(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Младежки окултен клас [[Работна среда …) |
(→НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ) |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ == | == НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ == | ||
| − | — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | + | — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. |
| − | — Тя постоянно ни весели. | + | |
| + | — Тя постоянно ни весели. | ||
| + | |||
Тайна молитва. | Тайна молитва. | ||
| − | Чете се резюме на темата „Метод за | + | |
| + | Чете се резюме на темата „Метод за правилно дишане". | ||
| + | |||
Чете се темата „Влиянието на силните и на слабите думи". | Чете се темата „Влиянието на силните и на слабите думи". | ||
| − | За следния път пишете върху темата | + | |
| + | За следния път пишете върху темата „Произход на силата и материята". Който не може да пише по тази тема, да не се мъчи да измисля нещо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нещо. | ||
Пишете и върху следните теми: „Произход на човешката душа", „Принцип ли е умът или не?" | Пишете и върху следните теми: „Произход на човешката душа", „Принцип ли е умът или не?" | ||
| − | За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря | + | |
| − | + | За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
фиг. 1 | фиг. 1 | ||
| − | впечатления за | + | |
| − | + | Представете си, че на физическия свят човек се намира в центъра С и пред него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в гюлето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни | |
| − | + | впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да раз¬берете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. | |
| − | Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от | + | |
| − | Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги | + | Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек. |
| − | кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали | + | |
| − | Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в | + | Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по не¬воля, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание. |
| − | Братя гледат на всички живи същества с | + | |
| − | И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на | + | Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите |
| − | Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. | + | Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение. |
| − | Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на | + | |
| + | И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение. Промени стават и с физическите тела. И те се движат, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една къща на земята и след сто години речете да я съборите, ще видите, че всяка тухла, всеки камък, всяка греда се намират почти на същото място, на което първоначално са били поставени . Те са изместени малко, подвижили са се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно и континентите, и реките, и планините се местят, но незабелязано. Преди хиляди години континентите не са били на тия места, на които са днес. В бъдеще ще се преместят, ще се подвижат, но пак няма да бъдат на днешните си места. В духовния свят обаче, това движение е много по-бързо. Там нещата се движат толкова бързо, че ако човек внезапно попадне в този свят, той по никой начин сам не би могъл да се ориентира. Дето има движение, там има живот. | ||
| + | |||
| + | Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. Запример, след хиляди години клетките на краката ще дойдат в мозъка, ще сменят службата си. От местата на клетките в човешкия организъм зави¬си тяхната служба, а същевременно и техният състав. Колкото и да си приличат клетките по състав на веществото или материята, от която са направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запример, кислородът, който влиза като съставна част на клетките на краката, се раз¬личава по нещо от кислорода на кръвта; кислородът на кръвта пък се различава от кислорода на мозъчните клетки и т.н. Във физическо отношение обаче няма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсякъде е един и същ — все е елемент кислород. В органическо и психическо отношение кислородът се различава по свойствата си от физическия кислород. И затова можем да кажем, че кислородът има външни или физически свойства, но има и вътрешни или психически свойства, които учените наричат химически свойства. Но и физическите, и химическите свойства на разните видове кислород се различават по място и по служба. | ||
| + | |||
| + | Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на някоя мида, надробете я на ситно, турете я във вода и вижте ще можете ли да възстановите първо¬началната й форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата й. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вън от нея. Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят. Това показва, че силата, която е действала за образуване на кристалите, е в самите тях. Значи в едни случаи силите на природата действат вън от телата, а в други случаи — вътре в самите тела. Същото може да се каже и за атомите. Има атоми, животът на които е отвън, има атоми, животът на които е отвътре. Това се забелязва и във вашите идеи. Запример, има идеи, в които животът на кислородните атоми е отвън; има идеи, в които животът на кислородните атоми е вътре в тях. Това нещо създава различие и в самите идеи. Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Запример, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка. Това нари¬чат хората еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение. Това наричат хората карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката или в главата на космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на живота. | ||
| + | |||
Като слушат да им се говори по този начин, | Като слушат да им се говори по този начин, | ||
| − | мнозина искат да бъдат умни, добри, по-скоро да еволюират. Човек не може да бъде умен, нито може да бъде глупав; той не може да бъде нито добър, нито лош. Защо? — Защото частта не | + | мнозина искат да бъдат умни, добри, по-скоро да еволюират. Човек не може да бъде умен, нито може да бъде глупав; той не може да бъде нито добър, нито лош. Защо? — Защото частта не може да бъде равна на цялото. Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. Той всякога ще представя малка частица, която няма нищо общо с цялото. Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него. Отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонът изговаря речта на някои виден оратор. Сам грамофонът има ли качества¬та на човека, чиято реч възпроизвежда? Има ли той някаква разумност? — В грамофона или във фонографа няма никаква разумност. Те могат да бъдат само отражение на човека. Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Евангелието: „Бъдете като Бога". Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога. Едно от качествата на Бога е, че след като се занимава с велики работи — със създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага й се притичва на помощ. Божието око, Божие¬то съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. Ако човек не може да прояви тия качества в малкия свят, в който живее, какво остава за проявите му в големия свят? |
| − | Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на | + | |
| − | Какво представя Божественият свят? | + | Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае от условия: почва, вода, въздух и светлина. Като знаете това, вие трябва да отглеждате семето без да се обезсърчавате. Ако първите няколко години не даде плод, ще даде на петата или шестата година. Семето трябва да бъде посято навреме и при благоприятни за него условия. Всяка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използвайте тези условия, за да може посятото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да взе¬мете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опита да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне, човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работят върху него. |
| − | И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! | + | |
| − | Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят | + | Какво представя Божественият свят? Божественият свят е разумен, съзнателен свят, а не механически, както някои си го представят. Ако сте слаби, но използвате условията на този свят разум¬но, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживеете най-големи разочарования. Защо? — Защото най-малката погрешка в Божествения свят е в състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човек трябва да използва благоприятните условия. Иначе той ще изпадне в крайност, както често някои хора изпадат. Слушате някой да говори: Бог ще помисли за всичко. Значи той ще седи и ще чака Бог да помисли за него. Това е крайност. Друг пък казва: Аз сам трябва да работя, на никого да не разчитам. И виждате, че този човек се напъва, прави усилия да преодолее мъчнотиите в живота, но не успява. Това е друга крайност. Едно трябва да знаете: някъде Бог ще помисли, някъде човек ще помисли. Някъде Бог ще работи, някъде човек ще работи. Какво разбирате под думите „Бог работи?" Кога Бог работи? — Когато човек е слаб. Това значи: когато синът е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синът работи за нея. В първия случай детето, синът представя човека, а майката — Бог, Който работи за него. Във втория случай майката е човек, а синът — Бог, Който работи за нея. По този начин става смяна: когато един почива, друг работи. Ако не ставаше тази смяна, хората не биха могли да си помагат. |
| − | И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на | + | |
| − | Тъй щото, който изучава природата, той | + | И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се за¬говори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако по-викате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва. |
| − | Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, | + | |
| − | И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за | + | Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има в това да уми човек да препарира различни животни? Ще дойде ден да препарират и този човек, който е препарирал хиляди по-низкостоящи от себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази — да изучава човек животните, без да ги препарира. Докато се занимава с препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто в живота, едновременно с това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освен чрез препариране на животни природата може да се изучава и по съвсем други методи, различни от досегашните. |
| − | Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: | + | |
| − | Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И втори: | + | И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда. Изобщо няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това. |
| − | — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | + | |
| − | — Тя постоянно ни весели. | + | Тъй щото, който изучава природата, той трябва да спазва известни свещени правила, каквито съвременните учени не познават и не прилагат. Ако някой иска да изучава пеперудите запример, той трябва да отиде при онова възвишено същество, което ги покровителства, и да иска от него позволение да ги изучава. Ако това същество му позволи, то ще му даде начин как да постъпва с тях, как да ги изучава без да пострадат. Рече ли този човек да влезе в царството на пеперудите без позволение, техният покровител ще му даде един урок, да го помни за вечни времена. Ако някой иска да влезе като химик в царството на елементите и да ги изучава, той пак трябва да иска разрешение от пазителя на елементите — дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т.н. Да се иска позволение при изучаването на каквато и да е наука — това е първото свещено правило, което трябва да се спазва. Иначе всеки ще плати скъпо за нарушаване на това правило. Това е причината, задето много учени при своите опити плащат скъпо. Мнозина са платили даже със живота си. Всяка област на науката е свещена и който пожелае да я изучава, той трябва да има позволение от ония, които управляват тази област. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи. |
| − | 31-а лекция от Учителя, държана на 27 юни 1923 г., София | + | |
| + | Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат сила дотолкова, доколкото е неговата вяра. Щом е така, човек може да се лекува и без лекарства. Представете си, че в една болница има 30 души парализирани: един с парализиран крак, друг с парализирана ръка и т.н. Ако тия болни имат силна вяра, с една формула само могат да се из¬лекуват. Мощно нещо е вярата на човека! | ||
| + | |||
| + | И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека. Който може да използва тези условия, той може да стане учен човек. Значи, училището не прави човек учен, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане учен. Черквата не прави човека религиозен, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предвид, че класът, в който сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използвате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използвате както трябва, вие нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в Школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двусмисленост. За да възприемете идеите, които ви се преподават, вие трябва да бъдете като деца. Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае. Този човек е преждевременно остарял. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голям човек. | ||
| + | |||
| + | Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушиш тютюн. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца? — Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате. | ||
| + | |||
| + | Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И втори: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание. | ||
| + | |||
| + | — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | ||
| + | |||
| + | — Тя постоянно ни весели. | ||
| + | |||
| + | 31-а лекция от Учителя, | ||
| + | |||
| + | държана на 27 юни 1923 г., София | ||
| + | |||
(Последна лекция от II годишнина — 1923 г.) | (Последна лекция от II годишнина — 1923 г.) | ||
Версия от 21:50, 7 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.
Тайна молитва.
Чете се резюме на темата „Метод за правилно дишане".
Чете се темата „Влиянието на силните и на слабите думи".
За следния път пишете върху темата „Произход на силата и материята". Който не може да пише по тази тема, да не се мъчи да измисля нещо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нещо. Пишете и върху следните теми: „Произход на човешката душа", „Принцип ли е умът или не?"
За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят. фиг. 1
Представете си, че на физическия свят човек се намира в центъра С и пред него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в гюлето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да раз¬берете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание.
Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.
Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по не¬воля, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание.
Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.
И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение. Промени стават и с физическите тела. И те се движат, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една къща на земята и след сто години речете да я съборите, ще видите, че всяка тухла, всеки камък, всяка греда се намират почти на същото място, на което първоначално са били поставени . Те са изместени малко, подвижили са се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно и континентите, и реките, и планините се местят, но незабелязано. Преди хиляди години континентите не са били на тия места, на които са днес. В бъдеще ще се преместят, ще се подвижат, но пак няма да бъдат на днешните си места. В духовния свят обаче, това движение е много по-бързо. Там нещата се движат толкова бързо, че ако човек внезапно попадне в този свят, той по никой начин сам не би могъл да се ориентира. Дето има движение, там има живот.
Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. Запример, след хиляди години клетките на краката ще дойдат в мозъка, ще сменят службата си. От местата на клетките в човешкия организъм зави¬си тяхната служба, а същевременно и техният състав. Колкото и да си приличат клетките по състав на веществото или материята, от която са направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запример, кислородът, който влиза като съставна част на клетките на краката, се раз¬личава по нещо от кислорода на кръвта; кислородът на кръвта пък се различава от кислорода на мозъчните клетки и т.н. Във физическо отношение обаче няма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсякъде е един и същ — все е елемент кислород. В органическо и психическо отношение кислородът се различава по свойствата си от физическия кислород. И затова можем да кажем, че кислородът има външни или физически свойства, но има и вътрешни или психически свойства, които учените наричат химически свойства. Но и физическите, и химическите свойства на разните видове кислород се различават по място и по служба.
Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на някоя мида, надробете я на ситно, турете я във вода и вижте ще можете ли да възстановите първо¬началната й форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата й. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вън от нея. Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят. Това показва, че силата, която е действала за образуване на кристалите, е в самите тях. Значи в едни случаи силите на природата действат вън от телата, а в други случаи — вътре в самите тела. Същото може да се каже и за атомите. Има атоми, животът на които е отвън, има атоми, животът на които е отвътре. Това се забелязва и във вашите идеи. Запример, има идеи, в които животът на кислородните атоми е отвън; има идеи, в които животът на кислородните атоми е вътре в тях. Това нещо създава различие и в самите идеи. Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Запример, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка. Това нари¬чат хората еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение. Това наричат хората карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката или в главата на космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на живота.
Като слушат да им се говори по този начин, мнозина искат да бъдат умни, добри, по-скоро да еволюират. Човек не може да бъде умен, нито може да бъде глупав; той не може да бъде нито добър, нито лош. Защо? — Защото частта не може да бъде равна на цялото. Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. Той всякога ще представя малка частица, която няма нищо общо с цялото. Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него. Отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонът изговаря речта на някои виден оратор. Сам грамофонът има ли качества¬та на човека, чиято реч възпроизвежда? Има ли той някаква разумност? — В грамофона или във фонографа няма никаква разумност. Те могат да бъдат само отражение на човека. Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Евангелието: „Бъдете като Бога". Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога. Едно от качествата на Бога е, че след като се занимава с велики работи — със създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага й се притичва на помощ. Божието око, Божие¬то съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. Ако човек не може да прояви тия качества в малкия свят, в който живее, какво остава за проявите му в големия свят?
Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае от условия: почва, вода, въздух и светлина. Като знаете това, вие трябва да отглеждате семето без да се обезсърчавате. Ако първите няколко години не даде плод, ще даде на петата или шестата година. Семето трябва да бъде посято навреме и при благоприятни за него условия. Всяка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използвайте тези условия, за да може посятото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да взе¬мете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опита да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне, човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работят върху него.
Какво представя Божественият свят? Божественият свят е разумен, съзнателен свят, а не механически, както някои си го представят. Ако сте слаби, но използвате условията на този свят разум¬но, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживеете най-големи разочарования. Защо? — Защото най-малката погрешка в Божествения свят е в състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човек трябва да използва благоприятните условия. Иначе той ще изпадне в крайност, както често някои хора изпадат. Слушате някой да говори: Бог ще помисли за всичко. Значи той ще седи и ще чака Бог да помисли за него. Това е крайност. Друг пък казва: Аз сам трябва да работя, на никого да не разчитам. И виждате, че този човек се напъва, прави усилия да преодолее мъчнотиите в живота, но не успява. Това е друга крайност. Едно трябва да знаете: някъде Бог ще помисли, някъде човек ще помисли. Някъде Бог ще работи, някъде човек ще работи. Какво разбирате под думите „Бог работи?" Кога Бог работи? — Когато човек е слаб. Това значи: когато синът е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синът работи за нея. В първия случай детето, синът представя човека, а майката — Бог, Който работи за него. Във втория случай майката е човек, а синът — Бог, Който работи за нея. По този начин става смяна: когато един почива, друг работи. Ако не ставаше тази смяна, хората не биха могли да си помагат.
И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се за¬говори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако по-викате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва.
Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има в това да уми човек да препарира различни животни? Ще дойде ден да препарират и този човек, който е препарирал хиляди по-низкостоящи от себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази — да изучава човек животните, без да ги препарира. Докато се занимава с препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто в живота, едновременно с това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освен чрез препариране на животни природата може да се изучава и по съвсем други методи, различни от досегашните.
И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда. Изобщо няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това.
Тъй щото, който изучава природата, той трябва да спазва известни свещени правила, каквито съвременните учени не познават и не прилагат. Ако някой иска да изучава пеперудите запример, той трябва да отиде при онова възвишено същество, което ги покровителства, и да иска от него позволение да ги изучава. Ако това същество му позволи, то ще му даде начин как да постъпва с тях, как да ги изучава без да пострадат. Рече ли този човек да влезе в царството на пеперудите без позволение, техният покровител ще му даде един урок, да го помни за вечни времена. Ако някой иска да влезе като химик в царството на елементите и да ги изучава, той пак трябва да иска разрешение от пазителя на елементите — дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т.н. Да се иска позволение при изучаването на каквато и да е наука — това е първото свещено правило, което трябва да се спазва. Иначе всеки ще плати скъпо за нарушаване на това правило. Това е причината, задето много учени при своите опити плащат скъпо. Мнозина са платили даже със живота си. Всяка област на науката е свещена и който пожелае да я изучава, той трябва да има позволение от ония, които управляват тази област. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи.
Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат сила дотолкова, доколкото е неговата вяра. Щом е така, човек може да се лекува и без лекарства. Представете си, че в една болница има 30 души парализирани: един с парализиран крак, друг с парализирана ръка и т.н. Ако тия болни имат силна вяра, с една формула само могат да се из¬лекуват. Мощно нещо е вярата на човека!
И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека. Който може да използва тези условия, той може да стане учен човек. Значи, училището не прави човек учен, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане учен. Черквата не прави човека религиозен, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предвид, че класът, в който сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използвате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използвате както трябва, вие нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в Школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двусмисленост. За да възприемете идеите, които ви се преподават, вие трябва да бъдете като деца. Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае. Този човек е преждевременно остарял. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голям човек.
Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушиш тютюн. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца? — Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.
Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И втори: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.
31-а лекция от Учителя,
държана на 27 юни 1923 г., София
(Последна лекция от II годишнина — 1923 г.)