Космичната любов
Какво представя човешкият живот? – В едно отношение човешкият живот представя сбор от няколко живота, те. е. сбор от минали съществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човек носи в себе си сили, способности, желания, дарби – резултат на далечното минало. Едни от тях трябва да развива, а други да изправя.
Хората се раждат, растат, женят се, умират, без да знаят, защо става това. ггЬкои мислят, че всичко, което става в живота им, е резултат на Божествения ред и порядък. В същност, малко са процесите, които се извършват по силата на Божествените закони. Например, женитбата е човешки процес. В човешкия порядък на нищата е да се жени човек. Като се оженят, хората развалят отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря в хамбара, а сламата – в плевнята. Повечето отива в плевнята, а по-малкото – в хамбара. В случая, плъвнята символизира човешкото, а хамбарът – Божественото. И в Божествения свят се говори за женитба, но тя се различава коренно от тази на земята. Затове « казано в Писанието: „Който се сподоби
4
50
с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива".
Коя е причината за разваляне на отно шенията между щората? – Егоистичната лю~ бов. "Те говорят за любов, за хармонични отношения, а мислятт» само за себе си, искат. всички да ги обичат. Да обичаш никого, това значи, да го очистиш. Любовта се проявява в абсолютно чиста среда. В не чистата среда тя не се проявява. Дойдете ли. до вътрешната любов, дървото условие за проявата й е чистотата. Без чистота не мо жете да получите нито едно от благата на любовта. Всички познават външната лю бов, но вътрешната малцина я познават. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи един любовен поглед или да каже една сладка дума? Само чистият по сърце може да отправи любовен поглед. И само чистият може да възприеме единъ любовен поглед. Нечистият е слъп за любовния поглед и глух за любовната ду ма. Чистият не се страхува от нищо –той е смъл и решителен. Те
Мнозина искат да знаят, какво нещо е любовта. Не бързайте, не можете извед-нъж да я разберете. Посейте я в земята, както посъвате житното зърно, и, когато израсте, цъвне и даде плод, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявите на любовта съзнателно, спокойно, за да не изпадате в заблуждения. Някой вв
51
обича, и вие се радвате на неговата любов. Тази любов не е негова, тя се дължи на нъ-кое възвишено същество, което го посещава периодически. Докато това същество е в него, той ви обича. Щом се отдалечи от него, и любовта му престава. Като не разбирате проявите на любовта, вие страдате, мъчите се, недоволни сте от него. Загубването на любовта е привидно. След известно време възвишеното същество отново ще го посети, и той пак ще прояви любовта си към вас. Затова никога не мислете, че любовта се прекъсва. Тя е непреривна, минава от един човек на друг, с цел да даде на всеки нeщо, всички да повдигне.
Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали, или че обичал. Когото и да сте обичали, или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всвкога дава нещо от себе си. Ако ви е обичал обикновен човек, и вие сте станали обикновен; ако ви е обичал някой човек, повдигнат в умствено отношение, вие сте станали талантлив; ако ви е обичал някой гений, и вие сте станали ге-ниален. Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лъкува всички болести. Тя не търпи слвпи, глухи, нъми, са-
52
кати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта – пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава.
Казано е в Писанието: Дова е живот въчен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". В познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нвшата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човека, обмяната между вас и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата козмична любов. Щом Го познаваш, ти Го любиш, виждаш Неговото присжтствие навсвкъде и във всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставаш едно с нея.
Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и арахан-гели – цйлото небе. Той се радва, понеже е станал проводник на любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другйт същества. Голяма е светлината на любовта. Голям е огъньт и топлината й. Каквито пръчки срещне на шьтя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограден с огъня на любовта, нищо не може да се докосне до него. Той живве в пълна безопасност.
Радвайте се, когато окото на любовта бди върху вас. Няма същество, за което окото на любовта да не следи и да не мисли.
55
Който иска да получи нещо повече от другите, той сам си създава нещастия. Всичко живее и се движи в любовта. Това, което наричаме Промисъл, не е нищо друго, освен зоркото око на любовта. Докато дойде до проявите на Великата любов, човек минава през различни форми, за да изучи и най-малките нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цвлото и за Неговите прояви в любовта.
Как ще проявите любовта си към бедния? – Като го нахраните. – Към невежия? – Като го учите. – Към болния? – Като му помогнете да оздравее. – Как ще проявят любовта си две възвишени съще-ства, едно към друго? Те нвмат нуждите на гладния, на невежия, на болния. Както се преливат водите една в друга, така се пре-ливат душите на възвишените същества, които се любят. Водата от реките отива в моретата и океаните; част от океанската и морска вода се изпарява, отива във въздушното пространство, отдето пак слиза на земята, като вода, и отново се връща в океаните. Както между водите става едно кръго-обръщане, така и между душите на възвишените същества става едно кръговратно преливане.
Любовта е сила, която се дава свободно, без насилие и принуда. Който я получава, трябва да я разбира и цени. Не може ли човек да оцени любовта, която му се дава,
54
тя го напуща, без да загуби нещо. Тя веднага отива на друго място, дето я ценят, и там свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любов, човек трябва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цъло, неразделно Начало. Тогава двама любещи ще обичат трети; тримата ще обичат четверти; четирмата ще обичат пети и те. н.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново. Този стих се отнася до любовта. Когато влезе в човека, любовта постепенно за-мъства старата, груба дреха с нова, направена от мека, фина материя. Каменното сърце се замъства с плътско, което е отзивчиво към човешките страдания и мъч-нотии. Когато се докосне до някой камък, любещият помага и на камъка, и на всеки, който влезе в контакт с него. Любовта оставя своите добри влияния навсякъде. Ако нЬкой отчаян се допре до този камък, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нищо от любовта на онзи, който пръв се докоснал до камъка.
Човечеството едвеРсега се отправя към козмичната любов. Едва сега то влиза в реалния живот – в живота на Великата,
козмична любов.
8. Беседа от Учителя, държана при седемг Рилски езера, на 28 юний, 10 ч. с. 1942 г.