Разлика между версии на „Където е Любовта, там е Бог“

Версия от 22:09, 5 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

за сравняване (Да бъдем свързани с бога)

Където е Любовта, там е Бог

III лекция, държана от Учителя пред ученичките от "Класа на добродетелите".

6 юли 1923 година, петък, от 6 до 8 часа, "Опълченска" 66, София

Присъстват 13 ученички.

Няма истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина.

Ще прочета няколко стиха от 151-та глава от Евангелие на Марка, от 6 до 15 стих. Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се отличават по следующите белези: в неразумното всичко е без план, необмислено, а в разумното всичко е с плана, всичко е добре обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство. Разумното се отличава с растене, с живот. И тогава ще ви предложа тези три думи: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всяко гниене. Да бъде човек чистосърдечен значи да няма в душата му никаква материя, която да гние, да се разлага и да се разваля. Чистосърдечният човек има живот в себе си. Това, което гние, няма чистота, няма живот. Чистота без гниене и разваляне. Думата искреност аз я заменям с правилен процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. А думата откровеност значи да има достатъчно светлина и влага, за да може да расте свободно. Отворен значи откровен. Когато някой път аз говоря да бъдете чистосърдечни, значи да няма никакви гниещи вещества. Когато говоря да бъдете искрени, значи всякога да растете, без да изсъхвате. Когато кажа да бъдете откровени, значи да имате достатъчно светлина и влага, за да подкрепяте този растеж.Много пъти искате да знаете какво искам да кажа с думите "чистосърдечие", "откровеност", затова с няколко думи сега ви ги поясних. Този живот, в който сте тръгнали, за него трябва да имате ясна представа, като под ясна представа не разбирам тъй както в университета учите, но пътя, по който вървите, цялата местност трябва добре да е очертана пред вас, при това и други трябва да са минавали от там преди вас, да имате точни сведения за този път. Вие влизате тук да изучавате не живота на сърцето, нa живота на ума, защото с тези работи сте запознати, а живота на душата. И тъй, трябва да знаете, че не засягам живота на вашето сърце, нито ума ви <196> там вие сте меродавни, вие сте специалисти. Какво има в сърцето ви, какъв е животът му, вие знаете, и в ума ви какво има знаете. Но какво има във вашата душа тепърва трябва да учите. Новият живот е там, в душата. И за да го разберете, трябва да слушате, защото то е една присадка. Ако аз присадя нещо, а вие го бутате по десет пъти, и ако това, което аз присадя, вие искате да го развързвате, ще развалите всичко и тогава няма какво да си губим времето. За пример у вас може да се зароди желание да знаете дали новата присадка ще даде такива плодове, както са дали вашите умове и сърца. Ще си зададете въпроса дали новата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: вашите сърца и умове направиха ли ви щастливи? Вие сте още млади, а колко пъти досега сте плакали! Хиляди пъти най-малко сте плакали. Вашият ум дал ли ви у някога спокойствие? Може да намерите някои ваши другарки, и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето, и от <196> и да иска, не може да даде спокойствие на човека. Аз по аналогия ще ви дам едно сравнение защо не могат. Можете ли да изкарате вода на по-високо място от това, на което е самият извор? Не. Значи, можете да изкарате вода само до там, докъдето е изворът. Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може да изкарате вода по-високо? Как мислите да изкарате тези извори горе в света на душата? Но вие ще кажете: "Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всички тръби на инсталацията се разпукат, а нямате достатъчно тръби, с които да изкарате водата горе в душевния свят. От сърцето водата никога не може да се изкара в душата. Научно да обясня: това не може да стане, понеже съставът на материята в душевния свят е друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в душевния свят, ще станат най-големите експлозии. <197> От безумие това можем да го сторим. Не от безумие, а от любов. Това все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира може така да нахрани детето си от любов, че да го умъртви. Тук преди година една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка и после голям въпрос стана. Казах <210> да му даде очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха и бебето престана да реве. Мнозина запитват: "Защо тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, не може да влезе в душата?" Не че не може, може, но ако вие вземете малко прашец в ръката си, можете ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този прашец влезе в окото ви, какво ще стане, ще ви бъде ли приятно? Не, ще ви дразни. Защо? Защото окото е по-чувствително. Душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразнят. Затова ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, да бъдете чисти, защото ако не сте чисти, ще носите прах, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. И ако не се съобразявате, най-много вие ще плачите. Такъв е законът. Това е отчасти философската страна на въпроса. Сега думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата "мисъл" аз разбирам божествена мисъл, и всяка една такава мисъл трябва да има или по-право тя има свое приложение по божественому. По-това се отличават божествените мисли от човешките. Ще ви обясня в какво стои разликата. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Това, което е божествено, навсякъде може да го приложите, и всякога, без изключение, дава добри резултати, докато с човешките мисли не е така. И друго <196> божествените мисли никога негубятя своята стойност. Колкото повече време минава, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли е обратно: колкото повече време минава, толкова повече те губят своята стойност. Значи, божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за божествените мисли и идеи. Аз замествам тук божествени идеи с божествени чувства. Защото по някой път вие казвате: "Аз съм разположен" или "Аз не съм разположен". В божествения свят не може да имаш неразположение, такова състояние там няма. В Бога няма неразположение. Кога един човек може да бъде разположен или неразположен? Когато човек се разгневи, той иска да унищожи това, което е направил. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го или удари едно дърво <196> отсече го. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви подобно състояние, да се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро, да създаде нещо друго. Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, да го пречисти, да го поправи. При човека не е така. Това състояние у Бога как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете любов. В хората има една друга тактика. Когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрина. Първо ще те нагости, ще те почерпи с винце, с това-онова. Ти ще мислиш, че ти е приятел, но щом те върже добре, ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: "Да знаеш!". Това е човешкото: първо благите думи, а после отзад тоягата. Тези неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва <196> почвате да се налагате. А то е връзване. Одумването аз го наричам тояга и връзване, а индусите го наричат карма. хората са свързани с кармата си. Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? Могат. Може да запитате: "Защо трябва да се занимаваме с душевния свят?" Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега да се прекарат соковете на душата в сърцето и ума, за да могат те да се повдигнат, или тъй да се каже, на човешки език, да се облагородят. Ние не застъпваме въпроса да се развива сърцето и умът, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и повдигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Това подразбира да се развие умът и да се облагороди сърцето. Вие наричате този клас "Клас на добродетелите". Отлично. Така го наричате, но знаете ли какво значи добродетел? В този смисъл, в който аз съм употребявал тази дума, това значи клас, в който се дава най-добрият, най-великият, най-възвишеният метод за облагородяване на човека. Най-добрият, най-лесният, без много разноски. Но и в този клас на добродетелите, ако някой не работи, той завинаги ще си остане прост. Ще ви кажа защо хората си остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем, някой човек започне едно предприятие. Влага капитал от десет милиона лева, дават реклами, обявления, всичко продават, но след 10 години всичко изяждат и остава един милиона. Това е великото предприятие: като изяли десетте милиона, останал един един милион дълг отгоре. В края <196> никакъв резултат. Вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш десетина дървета: ябълки, круши, сливи. Казваш: "С такива работи не се занимавам." Обаче ги посаждаш. Представете си, че тези дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма плод. Десет дръвчета по сто килограма плод, всеки килограм по десет лева, ето ви десет хиляди лева. На седмата, на осмата година плодът се увеличава и приходът се увеличава. Кой е спечелил? Вашият капитал се увеличава, понеже ако посеете тези семки, можете да разширите разсадника си. Това нищо няма да ви струва, тъй като земята и светлината имат достатъчно енергия да хранят тези семенца. Така и в божествения свят работите са по-лесни. Защо? Ти ще боднеш семенцето в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така, работата е сто пъти по-мъчна, отколкото в божествения свят. И тъй, мнозина са влезли в духовния свят и го изучават с човешки методи. Вследствие на това имат трудности. По човешки вие не може да изучите духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, без изкючение са фалирали. Затова в божествения свят, в света на душата, ще имате божествени методи, ни помен от човешки методи не трябва да има. "Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце или круша, или ябълка, да изкарат техните сокове и да ги сравнят с естествените. Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. В света на душата с вашето съмнение не може да припарите. В света на душата съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. От бомбата всичките твърди частици се изхвърлят, остава само долната част на топа. В божествения свят като стане експлозия, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнения в божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. <196> Ако и ние влезем така? С кои стават тези експлозии? С някои, които са се занимавали дълго време с магии и са рекли да влязат в божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най-учените, с тези, които са използвали своята мъдрост, за да изхитруват. С простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго, чрез своите човешки познания е набрал, поел вътре в себе си тези експлозиви и влиза с тях в света на душата. Там тази енергии се развиват и правят експлозии. Сега да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно защо е така. Представете си, че вие имате стотина яйца, от които мислите, че ще се излюпят малки птиченца, но се оказва, че са яйца на усойница. Вземате ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях. Влизате в стаята на душата и оставяте кутийката да я напече слънцето. След известно време какво ще стане? Яйцата ще се превърнат в змийчета, и вие ще бъдете първата жертва <196> те ще искат да ядат, а в света на душата за тях няма храна и те ще се качат първо на вас. Като ваши деца те ще кажат: ти ни роди, дай ни да ядем. Ще умрете, нищо повече! Змийчетата, вашите деца <196> това са вашите благородни идеи, мисли, гениални мисли! Тук на земята те са хубави, като яйца не са опасни, но като им дадете живот, тогава тези елементи аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията е създадена като оръжие, да може да убива по-скоро своята жертва. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те трови, за да използува това благо, което притежаваш, за себе с Затова всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, сами ще си носите почвата. Влезете ли там, жителите на този свят са толкова добри, че ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва, и животът ви ще бъде обновен. Като израстнат тези семенца, ще опитате техния плод. А влезете ли с вашите яйца, щом се измътят, ще се върнете. Измътването на такива яйца там е престъпление. Докато само ги носите, вие не вършите престъпление и сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Тези семенца не трябва да ги носите в света на душата. Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: "До моите роднини: Света на сърцето и Света на ума. Там може да растат, понеже в света на ума и на сърцето има храна за тях. Законът е верен <196> щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става,защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън, и той расте. И лошото, и хубавото растат. Такова растене е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но в какво можете да впрегнете една змия, каква полза може да ви принесе тя? Е, хубаво, как впрягат хората бубите на работа+? Така и една змия, като си направи пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В това отношение вземам бубата като една предачка. Змиите като емблема предствавляват формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Някой път я използуват вместо котка. Има змии, които пазят децата и ловят мишки. Змията е по-голям майстор от котката в ловенето на жертвата. Котката пази отвън <196> стратегия има, а змията влиза и излиза свободно. В какво седи злото? Ако мишката влезе в един сандък, ще прояде всички дрехи; тя прави това, защото предните <210> зъби растат много бързо и за да спре техния растеж,, е принудена да гризе <196> било дрехи, било дървета, книги. С това само искам да ви покажа, че вътре в природата съществува целесъобразност, че всяко нещо си е на своето място. Вие не трябва да правите размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисления с душевния. да размествате местата на тези проявления. Тогава няма да имате представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: "Откакто сме влезли, станали сме по-лоши." По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи са нужни. Ето къде седи малката опасност. Имате малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички, също воденични колелца, които се въртят. Добре, ако обаче тази малка струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? Няма. Целият труд ще отиде напразно. Да кажем, че вие имате една машина1 която дава малко пара и друга, която дава повече пара и зарежда някакъв акумолатор. Първата машина няма да може да го задвижи. Сега, ако вашата физическа сила я я прекарате в духовния свят, колелото на вашата душа няма да се помръдне, и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затова ние казваме: Божественото у човека с човешки усилия не става. Понеже сте в един уреден свят, можете да отидете в станцията, да си купите билет и като удари звънеца, да влезете в I-ва, II-ра или II-та класа на трена, и няма вие да го тикате, да мислите дали върви или не <196> тренът сам си върви, от вас се иска само да си купите билет. По аналогия, в божествения свят също сте пътник. Понякога може да не знаете къде да влезете и питате: "Къде да вляза?" Все ще влезете <196> дали в I-ва или II-ра класа, ще влезете, няма какво да се безпокоите. Дотук какво разбрахте? Какво ви направи най-силно впечатление? Паша: "По никой начин да не се домогваме до божественото по човешки начин. Савка: "При душата не трябва да влизаме със сърцето и ума." Олга: "На змийски яйца не трябва да даваме храна и условия за живот." Понеже вие влизате в душевния живот, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите, не поглеждате към душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер какво друго може да научи? Той може ли да научи какви са новите теории за откриването на звездите? Не, той само тевтерите и парите има в ума си. И ако го попитате, ще каже: "Такива работи мен не ме интересуват." Погледът трябва да бъде обърнат към настоящето, оставете миналото. За какво ви интересува миналото? Едно изяснение. Да допуснем, че вие сте била слугиня при някоя господарка, която ви е била по десет пъти на ден. Приблизително 2600 удара на годината, а може и повече. За десет години 36_000 удара. Това е един почтен капитал, нали? Вие влизате в душевния свят и питате: "Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36_000 удара." Добре, но ако тези удари сте ги понесли според правилата и сте казали: "Е, такава е била Волята Божия", то като влезете в другия свят, тази ваша господарка, с тези 36_000 удара е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата. Тази господарка е разорала почвата. Вашите страдания са били потребни. Страданията, които в света на духовния свят са приготвили една добра почва, ума и сърцето са ви причинили големи поражения, в духовния свят са приготвили една добра почва, иначе трябваше вие сами да разоравате, да се трудите, а така ще намерите почвата разработена, а вие само съзнателно ще посаждате. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влязат в душевния свят, намират една готова почва <196> могат веднага да прогресират, а тези, които не са страдали, трябва много да работят. Страданията са почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите смисъла на страданията. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едноголямодобро, ще <210> благодарите. Ще кажете: "Слава Богу. Господ всичко добре е направил." Значи ударите не са отишли напразно. Ако някой ви удари веднъж-дваж, но силно, вие ще извикате: "Господи, избави ме!" В душевния свят Господ благославя този удар. Втори път пак ви бият, пак се молите, пращате удара горе. Господ пак го благослови. Щом си прекарал удара горе, изпратил си го на Господа <196> молиш се, значи си прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: "Понеже ти мен викаше, когато те биеха, аз благослових тези удари." Ето ти богатството. Ти искаше Той да те избави <196> хубаво, Той те избави. Господарката, която те е удряла, с всеки свой удар се е понижавала, губила е в душевния свят. Съгласно кармичния закон, следващия път като се роди тя ще ви бъде слугиня. Това е разликата. Като правиш зло, това ще придобиеш, а като правиш добро на другите, ти ще станеш господарка. Значи, като издържиш, като се молиш, ще бъдеш господар на себе си. Хора, които издържат страдания, са господари. Учителят разглежда листа, на който е написан реда, по който ученичките ще работят всеки месец върху добродетелите. Това е програмата за петте месеца, която ще имате в душевния свят. Сега вие ще изучавате какво нещо е добродетел. Трябва да си представите живо какво нещо е всяка добродетел и приложението <210> в живота. Ако вие сте един пътник или един странник и пътувате, ако дойдете при мен с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път, ще ви покажа пътя. Това е добродетел. Добродетелта е, която ви служи. Правдата се състо в следното: Ще ви упътя най-подробно, да не би да се изгубите по пътя; за да не се заблудите, ще пратя хора да ви придружават. Истината <196> то е да ви осведомя за цялата местност, ще ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта <196> то е да ви запозная свсички хора, които ще срещнете по пътя, както и с техните характери и т.н. За любовта много съм ви говорил, вие я разбирате. По нататък: жертвата. С жертвата как работите сега? Най-първо трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността, дървото, трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. А жертвата почти ще я оставите. Законът на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да се жертвува човек, то е най-мъчно. Лесно може да изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затова трябва да усвоите този закон много добре, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо е спънка за човека. Една змия е застанала напътя ви. Тя е гладна, месеци не е яла. Можете ли да отворите една своя артерия и да <210> дадете малко кръвчица? Виктория: "Няма да бъде благоразумно." Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, но тук тази змия ви се моли на пътя. Вие трябва да знаете, че жертвата в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното. Жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае <196> само за Бога може да се даде жертва <196> нищо повече! Казват, че майката се жертвува. То е защото любовта е в нея. Жертва без любов не става. Само за Бога може да се даде жертва, то се подразбира, само дето е любовта, там е Бог. А жертвата подразбира изоболие. в Духовния свят е така: ще се жертвуваш, без да умираш. Не само че няма да умираш, но ще печелиш. Затова казва Христос: "Който пожертвува живота си, придобива живот вечен, а който не жертвува живота си, ще го изгуби." Тук на земята не е така, тук жертвата е закон на загуби и затова малцина могат да се жертвуват. И в религиите виждаме: всичко може да принесеш в жертва, но само за Бога <196> и овце, и гълъби, но само за Бога. Някой пита: да жертвувам ли нещо за хората? Не,за хората нищо няма да жертвуваш <196> само за Бога. А щом е дадена жертва за Бога, Той може да даде вашата жертва комуто иска, защото обхваща всички хора. Да кажем, че вие обичате един ваш приятел и му дадете сто хиляди лева. Ще му се месите ли къде ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. В ума ви да залегне този принцип: жертва трябва да се даде само за Бога. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще го научите. Иска ли братът да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала, и той се бори да я спаси <196> те са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, та не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна <196> да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем, еудин цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече, или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува. Благоразумният цар ще жертвува своето щестлавие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път като се съберете, пак ще говоря <196> сега приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истината, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афектация у вас <196> извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, най-първо трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато аз започна една работа, първо ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм значи, без упрек към себе си, тази работа като я свърших, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките <210> редове, нищо не съм пропуснал. После милосърдието. Значи тази работа да я свърша с разположение на духа си, на сърцето си, тъй, с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек де въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек <196> от едно бедно дете и ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата. Тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си. Онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, а печели. Тъй като се занимавате с тези добродетели, мислете винаги за Бога. За Бога ще мислите, че Той е най-добрият и най-благият. Като мислите по този начин, всичките тези добродетели може да ги приложите. Вие един ден ще съзнаете, че всякога можете да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствате Неговата мисъл, а като дойдете до там, успокоявате се. Това състояние се отличава по това,че щом дойдеш до Бога, веднага всичко у теб расте и се осмисля. Дойде ли божествената светлина в душата ти, веднага се въодушевляваш, животът ти има смисъл, имаш подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, не ти ли проговори Бог, отвън може и да ти говорят много неща <196> нищо нямаш. На вътрешното въодушевление трябва да обръщаш внимание. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. Та постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате тези добродетели да ги развивате. Пак ще повторя: Божественият живота най-лесният, най-лекият, най-приятният. И най-лекият път, по който може да вървите, това е Божественият път <196> с най-малко разноски. И ако някой път ви се вижда мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете: ако някой път имате мъчнотии, си кажете: "Ние хванахме пак човешкото". Човешко с божествен надпис. Имате мъчнотии, затруднение, дойде ли светлината <196> божественото <196> като че изведнъж всичките мъчнотии изчезват. Вие се учудвате как така лесно е станало това? Това показва, че сте в божественото учение. А в човешкото не е така. Един пътник пътувал зимно време и легнал върху снега да си почине, но като го затрупал новия сняг отгоре, той си рекъл: "То, моето, свърши вече" <196> останал половин метър под снега. Но като пекнало слънцето, снегът се стопил. Та всичките мъчнотии, които ви натискат отгоре, колкото и да са студени, знайте: все ще пекне слънце и ще се постоплите. Когато дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре ви, то е друго нещо. Някои казват: "Е, то религиозният живот се видя вече какво струва." Не е така. Аз зная това правило: Божественото, това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по божествен път, а има религиозни, които вървят по обикновения човешки път. Човешкото всякога е мъчно. Това е общо правило. Когато имате мъчнотии, падания, ставания, пак падания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в божествения път няма падания, там падаш като на пружини, не става никаква контузия. Но за човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е божественият живот, който водите <196> това е старият живот. Ако вие влезете в божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: "Ето, аз влязох в божествения живот, а пак мъчнотии колкото щеш." Не, това е още старото, което се проявява.

Добрата молитва.

6 юли 1923 година.