Праведният, IX серия, III том (1927)
3. Иди повикай мъжа си!
Беседа от Учителя, държана на 6 март, 1927 г. в гр. София.
Казва й Исус: „Иди повикай мъжа си и ела тук.“ *)
Прочетената глава от евангелието на Иоана е една от важните глави. В нея Христос засяга важни положения от живота. Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже. Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена. Той говорил за съвременните традиции, които съществували по това време в света. Жената се зачудила, как така един евреин, един израилтянин се осмелява, според тогавашните традиции, да говори с жена и да иска от нея вода. Това положение е подобно на едно от положенията в турския закон, според което се забранявало на всеки турчин да иска и да пие вода от ханъма. Осмели ли се някой турчин да престъпи този закон, с това той може да създаде източен въпрос. Традиции са това! Днес никой човек не е свободен от традиции. По целия свят, между всички народи съществуват ред традиции. Всички стремежи на съвременното човечество се свеждат към желанието им да се освободят от тези традиции и да постигнат съвършенство на своята душа. Връзките, които съществуват между съвременните хора, от които те и до днес носят лоши последствия, аз наричам неразумни връзки. Например, някой човек много обича да играе на игрището пред хората, да се показва за голям юнак, но случайно един ден той пада, счупва крака си и дълго време след това носи лошите последствия на своето неразумно желание. И когато хората го питат, защо куца, той трябва да каже: Аз куцам поради своите стари традиции и желания, да се покажа пред света голям юнак и добър борец.
Най-напред Христос засяга въпроса за личните отношения между мъже и жени. Даже и учениците на Христа, като видели Учителя си да се разговаря с жена – самарянка, казали в себе си: Как е възможно нашият Учител да се разговаря с жена и да излиза от рамките на старите традиции? Христос каза на тази жена: „Ако ми дадеш да пия от водата на този извор, един ден аз ще ти дам от моята вода, от която, като пиеш веднъж, никога няма да ожадняваш. Тази вода носи в себе си Вечния Живот.“ Самарянката, като чула думите на Христа, казала: „Дай ми тогава от тази вода, за да не ожаднявам никога и да на става нужда да идвам повече на този извор.“ Тя прибързала да поиска от тази вода, както всички хора бързат, когато искат материални блага. Например, съвременните хора искат веднага да се въдвори Царството Божие на земята и за това се запитват: Кой е причината, че Царството Божие не може още днес да се въдвори? Питам: Как може да се въдвори мир и любов между съвременните хора? Как е възможно да се въдвори мир и любов между съвременните мъже и жени при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между братя и сестри при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между учители и ученици при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между съвременните свещеници, проповедници, владици и техните пасоми при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между съвременните управници и управляеми при сегашните им разбирания за живота? Традиции са това! Всяка държава има свои традиции. От тези традиции много държави са загинали. Традициите представляват вътрешния консерватизъм на хората, който често ги спъва. Някой казва: Как е възможно аз да взема мотика и да отида да копая някое лозе, или да взема цигулка и да отида да свиря пред хората, да ги забавлявам, когато съм роден от родители с висок произход? При този висок произход, аз трябва да стана рентиер, да получавам пари, с които често да ходя в чужбина, да се разхождам с автомобили, да посещавам театри, концерти и т. н. Според мене, съвременните хора вместо да се разхождат с автомобили, те разхождат автомобилите си. Някой казва: Аз се разхождам с автомобил. Не, всъщност ти разхождаш автомобила, а не той тебе. Тъй щото, първо Христос засяга материалните въпроси, личните отношения. После Той засяга обществените отношения и най-после засяга въпроса за вътрешните отношения и за вътрешните вярвания на хората.
Казва Му самарянката: „Господине, гледам, че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл. Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора казват: Ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме. Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на тази митология, те биха разбрали, защо именно, старите гърци се кланяли на планината. Питам: Нима апашът, който отива да обере касата на някой банкер, не се моли пред нея? Той сяда на колене пред касата и започва да я човърка, да й чете една, две, три молитви, докато най-после касата каже: Хайде, като имаш голямо постоянство, вземи си нещо от мене! Обаче, притежателят на касата не признава молитвите на този апаш и търси случай да го улови и накаже. Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина.“ Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нещо по-особено от другите. Не, той трябва да познава душата си – нищо повече! Той трябва да знае и разбира въпроса за душата само за себе си, а не с цел да доказва на хората, какво нещо всъщност е душата. Какво нещо представлява той като душа, от това хората не се интересуват. Този въпрос интересува самия него. Не е въпросът за душата вън от човека, но важен е въпросът, какво представлява човек в света, като проявяваща се душа. Освен това, човек трябва да знае за себе си, какво представлява той като дух, и най-после той трябва да знае, какво нещо е Бог, без да се стреми да докаже това и на другите хора. Знае ли човек тези три въпроса за себе си, той се намира вече в правия път. Познаването на тези три важни въпроси съставлява великата бъдеща култура, която може да съгражда, да поставя здрави основи в живота на човека.
Някой ще каже: Докажете ни, че има душа и дух. Аз мога в пет минути да ви докажа, съществуват ли душата и духът, или не, без да ви аргументирам или доказвам този въпрос теоретически, както правят някои от философите, като Кант, Шопенхауер и т. н. Как ще направя това? – Ще извадя душата от тялото на някого, и той веднага ще падне на земята. След това пак ще я върна назад. После ще го питам: Какво видя? – Видях, че на земята лежеше човек, който напълно приличаше на мене. Какво ще кажеш сега, съществува ли душа, или не? От същия човек аз мога да извадя още двама и ще го питам: Кой е този, който лежи на земята и не говори? Кой е този, който мисли, разсъждава и говори, и най-после, кой е този, който свързва и двамата? Този, който лежи на земята и не може да говори, това е облеклото, материята, в която душата е облечена. Този, който мисли, разсъждава и говори, това е самата душа, а този, който свързва и двамата, това е духът на човека. Ще кажете: Щом е така, направете този опит, да го повторим. Ако е въпрос за фокуси, аз мога да направя този опит за пет минути, но не е работата там. Ние не защитаваме никаква кауза, но разглеждаме въпроса по същество. Всяка душа трябва да се развива в своята същина, но това не значи, че тя трябва да придобива неща, които не са вложени в нея. В света има погрешни схващания по много въпроси, учените знаят, какъв е пътят на човечеството. Те знаят, че човек не може да придобие нищо ново, но трябва да развива вложеното в своята душа и в своя дух. Човек нищо не придобива на земята, но развива вложеното в него. Че е така, питам: Може ли човек да занесе със себе си спечеленото богатство в онзи свят? Някой човек може да е завършил и четири факултета, да е придобил много знания в главата си, обаче един ден, когато тръгне за онзи свят, той няма да занесе със себе си нищо от това знание. Ето защо, съвременните хора казват: Когато човек умре, всичко се свършва с него. Те са прави само в това отношение, когато не признават съществуването на душата. Българите, като не могат да разрешат някой въпрос, употребяват поговорката: „Чуждото нещо на връх Великден се взема.“ Да, взема се само това, което е взето назаем. Всяко нещо, което сте взели назаем, е чуждо.
Същото нещо може да се каже и за религията. Някой казва: Моите баща и майка, моите дядо и прадядо са вярвали в това и това, те са се кланяли на планината, затова и аз ще вървя по техния път. Това значи да вземаш вярвания назаем. Значи, щом неговите отци се кланяли на тази гора, и той ще се кланя на нея. На този човек казвам: Ти си самарянин. Друг казва: Аз ще се кланям на тази църква. – Ти си евреин. Христос казва: „Който е дошъл до новите разбирания на живота, той нито на тази гора ще се кланя, т. е. нито на своите отци, нито в Ерусалим, т. е. нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Пробудят ли се тези неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиват на църква, кланят се, коленичат на земята, с което искат да представят, че са истински християни и служат на Бога. Обаче, същите тези хора обират бедните вдовици, продават и последната им вещ. Като се върнат у дома си, пак коленичат пред Бога. Отидете ли при тях за някаква услуга, още при първата дума ще ви продадат. Това не е никакво служене на Бога.
Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си!“ Защо й каза така? Това показва, че мъжът играе важна роля в живота. Отговори жената и рече: „Нямам мъж.“ Каза й Исус: „Право си казала, че нямаш мъж, защото петима мъже си водила, и този, когото сега имаш, не ти е мъж.“ Петте мъже показват, че тази жена е служила на своите чувства. Пред хората и пред Бога тя не е имала един законен мъж. Христос й каза: „Това си право рекла.“ Значи, Той намери в тази жена една благородна черта, че не лъже, но винаги говори Истината. Ако днес дойде Христос и се спре пред някой извор, какво ще кажат хората, които посещават този извор? Аз зная, какво мислят религиозните хора по този въпрос. Те мислят, че като дойде Христос на земята, най-първо трябва да излязат свещениците със своите корони и хоругви, с песни и музика, а после останалите хора. Слезе ли Христос на земята, кракът Му няма да стъпи в никой европейски град. Той ще срещне всички богати, всички поети, художници, музиканти, учени и ще ги попита, на кого са служили досега. След това ще отиде при майките и при бащите и ще ги попита, на кого са служили досега. И тогава Христос ще каже: „Идете сега и повикайте вашите мъже, своите възлюбени, на които сте дали сърцето си, те да ви препоръчат. От тях ще заключа, какви сте били в живота си.“ – Защо трябваше да дойде мъжът на тази жена? – За да се произнесе за нея. Никой друг, освен мъжът, не може да познае жената. Някой казва: Дълбоко е женското сърце! Действително, дълбоко е женското сърце! Никой не може да го познае и измери, защото е голяма неговата мярка. Само една мярка може да определи големината на женското сърце. Коя е тази мярка? – Мъжкото сърце. Само мъжкото сърце може да преплава океана на женското сърце. Никакъв друг кораб не е в състояние да преплава този океан. Само мъжкото сърце е издържало на бурите и на вълните на този океан. Колкото бури и вълни да има в този океан, мъжкото сърце е в състояние да го преплава, и то благодарение на женското сърце, което го пази. Следователно, мъжкото сърце е мярка за дълбочината на женското сърце. Чрез мъжа се определя характера на женското сърце. Ако жената е сухичка, тя ще си избере малко пълничък мъж. Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатен, височък мъж. Ако чувствата на някоя жена са силно развити, тя трябва да си избере мъж със силно развит ум. Законът за контрастите се проявява навсякъде в живота.
Като говоря за отношенията между мъже и жени, аз разглеждам вътрешния смисъл на тези отношения, а не повърхностните отношения. Няма смисъл да се говори за повърхностни отношения, понеже те не представляват здрави връзки. Природата признава само Божествени връзки, само Божествени отношения между мъже и жени. Мъжът и жената представляват души, които са излезли от Бога. Освободете мъжа от неговата форма, както и жената от нейната форма и наблюдавайте, как те ще се обичат, като души. Следователно, от гледището на висшата математика, като съберете тези две души и ги слеете в една, тяхната светлина ще се увеличи два пъти повече. Същевременно и топлината на тези души ще се увеличи два пъти. При това, ние не говорим за топлина, която изгаря, но за топлина, която носи живот в себе си. Щом топлината и светлината на тези души се увеличи два пъти, едновременно с това ще се увеличи и тяхната интелигентност, както и всички останали способности. Докато между душите не става такова съчетание, бъдещата култура няма да се създаде. За в бъдеще мъжете и жените няма да се женят, но ще се съчетават като души, ако искат да създадат ново поколение, което да бъде носител на нови идеали, на нов живот. Бъдещите хора трябва да станат носители на възвишен, Божествен идеал. Любовта не се изразява само в близост между хората, нито само в хващане на ръце, или само в гледане в очите. Да гледаш човека право в очите, това подразбира да гледаш през прозорците в неговата осветена стая.
Христос казва: „Иди и повикай мъжа си и ела тук.“ Питам: Как ще познаете мъжете? Едно време, когато Бог създаде Адам, той имаше мъжка форма. Бог беше Учител на Адам и му преподаваше уроци по всички предмети. Адам беше отличен геолог. И до сега има запазени цели глави написани от него по геология. Адам беше отличен астроном и отличен естественик, от него има написани по няколко глави върху тези предмети. Адам беше и добър градинар. Съвременните градинари би трябвало да се поклонят на Адам за неговите знания и опитности по градинарство. Същевременно Адам беше и отличен астролог. Той знаеше влиянието на Слънцето и на планетите върху човека, както и отношенията, които съществуват между тях. Питам: Знаят ли съвременните астрономи и астролози причините за поставянето на планетите в известни съотношения и дистанции една към друга? Например, защо, когато Сатурн и Марс дойдат в известно съотношение със Земята, винаги на Земята настават големи пертурбации? Мнозина считат тези неща за суеверия, но казвам: Няма човек в света, който да не вярва в суеверията. Не мислете, че суеверията почиват на някакви илюзии. Не, в суеверията има известна доза истина. Мнозина се смеят на хората, които вярват в уроките и ги отричат. Казвам: Има уроки в света. На какво се дължат те? Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките. Например, като ви погледне някой човек, вие започвате да се чувствате неразположен, заболява ви глава. Мнозина казват, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнат някой бивол, или някоя крава, те веднага заболяват и умират. Причината за това се дължи на силния поглед, който този човек е отправил към вас, или към даденото животно. Силният поглед пък се дължи на електричеството, което излиза от лицето, или от очите на този човек. Това електричество се отправя към вас, и ако не можете да го асимилирате, то ще произведе у вас известна дисхармония, която ще се отрази върху организма ви. Има баби, които знаят да лекуват урочасали [урочасани?] хора по много прост начин. Те вземат едно здраво яйце, чукнат го в челото на бивола, или на урочасалия [урочасания?] човек, и той в скоро време се окопитва. Яйцето лекува, като поглъща излишната енергия, която се е натрупала в организма на човека, и по този начин той се освобождава от своето болезнено състояние. Някой казва: Щом е така, и аз мога да лекувам урочасали [урочасани?] хора. – Не, всяка баба не може да лекува; само тази баба лекува, която е добър проводник на това електричество. Значи, нейният организъм трябва да издържа на влиянията, които се отделят от болния. Същото може да се каже и за лекарите. Много лекари лекуват болни, но малцина имат добри резултати при лекуването. Малко хора са родени за лекари. Истинският лекар трябва да представлява среда, през която болестта може да излезе навън. Лекарят трябва да вземе нещо от болния. Същевременно той трябва да даде нещо на болния. Една болна жена пристъпи до Христа и си казваше: „Ако се допра само до дрехата Му, ще оздравея.“ – Защо оздравя тази жена? – Защото от дрехата на Христа излезе сила, която я излекува. Много от съвременните лекари не могат да имат резултати, понеже не дават нищо от себе си. Във всяка работа човек трябва да вземе нещо и да даде нещо.
Питам: На какво се дължат неуспехите на съвременните хора? – На тяхната немарливост в изпълнение на своите обязаности и задължения към Първата Причина. В това отношение и Адам беше немарлив. Той се представяше пред Бога коректен, изпълнителен, но всъщност не гледаше добре работите си, беше малко мързелив, нехаен. Той криеше от Бога нещо. Като отиде Бог при Адам и видя, че работите не вървят добре, Адам каза: Господи, сам не мога да върша добре работите си. Да имах поне една другарка, с нея заедно бихме могли добре да уредим живота си. Господ му отговори: Щом е въпросът за другарка, която да ти помага, това е лесна работа. Тогава Бог го приспа и от реброто му извади жената, която беше скрита в него. Адам, като видя жена си, своята другарка, веднага се заеме и зарадва, както момъкът се радва, като види някоя красива мома. Аз често съм наблюдавал какъв ефект произвежда момата, или жената върху мъжете. Срещам един момък, който няма пет пари в джоба си и го наблюдавам как, като види някоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получил някакво богатство. И наистина, богатство е момата. Момъкът казва: Докато имам тази мома, всичко мога да направя в света. Така мислеше и Адам, но не издържа изпита си. В Райската градина той беше поставен на изпит. Бог му беше казал: Другарката, която ти давам, пази като зеницата на очите си! Никога не я оставяй сама, защото изгубиш ли я от очите си, повече не можеш да я върнеш. Обаче този ден именно, когато Ева беше излъгана от змията, Адам се занимаваше със своите материални работи и не можа да придружи Ева, да се разходи заедно с нея. Ева излезе сама на разходка, добре облечена, с бяла рокля, препасана с хубав колан, добре вчесана, с пригладена коса, с червени устнички, подобно на съвременните модерни жени. В Библията се казва, че Ева била гола. Друго нещо се разбира под думата гол човек. Всъщност и Адам, и Ева са били хубаво облечени. Красавица била Ева. В това време Адам, който бил зает със своите материални работи, си казвал: Какво страшно може да има в Райската градина, та да не може Ева да остане сама? Може ли тук да дойде някакъв дявол, да я изкуси? Щом е в Рая, тя е в безопасно място. Обаче, тъкмо този ден дошли един дух от Сатурн и един от Марс, заедно с които влязъл и дяволът. Лошото съчетание, което имало между Сатурн и Марс било причина да изгуби Адам своята другарка, която и до днес още не може да намери. И до сега още хората се питат, имат ли душа, или нямат. Казвам: Благодарете, че Ева беше сърцето, а не душата на Адам. Бог направи Ева от сърцето на Адам, а не от неговата душа.
Казва й Исус: „Иди повикай мъжа си и дойди тук!“ Този стих се отнася до един вътрешен принцип в живота. Дойде ли човек до положението на истински религиозен, той ще се обърне към благородното, към възвишеното и мощното в себе си, което определя неговия характер. Когато човек иска да намери Истината, той трябва да се обърне към душата си. Това не подразбира, че душата е нещо материално, но човек трябва да се обърне към нея, за да събуди деятелността на своя организъм. За да стане това, човек трябва да има в себе си един вътрешен материален обект. Какъв може да бъде обектът, който събужда деятелността на човека? Науката, изкуствата, музиката не могат да бъдат този обект, те са само временни занятия за човека. Питам тогава коя е единствената сериозна работа в света? Единствената сериозна работа в света е Любовта, да люби човек. Любовта е първата и най-сериозна работа за човека. Както съвременните хора любят, това ние наричаме занятие. Рече ли човек да заработи с Любовта, като велика, мощна сила, неговата душа и дух се събуждат и той влиза във връзка и с физическия, и с духовния, и с Божествения свят. Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот. Обаче, за да се домогне той до тези работи, от него се изисква да направи връзка с Бога. Има ли тази връзка, той ще може вече да люби правилно и да намери красивите съчетания в целокупния живот. В живота на всеки човек има само десет възможности, да започне той с Любовта. Всяка година има само по една възможност да работи с Любовта. И на всеки десет години има пак само по една възможност да работи с Любовта. Всичкото останало време на човека е определено само за занимание.
Някой казва: Какво нещо е Любовта? Започнете ли да любите, очите ви се отварят, и вие виждате какво нещо е животът и неговата красота. Човекът на Любовта не може да се смущава от разни думи, от казано-речено. Човекът на Любовта минава за най-богат, за най-силен пред всички хора. Той не е богат като онези милионери, които за няколко години могат да разпилеят своето богатство. Човекът на Любовта е от онези богати, които разполагат със своята магическа пръчица навсякъде. Съвременната наука дава възможност на човека да си служи с магическата пръчица. Тя признава това изкуство. Казвам: Магията е достояние само на любящия човек. Някои разделят магията на черна и на бяла. Според мене и едната, и другата магия са полезни, но и двете трябва да се употребяват с любов. Не се ли употребяват с любов, те нямат добри резултати. Всяка магия, която е употребена без любов, в края на краищата е свършвала с фалит; при това тя е разрушавала живота не само на един човек, но и живота на цял народ. Ако някой маг става причина за разрушението на цели общества и народи, неговата магия, в заключение напълно се проваля. Когато резултатите на магията са вредни, това показва, че тя си служи с разрушителните сили на природата.
Казвам: Не мислете, че светът, в който живеем, е безопасен. В природата има известно количество недиференцирана материя и сили, които трябва да се трансформират, да се облагородят и така да се впрегнат в работа. Много учени, като не подозират това нещо, бутат с пръчицата си, където трябва и не трябва, и в резултат на това стават експлозии в ретортите им; вследствие на тези експлозии и те, и ретортите им, и цялата наука хвръкват във въздуха. Казвате за някои: Учени хора са тези! Преди всичко бъдещите учени хора трябва да работят с Любовта. Някой казва: Сърцето ми гори от любов. В любовта на човека трябва да вземат участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух. Вземат ли тези неща участие в любовта му, вие имате пред себе си истински човек. Следователно, ако писателят е проникнат от тази любов, като топне перото си в мастилото, той ще напише нещо велико и красиво.
Казва й Исус: „Иди и повикай мъжа си и дойди тук!“ Апостол Павел казва: „Аз ви сгодих за един мъж.“ За кого говори той? – За Христа. Ако под думата „мъж“ разбирате Христа, тогава как ще разберете тази мисъл в нейната дълбочина? Вие трябва да разбирате възвишеното и благородното, което апостол Павел е внесъл в тези думи. Разбирате ли смисъла на тези думи, те са в сила да повдигнат душата на човека. Кой човек не е пъдил Христа, когато Той е идвал при него? Щом дойде Христос при вас, вие веднага започвате да Му разправяте своите дертове и недобори: дъщеря ви или син ви били невнимателни към вас, или жена ви била лоша, или че нямате къща, нямате нови обувки, нямате средства да се препитавате и ред подобни въпроси. В резултат на тези оплаквания, Христос ще ви погледне, ще ви изслуша внимателно и ще отиде на друго място да види, там как ще Го посрещнат. Тогава вие оставате сами, недоволни от себе си, и тръгвате да търсите Христа. Тук Го търсите, там Го търсите, но никъде не Го намирате. Днес всички хора търсят Христа, искат Той да им се яви. Всеки е подал своето заявление до Него: един иска пари, друг иска хляб, трети иска къща, всички чакат отговор на своите заявления. Как мислите, колко години са необходими за да разгледа Христос заявленията на всички хора? Хиляди и милиони заявления са подадени до Него. Някой поет казва: Аз подадох заявление до Христа, искам да ми се отговори. Казвам: Не един, но хиляди поети са подали заявления до Христа. Хиляди поети, музиканти и художници са подали заявление до Христа, искат нещо от Него и чакат да им се отговори. До сега най-малко милиард и половина хора са подали заявления до Христа, и всяко заявление тежи половин грам. Питам: Колко вагона са необходими, за да се натоварят всички тези заявления? Колко ученици на Христа са необходими, за да прегледат тези заявления? И най-после, колко време е необходимо на Христа, за да тури резолюция на тези заявления? Обаче, този въпрос не може да се разреши по механически начин. Ако се разреши механически, това е частично разрешение. Благото, на което се радва човек, същевременно е благо и за целия му организъм, както и за всяка отделна клетка от общия организъм. На това основание в света съществува една велика Божествена душа, в която се съдържат всички останали души. Ние сме свързани с тази душа, и нашето благо зависи от нейното благо.
И тъй, от всички хора се изискват поне малки усилия, за да направят микроскопически опити в това направление, чрез които да проверят всичко, което им се говори. Знанията не могат да се доказват само с думи, но за това се изискват и опити. При това, за да се направи един сполучлив опит, изискват се най-малко десет години. Някой казва: Можем и за малко време да направим някой опит. Казвам: Искате ли набързо да правите опити, ще знаете, че резултатите на тези опити ще бъдат посредствени. Речете ли да направите един съществен опит, да се разговаряте например, с един жител от невидимия свят, вие трябва да употребите най-малко десет години, както и Христос употреби известно време, докато извика своите ученици, да се разговаря с тях разумно. Искате ли да влезете във връзка с вашите заминали майка или баща, вие можете да направите следния опит. Влезте в стаята си, затворете добре прозорците, за да не влиза отвън вятър, или някакъв шум, който да пречи на опита, и концентрирайте силно мисълта си към майка си например, като си представите една от нейните добри черти и така почакайте около 15 – 20 минути. Като мине това време, вие ще усетите една лека, приятна хладина около вас, която се приближава към лицето ви и ви милва. Това е майка ви, която не е в сила да ви проговори, но може само да ви помилва. По този начин тя ви запитва: Синко, защо ме викаш?
„Повикай мъжа си и дойди тук!“ Кой е този мъж, за когото Христос каза на жената да го повика? Един обикновен мъж ли беше той? С тези думи Христос искаше да обърне внимание на самарянката в това, че тя трябва да повика само онзи, който я обича. По този начин Христос обръща внимание и на хората да не се самозаблуждават да мислят, че един обикновен човек може да ги обича. Мислят ли хората така, те пропадат в изпитите си. Който изгуби добрите условия в живота, той пропада. Днес и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещеници, и проповедници, всички пропадат. Защо? – Защото те не апелират към Онзи, който истински ги обича. Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т. е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно, представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие трябва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но вие го обичате, ще извадите тези тръни от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне. Всичко това трябва да направите по такъв начин, че той да вижда във вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане.
Често вие имате добри желания, хубави и вдъхновени мисли и чувства, но ги отхвърляте от себе си и казвате: Това са празни работи, илюзии на живота. Казвам: Има наистина илюзии в живота, но тези илюзии някога почиват на здрава основа. Например, известна илюзия може да се основава на закони на тялото, които вие трябва да знаете. Засега тялото е необходимост за нас, но за в бъдеще може да не представлява такава необходимост и да можем и без тяло. Или пък най-малкото за в бъдеще нашето тяло може да премине през голямо развитие. Например, в миналото си човек е преминавал през разни форми, но когато е научил и придобил това, което всяка форма съдържа в себе си, той ги е напускал една след друга, докато най-после се явил във формата, в която днес го виждаме. Той е минал през формата на паяк, и като е научил изкуството да преде, напуснал и тази форма. После е минал през формата на риба, и като научил изкуството да плува, напуснал и тази форма. След това е минал през формата на птица, и като научил изкуството да хвърчи, напуснал и тази форма. И най-после той е минал през формата на млекопитаещо, но като видял, че и тази форма не отговаря напълно на неговото умствено развитие, напуснал и нея, явил се във формата на човек. Коя е съществената причина, поради която човек се е изправил на два крака? Центърът на тежестта в животните е отзад на главата, вследствие на което те ходят на четири крака, а гръбнакът им заема успоредно положение с диаметъра на земята. Обаче у човека центърът на тежестта е в предната част на главата, вследствие на което той ходи изправен, на два крака. Изправянето на човека е във връзка с перпендикулярното движение на онези сили, които идват от центъра на земята към центъра на слънцето. Щом човек е влязъл в хармония с тези сили, той се е изправил на два крака. Животните пък, които не са могли да дойдат в хармония с тези сили на природата, и до днес са останали в положението, в което ги намираме, да ходят на четири крака.
Когато се говори за духовния свят, той представлява нещо подобно на физическия. И духовният свят е материален, както и физическият. Както във физическия свят се борави с математика и с геометрия, по същия начин и в духовния свят се борави с духовна математика и с духовна геометрия. Следователно, една физическа линия може да пресича една духовна, и една духовна линия може да пресича една физическа. Една духовна плоскост може да направи разрез на една физическа и обратно: една физическа плоскост може да направи разрез на една духовна. Едно духовно тяло може да пресича едно физическо и обратно: едно физическо тяло може да пресича едно духовно. Питам: Как ще разберете тези неща? Те са отвлечени въпроси. За да разберете тези въпроси, вие трябва да вземете в съображение всички духовни плоскости, както и всички физически плоскости.
Казвам: Всички тези неща показват, че има връзка между материалните и духовните явления в живота. Например, всички звезди не само, че светят, но те имат още и известно духовно влияние върху човека. Ако погледнете земята с окото на ясновидеца, вие ще видите, че тя е свързана с безброй нишки, като балон. Чрез тези конци тя е свързана с цялата Вселена. По тези конци именно, идват към земята грамадни енергии. Някой казва: Не зная защо, но еди-коя си планета силно ми влияе. – Разбира се, че ще ти влияе, ти си се закачил за нея, като с конец. Кой човек, ако би се закачил на електрическата жица, по която тече ток, не би изпитал неговото влияние? Казвате: Какво от това, че някой човек се е закачил на такава жица? Няма нищо от това, че сте се закачили на тази жица, но започне ли по нея да преминава електрическата енергия, тя ще ви жегне силно. Тогава ще видите, какво става с вас. Ако се закачите на един от конците на Марс, вие веднага ще станете войнствени и ще кажете: Днес ще воювам! Да, и с кого ще воювате? Най-напред ще покажете силата и юначеството си у дома си, а после и вън от дома си. Цяла година наред вие ще бъдете все войнствени. Ако се закачите на един от конците на Сатурн, вие ще кажете: От сега нататък не вярвам в нищо! Човек не трябва да бъде толкова глупав, да вярва на хората. Казвам: Ти си се закачил на една от нишките на Сатурн, затова вече не вярваш в нищо. Откъде дойде у тебе това недоверие? Досега вярваше на всички хора, считаше ги за ангели, а изведнъж се разочарова от тях. Ако вие знаехте по какъв начин да бутнете нишките на Сатурн, щяхте да произведете в себе си велика хармония, като че излиза от струните на някоя арфа. Понеже не сте знаели, вие създадохте голям дисонанс в своя живот. Това не е наука. Който иска да следва духовната наука, той трябва съзнателно да работи.
Мнозина се произнасят за някои хора, че са като стари баби, които само се лутат насам-натам. Не, тези хора не могат да се считат за стари баби. Стари хора са само онези, които занасят на гробищата. Или пък ще кажат за някои, че са големи философи. Ние виждаме тези големи философи по гробищата, където черепите им празни, изкуфели се търкалят с години. За трети пък ще кажат, че са много вярващи хора. И на тези хора черепите им се търкалят по гробищата. Щом България има толкова философи, толкова религиозни и свети хора, защо не извика от невидимия свят някой от своите светии, да й дадат съвет, какво да прави в тези трудни условия, в които е попаднала? Ще кажете, че светиите не трябва да се занимават с вашите работи. Питам: Защо светиите не трябва да се занимават с тези работи? Светиите, именно, трябва да се занимават с работите на хората, но хората не искат да мислят по тези въпроси и казват: Дълго време ще мине, докато разумният живот дойде на земята. Не, дошло е вече време за разумен живот, за пълно разбиране на Божиите закони, за да се избави човечеството от страданията, които напълно го разяждат. Страданията на сегашното човечество приличат на живеница, която разяжда, както тялото, така и душата на човека.
Всички съвременни хора се намират на кръстопът, от който трябва да се избавят. Току-що започнете да четете някоя книга, и при вас дойде един критик, който ви казва: Какво сте се зачели? Хвърлете тази книга настрана, тя нищо не струва! Едва сте се запознали с известно верую, намерили сте по някакъв начин Бога, при вас дойде някой учен, който ви казва: Напусни това верую! Смисълът на живота не се крие в него. Влезете в православна църква, и веднага идват да ви кажат: Вие трябва да се прекръстите, да се помолите на Бога, за да се считате член на тази църква. Отидете после в протестантската църква и веднага ви казват: Вие трябва да прочетете Евангелието, да научите няколко стиха, да научите няколко песни и тогава да се запишете за член на тази църква. Добре е всичко това, но питам: Какво означават трите пръста, които вземат участие в кръстенето? Палецът показва, че разумното начало в човека трябва да вземе участие в служене на Бога. Впрегнете ли палеца на работа, разумното в човека се събужда. С втория пръст се събужда сърцето на човека, а с третия пръст се събужда Божественото, което трябва да се постави за основа на целия живот. Разбере ли човек кръстенето по този начин, само тогава то има смисъл; иначе, колкото и да се кръсти човек, нищо не се постига. Не е въпросът да се кръсти човек вечер при осветление, той трябва да се кръсти на тъмно и от трите му пръста да излиза пламък, светлина. Ако от палеца на човека излиза бяла светлина, от показалеца – жълта и от средния пръст – розова, това кръстене има смисъл. Вие кръстили ли сте се по този начин? Виждали ли сте от пръстите ви да излизат тези три вида светлина? Някой казва: Ти не се кръстиш. Казвам: Дали се кръстя, или не, ела да провериш. Вземам този човек със себе си в една бурна, тъмна нощ и го водя на планината. Като се качим на някое високо място, аз поставям трите си пръста на челото, прекръствам се, и той вижда от пръстите ми да излиза хубава, ясна светлина. Излиза ли светлина от пръстите ми, аз се кръстя; не излиза ли светлина от пръстите ми, аз не се кръстя. Излиза ли светлина от пръстите ми, тогава и аз се кръстя, и сърцето ми се кръсти, и умът ми се кръсти, и душата ми се кръсти, а най-после и духът ми се кръсти. Щом всичко в мен се кръсти, и хората наоколо ми започват да се кръстят. Тогава и цялата ми къща ще бъде отворена: всички хора, които влизат вътре, ще се кръстят и ще излизат с разположение. И ако такъв човек отиде при касата на някой праведен, от касата му ще започнат да излизат светлини, и тя ще каже: Хайде, и аз ще се прекръстя заедно с тебе. Някой казва: Да бръкна ли в касата ти? Ако от твоите пръсти излизат три вида светлина, бръкни тогава; не излиза ли от пръстите ти тази светлина, не бъркай. Ако от твоите пръсти излиза тази светлина, тогава можеш да влезеш в къщата ми и да си вземеш, каквото ти трябва. Не излиза ли тази светлина, нищо не вземай. Тази е положителната философия на живота.
„Иди повикай мъжа си и дойди тук!“ Кой е този мъж? – Той е Божественият човек, първият човек, когото Бог създаде. За всеки човек трябва да дойде един мъж. В съвременната религия наричат това състояние раждане от Духа. Няма по-велико, по-красиво състояние от него. Докато Божествената душа и Божественият дух не дойдат у човека, той се намира в положението на животно, в мрак и тъмнина. Каквото започне този човек, в нищо не успява. Дойдат ли Божественият дух и Божествената душа в човека, той се намира във вечна светлина, и каквато работа започне, всичко му върви напред.
Като разгледате прочетената глава от Евангелието на Йоан, ще видите, че в един от стиховете се казва: „Иде час и скоро е, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина.“ Тук се говори за дух и за душа. Казвам: Имате ли душа и дух, вие не трябва да търсите никакви външни доказателства за духа и за душата си. Христос е доказал това нещо, но хората не вярват. Днес те вярват повече на другите, отколкото на своя ум, на своето сърце, на своята душа или на своя дух. Трябва ли да поддържаме неща, които в действителност не съществуват, когато Бог е вложил Истината в самия човек? Ние не говорим за нереални неща, понеже те, сами по себе си, са изключени от живота. Всяко нещо, за което говорим е реално. Следователно, душата и духът, за които говорим, са реални величини. Домогне ли се човек до реалността на нещата, той става мощен, велик, щастлив човек, и каквото започне, всичко се нарежда добре. И когато душата на човека проникне в някого, той го познава вече. Някой казва: Аз познавам хората по очите. Как познавате хората по очите? Всъщност хората се познават по добродетелите си. Всяка добродетел има свой определен цвят, както и свой определен тон. Когато минавам покрай някой добър човек, от него излиза приятна, хармонична музика. Една вечер минавах с един свой приятел покрай едно село и насред селото, над една от къщите, видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето. Обръщам внимание на приятеля си към тази светлина и го питам: Знаеш ли каква е тази светлина? Тя показва, че в този дом, над който се намира светлината, живее един добър човек, който в това време се моли на Бога, и молитвата му се приема. Приятелят ми поглежда към небето, и той вижда тази светлина. Никъде другаде по небето не се виждаше такава светлина. Обаче, не всеки човек вижда тази светлина.
Следователно, всяка добродетел има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза приятна музика, хубава песен, която напомня звуци от някаква нежна арфа. Цяла симфония се чува от добрите хора. Добрият човек прилича на арфа, струните на която са нагласени по такъв начин, че само от докосването на въздуха до тях, се чуват нежни, приятни звуци. Добрите хора се наричат свирещи арфи, от които при най-малкото докосване, чувате да се разнася Божествено дихание. При това, от добрите хора се отделя особен аромат, отдалеч още се усеща някакво благоухание. Има добри хора по света, които наричат светии.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: Докажи, че има душа! Да доказвам този въпрос, това е детински метод. Ние доказвахме нещата по самарянски, доказвахме ги по еврейски, а сега ще ги доказваме според новото учение, в Дух и Истина. Дойде ли някой да му доказвам, дали съществува душа, или не, ще му кажа: Братко, ела при мен, аз веднага ще ти докажа този въпрос. Как? Ще извадя душата ти, а ще оставя духовното ти тяло в средата, да се разговаряте. Ще повярваш ли, ако видиш това? – Ще повярвам. Щом се върнеш отново в тялото си, ти ще приличаш на новородено дете, освободено от всички болки и страдания, от всички противоречия и недоразумения, и от тебе ще излиза благоухание, като от светия. Обаче за да дойде човек до това състояние, изисква се най-малко десетгодишен усилен труд, един живот чист и свят, свободен, пълен с непрестанна молитва. Десет години непрекъснато човек трябва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовта. Това аз наричам здрава, положителна наука – наука на опитите. Аз не ви залъгвам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животът вече има смисъл и в най-малките си прояви.
Като ви говоря тези неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като приказките от 1001 нощ. Например, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тях, и това ще ви се види от приказките на 1001 нощ. Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма някакъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: Какво правиш? – Стъпих на едно хубаво място и сега искам да се порадвам на Божия свят. Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли? Защо да не вярвате? Когато някоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася целия ден от едно място на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения? Слонът й казва: Ти можеш да седиш на гърба ми, колкото искаш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и целия ти род. Както виждате, слонът обича тази муха. По нататък аз продължавам разговора си с мухата. Питам я: Искаш ли нещо? Тя пък се докарва. Вземам тогава на една пръчица малко мед и го давам на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добре, казвам й: Хайде, сега, иди си у дома и носи много здраве от онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Как мислите, това илюзия ли е или действителен факт? Аз съм правил ред опити с мухите и съм дошъл до постижения, успявал съм да събудя съзнанието на някоя от тях и да вляза в разговор с нея. Наистина, мухата не може да бъде така умна и съзнателна, като човека, но според степента на нейното развитие, според малката й главица, и тя може да се пробуди и да влезе във връзка с по-възвишени от нея същества. След това аз започвам да я милвам леко по крилцата, и тя се оставя, не бяга. Съзнае ли обаче, какво мисля да правя с нея, тя е готова да бяга.
В същото положение може да изпадне и човек по отношение на някое висше, напреднало в развитието си същество. Кацнете ли на ръката на някое възвишено, разумно и по-напреднало от вас същество, по същия начин и то ще ви помилва, ще ви даде малко медец, и между вас ще се създаде връзка, ще се завърже приятелство. След това туй същество ще ви каже: Хайде, носете си сега много здраве! Може ли да се обиждате от това? Всеки ден се правят такива опити. Като наблюдавам малката мушица, намирам, че нейната любов е безкористна. Тя не вижда моя образ, но се разхожда по кожата ми, следи, какво излиза оттам, прави си тоалета и най-после хвръква доволна и разположена. Това, именно, е красивото и понятното в живота.
И тъй, всеки от вас трябва да пази хубавото и красивото в своята душа, защото само чрез нея той има възможност да се развива. Само по този начин вие ще можете да използвате благата, които Бог ви е дал. Като се говори за новото, не е въпрос хората да се критикуват, да отхвърлят една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега идва в света. Ако е въпрос за критики, хората и до днес страдат от тях. Добре е човек да критикува, но на сто грешки той трябва да вижда само една. На сто грешки трябва да се чуват хиляда добри думи. В Писанието се казва, че Любовта не вижда грешките. Който обича, той не вижда грешките. Бог, в своята безпределна Любов, не вижда грешките на хората. Той вижда само добрите им страни и винаги ги подтиква напред и само напред. Да върви напред, това е вътрешният копнеж на човешката душа.
Сега на всички, които присъствате тук, казвам: Идете да повикате вашия мъж и за следващия път елате тук!
Беседа от Учителя, държана на 6 март, 1927 г. в гр. София.
- ) Иоана 4:16