Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ
Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упори¬та, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Плов¬див, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католи¬чески пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележите¬лен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Лед-бийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидс-ки път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- 234
мурти. Той написва книгата "При нозете на Учителя". Тео¬софите намират, че пълното утвърждаване и популяризира¬не на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да ста¬не с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, та¬кова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли на¬там. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лул-чев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изп¬ратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Ми¬ров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчер¬тал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В на-вечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришна¬мурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръп¬ва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупре¬чен английски език: "А-ха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител". Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Пе¬тър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя. По-късно, в тържествения момент на деня, ко-гато представителите на теософското общество, събрани от цял свят, са очаквали провъзгласяването на младия индус за Миров Учител, той със скромни думи, нещо което му прави чест, се е отказал от това високо звание. Това внесло наби¬вало разочарование всред присъстващите, но нали вече Школата беше отворена от Мировия Учител и Словото се изпиваше с благодат. 235