Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.
„КАНАРАТА, ОТ КОЯТО СЪМ ИЗСЕЧЕН"
Борис Николов
Любовта иде от целия космос към нас, от всички видими и невидими светове. Тя минава през човешките сърца и души. Това са животворните Божествени лъчи. Любовта е съградила своя олтар В човешкото сърце. Тук гори Вечният огън. Божият Дух изпълва с Любов безброй много сърца в неизброимите селения на Всемира. Те всички черпят от един източник живот, светлина и сила. „Живот на благия Божий Дух".
Има един магнит, който привлича всички - хора, животни, растения. В негово присъствие всички се чувстват добре. Когато Той присъства, когато Той се изявява, Всички се привличат към Него. Той живее в любящите сърца; Той е в чистия планински извор, в свежия въздух, В изгряващото слънце. Той е във всичко, което обичаме. Когато Той е в човека, привлича към себе си всички. Има „Нещо" В човека, което е носител на Всичко хубаво. Това е човекът. Това е Той. Оттегли ли се Той, каквВо остава от човека?
Чувството за красота се поражда от присъствието на любящите души. Човек може да не ги вижда, но те одухотворяват природата. Красотата иде от тях. Когато те присъстват, природата е прекрасна. Красотата е тяхното присъствие. Те са, които ни вдъхновяват. Те могат да използват Всяка форма, за да се проявят. Едно дръвче, един планински връх, едно облаче в небето, един лъч, росната капка, изворчето, зеленото ароматно листо здравец те, любящите души изпълват всичко със съдържание. Когато те присъстват, природата сияе, пее, говори, диша и живее. Видимият свят е дреха на невидимия.
Покажи милост към малкия живот - Великият живот ще покаже милост към тебе. Законът е такъв: Каквото е твоето отношение към малкия живот, такова ще бъде отношението на Великия живот към тебе.
Наблюдавам как пеперудката „Гълъбова опашка" трепти с крилцата си и стои неподвижно във въздуха.Тя пуска хоботчето си и смуче нектар без да каца на цветето. Тя обича карамфилчето. Какво чудно космическо корабче е тя! Кое ли същество посещава нашия свят чрез нея? Какво съвършенство В такава малка формичка! Какви уреди, какви антени, и тези чудни фасетни очи, какво вижда и какво чувства от нашия свят? На това съвършенство се учудвам и възхищавам. Изпитвам благоговение пред Великата Разумност, която е създала това същество. Чудеса ни заобикалят! Малкото цвете казва: „Аз съм око и ухо на велик учен от далечен свят. Чрез мен той гледа във Вашия свят. Неговата интелигентност, знание и сила направиха да се явя тук пред Вас".
И най-малкото същество е център на интелигентност. Виж как изгражда то своята форма, какво знание има, каква наука, по какъв начин устройва живота си, как се справя със средата и условията. Ние не знаем от къде черпи то вдъхновение и знание, може би хваща някои космически лъчи, усилва ги хиляди и милиони пъти и ги изразява във форма, движение, живот. Така то разкрива живота на космоса, на далечни планети и слънца.
Посей едно житно зрънце, то ще ти покаже как да работиш. Първата година ще ти даде 100 зрънца, втората - 10 000, третата - 100 килограма, четвъртата - 10 000 килограма, петата - 1 000 000 и т. н. Следователно едно житно зрънце може да изхрани цялото човечество. Това е сила, това е Божествената сила, пред която ние се прекланяме и с която сме едно. От къде житното зрънце черпи тази сила да даде сто зрънца? От Великия източник , с когото е свързано. Разбирай сега защо и малката тревичка може да бъде за теб връзка с Бога. Това е едно от Великите тайнства на Живота.
Има и едно друго тайнство в живота, което се извършва помимо Волята на човека. Човек се сраства с природата, където живее. Прониква в предметите, свързва се със съществата, които го заобикалят, сраства се с тях. Какви сокове черпи от тях, какво получава, какво дава, каква обмяна става съзнателно и несъзнателно, това е тайна. Когато се наложи човек да напусне средата, Вижда колко дълбоко е проникнала В него. Всичко около човека взема участие в изграждането на неговия характер и на неговия мироглед. То присъства в него, то е втъкано В самия човек. Затова той изпитва такова страдание, когато трябва да напусне средата, която го е кърмила. Ако за средата е тъй, колко повече за душите, с които е свързан. Какво участие Вземат те в неговия живот? Велико тайнство е общението с природата и с човека. Добре че Великият разумен свят ръководи всичко!
Във великия живот човек е като музикален тон в една песен. Има време кога и колко трябва да звучи, и с каква сила. Когато Великият музикант, диригентът, те призове, да прозвучиш чист и ясен. За този момент трябва да бъде готов човек. За него живей, туй е твоят момент, твоето Време.
Зад индивидуалното битие седи един Велик живот. В цялата природа е тъй. Цъфне едно цветенце - то е едно безкрайно малко изявление на Великия живот. Може да се яВи едно цветенце, могат да се явят хиляди - Все този Живот се проявява. В големите движения на живота индивидуалността е един момент, но този момент говори за Великия невидим свят, от където животът иде и където се оттегля. Тогава какво трябва да бъде отношението ни към смъртта? Смъртта не означава унищожение на Живота. Индивидът изчезва - свършва ли се с това Животът? Големият живот, който го е породил, е Вечен. Той може да подхрани и други индивидуални съществувания, той може да подхрани хиляди, да се явява и да изчезва където си иска. Великият, Вечен Живот - „Канарата, от която съм изсечен".
MOЛИTBATA НА ЩЪРКЕЛИТЕ
Борис Николов
Правехме едно от обичайните си пролетни пътешествия. Пътувахме с жадни, отворени сърца. Радвахме се на живота, който се връщаше, дишахме с пълни гърди, гледахме с благодарни очи. - Пролет! Гости от един невидим свят изпълваха този, нашия. Първи се бяха пробудили върбите - още преди да се разлистят, тънките им, гъвкави клончета се бяха раззеленили, изведнъж ни посрещнаха и златистите цветчета на подбела. Потоците преливаха от сила, песента им се носеше навсякъде, пълна с надежда.- "Не се страхувайте! Имайте вяра! Животът не се губи, животът вечно се обновява". Всъщност всичко идеше от слънцето.
Пътувахме пешком. Замръкнахме до някакво ханче край пътя. Понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук.
Сутринта излязох да се поразходя, но времето се беше променило. Духаше студен североизточен вятър. Валеше сняг на големи мокри парцали, като че зимата се връщаше.
Изведнаж се спрях - на поляната пред мен стоеше ято щъркели. Бяха се наредили в правилни редици — всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижно, мокрият сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им.
Не мина много време и вятърът спря, снегът престана. Слънцето изгря, небето пак се усмихна — върна се пролетта!
Когато тръгнахме, ятото се изви край нас и продължи пътя си.
Животът има незнайни области. От тях иде към нас милост и благоволение. Един любящ свят ни обгръща и ни пази. Той е отзивчив и 3а най-малките ни нужди.