса цВЬтята за букети. ТоВа има и Важно Възпитателно значение. То ще се отрази и Върху отношенията му кьмъ хората. По-горЬ се каза, че стаВа прЬлиВане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цЬлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитЬ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тЬхъ. 2. Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дЬйно- стьта на ученика е слЬдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вжтрЬшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художе- ственъ елементъ въ дЬтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художе-ствените дарби у дЬтето. Отъ друга страна, той ще прЬдстави на дЬтето въ достжпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрЬвъ, поникването на жит-ното зърно, избирането на водата, посЬването и поливането на едно цвЬте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитЬ истини за дЬтето! И въ каква красива форма облЬчени то ще ги изучава! 3. Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дЬтската дЬйность. ДЬтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитЬ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прЬдставя служене на другитЬ. И това ще става по вжтрЬшенъ импулсъ, а не чрЬзъ натрапване отвънъ. Въ "служене" дЬтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3-4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитЬ е източникъ на висша радость. Така то посте-пенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човЬшкия животъ, е когато той прЬдставлява служене на Бога. И тогазъ, всЬка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодЬйствие. Въ връзка съ работата си всрЬдъ живата природа, дЬтето ще изучи постепенно и методитЬ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитЬ, отъ изворитЬ, отъ рЬкитЬ; послЬ, то ще изучи постепенно разумнитЬ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послЬ дойде до методитЬ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитЬ духовни закони на живата природа. При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сжщества и ще бждемъ свързани съ тЬхъ съ връзкитЬ на Аюбовьта.