23. Кесаревото кесарю, Божието Богу
23. беседа, държана на 1 март 1942 год., неделя, 10 ч.с. Изгрев, София.
Отче наш. „Изгрява слънцето“.
Ще прочета само един стих от 10-та глава от Евангелието на Йоана, първи стих: Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата на кошарата на овците, но влезва от другаде, той е крадец и разбойник.
„Духът Божи“.
В древността отишъл един ученик при един учител да се учи на тайните. Той му казал: Кривите пътища трябва да се изправят. Правите трябва да се изкривят. Тъй че онзи, който не разбира, когато трябва да се изкривят правите пътища на време и когато трябва кривите пътища да се изправят, то е на място. Виждаме в природата правите се изкривяват и кривите се изправят. Ние се нуждаем от закона на хармонията да внесе нещо. Човешкият ум се нуждае от светлина. Всичките криви разбирания в каквото и направление да са, липсва ни (им) светлина. Например, изречението: Бога, никой никога не е виждал. Онези, които буквално разбират, изкривили го. Слепите хора никога не могат да видят, те нито слънцето са видели. Ако някой каже, че не е видял слънцето, аз зная, че той е сляп. Ако някой каже, че дума не е чул, той е глух. Казва: Бога никой никога не е видял. Каква философия е това? – То е един недъг. Значи сляп е този човек. Като ти се отворят очите, ще видиш Бога. Някой казва: Аз дума не съм чул от Бога. Значи той е глух. Много голяма философия няма в това. Глухият не може да чуе нищо.
Раздайте Кесаревото кесарю, Божието – Богу. Като излезем от Бога, влизаме в света. То е Кесар. От Кесаря като се връщаме, то е Бог. Туй, което Господ ти дал, ще го дадеш на Кесаря. Като се връщаш от Кесаря към Бога, туй, което Кесаря ти дал, ще го дадеш на Бога. Сега някои турят друго тълкувание. Може да го тълкувате, както искате. Няма никакво разрешение там. В съвременните научни изследвания, в тази механичната математика, когато се занимават с устойчивите величини, постоянните величини, има неща, които могат да се изчислят. Има нещо, което съвременната математика не може да изчисли. Аз ако на един математик му дам ред данни, в някои отношения може да направи изводи. Защото има органическа математика, има и психологическа математика. На един математик може да му дам следните данни: Ако му дам една права линия и един ъгъл, той може да изчисли колко е далеч месечината. Но ако му дам широчината и дължината на носа, какъв е характерът на човека, не може да изчисли, и след време какви пертурбации могат да станат в неговия живот. Тъй както един математик може да изчисли като се движи месечината или земята около слънцето, какви промени ще станат. Сега това са сложни работи, изисква се голяма светлина и знание. Науката не мяза на угощение, да бъдеш на някоя вечеря, всичко да е приготвено, само да си дадеш мнение, дали е много добре сготвено. Отиде яденето, че е добре сготвено, но отиде яденето. След като си угощавал гостите, какво си добил. Всичкото угощение седи да усещаш една приятност. Приятно е угощението, че всичките гости са доволни от яденето. То е заплатата. След като си заминат гостите, ти си съвсем закъсал. Последните пари сте ги дали и вие оставате гладен. Питам: Защо ще правите това угощение? – Не че угощението не е на място. Да угостиш едного, когото обичаш е на място, но да угостиш един вълк с една овца, не е на място; да угостиш една овца с трева, е на място. Защо? – Вълкът след като изяде овцата, благодари на Бога, че помислил заради него. Господ имал ли предвид в създаването на света да създаде овците, че да ги ядат вълците? – В аналите на овците пише, че Господ не е създал добре света, като създал тия хищници да нарушават техния мир. Как ще утешите овците? – Трябва да търпите да си носите товара. Нека да ви ядат, Господ ще промисли. Много съвети са давани на овците. Единият съвет е: Не противи се злому. Главите на овците останаха, паднаха рогата, само муцуната се продължи. Гърбовете се покриха с вълна, че като дойде вълкът да ги захапе, да могат да се защищават от дебелата си дреха. Не противи се злому, когато си слаб. Противи се злому, когато си силен, нищо повече. Не противи се злому, когато си глупав, противи се злому, когато си умен. Противи се злому, когато си лош, противи се злому, когато си добър. Не противи се злому, когато живееш в безлюбие, противи се, когато си в Любовта, нищо повече. То са максими. Онези, Които от памти века са учили човечеството са направили един превод, както на Илиада има превод на български, или преведени има от Данте или от Милтон е преведен “Изгубеният рай”. Питам: Милтон беше ли, когато се изгуби раят? – Възможно е да е бил на Адама, тъй щото спомня си. Кой от двамата синове е Милтон? – Кой предполагате, че е Каин или Авел? – Аз не искам да си дадете мнението, защото как ще докажете, че е бил син на Адама, или че сме синове на Адама? – Че досега вие не знаете, кой ви е баща. Защото баща ви умрял, неговият баща умрял, всички тия бащи умрели, бащи ли са? – Баща, който умира, не може да бъде баща. Приятел, който умира, не може да бъде приятел. Любещ, който умира, не може да бъде любещ. Ще каже някой, че и Христос умря. Умря, но оживя. Ако Христос не беше оживял, не беше възкръснал, то беше безпредметно умиране. Ако умреш, за да възкръснеш, разбирам. Ако умреш и възкръснеш, разбирам. Но ако умираш, за да не остане нищо от тебе, тогава в твоята смърт, в умирането няма смисъл. Да се надяват хората в празнотата на живота, това е безсмислено. Спорят сега хората, дали ще оживее Христос или ще възкръсне. Писано е, отбелязано е в аналите на природата. Отбелязана е историята, когато е създадена земята, отбелязана е историята, когато е създаден първият човек. Отбелязана е историята, когато е създадена Ева. Отбелязано е хронологически когато е яла от плода на забраненото дърво. Забелязано е когато Бог ги изпратил из рая. Изпратил ги много любезно с всичките ангели като онзи младия син, който поискал от баща си да му даде дела. Баща му го изпратил много добре облечен и му казал, като отива да учи, да учи добре. То не е работата така, както е представено в Библията, че ги облякъл в кожа и ги изпъдил. Много хубаво бяха изпратени като царски синове, със знамена, с песни и като ги изпратиха, затвориха рая отподире, не могат да влязат. Защо? – Защото, ако е отворено, ще влязат без да хлопат. Като се затвори ще хлопат да чуе бащата, че се връща синът му. Синът, който не хлопа на вратата на баща си, той не е любезен син.
Мене ми разправяше един свещеник един случай. Той имал син, едно младо момче, Атанас, много красив момък. Баща му имал пчели и казва на баща си: Задушно е вкъщи, искам да дишам чист въздух, искам да спя в пчелина. Бащата казва: Синко, спи в пчелина. Казва: Влизам там, гледам синът спи. А пък той, Атанасчо, турил коритото в леглото, покрил го с юргана и той хваща по село. Бащата дойде, потупа коритото, казва: Синко, спи, спи. Ние, съвременните хора, туряме коритото на Атанасчо, не е там, някъде другаде е. Питам: Защо Атанасчо да не каже на баща си: Искам да видя момите, вечерно време се събират на седенки, обичат да предат. Обичам музика, обичам и красивите моми. Понеже, Бог създал красотата, ще ми позволиш да ида, да видя тия ангелчета, като пеят да ги послушам. Господ ги създал така красиви. Защо да не каже Атанасчо така? – Защо ще каже: Искам да дишам чист въздух. Какви са съображенията?
Човек, който не говори истината, е слаб човек, който и да е. Ти щом се опиташ да кажеш най-малката лъжа, ти губиш своята сила. Аз говоря сега не отвън. Да говориш истината в себе си. Съзнанието винаги трябва да бъде така будно, че никога да не позволиш в себе си и най-малката бяла лъжа. Ако искаш да бъдеш силен човек – няма да бъдеш в началото силен – в сърцето си никога не си позволявай да кажеш, каквато и да е бяла лъжа. Вятър не си позволявай. Отвън хората може да те питат, кажи това. Говори истината в себе си. Никога не се извинявай пред себе си, когато си направиш погрешка. Когато си направил погрешка, зарадвай се; когато направиш едно добро, зарадвай се два пъти. Ако не се радваш, правиш престъпление. Като направиш едно добро зарадвай се. То е заплатата. Ако ние (не) се радваме на доброто, правим престъпление. Радвай се не само на доброто, което вие правите, радвай се на доброто, което хората правят. Законът е: Всяка погрешка, която направиш, поправи я, не съжалявай. Всяка погрешка, която хората правят, ти я поправи. Минал някой, развалил нещо. Ти минаваш, виждаш го, поправи погрешката му. Той казал обидна дума. Ти се спри, поправи обидната дума, кажи, че той не е знаел езика. Казал, една дума, която не разбира. Езиците са разбъркани. Сега вземете най-хубавата дума в българския език, син – значи любезний, син на английски значи грешник, който е грешник в света. Всеки човек, който се грее без позволение, е грешник. На български грях произлиза от греене, грее се той. Всеки, който се храни, ако се приближи много близо до огъня, се опарва. Следователно, опарването се счита, че е съгрешил. Допуснете сега, че като обвиняват някого за някакво престъпление, че той бърка в джоба на някого. Самото бръкване не е повод за престъпление. Да допуснем, бръкне в джоба, извади кесията, вземе нещо – то може да е престъпление. Но ако вземе кесията и вложи нещо вътре и пак я тури в джоба, тогава къде е престъплението? – Казва: Бръкна в джоба и извади кесията и замълчава, че турил нещо в кесията и че я върнал пак в джоба. Съдията няма всичките данни, че той бръкнал, извадил кесията от джоба, турил нещо в кесията и пак я върнал в джоба. Намирам, че тази кесия се е обогатила. Преди е била бедна, сега е станала богата. Питам: Какво престъпление има. Но може да ви представя другояче работата. Вие ще кажете всякога, когато се туря едно благо, е добро. Не всякога турянето в джоба е благо; не всякога вземането от джоба е престъпление. Да ви приведа един прост факт. Ако вие турите една торба на един човек, който се движи по сушата, вие подобрявате неговото положение, то е едно благо заради него. Но ако тази същата торба вие туряте на един човек, когато се дави, мислите ли, че тези пари ще му помогнат? – Той отива на дъното на морето. Казвам: Ако си във водата, тебе злато не ти трябва; ако си на сушата, злато ти трябва. Ако си на сушата, парите ти трябват; но ако си във водата, нямаш нужда от пари. Когато си на умиране ти дадат скъпоценен камък или най-хубавата книга, или най-хубавия обед, какво те ползува? – Ти си на умиране. Разбирам, когато си болен и оздравееш, скъпоценният камък е на място и дрехата е на място.
Казвам: Всички хора в света искат свобода. Каква свобода? – Свобода на хора, които се раждат. Свобода на хора, които умират, то е робство. Умиращите ги затварят в затвор в земята. Та аз искам да зная в съвременния живот умирам или оживявам. Ако умирам, всичките постижения, които имаме за нас, са безпредметни. Ако се раждам, всичките постижения са на мястото си. Ако ти имаш едно положение чуждо и си недоволен. Съвременните хора са даже недоволни от най-големите блага. Недоволни са от очите си, от ушите си, недоволни са от устата си, от носа си, от краката си, от ръцете си (са) недоволни, от дрехите, от всичко са недоволни. Вечерно време, когато спят, сънуват някой, че (е) плакал през нощта. Стане, безпокои се, че плакал. Сънувах лош сън, плаках. Казвам: Да плачеш вечерно време е голямо благо. Радостта на съня е плач на действителния свят. Плачът в съня е радост в действителния живот. Така седи работата.
Следователно, страданията в живота са едно велико благо за човека. Радостите в живота, които човек има, са едно голямо нещастие за човека. Може да не вярвате. Дали вярвате или не вярвате, мене това не ме интересува: мене ме интересува истината. Тя не е горчива за мене. Няма нещо по-сладко от истината. Истината освобождава човека, тя внася светлина на човешкия ум. Казват: Като умра. Аз не разбирам, като умра да се осведомя за онзи свят. Умрелите никога не се осведомяват за онзи свят. Христос като възкръсна, отиде при Бога. Като умря, отиде в ада и три дни се бори и проповядва, станаха пишман, че го пуснаха. Той проповядва Новото учение. Казва: Ще седите тук, лъжат ви. Вие чакате някакво наследство от баща си да умре. Христос казва: Баща ви никога няма да умре. Ако живеете в рая, няма нищо да получите. Ако излезете извън рая, тогава всичко ще получите. Всичките сегашни хора из ада са излезли, дошли за наследство и затова се бият. Бият се, законът на ада е с юмручно право. Ако си силен, ще удариш един юмрук в носа, в лицето, да ти даде това, което ти принадлежи. Аз не съм и против боя. Че пианистът като удря пианото, знае как да бие. Ако биеш, че произвеждаш ония Божествени тонове, на място е, но ако биеш и нямаш понятие, какво нещо е тон, не е на място боят. Ако биеш с любов, значи свириш. Ако свириш без любов, то не е свирене.
Сега ще ви приведа един анекдот. Българинът по естество е много реалист. Каквото да му разправяш, казва: Черно на бяло има ли? Той е много реалист, като правите търговия, казва: Ха да се почерпим нещо. Каквото и да е. Може да е заклал някой коркой, може да е патица, или кокошка, после може да пие половин кило или кило винце. Като си хапне, казва: Всичко наред върви. Щом има ядене и пиене, много добре е. Много прав е българинът. Всяка работа трябва да има ядене и пиене да върви. Такава работа, дето няма ядене и пиене, не искам. Аз съм съгласен с българина. Господ казва на Адама: От всичките плодове ще ядеш ще бъдеш свободен. Само едно дърво има, него не го бутай още. Той не му каза: От всички дървета няма да ядете, но от всички ще ядете, ще ги опитате. Казвам: Ядете от всичките дървета, вие сте на правия път. Ако ядете само от едно дърво и не ядете от другите, вие сте на кривия път.
В древността се явили четирима души арфисти при един цар. Единият казал на царя: Аз като свиря, посетите семки поникват отдолу. Я да видим. Посели едно семе, той започнал да свири и то поникнало. Възнаградил го царят. Дошъл вторият и казал: Аз като свиря не само семето пониква, но и цъфти туй дърво. Я да видим. Той свирил, семето поникнало, израснало и цъфнало. Възнаградил и него. Третият казва: Аз като свиря не само изниква и цъфти, но и завързва, и узрява. Свирил и той, и него възнаградил царят. Най-после дошъл четвъртият арфист, казва: Аз като свиря семето изниква, израства, цъфти, узрява, но и в устата ми идва. Като засвирил посятото семе изникнало, израснало, цъфнало, завързало, узряло и в устата му дошъл плодът. Питам сега: От тия четиримата арфисти, (на) кого искате да подражавате? – Някои сте спрели при първия – изникнало нещо. Някои сте спрели при втория, цъфнали дърветата. Още има да работите, някои сте спрели, дето плодовете зреят. Други при онзи, когато свири, че плодовете в устата му идват.
Та казвам: Онова, което в дадения случай може да реализираме в нашата мисъл, онова, което можем да реализираме в нашите чувства, туй благо може да дойде. Защото чрез закона на Любовта нещата идват до нас. Да любиш, то е свирене. То е този четвъртият арфист, който, като свири, знае методите. Тримата други не знаят да свирят, че Божиите блага, които Бог определил да дойдат до тях. Щом вие се спрете и кажете – Господ заради мене не мисли, кое ви даде основание да мислите, че Господ не мисли заради вас? – Ако вземете един ученик, в кое и да е училище, който се занимава присърце с предмета на един учител, или по естествените науки, или по математика, или по химия, по който и да е предмет, учителят е крайно разположен към този ученик. Има връзка между ума на учителя и ученика. Някой никак не разбира предмета, който учителят преподава, като погледне ученикът никак не го харесва. В дадения случай, за да бъдем ние свободни в света, за да има една връзка, трябва да има една обмяна. Обмяната винаги става между хора, между които има връзка. Ако са в умствения свят, учителят, който преподава, ще предаде светлина на учениците и учениците, които възприемат, ще предадат топлина на учителя. Една обмяна става между светлината и топлината. Тогава аз наричам топлината е обратен процес. Според мене топлината е обратен процес на светлината. Светлината изхожда от Бога, топлината се връща към Бога. Онези, които не разбират туй, мислят, че двата процеса топлина и светлина едновременно излизат от Бога. Сега щом кажете от Бога, вие разбирате по човешки. Аз разбирам така: топлината от периферията на живота се връща към Божествения център, за да покаже, че светлината е добре използувана. Узрелите плодове са в топлината. Светлината носи възможностите на живота. Онези, които не разбират закона, мислят другояче. Щом имаш светлина, имаш възможности. Щом имаш топлина, ти вече си свършил някаква работа. Туй е вярно. Ако тялото има изобилно топлина, ти си здрав човек; ако тялото има малко топлина, ти не си здрав човек. Значи не си работил много, не можеш да очакваш. Ако умът ти има изобилно светлина, ти си здрав; ако светлината е малка, има някаква външна причина, която отнела тази светлина. Ти трябва да я наваксаш.
Сега аз не съм за онова учение, което казва: Господ ще промисли. То е тъй по човешки. Бог е промислил. Дал е да кажем на едно дете – мъжко или женско, един ларинкс отличен, една ципица, която струва милиарди. Може да пее. Туй дете не разчита на туй благо, което Бог му дал да пее на хората, да може чрез ларинкса да внесе най-хубавите трептения. То ще се занимава с други работи. После се оплаква това дете, че не му върви напред. Че как ще му върви? – Ако един човек, който се занимава с рачешките работи, или човек, който се занимава с рибешките работи, на място ли е? – Един човек, който се занимава с птичешките работи, това не е неговото предназначение. Предназначението и на човека е неговата мисъл. Предназначението на човека е запознаването му с Любовта. Ние досега сме се запознали с човешката мисъл. Сега иде една епоха, когато трябва да се запознаем с Любовта. Мнозина говорят за любовта. Има една любов, която наричам котешка. Познание на Любовта, ето аз какво разбирам. Отиват всичките плодни дървета на война да защищават своите права. Голяма война се водила в миналото: и тогава останало просото да храни света. Явило се то при житото и казва: Да ставам ли баница? – Житото му казало: Ти стани на хляб, че не мисли за баница. От просо баница ще направим, че никой няма да я види. От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е? – Дребни работи просото може да (свърши), но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава. Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората. Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като ги (те) срещне, казва: Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш? – Колкото пъти те срещне, ще ти иска петте стотинки. Той изхарчва повече енергия да ги иска, отколкото струват петте стотинки. Не си струва човек да си отвори устата не за пет стотинки, но за пет лева. Разправят за Аделина Пати, една знаменита певица. Има доста анекдоти за нея. Отива тя в Ню Йорк ще пее в театъра. Директорът на театъра обичал да протака в плащането. Хиляди хора я чакат да излезе. Директорът й казва да излезе. Тя седи в стаята си и не си обува обущата. Отвън викат. Той й дава 25 хиляди долара. Тя си обува едната обувка и като и плаща още 25 хиляди долара, обува си и другата обувка и излиза да пее. Не се занимава с празни работи. Трябва да бъдем честни. Още в началото ще платиш на човека. В дърветата има много голяма честност. Едно дърво плаща за работата, която още не са му направили за него. Вкусният плод, който изядем, то е заплатата. След като изядем плода, посейте семената. Ябълката плаща за работата, преди да си я свършил. Ние всички, които ядем ябълки, ни е платено. Ние изядем ябълката и хвърлим семето. Някой дойде при мене, че ми разправя. Често аз изпитвам някой. Дам им една ябълка, след като изяде ябълката, зная, какъв е характерът му. Той се определя дали е честен или не. Ще му дам една круша да изяде, ще видя, дали ще изпълни задължението или не. В света Бог ни дава блага да ни опита, доколко ние ще изпълним онова, което сме длъжни. Ние, съвременните хора, какво сме изпълнили от всичките блага, които имаме? – Не говоря за миналите поколения. Ние, настоящето поколение, най-културното, никога светът не е имал такава култура като днешната, какво сме допринесли ние? – Ако слезе едно същество от невидимия свят, какво ще занесе в небето? – Как ще представи европейските народи от гледище на невидимия свят, не от гледището на хората. Нито един народ на земята не е готов да извърши Волята Божия. Всичките народи мислят за себе си. Осигуряват се. В умовете на съвременното човечество трябва да влезе идеята, че те трябва да изпълнят Волята Божия да се тури един ред и те ще имат Божиите благословения. Съвременните народи мислят, че те могат да внесат един нов ред. Новият ред Бог ще го тури, както Бог (е) създал рая. Преди Адама имаше други хора на земята. Няма какво да разправят. Адам не беше първият човек. Преди него имаше други. Като излезе из рая, други хора имаше, смесиха се с онези, от които беше взет. Как ще обясните този стих. Синовете Божии видяха човешките дъщери и си взеха жени от тях. Кои бяха тия Синове Божии? – Отде дойдоха тия човешки дъщери? – Може разно да го тълкувате.
Та казвам: В света иде един нов ред на нещата. Сега говорят за новия ред. Този новият ред на нещата ще го донесе Божественият Дух, който работи в човешките умове, който работи в човешките сърца. Всички тия нечистотии ги изхвърли из сърцата на хората. Днес невидимият свят ще тури всичките народи на изпитание. Всеки народ да се види какъв е. И тогава човещина имат. Бият се. След като се бият, заробват се. Как ще се отнесат с пленниците, ще видят. В миналото всичките пленници ги избиваха. Сега ранените ги лекуват. Всеки народ се опознава как се отнася със своите пленници. Вън от войната как се обхожда човек. Ще ви представя един пример. Борят се двама борци, цяла(та) публика следи. Всеки иска да победи другия. Не е лошо. Някой път може да се удвои силата. Някой път единият е по-силен. В какво седи благородството? – Той го дигне, удари го на земята, изкълчи му крака, или ръката. Пита го: Признаваш ли, че съм по-силен. Признавам. Той се завзема тогава, ще му намества ръката. Подадат си ръка, ръкуват се. Колеги сме, казва. Туй е борба. Борбата е борба, а човещината е друго. Щом престане тази борба, трябва да бъдем хора. Щом има един човек към тебе.
Ще ви приведа друг пример. Един велик цигулар среща го едно бедно момиченце. То казва: Исках много да ви послушам снощи, всички имаха привилегията да ви слушат, но аз нямах пари. Той го потупва и казва: Аз на тебе ще ти свиря. Тръгва с нея, отива в къщата й, изсвирва й няколко хубави парчета, бръква в джоба си и половината, от което е взел през вечерта, и го оставя. Нали такъв артист е отличен? – Туй разбирам човещина. На много хора може да свириш, но и на едно бедно момиче може да свириш. То разбира. Дали на една душа или на много души, е безразлично.
Казвам го (то) в своите постъпки постъпва много по-велико, отколкото артистът. Много пъти Господ посещава бедните души, паднали, когато са изгубили всяка надежда, живеят в мрак и в тъмнина. Той слиза в ада и от дъното на ада ги изважда. Усмихва се и оттам насетне животът се изправя. След години тия души пак го забравят, казват: Кой знае, дали беше Господ. Има Един в света, в Когото не трябва да се съмняваме. Аз проповядвам само едно учение. Съмнявайте се в когото и да е, право ви давам. Критикувайте, когото и да е. Щом дойдете до Бога, там да си затворите устата и недоволството да изчезне. Има Един в света, Който не се мени. Нашето благо, Той го счита за свое благо. Нашето нещастие го счита за свое нещастие, нашите за-губи са Негови загуби. Нашата придобивка е Негова придобивка. Той го счита като свое, присърце го взема. Ако нямаме това нещо в ума си, ние сме на крив път. Нашето знание, нашият успех, който придобиваме, то е знанието, на което Бог се радва. Доброто, Любовта, които влизат в нас, на тях Бог се радва. Сега може да ви приведа много примери, но какво ще ви ползуват? – Аз ще ви приведа един пример, не зная какво можете да извадите от него? – Употребяват го много учени, той е зает. Тия учени хора поддържат, че в една двамилиметрова главичка на една карфичка, има толкоз атома, че ако речем да ги броим, ще вземе много години да ги преброим. Тия учени казват, че за да се преброят тези атоми в диаметровата главичка се изискват 250 хиляди години, ако във всяка секунда отделяме по един милиард. 250 хиляди години ще ни вземе да преброим атомите. Питам: Ами онези, които направиха, колко време трябва да им взело, за да ги турят? – От туй преброяване ще се получи едно число равно на 8 с 21 нула. Толкоз атома се съдържат в главичката на една двумилиметрова главичка на една игла. Ако Господ би ви дал една такава работа да свършите да преброите атомите в главичката от два милиметра на една игла, ще ви вземе 250 хиляди години, като във всяка секунда отделяте по един милиард атоми. След 250 хиляди години ще се явиш при Господа, ще кажеш, че си го проверил. Ти искаш след един час да кажеш. Не става тая работа.
Та казвам: Когато излизаме от Бога, отиваме при Кесаря. Всички сте отишли при Кесаря. Каквото Господ ви дал, ще му го дадете. Ще се опитате. Всичко, каквото желаете, опитайте, да не съжалявате. Като се върнете в другия свят, да няма какво да съжалявате. Опитайте вкуса на всички плодове. Опитайте вкуса на всичките води. По някой път аз уважавам онези, които пият вино. Например, колко са усърдни. Знаят в София или в другите градове, в коя кръчма се намира най-хубавото вино. Разправят за бъчвите. Ако попитаме в местността, кой е най-хубавият извор, не знаем. Знаят най-хубавите бъчви на кръчмаря, но не знаят най-хубавите източници на Божествения свят. Господ дава вино, което дава даром. Не мислете, че в света нещата са даром. Даром ето какво подразбирам. Ще вземеш и ще платиш, ти колкото искаш. Виното, което Бог продава, няма цена, толкоз струва. Всеки може да плати, колкото иска. Може да платиш една стотинка и може да платиш една десета от стотинката. Колкото дадеш, счита се, че си платил. При кръчмаря цената е определена. Питам: Всички онези, които са опитали кръчмарските бъчви, какво са добили. Я ми кажете някой велик човек да е станал от бъчвите. Нито един. Може да ви покажа хиляди хора, които са станали велики от планинските извори. Някой от този извор музикант е станал. Някой от този извор светия е станал, някой от този извор, гениален е станал; някой талантлив е станал. Хиляди хора от тия извори са (се) подигнали. Колко хора са станали велики от запалените свещи на хората? – Нито един. Но от изгряващото слънце хиляди хора са станали гениални.
Казвам: Божествено е туй, което в нас внася светлина и събужда в нас онова състояние на обновление. Когато си скръбен, като помислиш заради Него, ако не внесе утеха, какъв е този Господ? Като помислиш за Него веднага тази светлина да разпръсне всичките тъги. Всичките християнски народи какъв Господ имат? – Това не са християнски народи. Господ им гледа умовете. Ако всичките народи се явят и кажат: Ние искаме да изпълним Волята Божия, англичаните да кажат: Каквото Господ рече, ще го направим. Германците да кажат: Каквото Господ рече, ще го направим. Русите ще кажат: Каквото Господ рече, ще го направим. Американците да кажат: Каквото Господ рече, ще го направим. Ще спрат войната.Земята е дадена на тяхно разположение. Какво им коства да направят това? – Сега казват: Коя страна защищаваш? – Казвам: Който и да е народ в света, който не служи на Любовта, няма бъдеще. Който и да е, без разлика. Който и да е човек, който се е родил и не служи на Любовта, няма бъдеще. Коя и да е мома, която се жени без Любов, няма бъдеще. Дете, което се ражда без Любов, няма бъдеще. Слуга, който слугува без Любов, няма бъдеще. Учен, който учи без Любов, няма бъдеще. Навсякъде в каквото и да е направление, всяко нещо, в което няма Любов, няма бъдеще. Този закон е неумолим, опитват го от памти века. Новото е: Учиш ли, учи с Любов. Свириш ли, свири с Любов. Пееш ли, пей с Любов. Готвиш ли, готви с Любов. Спиш ли, спи с Любов. Обличаш ли се, обличай се с Любов. Каквото правиш, прави го с Любов. Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало, да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувствува твоята благодарност. Ние хич не влизаме в положението на страдащите. Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас. Благодарете на водата, става нечиста и ни очиства. Благодарете за въздуха, за светлината, за всичко онова, което Бог ни дава. Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума, благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. Благодарете за здравето, което е във вас.
Ако всичките народи биха ме послушали, може да направим един опит. Ако бяха послушали моя съвет, всички биха станали велики. Германците имат свое велико предназначение. Англичаните, русите, славяните, имат велико предназначение, но не по пътя, който вървят. Сега то е път на пияните хора, които не мислят. Ето аз какво разбирам под разумно в света. Ти имаш право да заколиш една кокошка децата ти да не умрат гладни, но нямаш право да консервираш кокошките. Ти имаш право да хванеш 10 риби да ги изядеш, но нямаш право да ги консервираш. Ти имаш право да свариш няколко килограма жито, но нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували. То е престъпление. Ние, съвременните хора, като мелим житото, създаваме своето нещастие, но не разбираме Божиите Закони. Ще кажат религиозните хора, че вършат Волята Божия. Те нямат право да мелят житото. Аз разбирам Божия Закон, туй жито ще го свариш и тъй с Любов ще го приемеш в себе си. Бог присъствува в житото. Ние мелим Господа в житото. Той е там. Всичките мазнини отиват нагоре. Остават за нас триците. Той казва: И аз така ще те меля. Учим се да се молим на брашно. Това е философията. Това е Кесаревото, не е Божието. Да възприемеш всичко с Любов. Да правим всичко с Любов.
Добре да разсъждаваме сега. Аз искам да остана във вашия ум: Не мислите кой ще победи. Аз да ви кажа кой ще победи? – Победата е свършена. Светлината, която иде, ще победи света, Любовта иде да въдвори своето царство на земята. Туй е 101 %. Бъдещето царство ще бъде царство на Любовта, царство на Мъдростта и царство на Истината. Бог ще се въдвори и на небето, и в духовния свят, и на физическото поле. В небето с Любовта си ще се въдвори, в духовния свят със знанието си, с Мъдростта си ще се възцари и на земята с Истината си ще се възцари. Истината иде сега. Любовта не може да слезе на земята. Истината може да слезе. Бог ще царува в умовете ни, знанието ще царува в сърцата ни, истината – в телата ни. Та казвам: На всичките хора телата им трябва да бъдат носители на онази Истина. Под Истина разбирам да не измъчваме телата си. Трябва да се научим да възпитаваме. Не измъчвай краката си с тесни обувки, не измъчвай главата си с тясна шапка, не измъчвай тялото си с какви и да е дрехи. Ние туряме каква и да е дреха. Аз ако бих ви препоръчал дреха да носите, бих ви препоръчал следното: Един овчар да вземе сто овци да ги пасе с Любов. Никога да не псуваш, да не казваш лоша дума. Всички да ги помилва, да ги познава. След туй с Любов да остриже вълната им и то в най-хубавото време, че и те да са доволни, че са ги остригали в най-голямата топлина. Тази вълна да се опере с Любов, да се изпреде с Любов, да се изтъче с Любов и след туй платът да се оваля с Любов. То е Божествената дреха. Тогава ще просветне умът, ще бъде светло и сърцето. Тя е дреха на един светия.
Кесаревото кесарю, Божието – Богу. На Бог всичко се дава с Любов. На Кесаря всичко се дава със знание. Изобилно трябва да се даде. Човешката душа е излязла от Бога да служи в материалния свят. Материалният свят е Кесар. След като служил човек на този материален свят, пак трябва да се върне назад, за да се обнови. И в тялото си имаме две системи: артериална и венозна. Артериалната кръв е Любовта, която иде от Бога, венозната кръв, която се връща в сърцето, да се пречисти. Някои искат да бъдат само артериална кръв, да не бъдат венозна. Който е бил артериална кръв, ще стане венозна. Еволюционният път е венозната кръв. Инволюцията е слизане на Бога към земята. Инволюцията и еволюцията, това са два процеса. Ние сега трябва да се върнем. Всеки един от вас може да замине. Той като иска, знае дали работите в Божествения свят вървят добре. Много лесно се познава. Като туриш ръката на челото и ще знаеш. Ако искаш да знаеш как са работите в духовния свят, ще пипнеш носа с дясната ръка. Ако искаш да знаеш дали на земята работите вървят добре, ще пипнеш устата. Като пипнеш устата, ще знаеш хляб ще има ли. Пипни устата си и ще знаеш дрехи ще има ли, пари ще има ли, обуща ще има ли. Младите моми нали тъй казват, турят ръката си (до) устата и после настрана /както се пращат целувки/. Всичко от устата зависи, казва: Момъкът казва: Беден съм, не може да се оженя. Тя казва: Всичко може /дава целувка/. Но учение трябва. Не на всяко време може да си туриш ръката на челото. Има специално, когато можеш да си туриш ръката. Но ако си туриш ръката на челото без време, нищо няма да знаеш. Ако чакаме слънцето да изгрее и да рисуваме, може да рисуваме. Ако излезем два, три часа по-рано, не може да рисуваме. Или когато излезе, пак нищо не можем да видим. Всяко нещо има свое определено време. Има време за Божествения свят да работиш, има време за духовния свят, да работиш, има време и за физическия свят да работиш. И очите, и ушите, и устата, всичките бръчки ще изучаваш. Тепърва има да учим. Побеляват косите, не знаеш защо побеляват. Защо е черна косата и това не знаеш. Черна е косата, излязъл си от Бога, ще идеш да работиш. Побелява главата ти, ще се върнеш при Бога. Казва: Побеля ми главата. Казвам: При Господа трябва се връщаш. Казва: Още трябва да живея. Казвам: Трябва да почернее косата ти. Щом имаш дълго време да живееш, трябва да почернее. Вие казвате: Побеля ми главата. Зимно време като завали снегът, ще влезеш в къщи, ще запалиш собата, ще влезеш в къщи да работиш. Отвън всичките други работи ще туриш настрани, абсолютна почивка. Ще работиш само в къщи. Уреждане на вътрешния живот е зимата, на човешките работи. Щом дойде пролетта, ние ще излезем вън от себе си, ще бъдем полезни на ближните си. Любовта към ближния е пролет. Любовта към Бога е есен. Любовта към нас е зима. Следователно, за нас е сложена зимата, за ближните пролетта, за Бога есента. А пък лятото то ще бъде за нашите приятели, за развлечение. Отношението е дето всички заедно трябва да работим. Всичките хора колективно трябва да работят. Та казвам: Работете за ближните в пролетта. Работете за Бога в есента, а за себе си – в зимата.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога. Това е живот вечен, да възприемаме Любовта в нашите умове. Това е живот вечен, да възприемаме Любовта в сърцата и телата. Това е живот вечен, което Бог ни е дал и затова ни е призвал. Всички трябва да го призоваваме. Да кажете: Господ туря мир на земята. Писанието казва: Ако ония дни не се съкратиха, нито една плът не би се спасила. Но заради избраните ония дни ще се съкратят. Следователно, за тия избрани тия дни ще се съкратят. Туй, което Христос е предсказал преди две хиляди години, то е за нашите времена. “Ако тия дни не се съкратяха, ако Бог не дойде на помощ, никой няма да се спаси. Той като дойде всичко това ще се прекрати и ще се превърне в едно благо. Отворете си сърцата за Бога, призовете Го да дойде на помощ. Не само вие, но всички, които търсят да изпълнят Неговата Воля, да въдворят Неговото Царство и да прославят Неговото Име. Тогава Господ ще се прослави и всички хора ще се прославят на земята. Съвременните хора имат едно много извратено понятие за земята. Затова се бият. Те мислят, че земята е много малка. Това, което очаквате, мирът скоро ще дойде. На войната часовете са преброени. Мирът ще дойде за хиляди години. Такъв мир, какъвто никога не е слизал на земята. Казвам сега: Всички вие се безпокоите. Господ ще отвори съзнанието на съвременните хора да видят, че земята е десет пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Тъй щото има място за всичките, няма защо да се бият.
Тайна молитва.
23. беседа, държана на 1 март 1942 год., неделя, 10 ч.с. Изгрев, София.