Новите положения. Мислова централа
Размишление.
Днес ще говоря върху новите положения в живота. Значи, има и стари положения. Според някои народи, старите положения представят кармата на цялото човечество. – Що е карма? – Обяснение на старите положения, от които и доднес хората не са извадили поука. Страданията и радостите на човека зависят, именно, ог старите положения, които съдържат известни възможности, използувани или неизползувани, както от отделния човек, така и от всички народи и племена.
Сега, аз искам да си съставите ясна представа за човека. Казваш: Аз съм човек. – Наистина, човек си. но под „човек" се разбира същество, което мисли. Обаче, човешкият ум има седем качества. Ако те не съществуват, човек не може да мисли, не може да се прояви. Достатъчно е да лнпора едно от тези качества, за да се натъкне човек на страдания и нещастия. Следователно, щом се натъкнеш на страдания, не питай, зашо става това, но си кажи: Липсва ми едко от качествата на ума. Кои са седемте
280
качества на ума, нтаа да изброяваV, Таза слун ще намерите.
Новите положения, това са новите възможности, които идат сега ц които тоябза разумно да се използуват. Има една опасност за човека, че като влезе в новото, пак се стреми към старото, към стария живот. Ако жизееш по стар пачин, а говориш за позото, все едко, че преписваш стара история. И сто пъти да преписваш едно и също нещо, кишо няма да постигнеш. – Аз пиша мкого хубаво буквата „А". – Какво от тоьа, че я пишеш хубаво? Но само с една буква нищо не се постига, На български буквата „А" означава човек, стъпил на краката си, готов да тръгне. Згачи, не можеш да спреш само ка буквата „А1-. С тази буква започза думата „аз". Буквата „3" представя семе, пуснато вече в земята, успяло да се пукне. Така се образовал отворен кръг. Семето покълва и започва да расте нагоре. Това се вижда и в буквата „а" – с кукичка отстрана. Тя показва посоката, по която човек трябва да върви нагоре, а от друга стра«а, човек е закачил нещо на та?и к>ка и го носи със себе си. Не можеш да кажеш за себе са „аз", ако нямаш определена посока на движение. Животното няма „аз", защо го няма определена посока на движение. То казва: Какао ще правя, съдба е това! Кажеш ли „съдба е това", ти си в положение на животно. Кажеш ли, че фябва да растеш ти са й положението на растение. – Ама не може без зьляекне. –
281
Ти си в положението ка ведата в морето, която постоянно се вълнува. – Вятър ме вее. – Тк си в положението на вятъра, който духа. Значи водата се вълнува, вятърьт вее, растението расте. – Какво прави човек? –- Мисли.
Сега няма да се впущам в метафизичното. Ще кажете, че то не е реално. – Не е там въпросът. Метафизичното е реално, но вън от човешкото съзнание. Няма смисъл да се говори за кещо, което не виждаш, което не можеш да си представиш. Например, можеш ли да си пред-стазиш, как<ю нещо е човешкият ум? За проявите па ума имаш представа, но не и за неговата същина. Да опишеш, какво нещо е умът, тоза значи да го обгърнеш. Можеш ли да обгърнеш себе си?
Да се спрем малко зърху геометрията. Всички знаете, какво представя правата линия, Тя има само едно измерване –- дължина. Като говорим за правата линия, имаме пред вид, колко е дълга и колко е къса. Речем ли да гово-ррм за широчина на линията, ние дохождаме до плоскостта. Значи, правата линия кяма широчина, но крие възможност за широчина, Ако турите хиляди прави линии една до друга, непременно ще се образува широчина Казваме: Широка мисъл, дебело тело. дълбока вода. Това са ьсе понятия, които имат отношение към пространството. Мисълта може д-х бъде праволинейна или криволинейна, Идеята може да бъде кратковременна или дълговременна. Ако идеята е кратковременна, тобз не зкача, че т?
28?
изчезва. Тя се изявява, свършва известна работа н пак отива в пространството.
Представете сл, че вашичт свят е съставен от безброй точки. Те могат да се образуват от пресичането на хиляди кръгове. Всяка точка, в която се пресичат кръговете, представя известна идея. Тя иде от др)г свят, вън от вашия. Колко време може да прекара тази идея във вашия ум, това зависи от силите, които действувагъ. както във вашия ум, така и иззън него. Тази е причината, дето една идея седи в ума ви няколко часа, дни или месеци и след това изчезва. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на земята и след това отиват някъде в пространството. След хиляди години 1е отново се явяват, пресичат орбитата на земята и пак изчезват. В ума на някого се яви една религиозна мисъл. Слушаш го да изказва тази мисъл и казваш: Тоза е отвлечена работа. Не, тази мисъл иде от разумния свят, дето живеят разумни, възвишени същества. Когато мислите ка този сзят пресичат нашия, в хората се явява желание към духовен живот. Всеки разбира духовния свят по особен начин – :по-ред степента на своето развитие.
Мнозина говорят за Бога – това е нещо неразбрано. Казват Господ и Вог. Това са две различни идеи. Казвате на някого: Трябва да *наеш, че има Бог. Така ти плашиш хората, както ги плашат със стражари, със закони, със съдии. Ако е въпрос за такъв Господ, навсякъде ще Го срещнеш. Достатъчно е да се про-
2ЬЗ
елчйш в нещо, за да срещнеш веднага този господ, който ти казва: Хайде в участъка! Този господ ще срещнем навсякъде из софийските улици. Всеки от вас трябва да има ясна представа за нещата, за това, което носи в себе си. Казвате: Тези идеи са мои. – Ако нямате ясна представа за тях, те не са ваши. Казваш: Гладен съм, яде ми се. – Не зная, дали щеше да бьдеш гладен, щеше ли да ти се яде, ако беше съвършено сам. Яде ти се, защото си попаднал между хора, които ядат здраво. Те ядат сладко, и ти ядеш като тях. Ако попаднеш между болни, които едва отварят устата си, и ти ще ядеш като тях.
– Какво представя процесът на храненето? – Процес за усилване па живота. За да се укрепи животът» човек диша, храни се, мисли, чувствува и действува. Сам по себе си, живот ьт не е нещо материално. Той е проява на една съшьна, по-висока от самия живот. Животът е проява на любовта. – А любовта? – Проява на-Божия Дух. – А Духът?"–Ти не разбираш живота, не разбираш-любовта, а искаш да разбереш Духа. Животът, любовта, Духът са идеи още неразбрани за човешкото съзнание. Достатъчно е да знаете, че Духът води към "Кога." На еврейски думата „Бог" включва три принципа, три начала. Първият принцип твори, вторият принцип запазва нещата, докато израстват; третият принцип пази равновесието. На български „Бог" означава начало на нещата. Тсва се изразява чрез буквата „Б". Буквата
284
„О" съдържа всички възможности. Значи, Бог се проявява, за да реализира всички възможности. У египтяните идеята за Бога е различна от тази у българина. У тях това понятие е свързано с река, която слиза от висок, плгкин-ски връх. Нпе свързваме това понятие с буквата „И". Българинът казва, че Бог прораства семето. Това е материалистическо схващане. У египтяните схващането за Бога е инволюцнснно. Движи се в течна материя. Англичаните изразяват понятието „Бог" чрез плода, т. е. това, ксето се употребява за ядене. Наистина, Бог дала хляб. Значи, българинът под душта „Бог1-разбира посятото семе; египтянинът, разбира това, от което излизат нещата; англичанинът разби; <! това, което дава хляба. Както виждате, има три разбирания за идеята „Бог", но тя е нещо неопределено, необяснимо. Бог – това съм аз, _това_.с_и_„щ._11й^отделяйте Бога от себе си. Вън -от ссбе__си, не можс\/ш_разоерете Бога, но -и ьъп от Бога "вие" не~Хъ'ществувате. Да се мъчиш да определян}- Бога, тс*вгг~знггчи, да Го ' туриш вън от себе си> Не питай, какво е Бог, * но питай, какво си ти, какво е тсоят ближен. *По какво се отличара един чозек от друг? – По много кеща. Един човек мисли добре, право, а друг не мисли право; едни чувствува правилно, а друг не чувствува, както трябва; един постъпва добре, а друг не постъпва добре. Който мисли право, помага ка чувствата си; който чувствува право, помага на постъпките си. Кривата мисъл ражда криви чувства и криви по-
285
стъпки. Това означава днсхгрмоничен жиеог., Като срещнеш човек с прави мисли и чувстза, ти изпит, аш приятносг. От главата, както и от пялото му тело, излиза светлина, а от сърцето му – топлина. Като срешнеш човек с криви мисли и чувства, ти изпитваш неприятност. Този чезек живее в тъмнина. – Не разбирам, как един човек да излъчва светлина, а друг – да не излъчва. – Това не е въпрос ка разбиране, но на виждаме. Като виждаш, много неща ще разбереш.
От хиляди годшш, хората виждат, научили са мкого неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината, като трептение, а трептенията, като съвокупност от възможности за протва на Свмага светлина. В светлината има трептения, ко те не са светлина; в светлината нма движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче, светлината се образува па земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се възприема само чрез човешките очи. Говорим за електрическата светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина, тя е по-гр}'ба, отразява се зле върху очите. И силната слънчева светлина е неприятна, особено обядната. Приятна е ранната, утринна светлина. Тя се отличава с особена мекота. Човек се крие от ебядкото слънце под сенките на дър-ве1ата. Скриеш се под някоя круша и там седиш, докато се разхлали. Така трябва да се предпазвате от някои хора. Има хора»
28Ь
на които светлината произвежда голели пер-турбации. Каквато и да е светлината на човека, не е опасна. Казват, че голямата светлина пречи на човека да мисли. Тогава, кое е по-добре: светлината, или тъмнината? – И двете са необходими. Когато мислиш, светлина ти е нужна; когато спиш или почиваш, нужна тн е тъмнина.
Човек трябва да прекарва поне седем часа от денонощието в тъмнина, или в слаба светлина, за да си почине мозъкът му, да не възприема никакви образи и впечатления. Търговец си. Цял ден правиш сметки и сделки. Вечер, като си легнеш, още продължаваш сьс сметките сн. Ученик си, през деня учиш. И вечер, като си легнеш, пак мислиш за уроците си. Така и търговецът, и ученикът се осакатяват. Не осакатявай паметта си. Ако изгубиш паметта си, ти ставаш нещастен. Не обременявай паметта си с лоши спомени и отрицателни образи. Някой помни само лошите неща, а забравя добрите. Силна памет е тази, па която се отпечатва всичко. Като отидеш в другия свят, ти косиш спомени от земята. Другият свят се отличава по това, че там съзнанието на човека се разширява. Там миналото на човека става настояще. Той разглежда живота си от ранното си детство до края на земния си живот и вижда всичко, което е правил – добро и зло. Той се чуди, как е допуснал известни грешки, без да ги изправи навреме. Грешките не се дължат само на един човек или на едно условие, Мно-
287
го лица, много фактори са свързани с грешките на хората. Те датират о? неговото минало, а последствията им са в настоящето. – Може ли да живееш в света к да не грешиш? – Може, от тебе зависи. Светът, в който живеете, е свързан с друг свят над него – Божественият свят. Следователно, ако живееш според законите на" Божествения свят, ти ще живееш в един уреден свят, без грешки и противоречия. Хората искат да разрешат економическите въпроси на живота по особен начин, а именно, чрез златото. Обаче, златото е само размякна монета. Не е важно, колко злато има един народ. Важно е, какза е производителната сила на земята, какво ражда тя и каква е производителната сила на самите хора. Следователно, ако хората не са разумни, те не могат да бъдат производителни. Например, сееш, но нищо не излиза. Ще кажеш, че почвата е лоша. Това зависи от човека. Лошият човек има отношение към лошата почва, а добрият – към добрата почва. Производителната земя ражда много, затова се цени скъпо. Следователно, и човек е дотолкова ценен, доколкото произвежда. Производителността на едного се свързва с производителността на останалите. Така всички производителни хора се съединяват в едно цяло, както малките поточета се съединяват в една голяма река, която се отправя в широкото и необятно море. Сама по себе си, голямата река нищо не допринася. Нейната заслуга се заключава само в това, че събира капиталите на
288
всички поточета, влага ти в своята обща каса – реката, отдето отива в голчмото море – живота.
Като говоря по този начин, имам пред вид старото, механично разбиране. От кего постепенно ще минете към съзнателното, разумно отнасяне. От гледището ка разумния живот, ние се интересуваме от реката дотолкова, доколкото тя обяснява вътрешния живот на хората. Мисълта е създала водата, земята, планините. 11е говоря за мисълта на сегашния човек, но за първия човек – човекьт на любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. След всичко юьа, днешният човек се бори за земята, иска да я дели. Всички хора не са еднакво алчни, но алчността ги кгфа да делят земята. Дайте едпа крина ж:'то на кокошката, да видите, какво ще направи. Тя ще се качи отгоре на крилата и с краката си ще разпръсне всичкото жито. Казват, че кокошката е щедра. – Не е щедра, но тя не мисли за утрешния ден. Ако дадете няколко зърна жито па катерицата, тя ще си хапне малко, а др}гото ще задържи за другия ден. 11якои хора приличат на кокошката, всичко разпиляват, а други приличат на катерицата, осигуряват се. Банкерът е катерица, а бедният, който всичко раздал, е кокошка. Той казва: Сегашните условия не са добри, но след време пак ще дойдат добри, богати условия. – Добрите условия идат само един път. Някои хора обичат да пестят. Ако пестеливостта стане
289
анормална, тя се изражда в кра.ч^а. Срещал съм хора, които обичат да взимат чужди неща. Оттук Еземат нещо, оттам вземат нещо и незабелязано стават крадци. И катерица!а обича да вземе пешо оп}к-оттам, да се осигури за утрешния дег. Някога тя си скршза храна за повече ьре»хе, отколкото ще живее. И човек иска да се осигури за десетки години. Той има право да се осигурява сако за една година, не за повече. Следната гегика ще промисли за себе си.
И тъй, разумният човек не се осигуряза. Обаче, той всякога твори. Лошият човек всякога руши. Когато няма резулта"" в живота си, той се оправдава, като земеделеца, с непроизводително стта на почвата. Щом почвата не е производители;., първо ще я натсриш, а после ще сееш. Така прави природата. С години тя на-торяса каменистите места, за да ги направи производителки. Върху тях израстват малки растения, които постепенно изгкиват и естествено ги наторяват. Следователно, и човек, за да бъде производителен, в съзнанието му трябва да се наслоят известни мисли, чувства и желания.
Често хората, изпадат в противоречие със себе си, със своето минало, което наричам наследственост. Това е едната страна на човешките прояви, но какво иде кажете за неговите възможности? Един беден човек седи у дома си и мисли, как да излезе от трудното си положение. В това време при него идат двама души: единият има да взима ст иего пьри, а другият има да ну дава. Първият е неговата
290
карма, а вторияг – неговата дихарка. Първият казва: Слушай, ш.:аш да ми даваш известна с> ма, трябва да ми платиш. – Не мога. нямам пет пари в джоба си. – Ще платиш! – Слушай, не ме безпокой, ще те набия. Беден съм, но съм силен. Кредиторът е лошото наследство в човека. В това време, вторият човек казва на бедния: Не се безпокой, всичко ще се нареди, Преди 15 години ти ми даде 15 хиляди лева; ето, връщам ги. – Не помня. – Аз помня. Вземи парите и плати дълга си. Това е доброто наследство в човека, което го спасява от дълговете му. Кой от двамата е приятел на човека? Лошият човек може да ти е дал само хиляда лева, но с лихви този дълг е нараснал на 10 хиляди лева. Обаче, добрият, разумният ще те спаси. Каква е лихвата на природата? Тя взима пет стотинки за сто години. Ако човек страда от дълговете си, това показва, колко време е отлагал плащането си, за да дойде до това тежко положение. Време е вече всички хора – бедни и богати, учени и прости да платят дълговете си. Всички ще бъдат стопени като восъь и прецедени. Няма да остане нито една попска или владишка глава, нито глава на богат или на беден, които да не узреят. Всички хора са нарушили законите на живота, затова страдат. И богатият, и бедният имат еднакво право да живеят. Ето защо, когато богатият види, че бедният гладува, трябва да му се притече на помощ. Богатите са складове на природата. Те трябва да отворят широко своите хамбари и да
291
дават. Не е въпрос, бедният да стане богат, но да задоволи нуждите си. Богатият, добрият човек е извор, който постоянно тече и дава изобилно от себе си. Важно е, как ще се дава. – Не знаем, по колко да даване.
Ето, ще ви дам начш как да се справяте с богатството си. Богатият трябва да има на разположение няколко чували жито от 10 – 200 кгр. Дойде при него един беден, иска 10 хиляди килограма жито. Той ще му даде толкова мито, колкото може сам да носи на гърба си. Първо ще му даде чувал тежък 200 кгр. Ако не може да го носи, постепенно ще спада, ще му дава все по-лек чувал, докато вземе онзи, който свободно може да носи. Така постъпва и природата. Тя дава на всеки човек по толкова, колкото наи-много може да носи. Няма човек в света, който да не е получи 1 известен дял от богатството на природата. Обаче, той не го е използувал, както трябва и казва, че нищо не е получил. Това е неправилно гледане,
Сиромахът лесно влиза в положението на сиромаха, богатият, обаче, не ьюже да влезе в положението на бедния. Има бедни, които влизат в положението на богатите, когато изпаднат в фалимент. И обратно, има богати, които влизат в положението на бедните. Като срещне някои беден, отчаян и обезсърчен, богатият му казва: Не губи разположението си, не се обезсърчавай. Ела при мене, аз ще ти помогна. – Лоши са условията на живота ми. – Ще ти помогна. Вземи тези пари и задоволи нуждите
292
ек. Питам: От какво се нуждее човек? Светлината и въздухът са дадени даром. Сако хлябът се купува. Щом кг/а хляб, човек лесно се справя с останалите нужди. Кякой богат, като срещне беден чоьек, каже му две-три сладки думи и си отминава. Това не е достатъчно, пой трябва да осребри тези думи. Какво означава осребряване на думите?
Един млад българин следвал в странство по музика. Като се върнал в България, той се установил във Варна, като преподавател на богати варненски момичета по музика, пеене и танц. До едно време работата върпяла добре. После се .«вило някакво недоразумение, което станало причина, ученичките му да го напуснат. Останал без средства, младият човек дошъл до отчаяние, не ьксел, какво да прави. Да копае, да жъне, не може. Нямал никакъв з«шьят. В?ова време го срещнгл един познат свещеник – един от рядко добрите и разумни сиещеаини, който разбрал отчаянието му, и го поканил у дома ек ла гости. Угостил го добре и, от дума на дума, младият човек му разказал в какво положение се намира. – Не се отчайвай, еземи тази лира, посрещни нуждше си. Аз нягла да те оставя, ще ти помагам, докато вземеш някаква работа. Наистина, след два - три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския паша. След известно време, т}рците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа. Пашата се чудел, на
293
кого да ги даде да се прегледат. Понеже младият човек му внушавал доверие, пашата ги дал на него. Младият човек га прьгледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на пашата: Този свещеник е добър човек. Няма нищо подозрително в писмата му, свободен е от отговорност. След това той срещнал свещеника и му казал: Дядо попе, угощението, и турската лира, които ми даде, спасиха главата ти от огъкя. Аз прегледах твоите, книжа, изгорих подозрителните и казах, че няма нищо опасно, ти си добър човек.
Прани доброто навреме! 11е знаеш, кой ден ще ти бъде в услуга. Сега и на вас казвам: Проявявайте доброто, вложено във вас. По този начин, ьие влизате във връзка с всички добри хора по света. Оставете настрана всички стари възгледи. Някога те са били полезни, но сега?е са детински работи. Детската количка е необходима за детето, докато е малко. Когато порасне, то не се нуждае вече от нея. Пелените са нужки за детето само до една годишна възраст. След това те не са нужни вече. Пелените ше се превърнат в нещо друго, а повоят – в хубав пояс. Възрастния не могат да повикат, за да не се спьне. Ог детинските си идеи можете да направите нещо, което сега да ви ползува. Миналото е отживяло воемето си. Настоящето се нуждае от свобода. Дайте свобода един на друг! Ако сте в едно събрание или в едно общество, не се ограничавайте един друг, Както се нуждаете от разстояние един метър един от
294
друг, така човек се н)ждае и от външна свобода. От твоето легло до друго трябва да има поне десет метра разстояние. Човек трябва да бъде свободен и в мисълта си. Не казвай, че мисълта може да повреди. Това може да стане само при специфични условия. Човек е добро същество, но ако го оставиш да проявява свободно своята първична природа. Засегнеш ли го малко, естеството му се изменя. Никога не бутай човека! Че някой не мисли добре за тебе, не се смущавай. Не се мъчи да спечелиш вниманието му. Ако го разположиш изкуствено към себе си, ти сам ще си причиниш зло. Че той не е разположен към тебе, това е странична работа. Радвай се, че той е зает с нещо. Остави малките деца да си играят, да си правят къщички от пясък. Майката с пръчица заставя детето да влезе вкъщи. По необходимост, то се подчинява, но не може да прояви своята творческа сила и започва да чупи това-онова, да прави пакости. По-добре да си играе вън, отколкото вътре да праии пакости. Оставете детето да отиде в гората, на свобода. – Ще го изяде мечката. – Досега не сьм чул, мечка да е изяла дете. Тя само го помирисва и си отминава. Ако е възрастен, може да го изяде, но дете – никога! Змията може да го ухапе, но не и мечката. За да го ухапе змията, причината е съвсем друга. Сама по себе си, змията никога не напада. Когато е под влияние на човешкото съзнание, тя първа напада.
295
Веднъж минавах през Борисовата градина. Както зьрвя, чувам някакво съскане. Поглеждам: пред краката ми се опнала една змия. Спрях се, погледнах я, и тя извади езика си навън. С това тя искаше да каже: Не мисли лошо за мене; грея се на слънце, нямам лошо намерение. Ако ме настъпиш, и аз ще те ухапя. Аз мислено й казах: Не стой на пътя, аз съм от добрите хора, нищо няма да ти направя. След мене ще мине друг някой, кой го ще те убие. Докато си на пътя, непременно ще влезеш в стълкновение с мисълта ка хората. Тя каза, че я пратили на това място. – Послушай ме, махни се оттука! Само така ще се спасиш.
Сега да остане у вас мисълта: Човек трябва да създаде в себе си една мислова централа. Силата на човека е в мисълта. Тя е създала цялата вселена. Тя е творчески принцип ; тя е водовъртеж. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното за тях става възможно. Значи, първата работа на хората е да хармонизират мисълта си. Когато някой намисли да прави добро, всички трябва да го подкрепят. Доброто трябва да се прояви. Без него нищо не се постига. Мислите ли, че светът може да се подобри по механически начин? И това е възможно, но ако дойдат гениални хора на земята. Де са тия хора? Докато работи по механически път, човек всякога се отегчава.
Един градинар, бъ чгарин, работил пет - шест години градинарство, :-о се отегчил и решил да
295
смени занаята си. Един ден отишъл з Солун, дето видял, как абаджия шие дрехи. – Ето ед:ш занаят за мене! – ся казал той. – Оьфъзна ми, цял ден да дигам, свалям мотиката. Той попитал абаджията: Приемаш ли ь<е да работя с тебе? – Може. Ето, езсуи иглата и гини. Още същия ден пристига един турски бей. Иска от абаджията да му ушие бирбучуклин гзщи. Майсторът дал аршина, ножиците и др\гите инструменти па новия си съдружник и го изпратил с бея у дока му, да изпълни поръчката. Беят дал плата на момъка и го гледал, какво нрави. – Както те ниждам, разбираш от занаята. Майсторът закъснял, не дошъл на време, и беят казал ка съдружника му: Скрой гащите ми ти. Той взел иожициге и запо^ал да крои. Мерил – рязал плата, мерил–ря?ал, но нищо не излизало. Той не посмял да каже, че нищо не знае. Беят гледал, как крои и реже и му казал: Това пе прилича на гащи. Виждам, че нищо не знаеш. По-добре да ми скроиш салтамарка. Младият момък започнал да крои салтамарка, но и от нея нншо не излязло. – Слушай, вижда се, че тзоят майстор не е ь;о-гъл да те научи на занаята си, затова уший ми една тютюнева кесия. Ако и това не можещ да направиш, ще те набия добре и ще те изпъдя.
Не правете опити с това, което не знаете. Не се опитвайте да кроите и да шиете, щом нищо ес знаете. Когато беят те накара да му скроиш н ушиеш гащи, кажи: Днес постъпих
297
на работа, още не сом научил занаята. Не мега да шия, ще разваля плата. Иначе, ще причините пакост и на себе си, и ка другите. Казвам: Понеже живеем в дома па природата, пьрао трябва да се учим от нея, да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много занаяти, тя ще ни научи ка всичко. Тя е най-добрият професор, от кея тце вземем най-добри уроци. Никой не може да ни предаде по-добри урони от пряродата. Щом научим нейните уроци, лесно ще възприемем уроците на другите учшелк.
Време е вече да се образува една мислова централа, светлината на която да се изпраща по целия свят, както слънцето – своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е централа за предаване на др\т род светлина на земята. Когато тази енергия проникне в мозъците на хората, от тях започва да се излъчва светлина, способна за работа. Духовните хорз имат ьоля, но мисълта им е слаба; езетоките хора имат силна мисъл, а волята им е сл-ба. Ако духовните хора придобият силна мисъгс, Царството Божие ще дойде на земятя.
Христос казва; ,Отец ми благоволи дави даде царство." Сега едно ви недостига: Да приложите закона на любовта. Обаче, без силна мисъл любовта не може да се прояви. Когато мисълта е мощна, любовта се проявява; когато мисълта е слаба, любовта не може да се гго-
298
яви. Значи, мисълта е свързана с любовта. Всичка трябва да станете гроводници на любовта. И когато тя влезе в човека като вода, която постоянно мие и чисти, казва се: „Наближило е вече идването на Царството Божие." Саг.ю любовта може да очисти дъното на живота.
Запишете си следната мисъл: Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.
Т. м.
46. Лекция от Утателя, държана на 2 август, 1933 г. София. – Изгрев.