Разлика между версии на „Методи и насърчения за хармонизиране“

Текуща версия към 13:43, 13 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

Методи и насърчения за хармонизиране

Лекция от Учителя, държана на 25 април, 1923 г

Какво бихте искали?

(Паша: Бихме искали да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни? Как да създаваме отношения на искреност? Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата си?)

Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек преди всичко е едно индивидуално същество, което живее само за себе си. Това е в едно отношение. После той живее за дома и обществото, живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са две стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Дойде ли се до обществото, тогава идват моралните чувства. Но за да се разбирате, вие трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание един към друг - без друго! Например някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се уважавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога! Всеки трябва да почиташ като себе си и на всеки ще дадеш своето място и гама да се месиш в аурата на когото и да е. Няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес" - не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме!" То те разбира.

После вие трябва да се стремите не да се изолирате, но кръгът на вашата дейност трябва да стане широк, значи да живеете за всичко, да имате един широк полет, стремеж да се подмладявате. Защото иначе вие вземате такива идеи, които ви състаряват и тогава казвате, че нищо не ви интересува в света. С такива идеи нито на небето имате приятели, нито на земята имате приятели и тогава за кого живеете? Ще увиснете във въздуха. И тогава на какво ще мяза вашето положение? Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега вие казвате: „Да живеем за Бога". И какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е Любов." Каква е тази Любов? Давали ли сте си отчет каква е тази Любов? Ето как може да я намерите. Да кажем, вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, объркали сте пътя, ожаднели сте, отчаяли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам-нататък, нещо ви бутне при някой извор. Но сте гладни, а няма хора. Същото това нещо пак ви подтиква, пак ви завежда до някоя круша или ябълка. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето ти ядене". Седнеш, слънцето тъй те напекло, хапнеш си една, две, три. След това те хване дрямка, изкараш един сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине един овчар с овцете си, издои ти малко млекце. Ето Господ! Най-напред Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. В това съчетание е Господ, Това е Божественото.

Аз имам един пример. Един ден ще ви го дам, не сега и вие ще си го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. За пример написвате: „Аз ви любя". Любовта в написаното „Аз ви любя" ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка („Аз ви любя") по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой преди две хиляди години го е написал, то може да не е за тебе. Туй изречение - „Аз ви любя", е написано преди две хиляди години и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаеш, може ти да си бил този, за когото е било написано това изречение. То е написано за тебе, а сега го срещаш и казваш: „Гори ми сърцето". Това е било преди две хиляди години, а сега казваш „Колко силно ми тупти сърцето" - познаваш го. Този, който ви е писал, той ще се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той се крие така, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита, че да го види. Всякога, когато наблюдаваш, да го видиш. Той се крие. Виждаш Го и после пак Го загубиш. Намериш се в трудно положение и казваш: „Сега ще го намеря". Той ти помогне и то тъй го направи, че ти не го забелязваш дори. Казваш: „Толкова глупав съм бил!" В друго трудно положение се намираш. Казваш: „Сега, като ми помогне, ще го видя." Той Ти помогне и пак се скрие, ти пак не можеш да Го видиш. Този момент, когато ти помогне, Той си вдигне ръката и се скрие. В момента, когато ти помага, не го виждаш. Тъй е, вие имате малки опитности в това отношение. За пример ето къде е слабата ви страна. Когато се запознаете с някой човек, най-напред вие искате да намерите неговите грешки. Това е крива философия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намерите нещо добро у него, една правилна черта. Ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате и то не само за един-два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да трае по 10 - 15 години, един живот и повече животи. Ще намерите такава връзка. Ако вие десетте не намерите една такава връзка, не можете да образувате едно звено. Допуснете, че искате с някоя ваша сестра да създадете тази връзка и казвате: „Искам да обичам тази сестра." Искате Господ да ви покаже такава сестра. Ето какво става. Един ден тя си върви по брега на една река, някой я бутне и тя почва да се дави. Ако вие се хвърлите и я извадите, между вас се образува връзка. Та мъчнотиите, които може да срещнете, ще ги използувате, за да се образува тази връзка. Защото ако във време на мъчнотии не си помогнете, къде е любовта? Ако всинца сте богати, не ще можете да си помогнете и тогава връзка не може да се образува. Но ще използувате малки случаи, които образуват вътрешните връзки. Ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връзка. После някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте проучили законите. Има хора, с които вие пряко нямате връзка, не може да ги обичате. Ще ги обичате по един околен път. Те са тъй свързани, че трябва да обичате 4-5 души техни близки, та тогава да обичате и тях. Ето как ще го обясня (фиг. 1). Допуснете, че вие обичате лицето П. Вие сте лицето А и съставлявате най-вътрешния кръг. Следователно най-напред трябва да имате връзките на другите кръгове.

Тук на следващите кръгове има няколко лица - лицата Б, С, Д... Трябва да минете през тях и тогава да дойдете до П. (Защо В кръг, а не В права линия?) - Това са все радиуси - АБ, АС, АД, АП. (В различни системи ли са те?) - Да, влиянията са различни; в една система са, но отношенията са различни. Този кръг, на й-външният - /7, е отдалечен най-рано, следователно е най-далечен, най-стар е, а кръгът А е най-младият, най-после е отделен от общия център. Следователно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите те как са учили. Направо не можете да отидете. Той е пуснал десет випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият характер, какво е неговото учение, закон е това. Значи най- голямо развитие имат тези, които са най-далечни, а най- близките имат най-голямата интензивност, те имат най- голямата възвишеност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете тези дарби, които имате. Хората, които се обичат, всякога имат взаимни стремежи. Те са едно съдружие, взаимни стремежи имат. За пример има обич между корените и клонаците. Защо? - Едните - корените, имат интерес от клонаците и те едни без други не могат. Следователно между един корен долу в почвата и един клон горе във въздуха има съответствие, подобие има и те може да се обичат. И обратното: от клоните можеш да изкараш корен и от корените можеш да изкараш клон. Ако се отреже един клон и се постави в почвата, като се полива, започва да пуща корени. Значи, ако отрежеш един клон от зокум и го поставиш във вода, след време ще пусне корени. Клонищата съдържат и корените в себе си. Следователно плътският човек съдържа духовния човек в себе си в зародиш и духовният човек съдържа плътския в себе си в зародиш. Законът е такъв. Да не мислите, че духовният човек се е освободил от плътския. Не мислете, че съвършено може да се освободите от плътта. Само при известни условия плътта пак ще се прояви, ще изникне като корен, ще се спусне надолу в материята. Не мислете, че може да се освободите от нея. Плътта ще я подчините на духа, да работи и ще я възпитавате, ще й кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз, ще го направиш, ще работиш. Без моето позволение нищо няма да правиш." Тя, като те слуша, ще каже: „Мога ли туй и туй да направя? Искам малко винце да си пийна." - „Не може." - „А какво да пия?" Даваш й вода. - „Е, тя била хубава, водата." После дойде, каже ти: „Месце искам". Казваш й: „Не може." - „А какво?" - „Е, хубав хлебец и крушици ще ти дам." - „Че какво е туй хлебец и круши?" - „Вкуси." - „А, хубаво, може. Много било хубаво." Иска ти друго, ще й донесеш по-хубави неща. Значи тя видя, че и по друг начин може да се живее хубаво. Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбъбря, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива. Сегашното състояние на хората какво е? После плътта ти не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знанието, хубаво нещо е музиката." Че някой път тя през ушите слуша и одобрява. После, като направиш една изкуствена картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я е направил". Но тя мисли, че и тя може да я направи. - „Хубави работи!" - И почне да се радва. Това е Божествен живот. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Те са души от вечността, заспали са и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, а пък други никога не заспиват. (Има ли духове, които никога не са спали и някога ще заспят ли? Тогава тези, които не са спали, ще заспят, а тези, които са спали, ще се събудят. Ще минат в една по-висока еволюция. (Това не е ли връщане назад? ) - Не. Това е почивка. Засега само Господ е, който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казва: „Отиде светът". Даже, като се задълбочи в някоя мисъл, като тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом Той се отдалечи малко в работа, хората веднага почват да се държат за косите или както казвате вие, изгубват идеала си. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш. Тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин".

(Какво трябва да направим, за да се сплотим?) - Аз ще ви приведа сега един пример. Може да се направи така, че двама души, които най-много се мразят, да се обичат(фиг. 2).

Представете си, че тук точка С е върхът на голяма височина, на която е поставена една дъска. Представи си, че те поставят на единия край на тази дъска, а на другия край поставят някого, когото не обичаш. На една хеска- ница сте. И двамата не се обичате. Погледнете надолу - пропаст, погледнете се един друг - ще се обичате ли? Ще се обичате. Тогава и писма ще си пишете. - „Сестро, какво поведение имаш?" И тогава знаете ли как ще започне вашата еволюция? - По следующия начин:

Плоскостта се върти и вие сте си разменили местата. Единият от вас е точка n, другият е точка m (фиг. 3); после m отива на мястото на n и обратно. След това n се връща на първото си място, като взема нещо от m и става mn. Същото става и с m. Отново n се връща при т m, nm. Същото е и с другата страна. Най-после ще се съберете при точка С и ще се обичате. Сега математически разрешавате въпроса. Вие сами ще намерите какво представлява триъгълникът ABC. АС представлява чувствата Ч. ВС представлява мисълта М. АВ представлява волята В. АС е любовта Л. ВС - Божествената мъдрост Б.М. АВ - Божествената воля Б.В.

Тези окръжности всякога , показват движението. В страните АС, СВ и АВ v У те се движат и представляват радиуси. И трите линии са в движение едновременно. Ето посоката на тяхното движение (по часовата стрелка). Окръжностите се допират една до друга със своите периферии (фиг. 4А и фиг. 4Б).

Триъгълникът и пирамидата представляват една малка отсечка от тесаракта, а кубът представлява една страна от тесаракта. Как се проектирате във вашия свят? Ето една малка отсечка. Значи горе, на туй поле П—Ш седи един цял невидим свят за вашето зрение.

(Каква е тази пропаст?) - Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постепенно потъва надолу. Следователно това С се е видоизменило и в точка m е станало въздухообразно. В това движение нагоре то издига n, което е водно; m е въздухообразно, n е парообразно. Тази линия АВ в тесаракта е дори перпендикулярна, но този перпендикуляр пак е плоскост (фиг. 5), плоскост на движение. По този перпендикуляр ние не може да се качим, когато в тесаракта той е една плоскост, по която можем да ходим. Онова същество, което живее в тесаракта, може да върви по перпендикуляра тъй, както ние вървим по една плоскост. Да ви представя тази идея. Тези кръгове C1, С2, С3, С4 и т.н. са еднакви по големина, но понеже се отдалечават от нас, изглеждат по-малки и за нас те имат конусообразна форма. А всъщност не е така. Този перпендикуляр се е образувал от безброй кръгове, по които може да се ходи свободно. Следователно едно същество, което се движи по Фиг. 5 перпендикуляр, ходи по кръгове.То се движи толкова бързо, че като минава в тези точки, те светят и нам се вижда, като че се образува права линия. Понеже тесарактът обема едно по-голямо пространство, гдето пресича физическия свят, в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Вследствие на бързината вие го схващате като права линия, само че пресича вашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А вие, като влезете в този свят, веднага се движите в кръгове, но с такава светкавична бързина се движите, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години. А вие може да извървите този кръг в една минута, в една секунда. Казвате: „Не можем да се движим по този перпендикуляр." Но ако направите един хубав конус, тия кръгове ще се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (Ние не се ли движим по такъв кръг?)

Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Имате една приятелка, обикнете я, усетите, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далече от вас, но дали е близо или далече от вас по разстояние, тя се приближава към вас толкова, че един ден вие се усещате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване. А някой път тя е близо до вас, но вие я усещате все по-далече. Значи едно вътрешно отдалечаване и едно вътрешно приближаване, т. е. тя се движи или в същата посока, в която вие се движите, и вие чувствувате, че се приближавате, или някой път се движи в противоположна посока на вашето движение и вие се отдалечавате. В първия случай имате общ център.

Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата целта П. Този триъгълник (фиг. 5А) показва посоката на движението. Щом е турен така, обърнат, показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако триъгълникът се обърне с върха нагоре, (фиг. 5Б) става сближаване. Когато две същества излизат от един център и отиват към разни посоки на периферията, те се отдалечават (фиг. 5В). Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да обикнете, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го отпущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навън, но най-после ще се съберете в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, то да бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се помежду си. (Нали се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се състаряваме, както казвате вие?)

То е, защото в стремлението си към Бога имате предвид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра (фиг. 6). Аз ги наричам двуцентрови стремежи, трицентрови и т. н.

(Олга: Всичко разбрахме, но пак остана нещо недоразбрано, недоразрешено) . - Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено.

(Как да разбираме пропастта под нас?)

Представете си, че се давите във вода в някоя река, море, океан, в който един плувец, когото вие не обичате, когото мразите, а и той ви мрази, ви улавя и ви спасява. Вие ще кажете: „Остави ме!" - ще потънете долу. Това е пропастта. Ти си на единия край на дъската, той е на другия край на дъската (фиг. 7). Каква е тази пропаст? - Той е на ТП, ти си на П. Така пазите равновесие. Ти си на противоположната страна и ако кажеш „Не искам", веднага дъската ще се повдигне и ти ще паднеш. Щом той ти помогне, ти ще кажеш: „Виж, досега мислех, че той ме мрази, а той има сърце." Друг случай. Да кажем, че ти го мразиш, а той - не. Той казва: „Аз ще те избавя, а ти пак ме мрази". Ти ще го мразиш ли? - Не. Той се учудва и ти се учудваш как става това, че той да ти помогне. Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в миналото.

Ще намериш това състояние, този материален предмет, който е станал причина за омразата и ще върнеш предмета на този човек. Някой човек те мрази сега на земята, ти не знаеш причината за тази омраза, а тя може да е следующата. Той имал дете, ти си го удавил във водата и си избягал. Той те намира в този живот и те пита: „Кажи ми, аз те зная, преди толкова и толкова години имах дете, ти го удави, къде е сега моето дете?" Ти ще отидеш, ще намериш детето и ще му кажеш: „Ето твоето дете." Той ще ти благодари и омразата ще изчезне. Като те мрази някой, каквито и страдания да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш погрешката си. Как ще я поправиш? - „Не зная как да му помогна." Като зная законите, аз ще се моля за него. Да кажем, че той е мъж. Тогава един дух, който иска да ти помогне, привидно ще дойде във формата на жена, която той много ще обикне. Той ще се увлече и ще даде за нея всичко. В друг случай ще дойде друг дух във формата на дете, което той много обича. Туй дете ще се разболее и той ще трепери за него, но никой не може да го излекува. Има само един, който може да го излекува. Казвам: „Аз мога да го излекувам."

Отивам, той гледа детето, гледа и мене, мрази ме, но казва: „Понеже ти си единственият човек, който може да избави детето, то, ако го излекуваш, аз ще те обичам, ще ти простя всичко". Ето где е лекуването. Това е начин за лекуване на омразата. От невидимия свят ще се намесят да оправят тази работа. Те ще съчетаят всичко така, че туй, което е сторено и е създало омраза, така да се разреши, че този, който е изгубил нещо, да придобие повече от всички. Значи този човек, когото считам за един голям враг, той ми даде живот. Тогава тези духове си отиват нагоре, оставят работата, освобождават ни. Кар- мата е разрешена вече. Омразата и любовта вървят заедно, както денят и ноща, както тъмнината и светлината.

(Олга: Ние се презираме даже.)

Не, вие не сте, които мразите, други мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами, ако сега взема твоята глава (към Олга) и с нея мушна Мариината глава, и тя, като не вижда моите ръце, ще те мрази тогава и ако не знае причината, ще каже: „Олге, ти ме удари, че ми пукна главата!" Ти ще й кажеш: „Аз не зная." - „Що ме лъжеш!" А пък аз съм, който те бутна. Но как ще докажеш това, че аз съм причината, а ти си само едно средство. Затуй трябва да бъдем будни. Няма да си даваш главата на другите. Такива уроци ще ви се дадат вътре в школата. Най-първо ще ви дам една задача да примирите двама, които се мразят. От тях ще почнете да учите примиряването. Тъй ще намерите лек и за вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. За пример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си". Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другият, като се огледа, казва: „Я дай и аз да се очистя." И двамата, които се мразят, са едно огледало. Затуй най-първо да се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старание, с усилие любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, той губи любовта. Като забравиш любовта, тя сама идва. Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов. А като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си." Любовта е закон. Тя действува без закон.

Вие сега искате да знаете колко обичате. Ето къде е вашата погрешка. Имате едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал. Значи малко светлина влиза в него. Где е погрешката? - В това, че вашето прозорче е малко. Погрешката не е външна, но е вътрешна. Направете по-голям прозореца си, увеличете светлината. И тъй само давайте възможност и любовта постоянно ще влиза. Не се мъчете. Ако се мъчите насила да влиза светлината през вашия малък прозорец, не ще може. Трябва да се разширите. Този прозорец, това са вашите чувства и ако те са малки канали, а искате всичката вода да влезе и да изтече през тях, не ще може. Колкото е по-малък крана, толкова по-малко вода ще влезе. И сега слушайте, вие искате за пример някой да ви обича, а същевременно пред него се показвате тъй горди. Аз ще ви обясня това философски, че и най-невежият да го разбере.

Допуснете, че искате във вашата градина да никнат и сливи, и круши, и всички плодове, всичко да имате, но при вас има един планински връх А (фиг. 8). Добре, да кажем, че вие сте една долина О. Каквото се събира на този връх, сняг и друго, всичката тази енергия той я праща надолу в долината. Тя се надуе. Този връх ви обича и казва: „Тук имате условия". И ви ги праща отгоре. Вие се надуете и казвате: „Не, аз сама ще си доставя условията и всички блага. Сама ще се кача горе." Е хубаво, вие се надуете и станете по-висок връх от този (Ау). Тогава ще кажете: „А, изстина сърцето ми, заледи се. Заледено е сърцето ми." Тогава ще слезете в долината да се смирите. И тогава ще започнат да извират извори, да текат рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, училища. И благодарение на тези отгоре, които пращат от върха благата, идва и любовта. „На горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат." Не овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у вас ще се даде място. Дойде някой, който те обича. Ще кажеш: „От Бога иде това нещо. Бог е, който се проявява." Когато от някой извор идва вода, на какво се радвате? Когато аз отида при някой извор, на какво ще се радвам? На водата му, на камъчетата около него. И след туй ще спра там, умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам откъде е дошъл, искам да намеря откъде е излязъл. От снеговете, след това го търся в океаните, после в слънцето, в пространството. Оттам си прекарвам мисълта и виждам отгде е дошъл този извор. Намеря го и казвам: Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл малкият извор. Спра се при нето и казвам: Славна работа е той. През колко слизания, през колко мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор.Тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще се дойде само до буквата им. Ще намериш произхождението на този извор и най-после ще намериш един ангел, застанал там, който ще ти се усмихне и ще ти каже: „Намери ли ме тук?" Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространства на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на земята от тия пространства, употребяват 10 - 15 дни. От много далечни системи идват. Докато дойдат на земята, доста време им трябва.

(Какви са признаците, по които можем да познаем, че един такъв ангел е дошъл?) - Когато дойде един такъв ангел, има разширение, светлина. Човек е доволен вътре в себе си, радостен е. Леко му е на душата. Където и да ходи, който и да го срещне, всеки иска да му направи услуга. (Значи този ангел озарява?) - Да, Той озарява и ти си като една хубава местност, всички искат да разработват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Ако е някоя камениста почва, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, защото тя представлява много добри условия.

(Може ли по някакъв начин да постигнем това разширение?) - Може, има окултни начини, но трябва да бъдете постоянни, със силна воля. Често може да се хванете за ръцете си, да образувате кръг и така по някой път да прекарате в мълчание около 5,10,15,20 минути. Но така ако постъпвате, трябва да имате силна воля. Иначе ако някой от вас изневери, може да си причините голяма пакост и вреда. Това е опит. Тогава где са тези връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели или разкъса?

Може да имате много други връзки, но тия вътрешни връзки да останат незасегнати. Имате двама души приятели, съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и после станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал в началото. Туй е благородство. А не да мине покрай него и да се престори, че не го вижда; и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Това са неизменните чувства! Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел". Това е характер, това е идейното! Може всички да направите това. Но като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно, че го вижда, да го вземе в автомобила, да постави приятелството с този човек по- горе, отколкото сегашната си служба. Защото Любовта седи по-горе от всички материални неща.

Нека се увеличават у вас добрите ви желания. Тогава всичко ще се урежда по-добре. Но най-първо гледайте вие лично да сте богати. Всяка една от вас да се стреми да бъде богата, поне зародиши да има, възможности за работа. Между вас да има разнообразие, да се допълвате една друга.

Новото не се е оформило още у вас. И най-после, като мислите, мислите, казвате: „По световному не ни се живее, по Божественому не знаем как да живеем". Тогава как ще живеете, оставате във въздуха да висите. Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладявате, това е Божественото, а постоянно да остарявате, това е да бъдете в светското. Да нямате нито пет пари, но да считате, че имате всичкото богатство. Обезсърчили сте се, веднага да отмахнете туй състояние. Да нямате пет пари в джоба си и да сте радостни и весели.

(Олга: Ами които са родени в събота?) - Вашата събота може да се измени. Има човешка събота, има и Божествена събота. Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас. После, ако искате да добиете мъжество, посещавайте възвишени характери, например някой мъж, който действително се бори в живота, онази жена, която устоява на всички трудности в живота. Представете си и старостта, и старите хора, но тези, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие се спирате на грохналите стари, на изпадналите. Гледайте човека във всичките негови хубави проявления. Представяйте си ангелите - същества стройни, хубави, интелигентни, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете, като любите Бога. Бог е всичко. У Бога няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у него е вечният живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот" подразбирам пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за него. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона на подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи, великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Смешен е човекът в своето състояние на безверие, толкова е смешен по някой път! Има известни съчетания, известни съвпадения, наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждение. Дружете с хора оптимисти. Защо ще дружите с хора на отрицанието? В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим?" - Не, ще отидете в някоя градина. Няма защо да стоите да слушате цял ден тракането на воденичните колела.

После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите. Ще отидете при кошер на пчели, да видите чистотата, какъв ред и порядък има в тях. Те ще ви научат на деятелност. Ще отидете при някое цветенце, то ще ви каже: „Какво си се обезсърчила, за какво ти е увиснала главата надолу. Моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък твоята глава е излязла навън и си се обезсърчила." Силните контрасти трябва да изпъкнат в ума. Без контрасти животът ви не може да се поправи. Сега вие си създавате понятие. Казвате: „Това не мога да го направя." Не можете да го направите по отношение на времето и пространството, но се искат знания, искат се условия, за да можете всичко да направите. Изкуство е това! Можете да направите и следующия опит: Да кажем, че вие сте двадесет сестри. Една от вас иска да се назначи учителка или чиновничка, но сама не може. Ако вие двадесетте съсредоточите ума си интензивно върху онзи, който й противодействува, с вашата мисъл други същества ще го заставят да я назначи. Ще му наложите, нищо повече.

На физическото поле всеки един недъг се дължи на духовни причини. За пример мразите някого - това е възможност да пострадате от гръдоболие. Завиждате, стяга ви се сърцето от завист, тогава има възможност да заболее черният ви дроб. Обичате да угаждате много на себе си - има опасност да заболее стомахът ви. Гневите ли се, ще дойде запичането. Често обещавате нещо, не го направите, друго, трето обещавате, много работи, но не ги правите - ще дойде главоболието. И тъй всички физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намерите причината, ще се възстанови равновесието, ще се възстанови хармонията. Взели сте нивата и къщата на някоя вдовица и след това ви заболи коремът. Аз не мога да лекувам корема ви, освен ако върнете нивата и къщата на тази вдовица. Върнете ли ги, веднага болестта ще изчезне. Написали сте една книга, която заблуждава хората, веднага у вас се явява главоболие. Изповядайте се, напишете друга книга с вярно съдържание и главоболието ви ще изчезне. Това са разни методи в школата, но за да се приложат, се изисква много нещо. Сега няма да остарявате преждевременно. Щом човек изгуби своята цел, своите идеи, той остарява. Никога няма да мислите, че сте стари. Ще казвате: „Ние ще работим за Бога." Ще имате една велика, славна работа. Ще имате една жива цел пред очите си, няма да остарявате. Ще имате пред очите си само хубави работи. Как ще се подобри бъдещото поколение, каква ще е бъдещата култура, какви ще бъдат градовете, селата? Всичко това ще си го представяте в хубави краски. Светли идеи трябва да вълнуват ума ви и непрестанно да творите. А сега, като изкоренявате насаденото, а не посаждате ново, ще останете една пустиня. Не, ще насадите новото и, от една страна, ще имате ново, което ще расте, а от другата страна, ще изкорените старото. А сега изкоренявате и не посаждате. Всичките недостатъци, които имате, ще ги изкорените. Не изкоренявайте всичките недостатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като изкорените един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си." Като влезе в търговеца Божественият Дух, той пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, да прави усилия. Та у всеки човек влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естеството на човека, но само му дава подтик. Той казва: „Сега можеш да работиш."На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще впрегнеш своята нервозност на работа." На флегматика казва: „Ти със своето постоянство ще можеш да работиш и нещо полезно да направиш." Духът ще подтиква всички ви към работа. Като дойде този тон на Любовта, всеки ще вземе толкова, колкото е голям неговият съд. Някой път малкият съд може да ви свърши повече работа, зависи как ще се използува. Сега това, което считате невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е хубаво, ако жената престане да бъде жена и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава няма ли да се оправи светът. (Олга: Но те нямат представа за това нещо. ) - Но то ще стане. Има възможности в природата, има всичките възможности и онзи, който ги разбира, като преведе сегашните символи, ще разбере, че сегашният мъж ще се измени и сегашната жена ще се измени. Сегашният мъж и сегашната жена ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, има да се чуди какво нещо са били хората. Ще се учудват, ще ги гледат, както сега гледаме големите риби. Ами представете си, че един ден вие стигнете до такова едно състояние: тъй както сега сте остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце. Може вие сами да правите мислено това. После може да станете възрастни. Каквото поискате, ще можете да станете. Питам ви тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота? Някой път ви стане скучно в живота, между хората. Имате силата да станете невидими. Скривате се, събирате енергия и после отново ще се проявите в света.

(Как може да се изменим?) - Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За изменение на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии.

В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, вървите тромаво. Ще се научите да вървите леко, да имате пластични движения. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии. Тази тромавост се заражда от застояване, не се движите. Всички мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у вас да е пластично, живо. Страдате от ревматизъм - ние имаме наука за лекуване. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да придойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще ги приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и три отделно и т. н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате мисълта, ще усилите волята си. Ако пръстите ви са по- къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст, да станат още по-дълги. Тъй се работи. Винаги ще имате по един проект, върху който ще работите. Ще мислите, за да създавате нова форма. (Към Олга) - Щом пръстите ви са по-къси, ще ги продължавате мислено с още 1-2 см, ще се упражнявате. Така ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. И палецът ще проточите нагоре, и по-широк ще го направите. Всичко можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, но ще турите в ума си този идеал и клетката, като го види, ще каже: „Ето какво иска моят господар." И ден след ден пръстите ви ще се изменят.

Ако е къс носът, проточи го. Тесен ли е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Ако носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се прилепват към твоята мисъл. Ако твоята тръбица е много тясна, малка, и малко водица ще събира. Представете си един нос тъй хубав, правилен, дълъг около 6 см, с широки ноздри - то е хубаво и за дишането, и за мисълта.

В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистът, като свири, не му мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаел да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточи човек носа?" Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мисловни форми, а сегашните мисловни форми ще бъдат мисловни форми на бъдещето. Създайте си сега чела хубави - високи и широки. Отначало трябва да се създадат известни форми. И не бързайте, върху тях човек трябва дълго време да работи.

Сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши. Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и подобри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията.

Сега имате достатъчно материал. Какво е това?

(Нарисувано лале) (фиг. 9). Аз създадох половината цвят от лалето, а другата половина вие ще трябва да я завършите. Какво означават С и Л при лалето?

Слънцето и Любовта всичко постигат.

Слънцето произвежда цветовете, а Любовта произвежда плодовете.

(От тези букви, които Учителят написа, се опитвахме ga образуваме думи) - Образувахме думата „паун". Значи не трябва да бъдете горделиви. После образувахме думата: „опита" - „Той ни опита".

То е достатъчно. След като ви опита, то е хубаво. Значи толкова нещо ви даде, отлични неща ви начерта, има много неща да учите. „ Тайна молитва." „Молитвата на Духа."

Лекция от Учителя, държана на 25 април, 1923 г.