Работна среда на електронния архив
10 ч. с.
Новото учение или великата лаборатория на живата природа
(П. Теодорова)
"Истина, истина ви казвам: "Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие". (Йоана 3:3)
"И запита Никодим Христа: Как е възможно това, може ли подобно нещо"?
Днес идва нова светлина в света – Новото Учение – и всички съвременни учени я посрещат със същите думи: "Възможно ли е туй? Заблуда голяма е това!" Но същата тази светлина превежда Христовите думи, и казва: "Ако не пожелаеш с всяка фибра на своето външно и вътрешно естество да минеш през великата лаборатория на живата природа, не ще видиш Царството Божие, тука на земята и горе, на небето". И същият този Никодим, човекът, който изказа съмнението си преди 2000 г., идва днес, рови се из всички области на науката, вади опаковките на тяхното съдържимо, втурва се в непреодолима жажда отвън-навътре в тях; учи, търси методи и средства, иска да влезе вътре, где мир и тишина цари, где знание и мъдрост истинска блести. И спира се днес тоз учен на явленията из "физиката", но не задоволяват те неговото богато естество. Той вижда в тях сал външните промени, вижда трансформиране на енергиите, но вътре иска той да влезе, там, гдето първопричината се крие. И спира погледа си към "химическите прояви", дано те вътрешната жажда задоволят. И знае той, че при тия явления веществото, или материята, коренно се изменя. Туй иска да намери – начин и средства – нечисто в чисто да превърне, неблагородното в благородно, тъмното в светлина, безжизненото във вечен живот! И спомня си усилията на някогашните алхимици, но страх и срам го спират да признае правото им днес. "Те заблудени са, хора на миналото." И не усеща как, но този учен, като знае условията за химическите превръщения, реактивите за тях, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намери нейде другаде скрити, в недрата на природата, да опита върху си техните резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тази "велика лаборатория на природата". Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вътре, гдето си нагазил, в нея, смеси няма, реактивите са чисти, идеално чисти, и затуй префинени елементи и съединения създава. Тук, в нея, ще разбереш дълбоките закони за превръщане на енергиите.
И всичко с радост изнася днес този учен върху си, на личен опит, като проверява и думите, изказани от великия Лавуазие, баща на химията: "Нищо в природата не се губи, нито се създава, а само се видоизменя". Затуй "видоизменя" той всичко ще понесе. Знае, че светът в развоя си не слиза, а се качва, и от тъмното към светлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запас от знания на "съвременния учен." Върви и си разсъждава: Що е съвременният човек? – Една незавършена, изнудена от собствените си грешки, идея, която ту наляво, ту надясно надтежнява, според туй, дали сърце, или ум я управлява. Загубил той равнодействащата на тия две сили – волята, криви из световния път, "неравната борба" – както го наричат. Но, силният лъч на "новото учение" го мами, води го към по-тайните гънки на тази "велика, жива природа" и представя му методи и начини нови, верни и непоколебими. И казва му: "Опитай и сравнявай. Запасът си от знания вярно дръж, и на него се основавай!" Тъй изпъква в ума на съвременния учен и закона за постоянните отношения на Пру: "Че елементите, когато ще влизат в съединения, и когато ще излизат от съединения, винаги се намират в точно определени, постоянни отношения по тегло и по обем. Вземе ли се излишък от единия елемент, излишното количество не действа". Закон за постоянството! Стабилност на всичко в света!
Тъй задълбочен, в тоя, и в ред други закони из областта на цялата наука, върви съвременният учен навътре, навлиза в тази велика лаборатория и чува нейният тих шепот, между елементи и съединения: "Ела, ела, ще се родиш изново, и ще видиш Царството Божие!"
(О. Славчева) С прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, присъстващи на събора, като пожела успех в тази нова и първа работа за нас.
(П. Русев) Говори върху комуналния живот. Спомена, че правилният път в нашето развитие е пътят на сърцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега в света, е "културата на сърцето."