от ПорталУики
Версия от 09:22, 18 юни 2010 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == МУЗИКАТА == Почти всички от младите братя и сест…)

Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

МУЗИКАТА

Почти всички от младите братя и сестри, които живее¬ха на Изгрева, следваха разни дисциплини, като големият дял от тях следваха в Музикалната академия. Музикалният живот тук беше особено интензивен. В салона имахме хар-мониум и две пиана. Към музиката Учителя имаше специа- 184

лно отношение. В изказванията си за нея Той всякога е под¬чертавал ролята, която тя играе, както за развитието на от¬делната личност, така и за обществото и народите. И казва¬ше Той: "Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася висш идеал в човешката душа." Всички онези народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикал-ност. От всички раси досега, най-музикална е бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш раз¬цвет. Музиката е най-дълбоката сфера на битието. Ония, ко¬ито са я създали са били Велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запяли, све¬тът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проя¬вата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у чо¬века, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-чети-ри хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така напри¬мер хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй хазват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединително-т".: звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на "емята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат т. се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поко-геяие, което да стане носител на нещо красиво и възвише-н:_ на нещо ново, те трябва да поставят в основата на въз¬питанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и» гятъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти т течи трошения се носят като музикални вълни. И затова з хлзва. че всичко в природата е музика. Музика има в те-исогте води, във вълнуващите се води на океана и морето, 185

музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. М?зк.. има в шумоленето на листата, чуруликането на птичпт ! гласовете на животните, в ромоленето на потоците. Музика та на природата събужда музикалното чувство в човаи, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и урав¬новесят. Възпитателната сила на музиката е нейната глаив задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За не.; .: изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточа¬ване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за к> ято днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно ра¬достно възходящо чувство, едно чувство на подем, на твор¬чество. Музиката действа върху човека във всяко направле¬ние. Тя е най-правилният начин за организиране на човеш¬ката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство н мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство спомага изобщо за развити¬ето на дарбите и способностите в човека, на първо място на неговата мисловна способност. На Земята най-гениалният израз на разумността е му¬зиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл. Там, където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни че¬репи. Музикалният живот на човека се отразява върху физи¬ческото му устройство, преди всичко върху лицето. За това човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той? Който иска да живее дълго време, трябва да пее. Музиката е излязла от светилищата на посветените. Ако бихте попитали в какво се заключава работата на един певец, който е пял години наред, какво е допринесъл той в света, ще ви кажа, че от гледище на днешните хора, той нищо не е допринесъл, но от гледище на висшата, кос- 186

мична математика, този певец е извършил една съществена работа - той е създал в идеалния свят редица красиви фор¬ми, които ще легнат в основата на бъдещата култура. В този смисъл, всички певци са пионери на бъдещата култура. Всеки певец или музикант е израз на много души, кои¬то се проявяват чрез него, за да въздействат на хората. Треп¬тенията на тия възвишени същества, проектирани чрез му¬зиката на този изпълнител, се разнасят далеч в пространст¬вото и оказват благоприятно влияние върху хората. Още по-сшшо е въздействието, когато човек слуша непосредствено някой голям виртуоз или певец. Тогава той се свързва не само с него, но и с ред още същества, които имат връзка с този изпълнител. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така лрочувствено, че да създаде истински преврат у всички, кои¬то я чуят. Трептенията на тази песен ще се носят в прост¬ранството, ще се преповтарят от хората и ще останат да зву¬чат за вечни времена. Малко песни има, които се разнасят в пространството. Така например нередки са случаите, когато ;гаес може да се долови някоя древна египетска или индуска лесен. Музиката е един от начините да оживее в природата зсичко. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите, всичко ЕЮКОЛО ще оживее. Музикални произведения, песни и мелодии, Учителя ",±тззе дал и преди идването на Изгрева, но с установяването '»{т тук, музикалният живот на Братството доби особена яр-явст н сила. Учителя слизаше от стаичката си с цигулката, аокзаше в салона и изсвирваше донесената от Него мело-шиж. Тя се подемаше, изсвирваше се многократно и се за-еишпнше. Ако Учителя не беше дал текст, имахме поети, ко-«ис с умение свършваха тази работа. 5а тъй красивия и величествен музикален отдел на жи- I "171 =а Братството и по-специално изявата му на Изгрева, .;;: (с съм компетентен, за да го изнеса в цялата му пълнота л инелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сест-зшвс. Ж01СТО бяха по-отблизо и по-подготвени за този дял на •*"*•«; "Ез^ги изява. При многото случаи, когато присъствах, •ь ОМЕ? гледах н слушах, възхищавах се и мълчах. 187

Написаните и изнесените досега песни и мелодия , около 168 произведения, като около 16 от тях са даден? •">• композитори ученици на Учителя, а останалите, към 152» «в дадени от Учителя. Употребявам думата "около", тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисат От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и таак ва с дълбок мистичен характер и текст на странен прастнт свещен език, които не могат да се преведат на понятен съв¬ременен език, като на някои от тях Учителя като превоз 1 дал само общия приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разгогга.1-ме Учителя по-настойчиво да ни каже нещо повече, какт: за самите мелодии, така и за техния текст. Кога, къде и пр* какви случаи са били дадени тези песни? От един народ ж език ли са дадени те или от повече? Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашнот-с есперанто, на който език те са дадени? От тези песни ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия. Те са: 1. фир-фюр-фен 1. Махар Бену Аба 3. Венир Бенир 4. Нева санзу 5. Киамет Зену 6. Аин фаси Има и такива, в които е дадена само мелодията, а текс¬тът е само една дума. Цялата мелодия се изпява само с една дума. Такива са: 1. Аум 2. Вехади Дадена е и една песен със заглавие "Бершид ба". Това е дума от свещен език, а текстът на песента е с български думи. Дадени са и две мелодии без текст, това са: 1. Берхан азй 188

2. Ме-хейн Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечата¬ни в песнопойка. На следните думи "Фир-фюр-фен Тао Би Аумен" Учи¬теля прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! "Тао" значи аб¬солютното, непроявеното, безграничното. "Би" значи туй, което се проявява, а "Аумен" - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живя-ли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употре¬бявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание. "Аум" е мелодия упражнение. Текстът е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен. Мело¬дия нежна, възвишена и затрогваща. Какво точно е Аум? Според една легенда, това е мелодия, благозвучие на човеш¬ката душа. В самата легенда се казва: "Когато Бог създал Земята и я устроил, много същества искали да се заселят на вея. Но имало велик закон от Бога, според който всеки, сзйто искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде об¬лечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на него-1ия образ и най-важното - веществото, от което е направено ждеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата зг^га. Смилил се Бог над тези същества и повикал един от Еьй-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата 31 засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се здовип да изработи материя за всеки вид и род същества, •вято да звучи така, както звучат техните души. Работели зежорно, създали одежди на рибките, на птичките, на сър-зягаште и на всички други живи твари. И виждали как Зе- 189

мята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна-песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помв. лил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почл не. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно съше; тво да пее в Божествено благозвучна думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насип: Той разбирал съдържанието й, което значело: "Аз съм чове¬кът, необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жад}-вам и аз да имам одежда, да бъда облечен, да живея какт: другите в тази райска градина. Моля ви помогнете ми!* Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата щ събудена от светлата молба на съществото. Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал "Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!" Помощниците отговорили с мъка: "Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от кои¬то да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си." "Така ли?" - рекъл Саваот, обгърнат от мъка. Ско¬чил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с по¬мощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успял. Няколко пъти Той и помощ¬ниците му, със всичкото си старание и опит, пребродили Зе-мята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемо¬гъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, га¬лактики, бил безсилен да направи вещество, с което да об¬лече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум. "Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъд¬рост, Твоето знание - не, няма!" И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. "Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина." Но небето мълчало, мълчала Вселе¬ната, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам. 190

- Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало. Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно съ¬щество - да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапали от очи¬те му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на любимата Аум. Тъй унесен и потиснат, той неволно за¬почнал да бърка в малката локвичка, която се била образу¬вала пред него от сълзите му. Времето бавно преминавало, най-после вдигнал глава и когато поискал да изчисти пръс¬тите си от тази кал, която била полепнала по тях, звъннал акорд, разнесла се дивна мелодия, такава каквато Аум изда¬вала. Обилна светлина лумнала около Саваот. Цялото небе грейнало и радост бликала навред. И разбрал Саваот, каква велика и нова възможност, безкрайна за знание, мъдрост и творчество, му донесла Любовта. Нов мир се открил пред него. "Господи, безкраен Си!" И направили одежда на Аум от тази кал. И станал той - човекът, жител на планетата Земя и бил толкова красив, че Бог повикал жителите на не¬бесата - Ангелите, за да го видят. Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ям живот, когато Учителя даде нови 28 гимнастически уп-тажнения, които се играят с плавни движения в кръг, съп-говодени с чудна по своя израз музика. Тези упражнения Гой нарече Паневритмия.