ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)
Любен Хаджииванов от Смолян
Бащата на Константин Дънов се казвал Доньо (Андон). Доньо е брат на моя втори прадядо - поп Димен. Поп Димен е бил свещеник в Мадан-ските села със седалище Якърска махала. През време на потурчването, около 1700 г. поп Димен избягва със семейството си в Устово. Със себе си взел и най-малкото си братче Доньо. Когато пораснал, се оженил за устов-ка. Къщата им била на мястото на Дидевската къща. От този брак се ражда Константин Дънов, който е един от първите учители в Устово.
Преди освобождението в 1876 г. Константин Дънов избягва от Устово, защото е обвинен от турците в проти-водържавна дейност и тайно осъден да бъде заровен жив в тор. Установява се във Варна, където също учителства, след това приема свещенически сан. След Освобождението се върнал в Устово, но свободно свещеническо място нямало и той служил известно време в Карлуково - днешно Славеи-но и в Горно Дереке - днешно Момчиловци. В нашия край е известен като Доньовския поп.
След като не можал да намери постоянно място в Устово, връща се във Варна. Имал е двама сина - Христо поп Дънов* и Петър поп Дънов. Христо става военен и умира в София през 1918 г. като полковник. Петър, както е известно, основава Бялото Братство в България.
През 1916 г. с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки. Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала,където се изкачвах. Той бе по-възрастен от баща ми, който е роден в 1885 г
Авторът погрешно назовава първия син на свещеник К. Дъновски Христо; действителното му име е Атанас (бел. състав.)