Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА
Първа лекция 19 септември 1924 г.
Размишление
Тема №1: „Отношение между психология, логика и етика“
Ще ви задам сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните?
Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта. Те се различават още и по своята пасивност и активност.
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казваме мъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам жената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. А мъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера. Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците ѝ, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането ѝ. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!“ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
Въпрос: Какви са тези мисли?
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето ѝ.
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш?“ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек?“ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа. Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви. На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
Запишете си следните три правила за приложение:
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели!