К. Паскалев
Основни въпроси на ученичеството
6 юли 1925
Основниятъ въпросъ, който се поставя на разглеждане въ тази годишната ни братска срЬща, е въпросътъ за окултния ученикъ. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е единъ отъ първитЬ въпроси, който се изпрЬчва прЬдъ насъ. Наистина, въ съзнанието на всЬки едного отъ насъ лежи по единъ образъ на идеалния ученикъ, който ние се стремимъ да реализираме въ себе си, но за да стане този образъ по- реаленъ, по-близъкъ до живота, необходимо е неговите черти да ста- натъ по-опрЪдЬлени, по-ярки. Оня младежъ, който постжпва въ единъ университетъ, за да следва, напримЬръ естествените науки, въ негово¬то съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае съ природата - да изучи законите които регулиратъ развоя на живота, формите, които той взима и т. н. Водимъ отъ това желание, той постжпва въ университета, за да му даде необходимите условия да направи това. Явява се въпросътъ: каква идея стои въ съзнанието на онзи ученикъ, който постжпва въ една школа? Какво желае той отъ нея? Какъвъ е неговиятъ идеалъ? Дали той желае тази школа да му даде необходимите методи, за да издигне себе си - да се освободи отъ своитЬ неджзи, да добие добродетели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мирогледъ? Или търси да се свърже съ Бога? Или най-после търси нещо друго? Ето единъ въпросъ, за който заслужава да се мисли, който требва да се изясни въ съзнанието на ученика.
Заглавие на раздел
Сега нека се спремъ върху понятието ученикъ. Самата дума ясно показва, че това е човекъ, който учи. Обаче съдържанието, което днесъ се влага въ това понятие, не е напълно идентично съ онова на окултния ученикъ. Днесъ обикновено, подъ "ученикъ" се разбира човекъ, който изучава нещата, които сж извънъ него. Окултниятъ ученикъ върви по другъ пжть - той започва отъ себе си, отъ своя вжтрешенъ миръ и върви навънъ. Но какво собствено намира въ себе си? Отъ една страна цель единъ светъ на неговото минало - тукъ влизатъ редъ отрицателни качества, редъ неджзи, които сж се трупали въ него отъ редица сжществувания. Отъ друга страна се издига нещо светло, възвишено. Това е неговиятъ идеалъ, новото, което се е родило въ него, и къмъ което той се стреми. Ученикътъ стои между тия два света. Той чувствува въ себе си единъ непреодолимъ стремежъ да се доближи до това възвишеното. Отъ друга страна той чувствува, че нещо здраво го прикрепя къмъ старото, като че ли многобройни нишки го свързватъ съ него, и при всеки опитъ да ги скжса, вижда, че те сж нещо живо, органическо и кжсането имъ е болезнено, причинява страдания. Тукъ, именно, възниква първиятъ конфликтъ, за разрешава¬нето на който е необходимо голема морална сила и себепожертвуване.
Другъ въпросъ, който възниква въ връзка съ понятието "окул- тенъ ученикъ" е именно въпросътъ: где ученикътъ учи, где е неговата школа? Местото, гдето той прилага на опитъ своите познания, е неговиятъ собственъ животъ. Животътъ му е, така да се каже, неговата лаборатория. Единъ неуспехъ, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т. н. - ето прЬдмети, които той проучава. Ученикътъ навсЬкждЬ учи - и въ благоприятни и въ неблагоприятни условия, и въ щастие и въ нещастие. По такъвъ начинъ животътъ на ученика добива новъ смисълъ, съвършенно незнаенъ до тогава отъ него. Той става приятенъ не защото мжчнотиитЬ изчезватъ - напро- тивъ, тЬ още повече се увеличаватъ, но защото той започва да гледа на тЬхъ по другъ начинъ. Една мжчнотия за единъ обикновенъ човекъ е едно бреме, противъ което той напрЬстанно роптае, когато за ученика е единъ прЬдметъ за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва.
Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитЬ първи стжпки на ученичеството. ТрЬбва да признаемъ, че въ началото тия стжпки сж твърдЬ трудни и неувЬрени. Ученикътъ навлиза въ една срЬда напълно неизвЬстна нему, срЬда крайно дисхармонична. Психичес¬кото му състояние започва да се движи въ двЬ крайно проти-воположни посоки. Въ извЬстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ - го- товъ да побЬди цЬлия свЬтъ; въ други - крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сжщест- ва, да обгърне цЬлия свЬтъ; въ други - всичко му става ненавистно. По нЬкога той е подтиснатъ отъ силни страдания, съмнЬния и пр.; другъ пжть - една необяснима вЬра и радость го обхващатъ.
Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излЬзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намЬри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нЬщо, което бди надъ него, което всЬкога е готово да му посочи правия пжть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сж го изоставили. Само че то е така тихо, така нЬжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трЬбва да се вслушва въ него, то да бжде неговото ржководно начало.
За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сж редъ качества. ПрЬди всичко нему е необходи¬ма една абсолютна вжтрЬшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нЬщата така, както си сж, безъ да ги надцЬнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сж необхо¬дими и много други качества. Той трЬбва да притежава голЬма морална сила и готовность за жертва, да надделЬе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вжтрЬ въ него и т. н. На всички тия качества нЬма да се спираме. Ще кажа нЬколко думи само за едно, което считамъ за най- важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сжщества. Това сж моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, осВЬнъ едно: абсолютна и безпрЬдЬлна вЬра и упование въ Великото, Абсолютното; вЬра твърда и несъкрушима отъ нищо; вЬра, която да бжде за ученика една малка свЬтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пжтя къмъ оная свещена земя, дЬто той ще може да реализира своя идеалъ - да намЬри Бога.