(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ == През лятото се заредиха хубав…) |
(→МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ == | == МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ == | ||
| − | През лятото се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан. Събрахме се малка група братя и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления | + | През лятото се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан. Събрахме се малка група братя и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол. В средата на поляната имаше пак струпани скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа. Цялата тази панорама поглъщаше вниманието на новодошлите със своята импозантност и неземен чар. По онова време Узана беше девствено и чисто място. Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен в Узана и всякога с възторг говореше за него. И този път се разположихме на Марков стол. Накладохме буен огън от сухи букови дърва, хапнахме нещичко с горещ ароматен чай, и в приятни разговори и размисъл, си отдъхнахме. Преди приготовленията за спане, защото щяхме да нощуваме там на открито, решихме да се разходим около скалите. Изведнъж под стряхата на една от тях моят брат се спря и втренчено погледна към земята. Той беше завършил естествени науки, добре познаваше живите форми. "Елате, елате да видите нещо интересно - събра ни той. - Виждате ли, тези конусообразни трапчинки, подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра? Това са капаните на Мравешкия лъв." Самата конусовидна дупка, направена в сухата почва под скалния навес с идеално оформена конусна повърхнина, беше цялата покрита със ситни идеално сферични зрънца, направени от глина, но твърди, с размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. На дъното забелязахме едно черно кръгче, голямо два-три милиметра, това беше главата на Мравешкия лъв, който се е свил и чака. Той не е по-голям от шест-седем милиметра. Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка. Заоблените и твърди зрънца почнаха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя. А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка срещу иначе хитрите мравки. Но какво нещо е Природата - какъв подтик, каква мъдрост за използването и на най-малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля колко на прав път са много учени, които като се вглеждат в устройството на живите форми на природата, в техните органи за усет, за защита и на всички други техни приспособления и изяви, изхождат от там, за да направят най-различни апарати. |
| − | + | ||
| − | + | Приятната екскурзия завърши, ние се прибрахме в София. На първата беседа след това, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: "Напишете за следния път тема за най-интересното насекомо." Учителя всякога ни даваше теми за разработване. За този случай не бях споделил с никой и за това бях крайно изненадан, като разбрах, че Учителя знаеше за моите мисли и вълнения, за впечатленията, които имах от това странно насекомо. Точно така, като че ли и Той е бил при нас. | |
| − | + | ||
| − | Приятната екскурзия завърши, ние се прибрахме в | + | |
Версия от 12:43, 15 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ
През лятото се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан. Събрахме се малка група братя и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол. В средата на поляната имаше пак струпани скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа. Цялата тази панорама поглъщаше вниманието на новодошлите със своята импозантност и неземен чар. По онова време Узана беше девствено и чисто място. Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен в Узана и всякога с възторг говореше за него. И този път се разположихме на Марков стол. Накладохме буен огън от сухи букови дърва, хапнахме нещичко с горещ ароматен чай, и в приятни разговори и размисъл, си отдъхнахме. Преди приготовленията за спане, защото щяхме да нощуваме там на открито, решихме да се разходим около скалите. Изведнъж под стряхата на една от тях моят брат се спря и втренчено погледна към земята. Той беше завършил естествени науки, добре познаваше живите форми. "Елате, елате да видите нещо интересно - събра ни той. - Виждате ли, тези конусообразни трапчинки, подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра? Това са капаните на Мравешкия лъв." Самата конусовидна дупка, направена в сухата почва под скалния навес с идеално оформена конусна повърхнина, беше цялата покрита със ситни идеално сферични зрънца, направени от глина, но твърди, с размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. На дъното забелязахме едно черно кръгче, голямо два-три милиметра, това беше главата на Мравешкия лъв, който се е свил и чака. Той не е по-голям от шест-седем милиметра. Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка. Заоблените и твърди зрънца почнаха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя. А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка срещу иначе хитрите мравки. Но какво нещо е Природата - какъв подтик, каква мъдрост за използването и на най-малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля колко на прав път са много учени, които като се вглеждат в устройството на живите форми на природата, в техните органи за усет, за защита и на всички други техни приспособления и изяви, изхождат от там, за да направят най-различни апарати.
Приятната екскурзия завърши, ние се прибрахме в София. На първата беседа след това, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: "Напишете за следния път тема за най-интересното насекомо." Учителя всякога ни даваше теми за разработване. За този случай не бях споделил с никой и за това бях крайно изненадан, като разбрах, че Учителя знаеше за моите мисли и вълнения, за впечатленията, които имах от това странно насекомо. Точно така, като че ли и Той е бил при нас.