Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.
ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ, ЛЮБОВ КЪМ БЛИЖНИЯ, ЛЮБОВ КЪМ БОГА
„Добрата молитва " „Духът Божи"
Какво сте намислили да правите днес? Откъде идете? По кой път минахте, че стигнахте тази станция? Какво означава сряда? Какво се прави в сряда? Понеделник е ден на Луната, вторник е ден на Марс, сряда е ден на Меркурий, четвъртък е ден на Юпитер, петък е ден на Венера, събота е ден на Сатурн и неделя е ден на Слънцето. Значи днес за Меркурий, за най-малката планета ще работите. Вие сте дошли по пътя, за някъде отивате. Вие сте като иманяри. Аз виждам, че търсите някое имане. Когато българинът казва: „иманяри", турчинът казва: „имал, малджия". Но иманяри има.
Има нещо в живота, което е съществено. Да разбираме естествения ред на нещата. Имате една дума: „остарях". Какво означава остаряването? Тази дума „остарях" какъв смисъл има? Казвате: „остарях, осиромашах, обеднях, огреших се, оглушах". После казвате: „Тази работа е лоша." Лошата работа какво подразбира? Като кажете, че е лоша работата, какво подразбирате?
Какво означава това? Имате наредени А, В, С, О (фиг. 1). Често се спирате в живота върху неща, които не са съдържателни. Например спирате се върху думата „вечен живот". Вие се спирате върху една дума, която не разбирате. Казвате: „Вечен живот". Вие мислите, че разбирате, но какво е понятието „вечен живот"? Дълъг живот и вечен живот едно и също нещо ли е? Или казвате – безконечно. Какво разбирате под думата „безконечно"? Има известни идеи, които не са ви ясни. Като кажете „безконечно", ще придобиете ли нещо? Може да добиете нещо механическо, може да сте добили нещо органическо, може да сте добили нещо психическо. Може да сте добили нещо за тялото, може да сте добили нещо за своите чувства, нещо за сърцето си или нещо може да сте добили за ума си. Сутрин станете, неразположен сте. В сегашния културен век представете си, че сте на бойната линия, чуват се тия голямокалибрени оръдия, после малокалибрените, картечниците, чувате отвред съскане. Какво разбира войникът? Войникът разбира, че всеки момент може да го експедират на оня свят. Умът му е така напрегнат, мисли как да се избави от тия снаряди. Някой от тях може да се интересува откъде идат, но няма да си покаже главата, защото може някой снаряд да я откъсне. Ще се скрие някъде, ще чува свистене час, два, три, пет, десет, петнадесет. Може ли, като сте на бойната линия, да разсъждавате за някаква философия? За каква философия ще разсъждавате? Или може ли да разсъждавате за любовни работи? Може ли да разсъждавате за пари, да си направите един хубав апартамент, че такси да получавате. Може ли да си зададете въпроса: „Защо съм на тези позиции?" И този въпрос ще остане неразрешен. Ще ви попитат защо дойдохте на земята. Дошли сте тук. Война има – вие сте на тази позиция. Мислите ли, че този свят е от мирните светове? Той е един от най-мирните, дето най-малко се бият. Този е един от най-добрите светове, които ние знаем. Може да говорите за някой друг свят, казвате, че има рай, че друг живот има. Това са предположения. Ние говорим за реалното. Този свят, в който живеем, е един от най-добрите. Ако в този свят, който е един от най-добрите, има всичко това, какво ще бъде в другите светове, които са по-лоши от този?
Сега вие седите в класа и разсъждавате, че хората не живеят добре, но били ли сте в света на рибите, да видите как живеят? Те живеят в един идеален свят, чиста вода, нямат нужда да си правят здания във водата, само ходят. Но в този свят всеки, който говори, се наказва със смърт. Там е писано, че всеки, който иска да говори, трябва да напусне техния свят. Другояче казано, има смъртно наказание. Някоя от по-големите риби нагълта цяла тази, която иска да говори. Всички се гълтат цели. Това са ред разсъждения. Верни ли са тези разсъждения? Кой е бил при рибите? Рибите познавате, понеже сте похапвали риба. Някои казват: „Излязоха ли рибите, скабриците, скумриите?" Излизат, разбира се, по нашите пазари ходят. Ще питат: „Скабриците по свое желание ли излязоха?" Те са наредени по ред, по големина, най-тлъстите имат и съответна цена. Като идете по магазините, ще ги видите наредени. Сега минавате за вегетарианци, но има ли някой от вас да не знае какво нещо е скабрици? Аз не вярвам да има такъв невежа. Това е голямо невежество да каже някой, че не е ял скабрици. Хората на земята са толкова добри, че като поканят една скабрица на гости оттам, където тя живее, ще се поклонят, ще я погледнат, ще я попипат, после ще я вземат в ръка и с един пръст ще носят не една, а две, три скабрици. Като ги занесат вкъщи, ще им покажат колко е голяма любовта, с която хората живеят. Ще ги турят на скарата, ще ги обръщат на едната и на другата страна. Казват им: „Вие не сте опечени още." Нали казвате за някого, че той не е опечен човек още. Вие ще кажете: „Грешно ли е да ядем скабрици?" Питам: Грешно ли е да дишате въздуха? Грешно ли е да пиете вода? Грешно ли е да ядете хляб? Грешно ли е да обувате обуща? Грешно ли е да си турите шапката на главата? Грешно ли е да си обличате дрехата? Не е грешно, нищо повече. Не е грешно. Един ден и вие като скабриците ще излезете, ще идете в един свят, ще дойдат малките ви братя, ще си вземат от вашето богатство, ще кажат: много сте благороден човек. Ще ви имат за спомен, както аз имам тия неща за спомен. (Учителят държи пари в ръката си.) Най-малкият спомен колко е? (Учителят показва петдесет стотинки, после един лев, пет лева, десет лева, двадесет лева, петдесет лева, сто лева.) По-голяма от това – от стоте лева, има ли? Питам сега по ценност кой е най-скъп от всички? По съдържание са стоте, после петдесетте, двайсетте, десетте, петте, един, половин лев. Но металите едни и същи ли са? Този метал, медта, е скъп, среброто е по-скъпо, ами туй какво е? (Показва една златна монета – пендара.) Както виждате, мяза на злато. Тия два метала, среброто и златото, може да ви помогнат. Със среброто може да се лекувате. Като дойдат при вас парите, ще се лекувате. Парите лекуват. Казвам: Те освобождават и от затвора. Сиромашията е едно наказание. Като дойдат парите, те освобождават от затвора, а златото ще ви освободи от смъртта. Среброто ще ви освободи от болестта. Златото ще ви освободи от скръбта. Сега колко искате да имате от златните пари? Трябват ли много? Това е предметно учение. Колко хиляди години са били нужни, докато се е събрал този метал – златото? Вие не знаете историята му, как се е образувало, кои са го образували и как са го образували?
Всичко в света, с което разполагаме, в дадения случай вие може да опитате. Да кажем, че имате един плод. Ако носите този плод, без да го опитате, какво ще се ползувате? Ако имате една ябълка, вие се интересувате от външната форма, но ако не я опитате, какво ще се ползувате? Може да направите малък чертеж, да я нарисувате. Но какво понятие ще имате за ябълката? Не е само яденето. Ябълката има и друга страна. Ако човек иска да изгради в своята мисъл един изящен характер, в родината си той трябва да изяде поне три-четири килограма ябълки, за да може да предаде някаква красота на мисълта си. Ако иска да предаде някаква хубава форма на своята мисъл, три-четири килограма круши трябва да изяде. Та казвам, че във всички плодни дървета се крият възможности да развие човек разни страни на своята мисъл. Човек, като взема за храна плодовете, развива външните качества на своята мисъл. Какъв е цветът на житото? Житото има цвят, подобен на златото. Житото е слънчев плод, който минал през Венера, плод, който означава любов, но любов във формата на жертва. Житото е дошло да прогресира в света. Всички житни зърна са на училище. Те изучават първата степен на жертвата. Следователно онова съдържание, което ние приемаме от житото, е тяхната мисъл, че искат да се жертват и в тази жертва носят Божествен живот, който раздават. Като раздават този живот, те се учат на нещо и се запознават с хората. Когато който и да е човек изяде едно житено зърно, то изучава характера на този човек. Докато го яде още, житеното зърно познава какъв е той – дали е мъж, дали е жена, дали е дете, дали е момиче, момче, дали е слуга, може да познае дали е професор, дали е ученик, дали е някой владика, проповедник, дали е цар.
За какво сме дошли ние, какво изучаваме? Ние казваме: „Да обичаме Бога." Какво значи да обичаме Бога? Да обичаш Бога, това значи да се запознаеш и да изучиш великите жертви, които Бог е направил за нас от създаването на мира. Ако има едно същество, което е жертвувало всичко, то е Бог, който жертвува всичко от себе си. Трябва да изучаваме онова, което Бог е пожертвувал. Да обичаме Бога във всичко, което жертвува. Престъпление е, когато не оценяваме жертвата и любовта. Да кажем, ако намерите злато и не го оценявате, то е престъпление. Намерите хубава книга, но не я четете, не можете да се ползувате от нея, то е престъпление. Посети ви понякога скръбта, вие не оценявате какви блага ви носи една скръб, едно страдание. Да кажем, една майка има едно дете, но го изгуби. Ако сега някой ми обере това злато, ще ми причини скръб. Аз ще скърбя. Защо, кажете ми? Като го намеря, ще се радвам. Защо? Някой ти вземе стоте лева, пък ти даде една златна монета, ще скърбиш ли? Закон е: не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано, ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават. Например ако не си гладен и аз ти давам хляб, ти можеш ли да го оцениш? Този хляб ще бъде неоценен. Но ако ти си гладувал три-четири дни и ти давам хляб, тогава ще го оцениш.
Например фарисеите питаха учениците на Христа: „3ашият учител няма ли да си плати данъка на храма?" Каква беше монетата, която даде Христос, златна или сребърна? Кой ходи да улови рибата? – Петър. Следователно казвате, че трябва да обичаме. Откъде трябва да започнем сега? При сегашните условия откъде трябва да започнем с любовта. При сегашните условия, като станете сутрин, как започвате? На вас като ученици ще ви кажа едно правило. Първото нещо, като станете от леглото, поемете една дълбока вдишка, задръжте я 5-10-15 секунди и изведнъж, като изпратите този въздух навън, кажете нещо свестно. Какво трябва да кажете? Всички вие сте станали тази сутрин, без да кажете това. Нито един от вас не е казал: „Крайно ти благодаря, Господи, че съм станал днес на краката си, че дишам." Събуди ли се съзнанието за Бога, няма да философствувате къде е Господ. Къде е Господ – тази идея е чисто физическа. Господ не е някой материален предмет, та да е някъде. Нещата може да бъдат на едно място. Да кажем, тия пари могат да бъдат сега на масата. Какво може да направят тия пари, като са на това място. Тази монета има цена в моя ум. Аз й давам цена. Тя е станала злато, да дойде да ме види. За нея е голямо щастие, че аз мога да я пипам. Тя, като се върне при своите, ще каже, че е била в рая, че едно разумно същество, един ангел я бутал с ръка и я показвал на други ангели. За туй злато вие минавате за ангели, служители на човешката мисъл. Хората са ангели. Сега вие имате представа за онези, голямите ангели с крила. Вие сте още без крила. Вие сте във формата на една малка буба, която едва се е измътила и пристъпва по земята – един ден се готви да стане с крила. Има ангели, които по земята пъплят, има ангели, които из въздуха ходят. Има и ангели, които мислят. Сега най-първо, за да хвърка човек, той трябва да е мислил, после ще хвърка. Хвъркането е резултат на мисълта. Казвате: „Той нависоко хвърка." Ти не може нависоко да хвъркаш, докато не мислиш.
Сега в България дойде един българин – голям певец. Българите се учудиха, че имат такъв голям певец, който може да се състезава с Карузо. И тъй като може да се състезава с Карузо, туриха му един медал за гражданска заслуга. Че има един пехливанин по музика, който може да се бори, да се състезава с Карузо. В какво седи силата на този Карузо? Той знае как да изпраща из въздуха интензивни вълни, образува много добре музикални вълни и ги препраща навън. Гледах как се състезаваха в операта. Мазаров беше главнокомандуващ, имаше генерали, полковници, капитани. Още като запя, в гласа му имаше нещо чудесно. Колко ли време е било нужно, за да дойде Мазаров до това положение – да пее така. Мазаров в миналото е пял всеки ден по три минути и от тия три минути се образували четиридесет и осем музикални години, за да стане певец. Четиридесет и осем години по три минути колко хиляди години правят? За да направите четиридесет и осем години, като всеки ден пеете само по три минути, колко хиляди години трябват? Направете сметка.
Казвате: „Да бъдем набожни." Набожният човек трябва всеки ден да се моли по четири минути й от тия четири минути да се образуват четиридесет и осем години, за да стане той светия. Питам, колко хиляди години трябват, за да стане той светия? За да стане светия, трябва да се моли по четири минути всеки ден. За да стане светия, той вече е работил в миналото, има нещо в себе си. Погрешката е, че вие не оценявате онова, което сте придобили.
Като слушам гласа на Мазаров, го оприличих на едно растение, което бързо расте и плод ще даде. Има някой, още като го слушаш да пее, виждаш, че е престанал да расте и плод няма да даде. Някои така пеят в операта, плод нямат. Музикално Мазаров мяза на този, който дава плод. Той това не го съзнава, но в неговото подсъзнание го има. Ако се вземат неговите ръце, ако се вземат неговите гърди, рамена, после устройството на неговия ларинкс, той е човек, който има голяма любов, който знае как да цени ларинкса. Пее и говори с голяма любов, но се извинява, че не може да говори красноречиво. Един човек, който знае да пее като генерал, като благодари на всички, се извинява, че не знае как да говори. Но знае да пее. Той пее на немски, на италиански, на български, пък казва, че не знае да говори. Като произнася думите на немски, те са ясни и на италиански са ясни, интонация има. И този човек се извинява, че не знае как да говори. „Ще ме извините, аз не зная да говоря, каквото зная, ще кажа." Прав е, че не знае да говори, както другите говорят. „Каквото съм научил, туй, което ви пях, вие го считате гениално. Може да ме наградите, но аз, като слушам онова, което моите учители по пеене ми казват, едва ли не съм като дете пред тях." За една вечер, като пее, плащат му четиридесет хиляди лева. Но знае да пее, заслужава си парите. Четиридесет хиляди лева за два часа, по двадесет хиляди лева на час. Не знае да говори, пък по двадесет хиляди лева на час за пеенето му плащат. Но според моите изчисления най-малко тридесет хиляди години по три минути е пял, за да направи четиридесет и осем музикални години. Казвате: „Той е Мазаров." Мазаровци има навсякъде. Като се яви на бойното поле, като започне да пее, всички ще сложат оръжието, ще млъкнат, ще слушат. Като платиш двеста лева, ще седнеш на първото място да слушаш. Като платиш четиридесет лева, ще слушаш горе, на галерията и ще ръкопляскаш, ще викаш: „Бис!" Какво означава бис? – Два пъти. Бис значи да се повтори. Мазаров отде започна, къде се е учил? Най-първо човек трябва да започне с онова съзнание, че може да пее. Музиката в света започва с желанието да кажеш първата дума. Като кажеш първата дума, тя да бъде музикална. Да кажеш: „Ти пееш."„Аз живея." Знаеш как се пее „Аз живея". Или може да кажеш: „Аз живея, и Бог живее в мен, и всички праведни хора живеят с мен."
Ние отделяме духовния живот от музикалния, от светския, разпокъсваме живота. Ние разглеждаме живота по един особен начин, който не е полезен. Ако искаш да разгледаш един човек и му отделиш пръстите, разделиш главата, брадата, разните кости, мускулите и търсиш човека, ти никъде не може да го намериш. Трябва да търсиш човека в онази цялост вътре, която съществува. Музиката е една дреха, в която човек е облечен. Музиката е една дреха, говорът е друга дреха. Като говориш с тия две дрехи, трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една дреха, с която е облечено човешкото сърце. Музиката е забавление за сърцето. Музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека. Та вие трябва да забавлявате себе си. Тогава, когато сте тъжни, каква песен пеете? Кажете ми, коя е най-голямата скръб, която сте имали? Името на вашата скръб, първата дума на вашата скръб искам. Ако ви излезе един голям цирей, не е ли то богатство, което сте придобили? Един голям цирей излязъл на крака ви, подул ви крака, куцате. (Учителят пее: „Излязъл голям цирей, голям цирей, колко голям цирей!") Хубаво, вие какво трябва да направите с големия цирей? Имате едно недоволство в живота. Животът ти е дал една отлична глава, ти казваш: „Празна е главата ми." Най-първо мамите себе си. Казвате: „Празно е сърцето ми." Мамите тялото си. Казвате: „Това тяло ли е?" Престанете да се самоизмамвате. Станете ли сутрин, благодарете за онова, което имате. Благодарете на Бога, че ви е дал една глава. За бъдеще е решил да ви даде още по-хубаво организирана глава. Намислил е да ви даде още по-добре организирано сърце и още по-добро тяло. Вие, като възкръснете с новите тела, няма да бъдете както сега. Ще бъдете с нови дрехи. Възкресението ще бъде отбелязано с нови дрехи, с нови тела. Човек трябва да се обновява. Казвам: Обновявайте се с вашата мисъл! Обновявайте се с вашите чувства. Три начина има, по които човек може да се обновява. Като обича Бога, той се обновява. Да обича Бога е злато. Да обича ближните, е сребро. Да обича себе си, това е бакър. Че бакърът, като го калайдисат, хубаво служи. Това са само символи, с които ние си служим.
Вие седите и се гледате, че не сте толкова красиви както другите. Че не може да пеете както Мазаров. Че ако вие не може да пеете, както Мазаров пее, кракът ви не може да стъпи в рая. Мазаров е първият, който като отиде при райските врата, ще изпее една песен и ще го пуснат. Като турист ще го пуснат в рая. След три дена той трябва да излезе навън от рая. Аз ще ви приведа един пример. Кое положение искате да имате – положението на богатия в този свят или положението на сиромаха Лазар в този свят (фиг. 2)?
В другия свят знаете ли как са? В този свят богатият е горе, а Лазар е долу; в оня свят Лазар е горе, а богатият е долу. Христос дава този пример. Кое положение е за предпочитане? Коя е причината, че съществува тази разлика между богатия и Лазара. Богатият беше предметно учение на Лазар. Богатият, като минаваше покрай Лазара, му казваше: „Да знаеш човек, който живее добре по Бога, Господ така го благославя като мене. Който живее като тебе, така Господ го туря да страда." Че имаше известна истина в това, вярно е. Лазар през целия живот, като минаваше богатият, казваше: „Господ е милостив, ще се науча." И се научи. Дойде в другия свят и беше добре. Но докато беше на земята, Лазар никога не поропта, беше доволен. Обаче, като дойде богатият на оня свят в лошо положение, той поропта. Отче Аврааме, засъхна ми гърлото в тия страдания, изпрати ми Лазара. И Авраам му каза: „Както Лазар си учи урока в другия свят, където ти понесе всичките Божии благословения, сега Господ те тури ти да се учиш." Ти си предметно учение. И Лазар беше предметно учение. Както Лазар изтърпя, така и ти трябва да изтърпиш. Аз сега правя следния паралел: сърцето е Лазар в този свят. Умът е богаташът. Нали сърцето е грешно в нас? Ако сърцето не може да се научи, ако вие не може да влезете в положението на сърцето, ще стане точно обратното. Някой път имате страдание в сърцето. То е вашият Лазар. Умът ви е с крилата на птицата, хвърка. Ако вие не се обърнете към този Лазар във вас, да влезете в неговото положение, да му помогнете, един ден сърцето ще се намери в положението на ума. Сиромахът ще бъде на мястото на богатия. Тогава казваме, че човек е недоразвит за света. Трябва да се поставят в съгласие умът и сърцето на човека. С ума си и със сърцето си човек трябва да служи на Бога. Каква беше целта на Христа, когато изказа този пример? Да покаже, че богатите хора не са щастливите хора. Защото богатството е предметно учение. Този, богатият човек не можеше ли да влезе в положението на Лазара? – Можеше. И вие, когато страдате, кои са причините за страданията ви? Сега страданията са от временен характер. Духовните хора имат много по-големи страдания. В духовния живот има моменти, когато човек се намира в целия ад, особено когато умът се изпълни с нечисти мисли.
Например мнозина, като слушат Мазаров, казват: „Как го е опарил Господ – четиридесет хиляди на една вечер. Аз цял ден се пека като грешен дявол за нищо. Справедливо ли е това?" Неразбиране е това. Първата дума, с която почва арията в „Аида" е „О, моя Аидо". Хубаво започване – „О" значи условия.
Сега моето желание е да се събуди и във вас желание за постижение. Мазаров пее, да се радвате. Когато едно цвете цъфти в една градина, цъфти заради Господа. Щом той е една музикална сила, това е резултат на един народ, на душата на този народ. Че Мазаров е едно цвете от музикалния свят. То е един добър признак за българите. Едно хубаво цвете е цъфнало, за в бъдеще ще излезат и други хубави цветя. За в бъдеще и вие ще цъфнете. Всеки на своето време. Ако вие не можете да се радвате на Мазаров и на вас не може да се радват. Мислите ли, че Мазаров от само себе си е цъфнал? Мислите ли, че едно цвете от само себе си е цъфнало. За всяко цвете, което цъфти във вашата градина, най-първо ангелите са работили, а вие като слуги на ангелите сте го поливали. Всяко цвете носи своята велика история на живота. Когато усещат това ухание, някои казват: „Колко хубаво мирише това цвете." Уханието на цветето е голямата скръб на цветето. Колкото скръбта на цветето е по-голяма, толкова и уханието е по-голямо. Колкото скръбта е по-малка, толкова и уханието е по-малко. Следователно и вие на земята, когато имате големи скърби, най-големите нещастия в Божествения свят на ангелите, като цветето цъфтите. Дойде някой ангел, помирише, казва: „Много хубаво мирише." И се радва. Другояче казано, ако вие не страдате, не можете да бъдете цвете в Божествения свят. Страданието е съдържанието на живота. Радостта е смисълът на живота. Не може да бъдете уханно цвете, ако нямате съдържанието. То е вътрешния смисъл на страданието.
Като ученици трябва да страдате и да благодарите. Не сте вие първите, които страдат. Бог, който се е ограничил, носи страданието на хората. И Христос, като дойде на земята, като нямаше свои страдания, носеше страданията на другите хора. Вие някой път носите тия страдания. Някои от страданията ви не са ваши. Всички вие помагате за повдигането на човечеството. Всички хора – и лоши, и добри, каквито и да са, могат да помагат в това отношение. Оставете ония възгледи за ада и за рая, адът не е лошо място. И в ада има музика. Той не е такъв, какъвто го представят. То е човешко изобретение.
Когато Господ създал нашия свят, вестниците на другия свят, на невидимия свят са писали, че е създаден нов свят, населен с нови създания. Едно ангелче, като чело една книга, се заинтересувало за хората, които Бог създал по образ и подобие свое. То казало на един голям ангел да го заведе да види тия хубави създания на Бога. Ангелът го взел на крилата си, занесъл го на земята. Като ходили и разглеждали земята, ангелчето казало: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, ти ме заведе в ада." „Това са хората" – казал големият ангел. В думата „ада", буквата а се среща два пъти. А – означава товар. А има няколко смисъла. X, – така се пише на египетски. А означава, че човек е в движение. Евреите са писали буквата а така т. Сега пишем а така А. А-то е пречупеният кръст. Значи ти си натоварен, носиш някаква идея. Като казваш аз, ти си бременен с една идея, която носиш. Майката, която е бременна, се безпокои, не знае как да изнесе плода, ще може ли да роди или не. Всяка една мисъл, докато човек я роди, страда. Всяко едно желание, докато човек го роди, страда. Всяка една постъпка трябва да се роди. Ако твоята постъпка не се роди, ако твоето желание не се роди, ако твоята мисъл не се роди, ти не може да се развиваш. Казано е: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие". Не можете да влезете в оня живот, който очаквате. Влизам в положението ви. Вие седите, гладни сте, зимно време е, нямате въглища. Онези, които са създали земята преди хиляди години, създадоха доста въглища. Въглища има за всинца ви, само превозни средства няма и вие страдате. Казвате: „Въглища нямаме." Но можехте да бъдете умни, да проектирате специални клетки. Горе, в пространството има толкова много електричество, да привлечете част от него, че да си стоплите стаите. И досега трябваше да го направите. Даже сами можехте да си направите инсталации, да имате осветление в стаите. Сега трябва да викате механици да ви направят инсталации. Погледнете, бушоните изгоряли, има електромери, които отбелязват колко енергия сте изгорили. Дойде краят на месеца, трябва да платите.Та казвам: Ако вие приложите Божествената любов, може да подобрите живота си. Божествената любов е единствената, която засяга човешкия ум, човешкото сърце, човешкото тяло, човешката душа и човешкия дух. Единствената любов в човека, която засяга всичко и може да ви повдигне. Любовта към ближния ще засегне само вашето сърце. Вашата собствена любов ще засегне само вашето тяло. Като обичате себе си, служите на тялото. Като обичате ближния, служите на сърцето. Като обичате Бога, служите на всички. Затуй именно трябва да се обича Бог, понеже любовта към Бога засяга всичко в нас. Тогава да минем специално на любовта към ближните, която може да оправи нашето сърце. Ако искате да изправите недъзите на своето тяло, ще обичате себе си. Искате ли да оправите недъзите на своето тяло, ще имате любов към себе си. Искате ли да изправите недъзите на своето сърце, ще имате любов към ближните. Ако искате да добиете ония блага, които Бог е определил, ще обичате Бога. Само в любовта към Бога има придобивки. Любовта към ближните и любовта към себе си – това е лекуване на някакви болести, на някакви страдания, на някакви нещастия. В любовта към Бога има радост. Ще обичате и ближния. Кой е ближният? Когато попаднете в ръцете на разбойниците и този, който мине покрай вас и ви вземе, и ви тури на ослицата си, и ви заведе до гостоприемницата, и плати за вас, за да ви лекуват – той е ближният. С любовта към ближния ще лекувате някаква болест, някакво страдание, нещастие. Единственото, което може да внесе радост и веселие, то е Божията любов. Без Божествената любов радост в света не може да има. С любовта към ближния ние лекуваме страданията си и болката си. Човек трябва да обича себе си, за да лекува тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да излекува сърцето си. Онзи, който иска да успява във всичко, да се благослови, трябва да обича Бога.
Тази дефиниция я запомнете. Ако другояче разсъждавате, постижения не може да имате. То ще е криво разбиране. Обичам себе си. Защо? Защото моето тяло се нуждае от моята обич. Трябва да обичам ближния си, защото с любовта към ближния може да се лекувам. Тогава ще приема всичката онази енергия, която ми е необходима. Когато е за щастие в света, за постижения, за растеж, ще държим любовта към Бога. Това е нашият триизмерен свят. Една стълба, по която човек трябва да се качи. Любовта към себе си е АВ (фиг. 3).
Любовта към ближния е ВС. Любовта към Бога е СО – лекуването на всички страдания.
Знаете колко е мъчно да се свири на цигулка, понеже тия инструменти са изгубили своя живот. Те са лишени от живот. Отчаяни са, трябва да ги утешават, да възкръснат. Ако не можете да хванете тялото си като цигулка, вашата работа е свършена. Всеки от вас все трябва да има един инструмент – или китара, или мандолина, или орган, или тъпан, или кавал, или флейта, или пикола, или някой тромбон, или някоя цитра, арфа, все трябва да имате някакъв инструмент. (Учителят свири много нежно на цигулка.) Подражавайте на свиренето. (Всички пеят подир музиката на Учителя. Учителят пее: „В зорите на живота, в зорите на живота, в зорите на живота".) Вие искате да пеете набожни песни или песните на света. (Учителят свири.) Това е един отличен ритъм за здравето. (Учителят свири и пее.)
Изпейте „Духът Божи". (Изпяхме.) Както пеете сега, намирам един дисонанс между вашата любов, любовта към ближния и любовта към Бога. Дисонанс има, не върви, „кой пълни" трябва музикално да се вземе. Не можете да изпеете тази песен, ако нямате любов към тялото си, любов към ближния и любов към Бога. Не може да я изпеете, както трябва, ако нямате тази любов. Как трябва да се изпее, покажете ни. (Учителят пее само думите „Духът Божи".) Ще пеете ден, два, три, да коригирате. Ще пеете песента на части: „Духът Божи кой пълни с любов". Трябва да почувствувате някакво вдъхновение, като пеете, за да придобиете нещо. Ако не чувствувате любовта, вие песента не можете да я изпеете. Първо ще се научите да пеете. Как ще направите една аудиенция на Господа? Трябва говорът ви да бъде толкова музикален, че като говорите, всичките ангели да наострят уши. Да кажат, че такъв музикален глас не са слушали. Ние, като идем при Бога, няма да кажем как сме страдали, но ще идем да благодарим. Като се явим пред лицето на Бога, всичките страдания ще изчезнат, ще видим, че всичко е било за добро.
Та по някой път се радвайте, когато страдате. Когато сте болни, най-вече пейте. И когато сте здрави, пейте. Сега, когато сте здрави, пеете, когато сте болни, мълчите. Ще пеят хората, когато са болни, те се лекуват. Пейте за сърцето си. Най-първо пейте за тялото си. Сега заемете се да проучите тази песен – „Духът Божи". Не цялата песен, но само думите „кой пълни сърца ни с любов". Изучете песента,както правят в операта, поотделно, на части изучете песента, после цялата песен. Някой път си пейте само думите „Духът Божи". (Учителят пее: „Духът Божи"). Най-първо ще заангажирате ума си, ще заангажирате тялото си и сърцето си. Това е една музикална линия. Реалното е Духът. Той е, който създава видимите неща. Пейте за себе си, пейте, докато чуете гласа си. Като пеете, да разберете какво нещо е творческа музика. Защото без музика вие не може да имате успех в света. Та когато четете една молитва, музикално да я кажете. Ако не знаете да пеете, как ще кажете молитвата? Казвате: „Аз ти казвам." Може да го кажете твърдо, грубо, може да го кажете нежно. (Учителят го изговори най-първо твърдо, после меко.) „Аз ви ка." Виждам какво излезе. (Учителят пее „аз" – с тона до, „ви" – с тона ми, „ка" – с тона сол.) „Аз ви ка." Туй значи: „Аз ви казвам." „Аз" е основа, „ви" - туй е външният обект. Казвам нещо, което Бог ми е казал. Туй значи хубавото, което е в мене, аз го изнасям, както едно дърво изнася своя плод, или както някой художник рисува своята картина, или както един музикант изнася своята песен. „Аз ви ка", имате до, ми, сол.
В българските песни първо има едно оплакване. Българинът се оплаква, че тялото му не е здраво, че сърцето го боли. Казва: „Няма да я бъде, то ще се мре, но да си поиграя." Най-първо той казва, че кракът го боли, че сърцето го боли, като не може да си намери цер, казва: „То ще се мре, но да си поиграя." А пък какво е разрешението. Няма какво да мре човек. Човек не е създаден да мре. Ако искате постижения в света, ако искате да постигнете нещо в света, трябва да изучавате хората. Сега не мислете, че светският живот е непотребен. То е погрешно схващане. Изопачен е светският живот. Как ще разберете думите: „Толкова Господ възлюби света, че прати своя еднороден син". Този свят, който Господ е създал, възлюбил го. Възлюбил е Бог всичко онова, което Той е създал, защото първоначално всичко е създадено добро. Светът, който е създаден, е добър. Заблуждение е, че светът е лош. Криво мислим. Човешките творби са лоши. В света, каквито и да са хората, и най-лошите са добри. Един чук е лош, може да ви удари, но с този чук се правят къщи. Едно рало е лошо, но благодарение на това рало се оре земята, дава жито. Една мотика е лоша, но благодарение на мотиката се копае земята. Водата е лоша, залива, но благодарение на нея хората живеят. Злото произтича от това, че ние подпушваме някои неща в себе си.
Казвате: „Не може да живеем." Какво ви струва да обичате? Като обичате един човек, вие може да обичате неговото тяло, може да обичате неговото сърце, може да обичате неговия ум. Ако обичате неговото тяло, обичате силата му, ако обичате неговото сърце, обичате топлината. Ако обичате неговия ум, обичате светлината. Затова направи един превод. Казвате: „Аз обичам тялото." Тялото е обгърнато със сила. Трябва да обичате силата, която пази тялото. Тялото без сила е изложено на големи страдания. Чувствата на човека без топлина и те са изложени на големи страдания. Човешкият ум без светлина, и той е изложен на големи страдания. Най-първо ще обичате силата, понеже тя пази тялото. Ще обичате топлината, тя облагородява сърцето. Ще обичате светлината, понеже тя дава растеж и развитие на вашия ум. Ще обичате три неща. Под думата топлина разбираме живота. Под думата светлина разбираме любовта. Това е превод на нещата. Ако вие не знаете как да превеждате, много неща не може да разберете. За думата любов на български и на другите езици не се употребява една и съща дума. Някои народи имат много високо мнение, имат няколко думи. За любов ние имаме две думи: обич и любов. Под думата любов се разбира, че вие може да обичате някого, когото може да натоварите с нещо. Вие като давате подарък някому, не е ли това натоварване? Давате му обуща или му правите някоя услуга. Вие трябва да го натоварите и в ума си той ще има една нова идея. Може да го натоварите с материални блага. Представете си, че му дадете петстотин хиляди лева звонкови монети. Като вземе парите, веднага ще се зароди у него желание да бяга от вас. Понеже ще се роди съмнение да не би да се попишманите, ще гледа да офейка, веднага ще се зароди желание да бяга. Това ще мяза на следното: В турско време отива един при хаджи Калчо (български чорбаджия, богаташ, прославил се със скъперничеството си) да иска пари назаем. Той му дава двеста турски лири. Като му дал парите, хаджи Калчо тръгнал отподире му да види какво ще прави с парите. Онзи се спрял при един рибарин и искал да си купи чер хайвер. Казва: „Дай ми половин кило чер хайвер." Хаджи Калчо му казва: „Извини ме, направил съм погрешка, дай да проверя парите." Взема парите и му казва: „Човек, който купува чер хайвер, не връща парите." Та и провидението върви подир вас да види какво ще направите с благата и ви ги отнема, ако след като вземете Божиите блага, идете да си купите чер хайвер.
Сутрин, като станете, изправете се и благодарете за любовта с някаква молитва, но нито с „Отче наш", нито с Добрата молитва", а отправете ума си с благодарност към Бога. После изпейте "Духът Божи". (Учителят пее три пъти само „Духът Божи".) Сега казвате: „Какво ще сполучи човек след четиридесет и осем години, ако по четири минути чете молитва?" Когато чета някоя книга, правят ми впечатление авторите, които са писали. Някой, като наредил думите по един начин, изпъква неговата мисъл. Това, което той е казал, друг едва ли би могъл да го каже. След него ще се появят други, които ще кажат може би още по-хубави неща. Трети така ще усуква, че нищо не можеш да разбереш. Неизказана е Божията мъдрост. Колкото повече се стремите да изкажете нещата по-съвършено, толкова написаното е по-изкуствено. Учете се да изказвате нещата просто.
Наскоро една сестра ми разправя за идейната любов и таман рекох да й обясня, иде един разчорлен бедняк – циганин, изпокъсан и проси пари. Ето иде изведнъж предметното учение. Тя гледа недоволна този циганин, че наруши хармонията, понеже аз щях да говоря за любовта. Той мисли, че иде при голям човек, ще му даде много. Аз искам да му дам нещо и мисля колко ще ми се откъсне от сърцето. Виждам колко имам. Бръквам, изваждам десет лева. Казвам: Иди дай на този циганин десет лева и да си върви, да продьлжим с любовта. Дадох му десет лева да не нарушава хармонията на любовта. Ако иска повече, няма да му дам, защото ако му дам, той няма да дойде втори път. Искам и втори път да го видя. Този циганин втори път трябва да бъде с бомбе.
Всичко е хубаво в света. В света виждаме една непреодолима Божия мъдрост, която е скрита във всички противоречия. И в дявола Бог е скрил нещо, което и дяволът не знае. Той, като гледа хората, хване човека, разтърси го и казва: „Знаете ли, че вие станахте причина за моето нещастие. Заради вас аз изгубих небето." Хване ви за косата, разтърси ви.
Благодарете за тялото, което Бог ви е дал. Благодарете за сърцето, което Бог ви е дал. Благодарете за ума, който Бог ви е дал. Да благодарим с ума си, да благодарим със сърцето си, да благодарим с тялото си. Това е служене на Бога.
Сега тия пари ще ги оставим тук. Само златната няма да оставя. Аз ще ги оставя, вие ще намерите един касиер, най-честният от вас. Да видим колко са? – Сто осемдесет и три лева и половина. Да се схване туй, което сме говорили. Туй, идейното (показва златната пара) го нося със себе си. И тъй, давам ви любовта към себе си (посочва медните пари), давам ви и любовта към ближните (посочва сребърните пари). Кой каквото обича, да прибави свободно. Каквото число ви дойде на ума, това дайте. Туй ще бъде за ваша полза. Хубаво е да се изберат две сестри и един брат за касиери. После ще видим за какво ще ги употребим: за книги, за ядене, за вълна и т.н.
„Отче наш"
21 лекция на Учителя, държана на 21 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.