КАЧЕСТВА НА УМА, НА СЪРЦЕТО И НА ТЯЛОТО
Ще прочета пет стиха от Евангелието на Йоана, 10 гл., от 7 – 11 ст. Много пъти сте чели тези стихове, но още не сте проникнали в техния вътрешен смисъл. Инструментът се познава не само по външната си форма, но и по своя тон. Има една зависимост между тона на цигулката, материалът, от който е направена, и начинът, по който е изработена. Ето защо, по никой начин не можете да сравнявате цигулка „Страдивариус" с цигулка, направена от обикновен работник.
Следователно, както цигулката се цени по тон, по материал, от който е направена, и по начин на изработка, така и човек се цени по три неща: по качествата на своя ум, на своето сърце и на своето тяло. Едно от качествата на добрия ум е, че и в най-мрачната нощ той носи светлина. Едно от качествата на доброто сърце е, че и в най-големия студ то носи топлина. Едно от качествата на тялото е, че носи в себе си здраве и сила. С такова тяло, човек може да се справя с всички мъчнотии в живота си. Има ли човек тия три качества в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Без тези три качества нито любовта му е любов, нито мъдростта му е мъдрост, нито истината в него е истина. Ако доброто едновременно не съдържа светлина, топлина и сила, не е добро. Ако и правото едновременно не съдържа светлина, топлина и сила, никакво право не е. Човек е дошъл на земята да придобие именно тези качества – светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. За да придобие тези качества, той трябва да служи на Бога, а не на себе си. Който служи на себе си, в края на краищата той ще се превърне на пръст. Такъв човек няма никакво бъдеще. Оттук можем да извадим заключението: хората умират, защото служат на себе си.
Мъглата, която днес ви обикаля, е дошла, за да изпита вътрешната ви сила. В това отношение, този ден за вас е пробен. Днес искат да ви изпитат, какво можете сами да направите. Досега вие сте уповавали на баща, на майка, на братя, на сестри, на приятели. Жената уповава на мъжа си, мъжът – на жена си, децата – на родителите си, патриотът – на народа си. Докъде стига това уповаване? – До гроба. Ако отидете на гробищата, ще видите, че тe са пълни с паметници на майки, на бащи, на деца, на приятели, на възлюбени, на патриоти и т. н. Обаче, какво ще правят тия хора, които уповават едни на други, ако един ден се намерят изолирани от всички свои близки, както вие сте изолирани от мъглата за външния свят?
Това се отнася до физическия свят. Влезете ли в трикачествения свят – в света на светлината, на топлината и на силата, там няма да намерите нито един паметник. Там няма паметници, няма надгробни плочи, няма и плачове. Там всичко върви добре, според както казва българската поговорка: „По мед и масло". Какво трябва да направят хората, за да излязат от света на паметниците, от света на страданията? – Те трябва да влязат в трикачествения свят. Когато умът е светъл, човек никога не се спъва. Трябва ли човек да се смущава, да губи мира си от това, че в двора му влязло едно животно и нацапало? Няма защо да се смущава. Той трябва да вземе прът и да го изгони навън. Естеството на животното е такова, че дето влезе, носи своите нечистотии. Колкото чисто да пазите, животното все ще ви остави един неприятен спомен. Ако крадецът влезе в дома ви, и той ще остави някакъв неприятен спомен – все ще задигне нещо. Не правят ли същото и лошите мисли и чувства, които ви посещават отвреме-навреме? И те оставят в ума и в сърцето ви по един лош спомен. – Реални ли са лошите мисли, чувства и постъпки на хората? Щом ги виждате и чувствате, те са реални. Не виждате ли своите постъпки? Какво трябва да правите с лошите мисли, чувства и постъпки? Като дойде някоя лоша мисъл в ума ви и някое лошо чувство в сърцето ви, изпъдете ги навън, затворете вратата след тях и ги забравете. Като направите една лоша постъпка, изправете я, изчистете нечистотиите, които е оставила, и не мислете за нея. Как се ограждат съвременните хора срещу добитъка? – Те правят на къщите си здрави врати и прозорци, здрави и високи огради, да не може никакъв добитък да влезе в двора или в къщата им. Ако искате и вие да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се по същия начин с влиянието на добри, на положителни мисли и чувства. Няма по-здрава ограда от положителните мисли и чувства на човека. Те са щит срещу злото.
Преди стотина години, в един от американските университети се случило нещо, от което се виждат причините, по които лошите мисли и чувства посещават човека. По това време студентите на този университет били недоволни от председателя на университета и решили по някакъв начин да го подразнят. Председателят имал красив, строен кон, с който идвал понякога до университета. Един ден, група студенти от недоволните, като видяли коня на председателя пред вратата на университета, вкарали го вътре и го изкачили на третия етаж. Председателят потърсил коня си, но не го намерил. Тръгнал за дома си пеш, с надежда, че конят му сам се е върнал в дома си. Обаче, той останал излъган – конят не се върнал. На другия ден, като отишъл в университета и обиколил всички етажи, видял, че конят му се разхожда на третия етаж. С голяма мъка той успял да го свали долу. Кой качи коня горе? – Недоволството. Не прави ли същото и вашето недоволство? Не качвате ли коня на вашия председател на третия етаж на вашия университет и го оставяте там да цапа. Недоволството в човека отваря вратата на човешкия ум и на човешкото сърце за всички лоши мисли и чувства. Щом влязат в човека, те започват да цапат. Като знаете това, пазете се от недоволството. Недоволството на студентите, обаче, не се ограничило дотук. Един ден председателят на университета спрял със своя лек кабриолет пред университета и влязъл вътре. В това време недоволниците разместили колелата на кабриолета – преднитe ту-рили отзад, а заднитe – отпред. Председателят излязъл от университета, качил се на кабриолета си и тръгнал за дома си. Двама студенти го спрели и му казали: Господине, някакво разместване е станало с колелата на вашия кабриолет. Той слязъл от кабриолета си и видял, че наистина местата на колелата били разместени. Много време изгубил той, докато ги постави в първото им положение, но освен това, трябвало да плати на ония, които му помогнали в работата.
Студентите решили да устроят на професора си още една шега, с която да го изложат пред външния свят. В околността, дето било лятното имение на професора, имало голям бостан, с хубави дини. Една вечер те задигнали кабриолета на професора си и отишли с него да крадат дини. Като взели, колкото дини искали, те оставили кабриолета отвън, да мислят, че професорът е влизал в бостана. По този начин те искали да го компрометират. Така направили два пъти, но на третия път професорът ги уловил. Той се преоблякъл в студентски дрехи и, от никого незабелязан, влязъл с тях заедно да краде дини. Като откъснали няколко дини, той се обърнал към тях и казал: Момчета! Те веднага го познали и, силно смутени, останали вкаменени на местата си. От този момент те престанали да се шегуват с професора си.
И тъй, стремете се да уловите онези, които качват коня ви на третия етаж на университета. Стремете се да уловите онези, които разместват колелата на вашия кабриолет. И най-после, хванете онези, които взимат кабриолета ви и отиват с него да крадат дини. Има един закон в природата, който определя пътя на човешкото развитие. Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да бъдете отворени към Бога. Това е, което в окултизма наричат инфлюкс – влияние на Духа върху човека, т. е. връзка между Божественото и човешкото.
Следователно, когато човек е недоволен от живота, когато е неразположен духом, той е затворен за горния свят – за небето, а отворен за долния свят – за злото. Когато е доволен от живота и разположен духом, той е отворен за горния свят – за небето, а затворен за долния свят – за злото. И в Писанието е казано, че, който има вяра и любов към Бога, той ще бъде във връзка с възвишения свят, отдето ще получава всичко необходимо за своето развитие. Не е въпрос да ви убеждаваме в това –вие сте го опитвали и ще го опитате. За вас е важно, каквито опитности сте придобили, да ги помните, та когато изгубите равновесието си, да знаете, че Бог е Единственият, Който помага и оправя света. Ако светът е лош, ние не можем да го изправим. Когато някъде настане суша, колкото и да е добро желанието на човека да помогне, той не е в сила да изпрати дъжд. От Бога зависи да вали, или да не вали дъжд. Колкото и да желаем да изпратим на растенията светлина, топлина и влага, това не зависи от нас. Ние не сме фактори в света. Един е факторът в света, Който полива, осветява и стопля всички жадни, гладни и страдащи души. Щом Той пожелае, всички души ще бъдат задоволени.
Когато Бог изпрати светлина във вашите умове, топлина във вашите сърца и сила – във вашите тела, вие ще възкръснете и отново ще се родите. Като говоря за тялото на човека, аз не разбирам сегашното, немощното му тяло, в което днес живее. Бог ще вложи своята сила в духовното тяло на човека, а не във физическото му тяло. В духовното тяло на човека се крият великите блага на живота – бъдещото богатство на човека. Казано е в Писанието: „Ако не се роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие". Това значи: ако не стане духовно възрастен и не влезе да живее в духовното си тяло, човек не може да бъде наследник на Царството Божие. Както човек не може да живее без физическо тяло, така не може и без духовно. Човек се нуждае от ум, от сърце и от тяло. Това са три елемента, с които битието се разбира.
Досега се е проповядвало на хората, че без вяра не може да се угоди на Бога. Значи, вярата се е поставяла като основа на живота. Новото учение, обаче, казва: Приложете любовта за основа на своя живот. Христовото учение е учение на любовта. Апостол Павел казва: Три велики добродетели има – вяра, надежда и любов, но от трите най-голяма е любовта. В придобиване на вярата, човек различава доброто от злото и започва да живее разумно. В придобиване на любовта, човек реализира Божествените блага. Любящият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало, и плодовете му са узрели. Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Затова е казано, че любовта е сила, която възкресява. Христос казва: „Аз съм вратата на кошарата". Който влезе през тази врата, той ще разбере любовта. Вън от тази врата, любовта остава неразбрана. „Ще влезе, ще излезе, и паша ще намери". Наистина, когато влезе и излезе през вратата на любовта, човек ще намери изобилието на живота.
Казано е още, че любовта изпъжда навън вкакъв страх. Докато любовта не е посетила човека, той се страхува. Щом се страхува, той е в закона на вярата. Досега вярата е възпитавала човека. Тя го е научила да различава доброто от злото. Съвременната култура се дължи на вярата. Когато изведе евреите от Египет, Мойсей им даде няколко закони, които те не можаха напълно да разберат и приложат. Първият и най-силен закон, който се запечата дълбоко в умовете и сърцата им, беше следният: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, и ближния си като себе си". И Христос постави тия два закона за основа на своето учение.
Сега, приложете тия закони в живота си. От вярата си не се отказвайте, но турете я да служи на любовта. Вяра, надежда и любов са три сили в човека, които взаимно си услужват. Апостол Павел казва: „От трите най-голяма е любовта". Аз уподобявам любовта на човешкото тяло. Тяло и любов са едно и също нещо. Вярата представя ръцете на човека, а надеждата – неговите крака. Главата пък символизира духа. Човек живее в тялото си, т. е. в любовта, без да я познава. С вярата, т. е. с ръцете си работи. С надеждата, т. е. с краката си се движи напред, мести се от едно положение в друго. Хората мислят, че сърцето е място на любовта. – Не, сърцето е само едно от жилищата на любовта. Много жилища има тя, но чрез цялото тяло любовта служи на всички страдащи, на всички бедни и угнетени, на всички, които се обръщат към нея. Казано е за тялото, че е храм Божий. – Защо? – Защото в него живее любовта.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: чрез любовта, човек може да постигне всичко, което желае. Любовта е в състояние да реализира всички желания на човека. Без любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на любовта. Когато любовта действа в човека, вярата и надеждата се съединяват, и трите заедно образуват едно цяло. Човек не може да люби, без да вярва; човек не може да люби, без да се надява. От друга страна, умът и сърцето са сили, които работят за придобиване благата на любовта. Любовта пък е проява на Божия Дух. Без нея Духът Божий не би могъл да стане понятен за човека. Казано е в Писанието: „Бог е Любов".
Човек търси любовта в живота си, а въпреки това живее в нея. Щом живее в любовта, т. е. в Бога, трябва ли да се безпокои? Някой казва, че е влюбен, а при това е недоволен. – Защо? – Защото влюбването не е любов. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат. На турски език думата „бен" означава личното местоимение „аз" – влю-бен. Значи, влюбеният обича себе си. От памти века досега всички хора са били влюбени само в себе си, но тази любов нищо друго не им е донесла, освен страдания и смърт. Влюбеният е много чувствителен, лесно се обижда. Най-малкото нещо е в състояние да го изкара вън от релсите на неговото равновесие. Като знае това, човек трябва да люби не себе си, но Бога. Тази любов ще осмисли живота му, ще го освободи от всички ограничения. Божията Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси.
За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Който не разбира любовта, той постоянно се оплаква, че сърцето му откраднали, че любовта му изчезнала, че умът му се помрачил. Да мисли човек така, това значи да се самозаблуждава. Колкото е възможно някой да открадне земята и слънцето, толкова е възможно да се открадне сърцето на човека. Никой не е в състояние да затъмни светлината на любовта. Никой не е в състояние да намали топлината на любовта. Никой не е в състояние да унищожи силата на човешкото тяло. Това трябва да се приеме като аксиома в живота.
Сега, като говоря за огъня на великата любов, мъглата бърза да ви посети, да ви охлади малко, да не изгорите. Тя се е превърнала в пара, с която ви обгръща. Дребните капчици на мъглата се запознават с вас, поздравяват ви и ви целуват. Желаете ли техните целувки или не, това не ги интересува. Това са Божествени целувки, които слизат от горния свят. Някои се оплакват, че са се наквасили от тази мъгла. Няма защо да се оплакват. Това са нежни целувки, които крият в себе си известно благословение. Без тях няма растене, няма живот. Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята любов. Той ви завива в своята мека, магнетична дреха. Ако ви запитат, какво време бихте желали да имате, ще кажете, че искате да бъде топло, слънцето да грее силно, да няма мъгла, дъжд, нито вятър. Досега вие сте виждали все външното слънце, но не и вътрешното. Днес външното слънце е вътре във вас, а вътрешното ви слънце – отвън. Светлината, която проблясва сега в ума ви, топлината, която се разгаря в сърцето ви, и силата, която туря тялото ви в движение, представят вътрешното слънце на човека. При светлината на това слънце човек може да се движи и в най-голямата тъмнина, без никакви спънки и съпротивления. Благодарете на Бога за благата, които всеки момент ви изпраща. Благодарете за разположението, което Той има към вас.
Мъглата, влагата, чистият въздух, в които сте потопени днес, не могат да се сравнят с най-топлия слънчев ден. Те носят велики блага за човешката душа. Житното зърно расте при влага, а не при суша. Дървото расте при влага, а не при суша. Добродетелите и способностите на човека се развиват при влага, а не при суша. Следователно, радвайте се и благодарете за този ден, за мъглата и влагата, които ви посетиха. За грешника този ден е опасен. Като се намери на планината, всред мъгла и дъжд, той бяга долу, в града, да се скрие на завет. За светията, обаче, мъглата и вятърът са благословение.
Сега, като слезете долу, започнете да работите с любовта – единствената реална сила. Само при любовта човек действа. Тя го подтиква към мисъл, към чувства и към действия. Дето има мисъл, чувства и действия, само там нещата се реализират. Дето любовта, мисълта и волята отсъстват, там нещата остават нереализирани. Всяко нещо, което се върши с любов, с мисъл и с воля, с постижимо. Всяко нещо, което не се върши с любов, с мисъл и с воля, е непостижимо. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов. Бог живее в умовете, в сърцата и в телата на хората, т. е. в тяхната сила. Умът, сърцето и волята представят три връзки на човека с Първата Причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с Великия Пулс на живота. Искате ли да чувствате този Пулс, отворете умовете, сърцата и телата си за Него. „Приложете тялото си в жертва жива и благоугодна на Бога" – е казано в Писанието. И Христос казва: „Отец е в мене, и аз съм в Отца". Това значи: Отец ми живее в моя ум, в моето сърце и в моето духовно тяло. Всякога дръжте тази мисъл в ума си и служете на Бога с любов, с мисъл и с воля, с добро желание.
Всички религиозни хора говорят за Бога, за Христа. Какво можете да кажете за Христа? За Христа ще знаете, че е човек на изобилната сила, на изобилната вяра и на изобилната любов. Значи, Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Тъй щото, когато служи на Бога със сила, с вяра и с любов, човек ще разбере смисъла на стиха: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят!" Служете на Бога със сила, с вяра и с любов!
Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на любовта! Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога!
8 август, 5 ч. с.