Който се учи
„А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник в всите си добрини тогоз, който го учи“. (Галат. 6:6)
„Който се учи, и който го учи“, са двете важни думи в стиха, а другите са обяснения и допълнения. Който се учи е ученик, а който го учи е учител. Който се учи е човекът на земята, а който го учи е Бог, горе на небето. Който се учи е детето, а който го учи е майката. Това са все сравнения.
По някой път нам се вижда, че животът е лесен за разбиране, то е, защото той така се опростотворява в ума ни, като че няма никакъв смисъл. Защо е така? Защото всички неща, който се опростотворяват, изгубват смисъла си. Някой път животът ни се вижда толкова сложен, че ние съвсем се оплитаме. Това са две крайности. По някой път някой учен човек мисли, че всичко знае, а друг някой мисли, че знае много малко. И двамата са под един знаменател, но се различават в съзнанието си. Онзи, който мисли, че знае много, не е виждал човек по-учен от себе си, за това мисли така. Онзи пък, който е срещал по-учен човек от себе си, казва: има хора, който знаят много, тъй че аз, в сравнение са тех, малко зная. Следователно, за да прави човек тия сравнения, трябва да има едно дълбоко вътрешно разбиране, не трябва да мери нещата с себе си. Ако мери с себе си, няма защо да прави сравнения.
И тъй, казваме: който се учи. Това, да се учи човек, е едно вътрешно побуждение, един вътрешен стремеж. Най-великото състояние вътре в човека е да се учи. Онзи, който иска да осмисли живота си, трябва да се учи. Онзи, който иска да живее, трябва да се научи, как да живее, т.е. той трябва да добие закона на Любовта.
Сега, всички думи „да се обичаме, да верваме, да имаме знания“ по настоящем изискват обяснение. Какво значи да знаеш? Всеки казва, че знае. Това, което хората знаят, не е знание, то е паметарство, т.е. знание по памет. Еди-кой си чел някоя книга, еди-кой си чел някой роман, еди-кой си чел некое научно съчинение, запомнил нещо от него и казва: аз зная. Е, какво знаеш? – Зная, че земята се верти около слънцето. Ти провери ли това? – Не, четох в еди-коя си книга. Тогава ще кажеш: четох в едно научно съчинение, един учен казва, че земята се верти около слънцето. Друг някой казва: аз зная, че от земята до слънцето има 92 милиона мили разстояние. Ами ти измери ли го? Не, но зная. Чудни са хората! Друг някой чел нещо по същия въпрос и казва, че разстоянието между слънцето и земята е 93 милиона мили. При тия две твердения се явява разлика от един милион. Казвам: какво е това научно измерване, което ражда разлика от един милион? Питам тия учени: как измерихте туй разстояние? – Е, в математиката има известни ъгли, та измерването става по големината им, по дължината на техните страни. Какви са тия ъгли, какви са тия страни? Как е възможно: единият измервал с ъгли, другият с прави линии и да произлезе разлика от един милион километри? Какво е това измерване на ъглите? Това е един метод, с който си служат учените, аз го наричам „метод на предположение“. Така, в турски език има известни думи, които се пишат по един и същ начин, но имат различно значение. Турчинът като срещне някоя такава дума, казва: не иде на кажем тази дума, кажете друга някоя. Той пише, пише, нищо не излиза. Запример, в турски език думите лопата, шивач и слепа коза се пишат по един и същ начин. Един турски началник пише до кмета да му се изпратят 40 лопатари – хора да ринат земя. Кметът чете, чете, казва: „На нашия началник требват 40 кюркчии“. Праща му 40 кюркчии да шият, т.е. 40 шивачи. Началникът пише, че не му требват шивачи. Кметът мисли, мисли, казва си: „Сигурно началникът има много работници, та му требват 40 слепи кози“. Няма какво, изпраща му 40 слепи кози. Началникът пак повтаря молбата си: „Изпратете ми 40 лопатари“. Едва при този случай кметът се досеща, че началникът иска 40 лопатари, работници и му ги изпраща.
Та, сега и ние в нашите изследвания направим една погрешка, че втора, че трета, докато се изправим. Под „знание“ подразбирам известни истини, които ние сме проверили веднъж, дваж, докато получим най-после най-малкия, микроскопически резултат. А тези знания, които сте добили само от четене, без проверка, без опити, те се отнасят до паметта на човека. Ето защо, всички истини, които взимаме от другите хора, трябва да ги проверяваме. Когато изучаваме живата природа, трябва да я разглеждаме като една книга, оставена пред нас за проучване. Всички животни, всички растения, всички звезди са Божествените азбука, слогове и предложения на невидимия свет. Зад този свет, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвершен, по-обширен от видимия. Следователно, туй видимото е азбука, чрез която можем да се домогним до невидимия свет. Срещаме един вълк и казваме: вълк е това! Добре, каква рол играе този вълк в природата? – Много проклето животно е вълкът! Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овците. Е, че ако е така, човек ги дави повече. Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овци, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овци, и човекът яде овци, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виноват, а човекът да не е виноват? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овци, а вълкът – нема. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: ако ти отидеш да изядеш една круша с стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш целата круша, заедно с семенцата ѝ, казвам: ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, некои казват: явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които верват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующъ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвьта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млекото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-святите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот веченъ“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който верва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отялечена единица, едно отялечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щеха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: всеко същество, което не е в връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не верва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си. Та, казвам: в всеко нещо има смисъл. Запример, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на некое животно. Казваме: вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хлебъ“. Какво означава живият хлеб? Некои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобление правят. Какво означава това? И в този смисъл, некои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на некои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, запример на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитающите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна с златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тех на страна, въпросът се отнася до верующите, до онези, които верват в Бога. Питам: опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тех? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелезали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклони плоскости, че като те турят на някоя от тех, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде на среща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допущения, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: е, да се намират там малко пари! То значи: като се намират тия пари, все ще се намерят некои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги немаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свершил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свет, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тело, както и сега: само че туй тело, което ще имаш в духовния свет не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свет, ти ще се очудиш, ще кажеш: е, имало друг свет! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следующата разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: как тъй, тези хора оглушели ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свет, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: някой си дедо Стоян умрел. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делел на две. Като умрел, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: добре, че дедо Стоян умре, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелезват, че всичко по масата започва да се разхверля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дедо Стоян вече си кротувал, нищо не разхверлял. Казват: защо този стол е празен? – Не е празен, дедо Стоян седи на него. Някой ще каже: това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свет е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, до колко са верни.
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния козмос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него не можем да отидем. Над нас има други, по висши същества: ако слезем долу в ада, и там има друг свет. Лошите духове немат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействуващи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Запример, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Некои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен с същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вервели по свой път, които са вершили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тех, на лево – на десно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та, казвам: всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода, именно, човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Некои питат: в какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш с своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо с своите ближни. Некои казват: ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: хайде, мама, хапнете си! Питам: каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживел с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква в всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага са тех. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно. Ти ще бъдеш спремо туй дете тъй добър, както и спремо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
Ние, съвремените хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света. Запример, често ме запитват: защо умре моето дете? Защо го взе Господ, требваше ли да умре? Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност. След като си сверши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се верна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое. Друг пример. Някой взел от некого 10,000 лева на заем и после казва, защо ще ги връщам? – Ще ги върнеш, ползувал си се от тех. Чудни са тия майки, като казват: защо ми отиде детето? Така да казва един верующ, то значи да не разбира Божия закон. Това дете не е твое, то е ангелче, което требваше да си отиде. Умре ли детето ти, ще кажеш: Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго некое. Пък много ангелчета има по света! Щом твоето ангелче си отиде, иди в друг дом и кажи: сестро, аз се радвам на твоето ангелче тъй, както и на моето. Пък и нейното ангелче скоро ще си отиде. Че онзи свет е нещо много хубаво! Там има музика, поезия, художество! Там няма караници между мъже и жени, сладък език между тех съществува. Навсекъде слушаш звучен, музикален език. Некои казват: а, страшно е на онзи свет! Дали скоро ще умра? Казвам: е, да умреш, хубаво е, но не те искат още. Не е добре да умреш, да заминеш от този свет без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свет. Ти чукаш, никой не те приема, ти чукаш никой не те приема. От там ще ти кажат: не е време още да дойдеш в този свет, ще се върнеш назад. Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свет, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които са се самоубили.
Сега апостол Павел се обръща към верующите с стиха: „Който се учи“.
За да разбираме нещата, ние всекога трябва да допуснем известни истини, с които да ги измерваме, да ги сравняваме. Да се съмняваш, това не е знание. Някой се съмнева в некого, казва: аз се съмневам в неговата честност. Хубаво, ти, който се съмневаш, честен ли си? Само абсолютно честният човек може да знае, дали другият на среща му и честен, или не. Само абсолютно добрият може да знае, дали онзи на среща му е добър, или не. Само абсолютно разумният може да знае, дали онзи на среща му е разумен, или не.Този, който не е разумен той може само да предполага. Ние трябва да бъдем в връзка с самите неща, или най-малко ние трябва да имаме дружба или общение с някой човек, за да го познаем. Трябва да има една малка обмена между нашите чувства. После, като срещнем някой човек, казваме: лицето на този човек е красиво. В какво седи красотата на едно лице? – Всека една част от нашето лице трябва да бъде жива, а не мъртва. Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всека част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот. В какво именно седи красотата на някой човек. – Челото му да бъде големо. Голямото чело на някой човек говори за неговия ум. Някой има голяма глава. Да, но големата глава не говори за големината на челото, не говори и за ума на човека. Главата на некого може и да е малка, и челото му да изглежда малко, но това още не е мерката, по която да се съди за неговата интелигентност. Големо чело е това, което отговаря на една математическа величина, на една геометрическа форма. Широкото, големото чело показва най-възвишените мисли у човека. Долната част на лицето показва настроенията, възможностите, с които човек може да се прояви. Когато лицето на човека е по-големо, за него казват: душа има този човек! Колкото лицето е по-дребно, толкова по-дребнав е той. Но, аз не говоря за онази натрупаност от мазнини по лицето, но подразбирам онова живо, подвижно лице без мазнини. Онзи човек, на когото лицето е претрупано от мазнини всеки ден ще го видиш, че ту заушка се явила в него, ту циреи, ту някаква ангина. Не за такова лице говоря аз, но за онова живото, подвижното, в което всеки мускул играе. Изразителен е такъв човек! И като го погледнеш, благост диша от него, доверие ти внася. В такъв човек няма никакво раздвояване. Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? – Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – аз отдавна съм проникнал. Ще бъде смешно, почвата да се страхува от водата. Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква. Водата не създава злото. Някой път тя носи зло, но повече носи благословение за растенията. Следователно, ако този живот проникне в нас, няма какво да се плашим. Тия очи – това са все прозорци. Някой казва: страшни очи има той. Какво страшно може да има в тия очи? Няма нищо страшно в света. Ако ние имаме вера, че Бог, с своята разумност на всекъде царува, и че всички сме заобиколени с множество свидетели, разумни същества, които се интересуват, грижат за нас, ние другояче бихме гледали на всички неща. Тия същества не ни наблюдават от любопитство, но по някой път, когато дигаме голям шум, те се спират, за да ни помогнат. Иначе, те се занимават с своите работи: те са благородни същества. Каквото и да правим, ние сме забавление за тех. Някой път хората се бият помежду си и казват: Господ не вижда ли, че ми изтръгнаха космите? Тогава Господ изпраща некои от тия разумни същества да примирят хората.
И тъй, ние трябва да изхверлим злото от себе си, да се освободим от лошите обходи, а за това трябва да се преобразим коренно. Ти вервиш по пътя, виждаш, че някой бие вола си. Какво ще направиш? Аз бих постъпил по следующия начин: Ще се спра пред този човек и ще му кажа: приятелю, какво носиш в колата си? – Е, малко житце, около 3–4 кгр. По колко мислиш да го продадеш? – По толкова. Дай ми житото си, аз ще го купя. Ще взема житото, ще му го платя добре и ще освободя воловете от бой. Вие сега ще кажете: ако почна да плащам всеки ден за туй, за онуй, на къде ще му излезе сметката? Вие сте чудни хора, като се боите, че ще плащате. Ако почнеш да плащаш, всичко около тебе ще протече. Богатството е като един извор. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече. Ние всекога туряме прегради и затова не успеваме. Вие казвате: не може да се прави добро. Не, вечно ще правиш добро. Доброто. е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство. Някой казва: до сега правих добро, но от сега нататък няма вече да правя добро. Не, ти прави добро всекога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учительт? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: мене ми требват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „охъ-охъ“, ще отиде да проповедва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповедват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарева. А всеки човек, който се възвръща към любовта, подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете верата, почнете да проповедвате за Бога, изхверлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба нема, но между тех има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един верующ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!
Сега, в какво трябва да се учим ние? Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен с скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всекакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеял да седне на този стол. Защо? Под този стол имало некакви дупки, в който се крияли кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелевал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за седането на стола било следното: всеки, който искал да седне на този стол, требвало да бъде с голи рамене и гол гърб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаяли, какъв е. Какъв е? – Който обича, нека го опита.
И тъй, ние, съвремените хора, всекога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от който умираме. Външните богатства днес раждат умраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тех, не съществува вече за тех, те обичат неговите пари. Някой казва: искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Син ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всекога може да бъде богат. Туй богатство почива на следующия закон: всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвьта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвьта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвьта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и от вън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвьта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвьта си, тази кобра ще дойде да ви ухапи, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му требват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потверждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но целата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнекъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му некакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечер молитвата ми не верви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не верви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всеко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всеко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
Апостол Павел казва: „Който се учи“.
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свет ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие с самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават потик, подем, да имаш мир в себе си отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползуват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства.
Сега, дойдат некои, казват: нека се откаже този брат от богатствата си. От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснел. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя син му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тевтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немилъ-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтаря, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избетеа и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тукъ“ – и си отива. Идва втор свещеник, но и той избетеа. Неколко души свещеници избегали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече сверзват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развержат. Отговорности има човек в този свет! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който, се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тех не трябва да се яви ни сенка от завист. Щом си завиждат, те не са сестри.
После, говорим, че сме българи. Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат – този удря, онзи удря. Погледнеш, единият с счупена ръка, другият с счупена глава и се вернат дома си – герои. Туй не е разбиране на Божествения закон. Как! Да, това не е никакъв Божествен закон. Всичките тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата. Всеки народ трябва да живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от който всеки за себе си трябва да живее разумно.
И тъй, казва апостолът: Онзи, който се учи.
Какво учи българинът от толкова време? Да изпълнява Божия закон ли? Не, пътт, по който вервят българите от толкова време, донесе ли им нещо добро, спечелиха ли нещо хубаво? Защо не спечелиха? От 1912 г. българите все се бият. Те не вервят в правия път. Те казват: ние ли сме най-големите грешници? Не, българинът трябва да живее като българин, в душата на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и интелигентен. В него трябва да прониква Божията Любов и да каже: Господи, каквото ни дадеш, ние ще бъдем доволни и ще изпълним волята Ти, не според църквата, а според Твоя закон на справедливостта и ще покажем на света, че ние разбираме Божията Любов и Господ царува навсекъде. Между вас не трябва да има никаква завист, никаква злоба. А днес, кой как те срещне, пита те: ти православен ли си? Добре, ти като си православен, разбираш ли Божия закон? Не, в това православие има неразбиране на Божия закон.
И после, какви ли не други работи се разискват кой бил виновен за тази, или онази работа. Никой не е виновен. Много народи има на земята, които страдат. Българите страдат още повече. Всеки народ си е сам виновен. Сега вие живеете между този народ и, за да му помогнете, трябва да разбирате Божия закон. Писанието казва: „Бог поругаем не бива. Кой каквото сее, това и ще пожъне“. Не че в Бога има някаква умраза или некакво неразположение към когото и да е, но Бог гледа еднакво спремо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго, а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал.
Сега, ние разглеждаме живота от духовно гледище. Този живот, който живеем, не е още самият живот, то е само едно проявление на живота, а истинският живот ще бъде след като заминем от земята. Един българин, който живее тук на земята, българин ли е? Не той, след като е живел един добър, чист и свят живот тук на земята, като отиде на небето, ще бъде един ангел и ще се нарече „служител Божий“. А сега, туй, дали си българин, англичанин, германец, или какъв и да е друг, това са само символи, които имат отношения, тъй както са символи мечката, вълкът и другите животни. Всички народи на земята съставляват само удове на това великото тело, в което се изпълнява волята Божия.
Та, казвам: всички вие трябва да се повърнете към друг един закон. Оставете обществото! Тъй, както то се развива, вие не може да го измените. Индивидуално ние можем да подобрим, да изменим своя живот, и в подобрението на своя живот, и нашите окръжающи може да се изменят. Туй подобрение може да стане всекога и да се предаде на всекъде. Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? – Упадък имаше. Христос дойде и с своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели в времето на римската империя. Неговото дохождане даде тласък, подигане на жената. От тогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе. Наистина, има още много работи, които може да се желаят, но Христос казва: Втори път когато дойда, ще донеса нещо ново. Днес толкова може да носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде, и невидимият свет ще ви се открие. Този свет няма да ви се открие тъй, както некои казват: аз видех на сън нещо, но едва си го спомням. Не, онзи свет ще бъде тъй реален, тъй отворен, ще говорите с ангелите, с своите разумни братя тъй, както говорите приятел, с приятел, учител с ученик. Тогава ще имате положителни знания. А сега, какво? Събудил си се сутриньта, видел си некакъв сън, но го нема. Или, видел си едно видение, но не знаеш, какво значи. Добре, как ще докажете това нещо? Ще кажете: е, това е една халюцинация. Хубаво, ами след като умре човек, след като се разложи, това не е ли халюцинация? Къде отиде този човек, къде отидоха дробовете, мозъка, нервите му? Ако всичко това беше реално, где отиде неговото сърце, за което казват, че люби? Где отиде неговата топлина, кръв, неговите мускули? Казват, че този човек се разложил, изгнил. Ами че този изгнилият човек, това ли е човекът? Има нещо, което не умира. И тук в този свет, и в онзи свет, това, което не умира, което не се разлага, това е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите някой път и казвате, е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога. Казвате: е, сиромашия дойде. Защо идва сиромашията? – Защото не работите. Страдания идват. Защо идват страданията? Защото на сте живели според пълнотата на Божията Любов. Кой от вас е живел според този велик Божий закон, та да е толкова отзивчив, като някоя струна, която щом бутнеш, да отговори ясно на тона? Добрата цигулка се познава по това, че като бутнеш някой тон от една струна, той веднага зазвучава чисто, ясно. Има некои цигулки, на които тоновете не са верни, позициите също не са верни.
Апостол Павел казва: „Онзи, който се учи“.
На какво трябва да се учим? Най-първо ние трябва да имаме онази абсолютна вера. В какво трябва да имаме вера? – В онзи живия Господ, който живее в нас, който съществува на всекъде, под чието зорко око е всичко, и от когото всичко зависи. И тогава като говорим за Христа, трябва да знаем, че Той е Божий посланник, дошъл да изпълни Неговата воля. Такива са били всички пророци. Христос е най-възвишеното проявление на Бога. До сега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава, и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкръси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вера се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си“.
И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извершиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. До сега си работил за себе си, но от сега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадът условия за развитие. Казвате: ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свет, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи,
Та, казва апостол Павел: „Онзи който се учи“.
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятельт умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна жилезна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце, и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживеваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излезат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник в всите си добрини тогоз, който го учи“.
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
Беседа, държана от Учительт, на 30 ноемврий, 1924 г. в гр. София.