Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
Важните условия за едно селище като Изгрева, след идването на Учителя вече бързо се оформяше, електричеството, водата и снабдяването с продукти, рическото осветление някак набързо и лесно се урони Службата по осветление постави стълбове със жици самодо Салона - жилището на Учителя и някъде до средата ва до¬ляната. Оттам ние сами с наши средства и материали пре¬карахме ток до всички къщички. Изразходваната енергия плащахме по общия електромер, като сумата се разпрезезв-ше. Но въпросът за водата остана да чака своето разреза ние. Водопровод все още не беше правен. Най-близкгч» място, откъдето можехме да си доставим вода за напппе нужди беше дворът на разсадника. Където имаше постройка с чешма и вода от градския водопровод. Пазеше я едно ся-репо куче, но с него се оправяхме. Оттам с една двукодкь. на която имаше монтирано буре от около сто литра, си дос¬тавяхме вода. Разстоянието не беше по-малко около 600-8* метра. По това време по-младите братя измежду нас имах¬ме възможността за физкултура с докарването на това буре пълно с вода. По-късно намерихме едно изворче, край ре¬кичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана¬бад", на границата с местата на Ловния парк. Тогава цялотс това място беше само ниви и ливади, а по-надолу, по тече-нието на рекичката - зеленчукови градини. Нямаше никак¬ви къщи или каквито и да е било постройки. Беше приятно, приказно място край бистрата рекичка. За това изворче ние положихме много грижи. Учителя прояви особено внима¬ние към него. Облагородихме мястото, направихме бетонно мостче над рекичката, което водеше до изворчето зад нея. На самото изворче приятелите мозайкаджии около брат Бертоли направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея. Водата, макар и с него¬лям дебит, беше много приятна и пивка. От него най-често си носехме вода. Учителя казваше, че носенето на вода от извор е лековито. Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади. Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с 178
багрите и аромата на горските и полските цветя. От близка¬та гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препо¬ръчва изпотяването при специални условия. Даде ни и след¬ното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) -много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се до¬нася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отно¬во преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак съ¬щата процедура, и така нататък - до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак разбира се облива¬нето с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почив-ха. После ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е «ного важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен I приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче ипго отидохме там, видяхме че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата по-зшна, която се намираше точно над изворчето, в края на го-ИЕГ2- Управлението на дружеството, тогава хора без всяка-ен8 усет към красотата, без всякакво човешко отношение сш положения толкова много труд преди всичко за общото вито. навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенс-шь. нарежда да се прокара оградата на поляната им точно •П самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голя-•в огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този щр иа Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко ««•зайче, за да може да се огрява от слънцето, което подоб-цриш жачеството на водата за пиене. Поставена така ограда-'Шнвнемаше възможността не само да се почиства басеин-ао и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб 179
минавахме край него, като че ли там бе погребан СКЪЕ? ши близък.
Малко по-късно близо до Изгрева мина водопровод т който с наш труд и средства си прекарахме вода. На самвв Изгрев направихме две чешми за общо ползване. РТЩИЩ беше в малката горичка между салона и поляната, на клет» си правехме упражненията. Тя имаше кръгъл плочниж. а. който от мозайка бяха изработени фигурите на дванадесети зодии. Другата, която беше край горичката имаше говаяш красив барелеф.
Въпросът с продоволствието беше също толкова ш*-жен. Магазините в града бяха на не по-малко от трн кшю<» метра. С търговия нито един от нас не се беше занимала.:. Пък и създаването на една бакалница, поради все още мал¬кото хора, не можеше да намери своето оправдание. Но ет: че дойде разрешението - оригинално и може би единствен: в света. Още с първите заселници на Изгрева дойдоха някъ¬де откъм новозагорските села и двама братя - Павел и Сла-ве. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стре-меж към истинското братство. В едно малко отделение ш дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче с най-необходимите про¬дукти - хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и друга. В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въо¬бще някакъв човек или какъвто и да е било контрол. Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерва¬ше го на везните, които имаше на една масичка, пресмята¬ше стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече самопродавница. Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване.
Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата. Обичах да разговарям с него, пък и в уреждането на Изгрева той всякога се отзоваваше за всяка работа с радост. Занимаваше се между другото и с поправка на обуща. Един ден го запитвам за самопродавницата, най-вече, дали му из¬лиза сметката. С топла детинска усмивка той ми отговори: "Излиза, излиза, покрива се таман сметката!" Вече по-къс¬но, когато още много други братя и сестри си построиха къ-
180
щички и се заселиха тук, поддържането на един продоволст¬вен магазин вече можеше да намери своето оправдание. Един по-предприемчив брат, запознат с продоволствените проблеми, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе по-пълно продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така и продоволствени¬ят въпрос беше разрешен. Устройването и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възмож¬ности. Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хра¬нехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада боро¬ва гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духо-з-ен характер. В последствие този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение в раз¬мер около двадесет квадратни метра, където се установиха за. работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тгодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заобле-ьгга форма на постройката даде основание на сестра Паша, т н даде името - нарече я "Парахода". Така всички го на¬кичахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше :хин център на интензивен живот. Трите стенографки неот-г-^чно и с похвално прилежание записваха всички беседи, «сито Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с г.з5ста - дешифриране, приготвяне на беседите за печат, ко-зишии на пробите, а също и непрекъснато посрещане на тагта. било от София или от провинцията. Всички тези по-жжгели, жадни за информация за събитията на Изгрева и :а братския живот, а също и за да споделят това, което ги иьднуваше, отиваха в "Парахода". По-късно до този "Пара-яег* беше направена постройчица, пак от дъски, с която се гивдоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани сериозната и отговорна работа около беседите. В нея 181
се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в '"ЮЬрш хода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направа» една дъгообразна беседка с изглед към просторното Со¬ фийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Тя» тишината, която цареше наоколо, беше много прагть". Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна ж» хична и мистична среда, където човек може да намери оне рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натова¬рени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само ваше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които сд»~ чайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен извест¬ният и много интелигентен българин Симеон Радев, позаиг като общественик и писател. Той идваше често тук да п прави разходките. В един разговор, който имах с него. то» ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам еда: особено успокоение, задоволство, лекота и приятност!" На поляната пред беседката двама братя бяха направи¬ли от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя носещ се к мировото пространство кораб. До котвата имаше метеорс-логична клетка, с всички необходими уреди за пълни метео¬рологични наблюдения -1 термометър, барометър, уред зг измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за го-мерване на валежите. До нея опитният в мозайкаджийство-то брат Борис Николов беше изработил с голямо умение един слънчев часовник. Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астроно¬мия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складо¬ве за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук. Братята и сестрите от София свикнаха ре¬довно да идват на Изгрева и по възможност помагаха. Го- 182
лям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните закупени от Братството места. Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необхо¬дим за такава работа, нито пък можехме всякога при бла¬гоприятните условия да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благопри-ятните условия, а с това и благоприятните резултати. В пос¬ледствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска рабо¬та. Със своите качества, умение и богат опит в селското сто¬панство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева. Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е рабо¬тил в зеленчукови градини и във фабрика за правене на ке¬ремиди. Неговата другарка рано починала и той останал в живота сам. Към братските среди се приобщава още в Ям¬бол. Както от всеки град, така и от Ямбол идват някои прия¬тели на летуване на Рила, между тях е и Ради. След свърш¬ване на летуването, той идвал на Изгрева и се позаседявал там. Като всеки здрав и работлив българин, с усет за онова, което трябва да направи, когато види нещо от своята специ¬алност, бай Ради се залавя да оправи и поправи нашите про-:туски в градинарството. Учителя, разбирайки неговите ка-чества, го поканва да остане на Изгрева. За бай Ради е мал¬ко да се каже, че беше работлив, честен и безкористен до краен предел. С неговото идване малкото ни стопанство ~оби напълно оформен вид. Да се натори добре и обработи .'лстото, навреме да се положат необходимите грижи по -р-екопаване, напояване, почистване от плевели и ред други :т този род грижи за засетите култури - това е най-важното :.! успеха на всяка земеделска работа. А Ради в това отноше-~зк беше образцов. Когато в есенните дни се прибираха подовете от засетите култури, рафтовете в мазето тежаха от За неговата честност и безкористност говори един слу-•ш!. който ми разправи един наш брат, много близък на ?1ди. който често го е посещавал на приказки. Един ден тсез есента, братът намира Ради в мазето да подрежда съб- 183
раните продукти и плодове. "Погледнах - казва братът -бавите и добре узрели круши, наредени в щайгите. шян_, си джобното ножче и започнах без стеснение да режа и от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им. Разпит се, отрязах парче от една особено качествена круша и ™<: дох на Ради. Моята изненада беше голяма когато той спл. да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си & него с нови парчета, но той упорито отказваше да прием; най-малкото. Това позасили моята изненада, още повече ^ не се бе случвало от негова страна така упорито да ми ;» казва, когато съм му давал нещо. Освен това денят не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се утс вах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазет: и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разберг защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изязи едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да с» отида оттук, докато ти не ми кажеш защо не прие поне елв: парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна пьь-ва и ми отговори: "Знаеш ли брат, Учителя като дойде един път при мен в мазето, ми каза - Раде, всеки, който идва ту*;. го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапв; парче круша, за да не стане по-тежък на излизане от мазе¬то." ' Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил на¬товарен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, катс го срещнал един път, го повикал да му бъде модел за образа на Патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулп¬турната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на ули¬ца "Граф Игнатиев" и едноименния булевард