Общ Окултен Клас ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
Музика и пеене – средство за постигане на Божественото
Тайна молитва
Хайде да прочетем няколко от темите. (Прочетоха се няколко от темите „Разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? Не. Ще оставим за следващия път.
(Учителя свири на цигулка, а осем млади братя тихо пеят песента:
Духът Божи,
Духът Вечни,
Духът Святи,
Духът Благи,
Кой пълни сърца ни с Любов.
Кой пълни (3),
Кой пълни сърца ни с Любов. (2)
С Любов (3),
Кой пълни сърца ни с Любов. (2)
Втория път я пеят с Учителя без цигулка.
Третия път я пеят пак с Учителя, но съвсем тихо.)
Сега всички заедно ще пеем Духът Божи. Два пъти.
Като допирна точка с окултната музика, Духът Божи – това е окултен преход. Ще ви кажа сега къде са окултните допирни точки, къде съвременната музика минава в окултна и защо това дава смисъл на пеенето.
(Учителя пее сам: Духът Божи, Духът Вечни, Духът Святи, Духът Благи, Кой пълни сърца ни с Любов.)
Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл. Сега ще пеете с движения, ще пуснете волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще изоставите всичките ваши традиции. Искам като ученици да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това.
(Учителя пее сам и прави движения:
Духът Божи – издига ръцете си бавно и мощно нагоре.
Духът Вечни – сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг и после ги поставя в хоризонтално положение.
Духът Святи – ръцете си пак възвива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.
Духът Благи – същото, но ръцете остават хоризонтално.
Кой пълни – ръцете са пред гърдите.
Сърца ни с Любов – ръцете се разтварят широко настрани. Оттам нататък ръцете правят леки движения като летене. Те са в хоризонтално положение.
При „сърца ни“ слага ръцете си навън.). Напълването е един процес на разширение.
Кой пълни – ръцете са на гърдите.
Сърца ни с Любов – когато са навън ръцете, сърцето се разширява. (При останалите думи Учителя прави с ръцете движения на летене.)
Като се напълни един балон с газ, той почва да се разширява, да се издига нагоре. Когато правите движения на хвъркане, ще забележите, че в тия движения има хармония. (Учителя пее сам: Духът Божи... Кой пълни...)
Кой има двояко значение. То е и въпрос, и отговор едновременно. Духът Божи, който пълни – това е отговор. И кой пълни сърца ни с Любов? Духът Божи, Духът Вечни и т.н. Те са атрибути.
Сега каква е разликата между святия човек и светлия човек? Аз мога да кажа святи и светли. Ето каква е разликата. Като ученици трябва да имате точно определени понятия. При святия човек ти ще идеш, а светлият – той ще дойде при тебе. При извора на водата ти ще идеш. Святият човек е един извор, ти ще идеш при него, той пълни – ще подложиш сърцето си. А светлият човек – това е запалена свещ. Тази Светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв – при святия ти отиваш, а светлият – той ще дойде. Бог е Свят и Светъл. Бог като Светлина идва при нас, а като Святост ние отиваме при Него. Следователно Святият Дух може да напълни сърцата ни. Значи сърцето отива при Святия Дух. А като кажем светъл Дух, подразбираме нашия Дух. Свят се отнася до сърцето, а умът ни има работа със светлия Дух. Следователно това са две живи качества на Бога. С едното живо качество се занимава нашият ум, а с другото – нашето сърце. Като кажем Свят Дух, подразбираме нашето сърце. Благ, вечен, свят – това са думи, които са свързани. Кой пълни сърцата ни? Божият Дух. Тия упражнения ще пеем с движения. В дома си като влезете, ще пеете с движения. Ще сложите вашата воля на работа. Много от тия упражнения ще пеем с движения. Сега при думите Духът Божи (Учителя пее „Духът Божи“ и прави движения с ръцете), щом си с Него, ти ще вземеш същото разширение. Няма да се смущавате дали сте направили движението правилно, или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една приятност. Щом има разногласие, ще усетите, че туй движение не е правилно. Туй е по закона на свободата. Ще пеете, ще се движите и ще служите на Бога и с ума, и със сърцето, и с волята, и с цялото си тяло. Всичко трябва да бъде в движение. Всичко туй да участва в музиката. И тъй тялото ни ще се хармонира. По някой път вие мислите, че може без музика. Само умрелите могат без музика, а живите – никога! Само умрелите могат без слово, а живите – никога! Само умрелите могат без хляб, а живите – никога! Само умрелите могат без вода, а живите – никога! Само умрелите могат без мисъл, а живите – никога! Някои питат може ли без пеене? Може. Когато попитали Паганини:
– Можеш ли да свириш на три струни?
Той рекъл:
– Мога.
– На две?
– Мога.
– На една?
– Мога.
– Ами без струни можеш ли да свириш?
– Мога.
И не се явил. По този начин с пеенето ще хармонираме себе си. И чрез пеенето ние ще почнем да привличаме ония сили в Природата, които са хармонични на нас. Туй е закон за привличане. Действително сега няма какво да ви уча. Младият момък и младата мома – те знаят това. И птичките защо пеят? Мъжките птички защо пеят? Те отдавна са научили този закон. Млекопитаещите животни, кравите – и те мучат някой път. Всеки си има един закон, на който се подчинява. Туй мучене – и то е друг род пеене. Пеенето всякога привлича. И ако ние пеем хармонично, при нас всякога ще се привлекат духовете на музиката. И щом се привлекат, те ще донесат нещо много хубаво – обновление. И според степента на нашата песен, според туй вдъхновение ще станат и съобразни промени в духовния ни свят. Сега, първото нещо – ще пеете от сърце. Окултната музика не позволява такова пеене само отгоре-отгоре. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пееш първо с чувство, а след туй ще оглаждаш нещата. Ние ще оглаждаме после. Ние още не можем да пеем окултни песни. Това са малки упражнения – тъй ги наричам аз. Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят!“ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспивате. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен?“ Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя на събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. Някои са по-близо до песните, а някои – по-далече.
Сега да научим това упражнение с движения! (Изпяхме „Духът Божи“ два пъти с движения.)
Изпейте сега Блага дума! (Всички заедно с Учителя пеем, а накрая Учителя свири.) Има нещо, което спъва малко. (Учителя пее сам „Блага дума“, а после – всички заедно.) Сега нека двама души да изпеят Блага дума на устата – туй е ключът на сърцата, а всички заедно ще пеят припева. (Учителя и една сестра пеят началото, а всички пеем припева.)
Сега ще пеем Венир Бенир. (Учителя свири – всички пеем. След това пеем „Изгрява Слънцето“ и „Сладко, медено“.) Сега нека дойдат приятелите, онези, учениците. (Осемте млади братя отидоха при масата.) Пейте мълчаливото пеене. (Учителя свири на цигулката един хубав марш, а братята пеят с гърлото си, без да си отварят устата.) Оригинално пеене.
Това е едно преходно положение в окултната музика. Може да ви се види малко смешно, но хубаво излезе, нали? Ще ги развием тези упражнения. Ще създадем приятни работи в музиката. Забележете, че когато децата си правят своите упражнения, всякога се смеят. Хората, когато се смеят, работят. Не се ли смеят, те са болни, волята не взима участие в работата им. Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията е следното – всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете – като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния – те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в Радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме.
Аз ще направя една малка забележка, но на вас правя забележката. Такъв е законът. Когато изнесете един болен човек на някой планински връх, какво става с него? Оздравява. Мислите ли, че този, болният, като го извадите на този планински връх, ще ходи със своите патерици? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздух. Сега и аз искам тъй да ви извадя на този планински връх. Ще хвърлите всички вашите патерици. Патерици не ни трябват! Без патерици! Горе е широко, простор е там. Туй е смисълът. Казват някои, че Земята била юдол*, сянка на смъртта. Не е тъй. За човек, който не знае Божиите закони, Земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него Земята е място на Радост и веселие. Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава Черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите: „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш. Няма да се молиш, не ти трябва молитва.“ Без пеене, без ядене, без молитва! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядеш – ами че това е първото изкуство, с което човек започва. Тъй казва Христос: „Който Ме яде, има живот в себе си.“ Яденето в окултен смисъл – то е цяла велика наука. Чрез яденето ще дойдем в общение с тази наука, със себе си, с Бога. Тази наука днес е изхвърлен стараем да внесем в себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станем весели – по Божественому да станем весели. Туй изведнъж няма да стане. Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото зная какъв е законът. Голямата Радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази Радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази Радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя от нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши нейният обект, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов – тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното – то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре върху Любовта. И казвам: краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят върху Любовта – техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук, на Земята. Всички тия неща трябва да ги осъзнаем от Любов. Субстанция трябва да има. Тогава ще имаме вещи и предмети, които няма да се разрушават. Любовта ще бъде основа, един вечен принцип, и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. Затуй ние изучаваме Любовта като една Велика реалност, а не като нещо отвлечено. Тя е една Велика реалност – към нея се стремим, в нея има музика. Инструментите ще ги направим от Любов. С нея ще пеем, ще свирим. И като влезете в Божествения свят, там ще разберете по-възвишените работи, там ще ги изучавате като ученици. Та затуй ние взимаме пеенето и музиката само като едно спомагателно средство към постигане на тази Божествена цел.
Тайна молитва