К. Паскалев
Основни въпроси на ученичеството
6 юли 1925
Основният въпрос, който се поставя на разглеждане в тази годишната ни братска среща, е въпросът за окултния ученик. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е един от първите въпроси, който се изпречва пред нас. Наистина, в съзнанието на всеки едного от нас лежи по един образ на идеалния ученик, който ние се стремим да реализираме в себе си, но, за да стане този образ по-реален, по-близък до живота, необходимо е неговите черти да станат по-определени, по-ярки. Оня младеж, който постъпва в един университет, за да следва, например естествените науки, в неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае с природата - да изучи законите, които регулират развоя на живота, формите, които той взима и т.н. Водим от това желание, той постъпва в университета, за да му даде необходимите условия да направи това. Явява се въпросът: каква идея стои в съзнанието на онзи ученик, който постъпва в една школа? Какво желае той от нея? Какъв е неговият идеал? Дали той желае тази школа да му даде необходимите методи, за да издигне себе си - да се освободи от своите недъзи, да добие добродетели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мироглед? Или търси да се свърже с Бога? Или най-после търси нещо друго? Ето един въпрос, за който заслужава да се мисли, който трябва да се изясни в съзнанието на ученика.
Сега нека се спрем върху понятието "ученик". Самата дума ясно показва, че това е човек, който учи. Обаче съдържанието, което днес се влага в това понятие, не е напълно идентично с онова, на окултния ученик. Днес обикновено, под "ученик" се разбира човек, който изучава нещата, които са извън него. Окултният ученик върви по друг път - той започва от себе си, от своя вътрешен мир и върви навън. Но какво собствено намира в себе си? От една страна, цял един свят на неговото минало - тук влизат ред отрицателни качества, ред недъзи, които са се трупали в него от редица съществувания. От друга страна, се издига нещо светло, възвишено. Това е неговият идеал, новото, което се е родило в него, и към което той се стреми. Ученикът стои между тия два свята. Той чувства в себе си един непреодолим стремеж да се доближи до това - възвишеното. От друга страна той чувства, че нещо здраво го прикрепя към старото, като че ли многобройни нишки го свързват с него, и при всеки опит да ги скъса, вижда, че те са нещо живо, органическо и късането им е болезнено, причинява страдания. Тук, именно, възниква първият конфликт, за разрешаването на който е необходимо голяма морална сила и себепожертване.
Друг въпрос, който възниква във връзка с понятието "окултен ученик" е именно въпросът: где ученикът учи, где е неговата школа? Мястото, гдето той прилага на опит своите познания, е неговият собствен живот. Животът му е, така да се каже, неговата лаборатория. Един неуспех, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т.н. - ето предмети, които той проучава. Ученикът навсякъде учи - и в благоприятни, и в неблагоприятни условия, и в щастие, и в нещастие. По такъв начин животът на ученика добива нов смисъл, съвършено незнаен до тогава от него. Той става приятен, не защото мъчнотиите изчезват - напротив, те още повече се увеличават, но защото той започва да гледа на тях по друг начин. Една мъчнотия за един обикновен човек е едно бреме, против което той напрестанно роптае, когато за ученика е един предмет за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва.
Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитЬ първи стжпки на ученичеството. ТрЬбва да признаемъ, че въ началото тия стжпки сж твърдЬ трудни и неувЬрени. Ученикътъ навлиза въ една срЬда напълно неизвЬстна нему, срЬда крайно дисхармонична. Психичес¬кото му състояние започва да се движи въ двЬ крайно проти-воположни посоки. Въ извЬстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ - го- товъ да побЬди цЬлия свЬтъ; въ други - крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сжщест- ва, да обгърне цЬлия свЬтъ; въ други - всичко му става ненавистно. По нЬкога той е подтиснатъ отъ силни страдания, съмнЬния и пр.; другъ пжть - една необяснима вЬра и радость го обхващатъ.
Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излЬзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намЬри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нЬщо, което бди надъ него, което всЬкога е готово да му посочи правия пжть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сж го изоставили. Само че то е така тихо, така нЬжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трЬбва да се вслушва въ него, то да бжде неговото ржководно начало.
За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сж редъ качества. ПрЬди всичко нему е необходи¬ма една абсолютна вжтрЬшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нЬщата така, както си сж, безъ да ги надцЬнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сж необхо¬дими и много други качества. Той трЬбва да притежава голЬма морална сила и готовность за жертва, да надделЬе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вжтрЬ въ него и т. н. На всички тия качества нЬма да се спираме. Ще кажа нЬколко думи само за едно, което считамъ за най- важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сжщества. Това сж моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, осВЬнъ едно: абсолютна и безпрЬдЬлна вЬра и упование въ Великото, Абсолютното; вЬра твърда и несъкрушима отъ нищо; вЬра, която да бжде за ученика една малка свЬтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пжтя къмъ оная свещена земя, дЬто той ще може да реализира своя идеалъ - да намЬри Бога.