от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Заглавие на раздел)
(Заглавие на раздел)
Ред 20: Ред 20:
  
 
Тук в България, учениците изобщо, понеже са събрани измежду всички народи, са от високо произхождение: те са царе, князе, графове, лордове - искат Господ да изпрати за тях специални ангели. Често, като говоря, някои казват: общо ли говори, или лично? Казвам: общо и лично, това е един и същ метод. Едно нещо имайте предвид: за всеки едного лично, както и за всички общо, ще дойдат разни изпитания, но не се спъвайте от тях. Трябва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мъчнотии и противоречия срещнете в живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нещо в живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носят лесно. Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата.
 
Тук в България, учениците изобщо, понеже са събрани измежду всички народи, са от високо произхождение: те са царе, князе, графове, лордове - искат Господ да изпрати за тях специални ангели. Често, като говоря, някои казват: общо ли говори, или лично? Казвам: общо и лично, това е един и същ метод. Едно нещо имайте предвид: за всеки едного лично, както и за всички общо, ще дойдат разни изпитания, но не се спъвайте от тях. Трябва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мъчнотии и противоречия срещнете в живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нещо в живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носят лесно. Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата.
 +
 +
Сега, няма защо да доказвате, кой е вашият Учител, какъв е вашият Учител. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача с десет неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача с три неизвестни. Какво разбирате под думата "учител?" - Човек, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно от правилата на Учителя. То е следующето: Учителят поддържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти места ли посещава в света? Кажете ми! Вие някой път казвате: знаете ли кой съм аз? Там, на това ли място трябва да бъда пратен? Питам: Господ, Който праща своята светлина от небето, тя само в царски ли палати влиза, само в клетките ли отива? - Не, навсякъде. Тя прониква в най-мръсните места, като ги осветлява, поддига и пречиства. Оцапани, нечисти са ръцете на живата светлина! Питам: ако светлината, която седи толкова високо в Божествения свят, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече живите хора на земята трябва да сторят това? Вие, учениците, по някой път казвате: да си изцапам ръцете, да вляза в това място! Ами че, когато влизате в някой клозет, не носите ли свещта си там? Светлината влиза навсякъде. Тази свещ не казва: защо ме носиш тук? Тъй ще разбирате дълбокия смисъл в метода на светлината. Тази Божествена светлина, именно, прониква в нас, в най-тайнит, в най-скритит места, за да ни очисти. Туй е великото смирение! От светлината трябва да се учите на смирение. Казвам: ако нямате смирението на светлината, нищо не може да стане от вас.
  
 
== Заглавие на раздел ==
 
== Заглавие на раздел ==
  
  
Сега, нема защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача съ три неизвестни. Какво разбирате подъ думата "учитель?" - Човекъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е следующето: Учительтъ подържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти мЬста ли посЬщава въ свЬта? Кажете ми! Вие нЬкой пжть казвате: знаети ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мЬсто трЬбва да бжда пратенъ? Питамъ: Господь, Който праща своята свЬтлина отъ небето, тя са¬мо въ царски ли палати влиза, само въ клЬткитЬ ли отива? - Не, навсЬ- кждЬ. Тя прониква въ най-мръснитЬ мЬста, като ги освЬтлява, подига и прЬчиства. Оцапани, нечисти сж ржцЬтЬ на живата свЬтлина! Питамъ: ако свЬтлината, която седи толкова високо въ Божествения свЬтъ слиза и си цапа ржцЬтЬ съ грЬховетЬ на хората, колко повече живитЬ хора на земята трЬбва да сторятъ това? Вие, ученицитЬ, по нЬкой пжть казвате: да си изцапамъ ржцЬтЬ, да влЬза въ това мЬсто! Ами че, когато влизате въ нЬкой клозетъ, не носите ли свЬщьта си тамъ? СвЬтлината влиза навсЬкждЬ. Тази свЬщь не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свЬт-лината. Тази Божествена свЬтлина, именно, прониква въ насъ, въ най- тайнитЬ, въ най-скрититЬ мЬста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свЬтлината трЬбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нЬмате смирението на свЬтлината, нищо не може да стане отъ васъ.
 
 
Едно ново правило ще имате прЬдъ видъ: ще пазите правилата на свЬтлината, ще имате смирението на свЬтлината, готовностьта на свЬтлината да отивате, да прониквате навсЬкждЬ, дЬто тя отива. СвЬтлината прЬминава прЬзъ всичко и навсЬкждЬ, но не остава тамъ. Помнете: че нито една частица отъ свЬтлината не остава, дЬто е влЬзла. Тя остава, запримЬръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слЬдъ това си заминава. Само за толкова малко врЬме може да остане тя въ едно нечисто мЬсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врЬме! ЛошитЬ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послЬ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свЬтлината, всичкитЬ спорове бихте разрЬшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитЬ тия несгоди бихте могли да разрЬшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свЬтлината.
 
Едно ново правило ще имате прЬдъ видъ: ще пазите правилата на свЬтлината, ще имате смирението на свЬтлината, готовностьта на свЬтлината да отивате, да прониквате навсЬкждЬ, дЬто тя отива. СвЬтлината прЬминава прЬзъ всичко и навсЬкждЬ, но не остава тамъ. Помнете: че нито една частица отъ свЬтлината не остава, дЬто е влЬзла. Тя остава, запримЬръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слЬдъ това си заминава. Само за толкова малко врЬме може да остане тя въ едно нечисто мЬсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врЬме! ЛошитЬ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послЬ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свЬтлината, всичкитЬ спорове бихте разрЬшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитЬ тия несгоди бихте могли да разрЬшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свЬтлината.
 
Та, прЬзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свЬтлината! Дойде ли нЬкое противорЬчие, кажете си: азъ ще бжда като свЬтлината! Когато свЬтлината влЬзе въ човЬшкитЬ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сжщество. СвЬтлина¬та не е еднакво посрещната навсЬкждЬ. Когато свЬтлината влЬзе въ очитЬ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нЬкоя глистя, когато влЬзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрЬ посрЬщната, както когато влЬзе въ човЬшкото око. Какъ мислитЬ, какво ще бжде сърдцето на свЬтлината? Колко е велико това сърдце! СвЬтлината казва: слЬдъ врЬме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посЬтя това мЬсто. Тя непрЬривно обикаля свЬта. Когато Хрис¬тосъ е казалъ: "Азъ съмъ свЬтлината на свЬта", Той е подразбиралъ, че тази свЬтлина трЬбва да проникне въ най-тъмнитЬ, въ най-затън- тенитЬ мЬста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта.
 
Та, прЬзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свЬтлината! Дойде ли нЬкое противорЬчие, кажете си: азъ ще бжда като свЬтлината! Когато свЬтлината влЬзе въ човЬшкитЬ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сжщество. СвЬтлина¬та не е еднакво посрещната навсЬкждЬ. Когато свЬтлината влЬзе въ очитЬ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нЬкоя глистя, когато влЬзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрЬ посрЬщната, както когато влЬзе въ човЬшкото око. Какъ мислитЬ, какво ще бжде сърдцето на свЬтлината? Колко е велико това сърдце! СвЬтлината казва: слЬдъ врЬме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посЬтя това мЬсто. Тя непрЬривно обикаля свЬта. Когато Хрис¬тосъ е казалъ: "Азъ съмъ свЬтлината на свЬта", Той е подразбиралъ, че тази свЬтлина трЬбва да проникне въ най-тъмнитЬ, въ най-затън- тенитЬ мЬста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта.
 
БесЬда, държана отъ Учительтъ.
 
БесЬда, държана отъ Учительтъ.

Версия от 16:25, 9 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

III Младежки събор

Методът на светлината

7 юли 1925

В природата има много методи за говорене, но главните са два: единият е методът на тихия дъжд, който пада тихо, без гръмотевици; другият е метода на силния дъжд, който иде с гръмо- тевици. Тогава всички палят свещи и се молят. Първият метод е Божествен, вторият е човешки. Гръмотевиците не са опасни.

Те имат едно отлично предназначение - пречистват въздуха. Дъжд с гръмотевици е по-добър, отколкото без гръмотевици. От тия дъждове с гръмотевици, някои са придружени и с бури, та обрулват всичко. Тихите дъждове са обикновено без бури. Но тъй, както е в природата, всичко е хубаво. Дъждовете, които са придружени с бури, всичко обрулват, но и всички нечистотии очистват. Тъй щото, тия два метода работят и вътре във вас. Те представляват вътрешен, а не външен процес. Те са работа на душата. Някой път в душата настава тихата, хладна нощ - нощта на тихия дъжд; някой път дохожда онази бурна, студена нощ - нощта на дъжда с гръмотевици и бури. При дъжда с бури покривите на къщитеЬ се разкриват, керемидите им се разпръсват, кепенците на прозорците се отварят. Всичко това е за хубаво!

Тук в България, учениците изобщо, понеже са събрани измежду всички народи, са от високо произхождение: те са царе, князе, графове, лордове - искат Господ да изпрати за тях специални ангели. Често, като говоря, някои казват: общо ли говори, или лично? Казвам: общо и лично, това е един и същ метод. Едно нещо имайте предвид: за всеки едного лично, както и за всички общо, ще дойдат разни изпитания, но не се спъвайте от тях. Трябва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мъчнотии и противоречия срещнете в живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нещо в живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носят лесно. Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата.

Сега, няма защо да доказвате, кой е вашият Учител, какъв е вашият Учител. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача с десет неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача с три неизвестни. Какво разбирате под думата "учител?" - Човек, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно от правилата на Учителя. То е следующето: Учителят поддържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти места ли посещава в света? Кажете ми! Вие някой път казвате: знаете ли кой съм аз? Там, на това ли място трябва да бъда пратен? Питам: Господ, Който праща своята светлина от небето, тя само в царски ли палати влиза, само в клетките ли отива? - Не, навсякъде. Тя прониква в най-мръсните места, като ги осветлява, поддига и пречиства. Оцапани, нечисти са ръцете на живата светлина! Питам: ако светлината, която седи толкова високо в Божествения свят, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече живите хора на земята трябва да сторят това? Вие, учениците, по някой път казвате: да си изцапам ръцете, да вляза в това място! Ами че, когато влизате в някой клозет, не носите ли свещта си там? Светлината влиза навсякъде. Тази свещ не казва: защо ме носиш тук? Тъй ще разбирате дълбокия смисъл в метода на светлината. Тази Божествена светлина, именно, прониква в нас, в най-тайнит, в най-скритит места, за да ни очисти. Туй е великото смирение! От светлината трябва да се учите на смирение. Казвам: ако нямате смирението на светлината, нищо не може да стане от вас.

Заглавие на раздел

Едно ново правило ще имате прЬдъ видъ: ще пазите правилата на свЬтлината, ще имате смирението на свЬтлината, готовностьта на свЬтлината да отивате, да прониквате навсЬкждЬ, дЬто тя отива. СвЬтлината прЬминава прЬзъ всичко и навсЬкждЬ, но не остава тамъ. Помнете: че нито една частица отъ свЬтлината не остава, дЬто е влЬзла. Тя остава, запримЬръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слЬдъ това си заминава. Само за толкова малко врЬме може да остане тя въ едно нечисто мЬсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врЬме! ЛошитЬ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послЬ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свЬтлината, всичкитЬ спорове бихте разрЬшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитЬ тия несгоди бихте могли да разрЬшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свЬтлината. Та, прЬзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свЬтлината! Дойде ли нЬкое противорЬчие, кажете си: азъ ще бжда като свЬтлината! Когато свЬтлината влЬзе въ човЬшкитЬ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сжщество. СвЬтлина¬та не е еднакво посрещната навсЬкждЬ. Когато свЬтлината влЬзе въ очитЬ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нЬкоя глистя, когато влЬзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрЬ посрЬщната, както когато влЬзе въ човЬшкото око. Какъ мислитЬ, какво ще бжде сърдцето на свЬтлината? Колко е велико това сърдце! СвЬтлината казва: слЬдъ врЬме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посЬтя това мЬсто. Тя непрЬривно обикаля свЬта. Когато Хрис¬тосъ е казалъ: "Азъ съмъ свЬтлината на свЬта", Той е подразбиралъ, че тази свЬтлина трЬбва да проникне въ най-тъмнитЬ, въ най-затън- тенитЬ мЬста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта. БесЬда, държана отъ Учительтъ.