от ПорталУики
Версия от 17:33, 12 юни 2010 на НадяД (Беседа | приноси) (ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ)

Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Да се приеме, че това необятно и могъщо течение, наречено живот, се проявява само чрез видимите за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление. В него подтиците и неотложните нужди, които той създава трудно се преодоляват и карат двойника с напрежение да търси тяхното удовлетворение. Това напрежение е най-важният стимул за придобиване, организиране и облагородяване на ценни качества и способности. Учителя казва: "Само голямото напрежение поставя човека в контакт с Божествените идеи."

Тези необятни вибрации на могъщото течение живот не са еднородни и механични. Те са от най-различно естество и разум. Всяко от тях изгражда в двойника съответни качества, способности, устрем и воля за проява. Учителя казва: "Двойникът е поле на космичните сили, които са създали слънчевата система. Там те намират възможност да се изявят." Двойникът е истинският човек и изгражда неговия външен вид - физическото тяло и формите на лицето. Той работи над мозъка така, че да стане проводник, изразител на съдържанието, което двойникът има. Когато физическото тяло се изхаби и стане неспособно да дава израз на подтиците от двойника, тогава той го изоставя. Това хората наричат смърт. След известна подготовка, този двойник отново се включва във физическо тяло.

Човек напуснал физическото си тяло си остава същият, със същите качества и способности, подтици, желания, каквито е имал. Ако той е бил с принизени качества, престъпник, лъжец, измамник, такъв си е и след напускането на тялото. Спането, упояването преди операция, явно ни показват, че нещо е излязло от човека, което после се връща. При смъртта имаме едно излизане и откъсване на тази индивидуалност, без тя да може да се върне. Когато двойникът излиза временно - при спане, припадък, упойка - има предохранителни мерки, които пазят тялото, да не би да се вмъкне друг, с желание да използва човека и по-специално мозъка му. Тези предохранителни мерки, обаче, могат да се разхлабват и тогава успява да се вмъкне някой друг и да командва мозъка. Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените МЕДИУМИ, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина. Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали.


Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски.

"Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12. Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов. Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса. Той прочете стих от Библията, а след това започна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината. Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си душа този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина. От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев".

По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказването Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година.

Оформената вече група около Учителя от редовни посетители остана без ръководител. Тогава Бай Дончо, ревностен и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников. Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция.

Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна. През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници. Като медиумични, те почваха да пишат, без разбира се, тяхното съзнание да взима участие. Чрез тяхната ръка духовете пишеха все чудати и странни неща, които ни плениха, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко, което те дават за изпълнение е Школа за бърза еволюция. Това особено много събуди нашата ревност. "Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате!" Отначало всички бяхме в една група, впоследствие ни разделиха на две, вътрешна - нещо по-специално, за избрани и по-напреднали членове и външна - за по-обикновени. Членовете на вътрешната група можеха и беше разрешено да посещават събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа. Всеки един от апостолите, от време на време ще дава лични послания, само за своите представители. Как умело раздухваха честолюбието и ревността за изпълнение на казаното от тях.

Отначало пишещите медиуми отбелязваха, че това се казва и пише от Апостолите, Света Богородица, Христос, впоследствие им се видя малко и започнаха да казват, че идват все, по-висши и по-висши същества, докато най-после отбелязаха, че са ЛОГОСИ, с други думи най-висшите духове, които управляват цели вселени. Духовете не пропущаха да казват нещо и за Учителя. Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото Му, те се съгласяваха, че е представител на Бялото Братство, но хитро отбелязваха, че всеки, който е в плът, може да се заблуди. С други думи, абсолютна вяра може да се има само на тях. Те са източникът на истината. Първите нареждания, които ни дадоха бяха по отношение на храненето. Сутрин, обед и вечер да се яде само варено жито, без сол и без каквито и да било подправки. Само два дни през седмицата, вторник и четвъртък, се разрешаваше - тиква с хляб. След това дойде нареждането жените да си острижат ниско косите, за да може да приемат по-добре влиянията им. Бельото, което ще се носи от членовете на групата трябваше да се донесе на събранието, за да бъде благословено от тях. - висшите духове - и по-нататък да не се сменя. Носехме само черно бельо. Духовете поискаха да закупим жито, което те ще благословят или както казваха щяло да бъде "елементирано", с други думи щяло да бъде наситено от тях с голяма жизнена сила, така че ще бъде достатъчно да се изядат пет-шест зрънца, за да се задоволи нуждата на тялото за цял ден. Тези предохранителни мерки се правеха с оглед на големия глад, който ще дойде. Затова Бай Дончо закупи три чувала жито. Трябваше да носим лете и зиме галоши, за да бъдем изолирани от земните влияния. Духовете диктуваха и някакви чертежи с геометрични форми, но нито смисълът, нито значението на тези чертежи беше обяснен. В групата идваха брат и сестра Сапунджиеви. Братът беше завършил химия, а сестрата в момента следваше същата дисциплина. За брата духовете отбелязваха, че ще стане велик алхимик и ще може от обикновените метали да получава злато. Подал се на това внушение, той съвсем потайно започна да събира пари от членовете на групата, за да си приготви лаборатория и материали. Не след много починаха и братът, и сестрата.

Събранията почваха вечер и продължаваха до късно през нощта, а някога и по цяла нощ. Бай Дончо, като по-трезв човек, понякога се изказваше резервирано за някои от чудатите наредби на духовете, но не можа да се противопостави на увлечението, от което бяха обладани умовете ни. Така вървя повече от година.

След около две години престой на Учителя във Варна, към края на 1918 година, заповедта за интернирането Му се отмени и Той започна отново Своите беседи в къщичката на "Опълченска" №66. Цялата група около бай Дончо отивахме редовно да слушаме беседите на Учителя, без да прекъсваме събранията с духовете. С течение на времето членовете на групата започнаха да виждат едно несъответствие между това, което Учителя говори и нарежданията, които духовете дават. Учителя казваше, че храната трябва да бъде разнообразна, а духовете - обратно. Учителя проповядваше, хигиена, чистота, а духовете - обратно. Косите са антени за долавяне на Божественото, казваше Той, а духовете - обратното. Тези и още много други противоречия разколебаха вярата ни в изказванията на духовете. Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна."

От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя.

По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от хиромантията, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни. Погледна ме и ми каза: "Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш." Явно беше, даде ми да разбера, че така наготово не може.


При такава обстановка Учителя отвори Школата. Тези, които влязоха в нея, предимно младите, в по-голямата си част преди това бяха минали именно през някое от тези течения. И когато влязоха в Школата, те не се отърсиха от налепите, които бяха останали у тях от идеите на тези течения. И още при първите лекции на Учителя се очертаха няколко течения, няколко влияния. На първо място - теософското. Хората от този кръг бързаха да им се поверят окултни закони, достъп до психични сили, желаеха ясновидство, телепатия и ред други неща за лично издигане и съвършенство. Силна беше групата и на толстоистите. Имаше и от анархистите и от други идейни течения, но те бяха единици.

Учителя въведе образцов ред. Насочи всички към вътрешна и външна работа. Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше. Работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха. Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие.

За Всемирното Бяло Братство Учителя казва:

Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство. Културата и правдивостта в света се подтикват от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Бялото Братство не е нещо видимо. То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Братята от Бялото Братство са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се Братя на Любовта. Други на Мъдростта, наричат се Братя на Мъдростта, Те принадлежат на науката и изкуствата. Те носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината. Те носят свободата в човешките умове и сърца, внасят свободата в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни, свободни в пълния смисъл на думата. Други са Братя на Справедливостта, които носят Правдата на човечеството и които разполагат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат Братя на Добродетелта, Братя на Красотата и най-после идват последните, които се наричат ЙЕХОВИСТИ. Това не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тези Братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я хвърли в пространството, като една топка. Такива знания имат те. Те могат да вдигнат Земята с ръката си, защото зад тях седи още по-мощното, на което те са служители. Когато Христос слезе на Земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя и сам слезе, като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.

В далечното минало на Земята е живяла Първата раса. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите Братя, които го съставят са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални лица. Те имат представители на Земята и се отличават по това, че изпълняват Волята на Бога и живеят според Неговите закони, т.е. според законите на Живата Разумна Природа. Те живеят и на високите и на ниските места, между хората.

Бялото Братство съществува от незапомнени времена, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път.

За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство.

Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати.

Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е на Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта светлина и знание. Тези два закона работят заедно в света. Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика на Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия трябва да блика от тях. Да светят денем и нощем, светлина да блика от тях. Гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат едва прилепнали, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати и затворени. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицето на тези хора има някаква идея. Всички да кажат за вас, че сте особени хора. После гледайте да сте мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за краката, той да усети, че сте го хванали. Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете, значи да контролирате всички свои клетки, да направлявате всички свои мускули всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате. Устата ви трябва винаги да бъде пречистена, а не да мирише. Ако някому миришат устата да каже: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това, което мирише в мен да изчезне!" Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Зъбите си ги дръжте в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистота да не остава по зъбите ви. Туй се изисква от ученика на Бялото Братство, да притежава абсолютна чистота.



Размишлявайте всеки ден върху напредналите същест¬ва, това прави възможно общението и свързването с тях. Освен нощните часове, блогоприятни часове през деня са следните: 11 и 12 на обед, между 17 и 18 следобед, между 21 и 22 вечерта, към 24 часа в полунощ, като изключение. Вие сте във връзка с Великите Братя, вие сте в общение с тях. Трябва да изучавате законите. За тях не е толкова приятно да се явяват на физическото поле, защото средата е много гъста, материална, не е благоприятна, и трябва да правят го¬леми приготовления, за да се явят. А по-добре е, вие да се пренесете на планината, там има по-добри условия да бъдат видими. И при това трябва да се избере не само чисто мяс¬то, където няма да те следят други, но никой да не знае и да не види, че ви се явяват. Трябва да се създаде едно общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, Божествения свят, Когато се създаде такова общество, то става огнище на тях¬ното идване. Тогава Те идват и образуват вътрешни интим¬ни връзки. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но вза¬имно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души се съединят в 41

един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. Белите Братя ще дойдат при вас, не вие ще ги намерите. Един брат българин, сега в в Америка, ме пита, как да намери Белите Братя. Отговорих му, че няма защо той да ги търси, Те сами ще го намерят. Да, Те ще ви наме¬рят, Христос дойде и намери своите ученици. Такъв е зако¬нът и желая когато дойдат Те, вие да бъдете готови. Учението на Бялото Братство ще го намерите разхвър¬ляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството. В това учение навсякъде има единство, в него няма разногла¬сия. В учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена теория. Белите Братя нико¬га не оспорват съвременните теории, Те си мълчат за тях. Те не казват никому: "Ти не си прав!" Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство?" - За да научите законите на щастието, законите на живота, да знае¬те как да живеете. Няма друг път. Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и зако¬ни. Бъдещият ни живот ще се обусловя от Школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали. Ние сме едно Велико братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Някой път Разумни напреднали същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 годи¬ни и работят. Това е по-икономично, спестяват си времето. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали същества са се влюбили в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениал¬ни.