Разлика между версии на „К. Вл. Кузманов - Окултното ученичество в нашето време“

Версия от 12:46, 9 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

III Младежки събор

К. Вл. Кузманов

Окултното ученичество в нашето време

6 юли 1925

Думата "ученик" се употребява обикновено в трояк смисъл. Ученик е детето или младежът, който посещава някое училище.

Ученик е всеки човек, в тоя смисъл, че всеки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е жив.

И най-сетне, ученик може да бъде човек на някоя окултна школа, или Учител (в окултния смисъл на тази дума).

Първите два вида ученичество са нещо твърде естествено и попътно за днешния обикновен мислител. Третият вид обаче, се явява като нещо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсем ново, макар че окултни Учители и ученици е имало през всичките времена. Това противоречиво, наглед, явление си има исторически причини и се обяснява обширно в окултната литература.

Заглавие на раздел

Окултното ученичество изобщо е единъ голЬмъ въпросъ, кой-то при сегашното състояние на нашитЬ схващания едва ли може да разгледаме въ неговата пълнота. Защото тукъ се кръстосватъ сто¬тици въпроси, научни и философски, малки и голЬми - като се започне съ близкитЬ, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши съ мъничкитЬ въпросчета отъ личния животъ на всЬко по отдЬлно. - Хората, които ние отъ обикновено гледище считаме за гении, водите-ли на човЬчеството въ историята, стоящи на недосегаема висота - сж били само напрЬднали окултни ученици. И обратното - и въ минало-то, и днесъ може би - много напрЬднали окултни ученици и Учители, живЬятъ незабЬлЬзано, като най-обикновени хора, и вършатъ винаги творческа работа за духовния напрЬдъкъ на човЬчеството. Отъ друга страна, отъ окултната история знаемъ, че е имало случаи, когато напрЬднали ученици, до степенъта на адепти, въ края на своята еволю¬ция, за една малка погрЬшка, сж бивали деградирани и повръщани съ вЬкове назадъ. Горното показва едно - че окултното учение е нЬщо твърдЬ сериозно и се държи въ прЬдЬлитЬ на вЬкове и сфери, които излизатъ далечъ отъ границитЬ на нашето обикновено схващане за врЬмето, пространството и развитието на човЬкъ въобще. Отъ това широко окултно гледище, да можешъ въ даденъ животъ да разберешъ окултенъ ученикъ ли си, на кого и въ коя степень отъ своето развитие се намирашъ, за да направишъ нЬщо малко нагледъ, но най-необходимото и най-разумното при днешнитЬ условия - и това крие въ себе си голЬма красота и величие. Ние всички знаемъ и отъ книгитЬ, и отъ своя личенъ опитъ, че въ окултното ученичество дЬйствително има нЬщо необикновено, нЬщо особено, което най-вече се отнася до нашия вжтрЬшенъ подемъ и растежъ. Въ мистичнитЬ и окултни школи на изтока, необикновеното въ окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване отъ хората, задълбочаваме въ себе си, постъ, молитва, търсене Учителя прЬзъ планини и пустини, церемонии при приемане ученика - това сж все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западнитЬ изследователи, проучвайки външнитЬ форми на източнитЬ религии и школи (до вжтрЬшната имъ сжщина и смисълъ тЬ рЬдко стигатъ) - ги намиратъ за твърдЬ странни и невъзможни за човЬка на запада, поне при съврЬменнитЬ условия, при които той е поставенъ. И подъ влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнЬние, което често е настроено критически къмъ подобни на нашитЬ разбирания. А окултни школи сж възможни не само подъ тоя имъ видъ, както ги знаемъ въ древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по други начини. Защото основнитЬ закони на живота по сжщество сж едни, но по форма могатъ да се видоизмЬнятъ, споредъ расовитЬ, национални, битови и природни особености и условия - стига да има мждри и опитни ржководители. Живо потвърждение на това е нашата окултна школа. Като се изхожда отъ дълбокото познаване законитЬ на природата и човЬш-ката душа - въ нея ни се посочватъ най-подходящитЬ за нашитЬ условия форми на приложение. За това и характерното за външнитЬ отношения у насъ не сж церемониитЬ и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отда¬ване почить единъ на другъ - нЬщо по-естестВено за насъ. Природата и животътъ сж щедри, но и строги и справедливи спрЬмо ония, които нарушаватъ или спазват!» тЬхнитЬ закони. Изклю¬чение за никого не се прави. И нашиятъ успехъ, като окултни ученици, се обуславя отъ това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони. Понеже сме облЬчени още въ плъть и кръВь и жиВЬемъ до голЬма степень прЬдимно на физическото поле, както и другитЬ хора, ние имаме да се спраВяме Въ нашия жиВотъ съ Всички економически, социални, научни, философски, морални и др. Въпроси, които озадача- ватъ и занимаватъ цЬлото мисляще човЬчество. Върху тЬхъ Учителътъ се е изказвалъ твърдЬ обширно въ своитЬ бесЬди и лекции, и всЬки, който се интересува, може да се отнесе направо до тЬхъ. Ще поменемъ на кратко само нЬколко отъ тия въпроси. Економическиятъ Въпросъ зесЬга прЬко или косВено Всички, затоВа и почти Всички иматъ опрЬдЬлено станоВище по него. Едни сж материалисти, други идеалисти, трети застжпватъ нЬкакви срЬдни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У насъ личниятъ економически въпросъ се обуславя отъ вЬрата (не религиозно вЬрване, а дълбоката вЬра, тъй както я разбира новото учение). Учительтъ казва: "Погледнете птицитЬ небесни. . ." или "Богъ е далъ отъ всичко за всеки прЬизобилно ..." или "Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре отъ гладъ..." и т. н. А кой би могълъ да ни научи да вЬрваме, освЬнъ ние самитЬ? По отношение на колективния економически въпросъ, у насъ постепенно се създаватъ условия за едно ново и оригинално разреше-ние, което не се срЬща, може би, у никое отъ сжществуващитЬ до сега економически теории, съ изключение до нЬкждЬ на така нарече-ната синархия. Изобщо, отъ чисто окултно гледище е еднакво трудно да се прЬодолЬятъ извЬстни материялни несгоди, както и разумно да се справи човЬкъ съ извЬстно натрупано материялно богатство. Но и въ единия, и въ другия случай, материалнитЬ условия нЬматъ рЬшающе значение за нашия растежъ като ученици. Върху въпроса за държавата днесъ се пише и говори твърдЬ много отъ разни страни. Ние можемъ да приложимъ нашето учение, безъ да влЬземъ въ външенъ конфликтъ съ държавата, и безъ сжгцеврЬ- менно да имаме нужда отъ нейната помощь. Нашето учение се отличава отъ,всички сжществуващи идеалистични учения по своя вжтрЬшенъ характеръ. Нашата първа задача, като ученици, е да изправимъ нашитЬ лични недостатъци. А това се постига не чрЬзъ търсене причинитЬ отвънъ, а чрЬзъ интенсивна вжтрЬшна работа. Правилниятъ вжтрЬшенъ духовенъ животъ никога нЬма да почувству¬ва нужда да се изрази навънъ чрЬзъ протести, демонстрации и резолюции - нЬща, отъ които днешната държава най-много се страху¬ва. Ние сме пасивни отвънъ, а активни отвжтрЬ. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за насъ. У насъ често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяватъ нЬкой - кои сж "учени" и кои "прости". Учительтъ много пжти се е изказвалъ за съврЬменната наука, и нагледъ често доста противорЬчиво. Веднъжъ той казва: "Днешната наука е уводъ въ окултната. Колкото повече знаете отъ нея, толкова по-добрЬ". Другъ пжть обратно, той иронизира ученитЬ и казва, че съ днешната наука въ Царството Божие не се влиза. Какво показва това? - Че колкото по-добрЬ познаваме днешната официална наука, толкова по-добрЬ ще се ориентираме въ обществото и външния свЬтъ. Но вънъ отъ тая ориентировка, отъ чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днеш¬ната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А намъ учени не ни трЬбватъ. Ние вече ги имаме. Учетельтъ ни прЬподава едно по-висше и сжщеврЬменно по- практично знание. Той изхожда отъ познанието на единъ неВидимъ за сега за насъ, но реаленъ и разуменъ свЬтъ, който регулира цЬлия ни животъ, и въ контактъ съ който можемъ да влЬземъ не съ срЬдствата на днешната наука, а само съ вжтрЬшнитЬ методи, които се прЬпода- ватъ въ окултната школа, и които сж достжпни еднакво за всички. И "учени", и "прости" ние сме прЬди всичко, както и Учите- лътъ казва, души, които еволюиратъ, и при днешнитЬ условия еднакво имаме нужда едни отъ други. Когато става дума за моралъ, по липса на нови и подходящи думи, Учительтъ употрЬбява старитЬ религиозни и етични термини - Богъ, душа, добро, зло, грЬхъ и затова нашето учение не прЬдставлява нагледъ като че ли нЬщо ново за повърхностния изслЬдователь. Ако се вникне, обаче, по-внимателно задъ тия прости и обикновени думи, тъй както ги употрЬбява Учительтъ, ще се види, че въ тЬхъ се крие съдържанието на единъ новъ и дълбоко-религиозенъ моралъ - особено по отношение на традиционния християнски моралъ на външно и фал¬шиво благочестие. ,, Една отъ характернитЬ черти на новия моралъ е иекреность- та и прямотата. ПримЬри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитЬ, може да съз-даде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуж¬дения. ТЬ сж понЬкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата. Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така наре-ченото обществено мнЬние. Ние всички познаваме днешното обще-ство, неговитЬ разбирания и неговитЬ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трЬбва да ни служатъ за примЬръ. Но малцина сж въ обществото ония, които сж си поставили за задача да реализи- ратъ безкористно нЬкоя отъ малкитЬ "незнайни" добродЬтели и съ нея да вършатъ добро само прЬдъ лицето на Оня, Който присжт- ствува въ всички моменти на всички мЬста и съ малкитЬ нЬща и добрини крЬпи цЬлата вселена. А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важенъ и не по-малко цЬненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрЬидното обществено мнЬние не трЬбва да ни смущава. Върху поменатитЬ по-горЬ бЬгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твърдЬ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно - че за невидимия свЬтъ тия въпроси сж разрЬшени или най-малко не сжществуватъ подъ тоя имъ видъ, както съществуватъ за насъ хората. Па и тЬхното правилно разрЬшение ще се постигне не чрЬзъ дълги разисквания и умувания, а чрЬзъ едно разумно приближаване къмъ невидимия свЬтъ, който е около насъ и вжтрЬ въ насъ. А методитЬ за това ни сж вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срЬди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и конста- тирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понЬкога, има и нЬщо особено, нЬщо хубаво, което никждЬ другадЬ не се срЬща. Какво е то - мжчно може да се опрЬдЬли - но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечетление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срЬда, тогава започваме да го схващаме и цЬнимъ по-добрЬ. Единъ братъ, който е пжтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция - разправяше, че е посЬтилъ много отъ сжществуващитЬ за сега окултни общества въ западна Европа и видЬлъ много красиви и хубави работи навсЬкждЬ - но все пакъ никждЬ не почувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно - че ние имаме условия за духовно разви¬тие - на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрЬчи да ги използуваме, освЬнъ самитЬ ние? Днесъ на всЬкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възмож- ность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитЬ хора, които търсятъ и чакатъ нЬщо, безъ сами за знаятъ отъ кждЬ, всЬки отъ насъ, отъ първия до послЬдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции - "Мистика и безвЬрие", "БлЬнъ ли е свръхчовЬкътъ" и "Копнежътъ на народитЬ". Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитЬ, не и за насъ. Въпро¬ситЬ за мистиката, вЬрата, свръхчовЬка ние отдавна ги знаемъ, но сме прЬстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тЬ се прЬвръ- щатъ вече въ жива дЬйствителностъ, въ живо дЬло. 3 - 5 ч. сл. ОбЬдъ.