(→Заглавие на раздел) |
(→Заглавие на раздел) |
||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
Върху въпроса за държавата днес се пише и говори твърде много от разни страни. Ние можем да приложим нашето учение, без да влезем във външен конфликт с държавата, и без същевременно да имаме нужда от нейната помощ. Нашето учение се отличава от всички съществуващи идеалистични учения по своя вътрешен характер. Нашата първа задача, като ученици, е да изправим нашите лични недостатъци. А това се постига не чрез търсене причините отвън, а чрез интензивна вътрешна работа. Правилният вътрешен духовен живот никога няма да почувства нужда да се изрази навън чрез протести, демонстрации и резолюции - неща, от които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвън, а активни отвътре. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за нас. | Върху въпроса за държавата днес се пише и говори твърде много от разни страни. Ние можем да приложим нашето учение, без да влезем във външен конфликт с държавата, и без същевременно да имаме нужда от нейната помощ. Нашето учение се отличава от всички съществуващи идеалистични учения по своя вътрешен характер. Нашата първа задача, като ученици, е да изправим нашите лични недостатъци. А това се постига не чрез търсене причините отвън, а чрез интензивна вътрешна работа. Правилният вътрешен духовен живот никога няма да почувства нужда да се изрази навън чрез протести, демонстрации и резолюции - неща, от които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвън, а активни отвътре. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за нас. | ||
| − | + | У нас често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяват някои - кои са "учени" и кои - "прости". | |
| + | Учителят много пъти се е изказвал за съвременната наука, и наглед често доста противоречиво. Веднъж той казва: "Днешната наука е увод в окултната. Колкото повече знаете от нея, толкова по-добре". Друг път обратно, той иронизира учените и казва, че с днешната наука в Царството Божие не се влиза. Какво показва това? - Че колкото по-добре познаваме днешната официална наука, толкова по-добре ще се ориентираме в обществото и външния свят. Но вън от тая ориентировка, от чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А нам учени не ни трябват. Ние вече ги имаме. | ||
| − | + | Учетелят ни преподава едно по-висше и същевременно по-практично знание. Той изхожда от познанието на един невидим за сега за нас, но реален и разумен свят, който регулира целия ни живот, и в контакт с който можем да влезем, не със средствата на днешната наука, а само с вътрешните методи, които се преподават в окултната школа, и които са достъпни еднакво за всички. | |
| − | + | И "учени", и "прости", ние сме преди всичко, както и Учителят казва - души, които еволюират, и при днешните условия еднакво имаме нужда едни от други. | |
| − | + | Когато става дума за морал, по липса на нови и подходящи думи, Учителят употребява старите религиозни и етични термини - Бог, душа, добро, зло, грях и затова нашето учение не представлява наглед като че ли нещо ново за повърхностния изследовател. Ако се вникне, обаче, по-внимателно зад тия прости и обикновени думи, тъй както ги употребява Учителят, ще се види, че в тях се крие съдържанието на един нов и дълбоко-религиозен морал - особено по отношение на традиционния християнски морал на външно и фалшиво благочестие. | |
| − | + | == Заглавие на раздел == | |
| − | |||
,, | ,, | ||
Една отъ характернитЬ черти на новия моралъ е иекреность- та и прямотата. ПримЬри имаме много. | Една отъ характернитЬ черти на новия моралъ е иекреность- та и прямотата. ПримЬри имаме много. | ||
Версия от 15:05, 9 февруари 2011
К. Вл. Кузманов
Окултното ученичество в нашето време
6 юли 1925
Думата "ученик" се употребява обикновено в трояк смисъл. Ученик е детето или младежът, който посещава някое училище.
Ученик е всеки човек, в тоя смисъл, че всеки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е жив.
И най-сетне, ученик може да бъде човек на някоя окултна школа, или Учител (в окултния смисъл на тази дума).
Първите два вида ученичество са нещо твърде естествено и попътно за днешния обикновен мислител. Третият вид обаче, се явява като нещо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсем ново, макар че окултни Учители и ученици е имало през всичките времена. Това противоречиво, наглед, явление си има исторически причини и се обяснява обширно в окултната литература. Окултното ученичество изобщо е един голям въпрос, който при сегашното състояние на нашите схващания едва ли може да разгледаме в неговата пълнота. Защото тук се кръстосват стотици въпроси, научни и философски, малки и големи - като се започне с близките, до тоя - за началото и смисъла на битието и се свърши с мъничките въпросчета от личния живот на всеки поотделно. - Хората, които ние от обикновено гледище считаме за гении, водители на човечеството в историята, стоящи на недосегаема висота - са били само напреднали окултни ученици. И обратното - и в миналото, и днес може би - много напреднали окултни ученици и Учители живеят незабелязано, като най-обикновени хора, и вършат винаги творческа работа за духовния напредък на човечеството. От друга страна, от окултната история знаем, че е имало случаи, когато напреднали ученици, до степента на адепти, в края на своята еволюция, за една малка погрешка, са бивали деградирани и повръщани с векове назад.
Горното показва едно - че окултното учение е нещо твърде сериозно и се държи в пределите на векове и сфери, които излизат далеч от границите на нашето обикновено схващане за времето, пространството и развитието на човек въобще.
От това широко окултно гледище да можеш, в даден живот да разбереш, окултен ученик ли си, на кого и в коя степен от своето развитие се намираш, за да направиш нещо малко наглед, но най-необходимото и най-разумното при днешните условия - и това крие в себе си голяма красота и величие.
Ние всички знаем и от книгите, и от своя личен опит, че в окултното ученичество действително има нещо необикновено, нещо особено, което най-вече се отнася до нашия вътрешен подем и растеж.
В мистичнит и окултни школи на изтока, необикновеното в окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване от хората, задълбочаване в себе си, пост, молитва, търсене Учителя през планини и пустини, церемонии при приемане ученика - това са все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западните изследователи, проучвайки външните форми на източните религии и школи (до вътрешната им същина и смисъл те рядко стигат) - ги намират за твърде странни и невъзможни за човека на запада, поне при съвременните условия, при които той е поставен. И под влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнение, което често е настроено критически към подобни на нашите разбирания.
А окултни школи са възможни не само под тоя им вид, както ги знаем в древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по други начини. Защото основните закони на живота по същество са едни, но по форма могат да се видоизменят, според расовите, национални, битови и природни особености и условия - стига да има мъдри и опитни ръководители.
Живо потвърждение на това е нашата окултна школа. Като се изхожда от дълбокото познаване законите на природата и човешката душа - в нея ни се посочват най-подходящит за нашите условия форми на приложение. За това и характерното за външните отношения у нас не са церемониите и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почит един на друг - нещо по-естествено за нас.
Природата и животът са щедри, но и строги и справедливи спрямо ония, които нарушават, или спазват техните закони. Изключение за никого не се прави. И нашият успех, като окултни ученици, се обуславя от това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони.
Понеже сме облечени още в плът и кръв и живеем до голяма степен предимно на физическото поле, както и другите хора, ние имаме да се справяме в нашия живот с всички икономически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачават и занимават цялото мислещо човечество.
Върху тях Учителят се е изказвал твърде обширно в своите беседи и лекции, и всеки, който се интересува, може да се отнесе направо до тях.
Ще поменем накратко само няколко от тия въпроси.
Икономическият въпрос засяга пряко или косвено всички, затова и почти всички имат определено становище по него. Едни са материалисти, други идеалисти, трети застъпват някакви средни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т.н. У нас личният икономически въпрос се обуславя от вярата (не религиозно вярване, а дълбоката вяра, тъй както я разбира новото учение). Учителят казва: "Погледнете птиците небесни...", или: "Бог е дал от всичко за всеки преизобилно...", или: "Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре от глад..." и т.н. А кой би могъл да ни научи да вярваме, освен ние самите?
По отношение на колективния икономически въпрос, у нас постепенно се създават условия за едно ново и оригинално разрешение, което не се среща, може би, у никое от съществуващите до сега икономически теории, с изключение донякъде на така наречената "синархия".
Изобщо, от чисто окултно гледище, е еднакво трудно да се преодолеят известни материални несгоди, както и разумно да се справи човек с известно натрупано материално богатство. Но и в единия, и в другия случай, материалните условия нямат решающе значение за нашия растеж като ученици.
Върху въпроса за държавата днес се пише и говори твърде много от разни страни. Ние можем да приложим нашето учение, без да влезем във външен конфликт с държавата, и без същевременно да имаме нужда от нейната помощ. Нашето учение се отличава от всички съществуващи идеалистични учения по своя вътрешен характер. Нашата първа задача, като ученици, е да изправим нашите лични недостатъци. А това се постига не чрез търсене причините отвън, а чрез интензивна вътрешна работа. Правилният вътрешен духовен живот никога няма да почувства нужда да се изрази навън чрез протести, демонстрации и резолюции - неща, от които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвън, а активни отвътре. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за нас.
У нас често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяват някои - кои са "учени" и кои - "прости".
Учителят много пъти се е изказвал за съвременната наука, и наглед често доста противоречиво. Веднъж той казва: "Днешната наука е увод в окултната. Колкото повече знаете от нея, толкова по-добре". Друг път обратно, той иронизира учените и казва, че с днешната наука в Царството Божие не се влиза. Какво показва това? - Че колкото по-добре познаваме днешната официална наука, толкова по-добре ще се ориентираме в обществото и външния свят. Но вън от тая ориентировка, от чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А нам учени не ни трябват. Ние вече ги имаме.
Учетелят ни преподава едно по-висше и същевременно по-практично знание. Той изхожда от познанието на един невидим за сега за нас, но реален и разумен свят, който регулира целия ни живот, и в контакт с който можем да влезем, не със средствата на днешната наука, а само с вътрешните методи, които се преподават в окултната школа, и които са достъпни еднакво за всички.
И "учени", и "прости", ние сме преди всичко, както и Учителят казва - души, които еволюират, и при днешните условия еднакво имаме нужда едни от други.
Когато става дума за морал, по липса на нови и подходящи думи, Учителят употребява старите религиозни и етични термини - Бог, душа, добро, зло, грях и затова нашето учение не представлява наглед като че ли нещо ново за повърхностния изследовател. Ако се вникне, обаче, по-внимателно зад тия прости и обикновени думи, тъй както ги употребява Учителят, ще се види, че в тях се крие съдържанието на един нов и дълбоко-религиозен морал - особено по отношение на традиционния християнски морал на външно и фалшиво благочестие.
Заглавие на раздел
,, Една отъ характернитЬ черти на новия моралъ е иекреность- та и прямотата. ПримЬри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитЬ, може да съз-даде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуж¬дения. ТЬ сж понЬкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата.
Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така наре-ченото обществено мнЬние. Ние всички познаваме днешното обще-ство, неговитЬ разбирания и неговитЬ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трЬбва да ни служатъ за примЬръ. Но малцина сж въ обществото ония, които сж си поставили за задача да реализи- ратъ безкористно нЬкоя отъ малкитЬ "незнайни" добродЬтели и съ нея да вършатъ добро само прЬдъ лицето на Оня, Който присжт- ствува въ всички моменти на всички мЬста и съ малкитЬ нЬща и добрини крЬпи цЬлата вселена.
А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важенъ и не по-малко цЬненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрЬидното обществено мнЬние не трЬбва да ни смущава. Върху поменатитЬ по-горЬ бЬгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твърдЬ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно - че за невидимия свЬтъ тия въпроси сж разрЬшени или най-малко не сжществуватъ подъ тоя имъ видъ, както съществуватъ за насъ хората. Па и тЬхното правилно разрЬшение ще се постигне не чрЬзъ дълги разисквания и умувания, а чрЬзъ едно разумно приближаване къмъ невидимия свЬтъ, който е около насъ и вжтрЬ въ насъ. А методитЬ за това ни сж вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срЬди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и конста- тирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понЬкога, има и нЬщо особено, нЬщо хубаво, което никждЬ другадЬ не се срЬща. Какво е то - мжчно може да се опрЬдЬли - но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечетление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срЬда, тогава започваме да го схващаме и цЬнимъ по-добрЬ. Единъ братъ, който е пжтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция - разправяше, че е посЬтилъ много отъ сжществуващитЬ за сега окултни общества въ западна Европа и видЬлъ много красиви и хубави работи навсЬкждЬ - но все пакъ никждЬ не почувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно - че ние имаме условия за духовно разви¬тие - на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрЬчи да ги използуваме, освЬнъ самитЬ ние? Днесъ на всЬкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възмож- ность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитЬ хора, които търсятъ и чакатъ нЬщо, безъ сами за знаятъ отъ кждЬ, всЬки отъ насъ, отъ първия до послЬдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции - "Мистика и безвЬрие", "БлЬнъ ли е свръхчовЬкътъ" и "Копнежътъ на народитЬ". Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитЬ, не и за насъ. Въпро¬ситЬ за мистиката, вЬрата, свръхчовЬка ние отдавна ги знаемъ, но сме прЬстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тЬ се прЬвръ- щатъ вече въ жива дЬйствителностъ, въ живо дЬло. 3 - 5 ч. сл. ОбЬдъ.