от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЗА СЕГА ПЪТЯТ НЕ СЕ ОТВАРЯ

29.08.1944 година — Село Светляево.

Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах й:

— Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва.

Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него.

Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много щедър в благословията си. Аз казах:

— Учителю, мъчно ми е, че трябва да си отида вече. Колко ми е хубаво тук при вас. Отпуската ми изтича. На 5 септември трябва да бъда във Вършец.

— Учителю — каза брат Христо, — артистите много измъчиха сестрата и мен с техните турнета. Стига вече, Учителю!

— Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората, а аз не знаех — добавих аз. — Отпосле ми го каза, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас.

Учителя помисли малко и каза:

— За сега път не се отваря за теб да заминеш! Също и за брата! Идвай всеки ден да ме питаш, че ще видим!

Аз се почудих какво ли има, че пътят не се отваря!...

Заглавие на раздел