Разлика между версии на „Музиката“

Текуща версия към 19:04, 28 юни 2010

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

МУЗИКАТА

Почти всички от младите братя и сестри, които живееха на Изгрева, следваха разни дисциплини, като големият дял от тях следваха в Музикалната академия. Музикалният живот тук беше особено интензивен. В салона имахме хармониум и две пиана. Към музиката Учителя имаше специално отношение. В изказванията си за нея Той всякога е подчертавал ролята, която тя играе, както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: „Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася висш идеал в човешката душа.“

Всички онези народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството.

Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, най-музикална е бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет. Музиката е най-дълбоката сфера на битието. Ония, които са я създали са били Велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването.

В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените.

Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят.

Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и в ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача.

Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа.

Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Музиката действа върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство спомага изобщо за развитието на дарбите и способностите в човека, на първо място на неговата мисловна способност.

На Земята най-гениалният израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл. Там, където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека се отразява върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето. За това човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той? Който иска да живее дълго време, трябва да пее. Музиката е излязла от светилищата на посветените.

Ако бихте попитали в какво се заключава работата на един певец, който е пял години наред, какво е допринесъл той в света, ще ви кажа, че от гледище на днешните хора, той нищо не е допринесъл, но от гледище на висшата, космична математика, този певец е извършил една съществена работа - той е създал в идеалния свят редица красиви форми, които ще легнат в основата на бъдещата култура. В този смисъл, всички певци са пионери на бъдещата култура.

Всеки певец или музикант е израз на много души, които се проявяват чрез него, за да въздействат на хората. Трептенията на тия възвишени същества, проектирани чрез музиката на този изпълнител, се разнасят далеч в пространството и оказват благоприятно влияние върху хората. Още по-силно е въздействието, когато човек слуша непосредствено някой голям виртуоз или певец. Тогава той се свързва не само с него, но и с ред още същества, които имат връзка с този изпълнител.

Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че да създаде истински преврат у всички, които я чуят. Трептенията на тази песен ще се носят в пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат да звучат за вечни времена. Малко песни има, които се разнасят в пространството. Така например нередки са случаите, когато днес може да се долови някоя древна египетска или индуска песен. узиката е един от начините да оживее в природата всичко. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите, всичко наоколо ще оживее.

Музикални произведения, песни и мелодии, Учителя беше дал и преди идването на Изгрева, но с установяването Му тук, музикалният живот на Братството доби особена яркост н сила. Учителя слизаше от стаичката си с цигулката, влизаше в салона и изсвирваше донесената от Него мелодия. Тя се подемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителя не беше дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа.

За тъй красивия и величествен музикален отдел на живот на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, не съм компетентен, за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-отблизо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, когато присъствах, само гледах и слушах, възхищавах се и мълчах.

Написаните и изнесените досега песни и мелодия, около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от композитори ученици на Учителя, а останалите, към 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около“, тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисани. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и такива с дълбок мистичен характер и текст на странен прастар свещен език, които не могат да се преведат на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя като превод е дал само общия приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и за техния текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни? От един народ и език ли са дадени те или от повече? Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, на който език те са дадени? От тези песни ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия. Те са:

1. фир-фюр-фен 2. Махар Бену Аба 3. Венир Бенир 4. Нева санзу 5. Киамет Зену 6. Аин фаси

Има и такива, в които е дадена само мелодията, а текстът е само една дума. Цялата мелодия се изпява само с една дума. Такива са:

1. Аум 2. Вехади

Дадена е и една песен със заглавие „Бершид ба“. Това е дума от свещен език, а текстът на песента е с български думи. Дадени са и две мелодии без текст, това са:

1. Берхан азй 2. Ме-хейн

Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечатани в песнопойка.

На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! „Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живяли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание.

„Аум“ е мелодия упражнение. Текстът е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен. Мелодия нежна, възвишена и затрогваща. Какво точно е Аум? Според една легенда, това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: „Когато Бог създал Земята и я устроил, много същества искали да се заселят на нея. Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата душа. Смилил се Бог над тези същества и повикал един от най-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея.

Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари. И виждали как Земята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помислил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почине. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насити. Той разбирал съдържанието й, което значело: „Аз съм човекът, необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъда облечен, да живея както другите в тази райска градина. Моля ви помогнете ми!“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата му събудена от светлата молба на съществото. Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!“ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли?“ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка. Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум.

„Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма!“ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам. Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало. Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапали от очите му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на любимата Аум. Тъй унесен и потиснат, той неволно започнал да бърка в малката локвичка, която се била образувала пред него от сълзите му. Времето бавно преминавало, най-после вдигнал глава и когато поискал да изчисти пръстите си от тази кал, която била полепнала по тях, звъннал акорд, разнесла се дивна мелодия, такава каквато Аум издавала. Обилна светлина лумнала около Саваот. Цялото небе грейнало и радост бликала навред. И разбрал Саваот, каква велика и нова възможност, безкрайна за знание, мъдрост и творчество, му донесла Любовта. Нов мир се открил пред него. „Господи, безкраен Си!“ И направили одежда на Аум от тази кал. И станал той - човекът, жител на планетата Земя и бил толкова красив, че Бог повикал жителите на небесата - Ангелите, за да го видят.

Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителя даде нови 28 гимнастически упражнения, които се играят с плавни движения в кръг, съпроводени с чудна по своя израз музика. Тези упражнения Гой нарече Паневритмия.