от ПорталУики
Версия от 20:00, 6 ноември 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Рилски беседи - 1937г.

КНИГА: Лъчи на живота

ЗАКОН ЗА ВЕЧНАТА МЛАДОСТ

Движението на човека се определя главно от две течения: от течението на слънцето и от течението на земята. Вън от тези течения, човек се намира под влиянието на много течения още, с които трябва да се справя. Покрай всички тия влияния, той търси Бога, но не знае, къде да Го намери. Човек, на когото съзнанието е пробудено и мисли, той приема Бога като сила, която работи в света и която е създала всичко. Ония пък, в които сърцето е добре развито, чувстват, че съществува някаква сила в света, която ръководи и управлява всичко, но каква е тази сила, не могат да си отговорят. Двете противоположни течения в човека — на слънцето и на земята, създават две противоположни движения. Такива противоположни движения се зараждат в човека под влиянието на неговите мисли и чувства. Чувствата винаги събират нещата на едно място, т.е. сгъстяват ги, а мислите — разреждат, разширяват нещата. Значи, това, което разрежда и разширява нещата, се отнася към областта на ума, а това, което сгъстява, се отнася към областта на сърцето.

Днес, 22 септември, е денят на есенното равноденствие. Слънцето отива към южното полушарие, което представя живота на сърцето. Северното полушарие пък представя живота на ума. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена: пролет, лято, есен и зима. Пролет е това, което лети; лято е това, което налива; есен е това, което дава; зима е това, което отнема. През пролетта човек хвърка; през лятото налива, пълни нещата; през есента раздава, а през зимата отнема. Сега вие сте в първия ден на есента, когато ви се дава нещо. Три месеца наред все ще ви се дава. След това ще влезете в зимата, когато нещата се отнемат.

Докато е в пролетта и лятото на живота си, човек не говори и не пита за смисъла на живота. Влезе ли в есента и в зимата на живота, той започва да се интересува от смисъла на живота. Смисълът на живота седи в придобиване на истината. — Що е истина? — Това, което свързва всички неща в едно цяло и ги осмисля, наричаме истина. Зад истината седи един неопределен, неорганизиран свят, в който човешки крак не може да стъпи. Какъв е този свят, никой не може да си представи. Рече ли човек да си представи този свят, той съвсем ще се обърка. Без да има представа за този свят, човек често изпада в него. Например, достатъчно е човек да си зададе въпроса, обича ли го някой, или не го обича, за да изпадне в света зад истината. Какво значи да ви обичат или да не ви обичат? Онзи, който ви обича, дава ли ви нещо? Вие мислите, че ви дава нещо, но в същност не знаете, дава ли ви нещо или не. Това е все едно да говорите за любовта, без да я разбирате. Знаете, че любовта е нещо реално, но какво в същност представя тя, не можете да определите. Виждате една книга, пипате я, отваряте я, намирате, че е нещо реално, но какво в същност е книгата, не можете да определите. Тя е нещо съвсем друго от това, което вие схващате. Когато държите в ума си мисълта за един човек, той не е нищо друго, освен сянка на реалността. Сам за себе си човек също представя сянка на реалността. Ако има реална представа за себе си, човек никога не би се изменял. Човек някога се радва и вярва във всичко, а някога скърби и се съмнява. Къде е реалността: когато е радостен и вярва във всичко, или когато е скръбен и се съмнява? Често и скръбта, и радостта почиват на фалшива основа. Къде е тогава реалността? Някой скърби, че приятелят му взел от него 20,000 лева и ги употребил за себе си. След десет години той се научава, че приятелят му турил тия 20,000 лева в една банка на негово име. Щом чуе това, той веднага започва да се радва.

Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта — да дава. Човек не може да дава, докато не е събирал. Ако нищо не е събирал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшества скръбта. Когато допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо пред вид. Обаче, коя е причината за влизането на скръбта в света, вие не знаете и не искате да знаете. Едно искате вие: да бъдете щастливи. Защо и за какво искате да бъдете щастливи, не се запитвате. Вие знаете само, че искате да бъдете щастливи, а въпреки това ставате нещастни. Някога не искате да бъдете радостни, а въпреки това ставате радостни. Значи, щастието и нещастието не зависят от вас. Радостта и скръбта също не зависят от вас. Обичате някого, щастлив сте, но понякога този човек ви носи нещастия. Докато детето е при майката, тя е щастлива. Щом замине детето й за другия свят, тя става нещастна.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата Причина, човек се излага на страдания и нещастия. Излизането на човека от влиянието на Първата Причина се придружава със скръб. Видимо той е свободен от нейното влияние, но става нещастен, скръбен. Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост. Видимо той е ограничен от нейното влияние, но става радостен и щастлив. Това виждаме и във всекидневния живот на хората. Някой иска да учи. Записва се като ученик в гимназията или като студент в университета. Той е доволен, радва се, че ще придобие знания, но същевременно се ограничава, подчинява се на известен ред, на известна програма. Той не може да прави, каквото иска и да мисли, както иска. Ако не иска да се подчинява на реда в гимназията или в университета, ще го изпъдят вън, да прави, каквото иска.

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъдат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свободен, човек трябва напълно да се слее с Бога и да престане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. При това положение ние имаме две личности: Бог и човек. Тия две отделни личности подразбират две воли. Ако две воли действат едновременно, какво съгласие може да има между тях? Когато в един дом се роди дете, първоначално то отстъпва, подчинява се на майка си и на баща си. Като види, че всички негови желания се задоволяват, детето започва да се налага на родителите си. Първите две — три години те му отстъпват, но щом порасне, стане на четири—пет години, майката взима тояжката, т.е. закона, и налага с нея детето, като му казва: Ти трябва да се научиш да чувстваш добре. Като не слуша пак, бащата взима закона, налага го малко и му казва: Ти трябва да се научиш да мислиш право. Детето започва да пее на минорен глас и да се пита, защо е дошло при тази майка и при този баща.

Каквото и да правят хората, каквито методи и да прилагат, те не могат да оправят света. Светът ще си върви в своя път. Обаче, ако човек добре разбира нещата и живее според разумните закони на природата, има вероятност да дойде до относителната реалност в света. Каквото и да прави, човек не може да има неограничени постижения. Преди да се роди детето, майката и бащата са определили, какво дете искат да родят: да бъде голям философ, музикант, художник или поет. Ако човек мисли, че сам по себе си представя нещо, той се лъже. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Детето не може да има други качества и способности вън от тия, които майката и бащата са притежавали. Смешни са хората, когато мислят, че могат да бъдат по-умни от майка си и баща си. Още по-смешни са, когато мислят, че могат да бъдат по-умни от Бога. По-глупави могат да бъдат, но по-умни — никога! След всичко това те се запитват, защо светът е създаден по този, а не по друг начин. Каквото обяснение и да ви се даде на този въпрос, то няма да има никакво приложение. Какво ще се ползва малкото дете от дрехите на своя голям брат? Като облече тия дрехи, те ще се влачат по земята и ще го спъват.

Както малкото дете се спъва в дрехите на големия си брат, така и хората се спъват във въпроса за любовта. Каква трябва да бъде любовта на човека? В любовта на човека, изобщо, изпъкват две положения: господар и слуга. Когато иска да го обичат, човек се налага, поставя се на мястото на господаря, заставя хората да го обичат. Когато иска да обича, той заема мястото на слуга. Ако хората не го обичат, те не го признават за господар. И ако не обича, той не може да бъде слуга. Обаче, в любовта съществува следния закон: тя не обича нито да й господаруват, нито да й слугуват. Отидете ли при нея като господар или като слуга, тя ще ви отхвърли от себе си. Тя казва: В моето училище не позволявам да стъпи крака нито на господаря, нито на слугата. Тя не се нуждае от хора, които вдигат скандали.

Светът страда от господари и от слуги. Светът страда от майки и от бащи. Светът страда от синове и от дъщери. Квадратът представя семейството. Всеки прав ъгъл в квадрата представя противоречието, което създава майката, бащата, дъщерята или сина. Противоречието, което всеки поотделно създава, се дължи на факта, че всеки иска да бъде глава. Имате един дом с четири глави. Как ще примирите тия четири глави? При това положение противоречието не може да изчезне, вследствие на което между четирите члена на дома съществува вътрешна борба. Когато тази борба съществува в човека, той се намира в един квадрат. Щом четирите члена на семейството се видят затворени в квадрата, те започват да роптаят против реда и порядъка на света и се запитват, защо светът е създаден по този начин. Не можеше ли другояче да бъде създаден? Да се говори така, това означава неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта е велик закон, който дава възможност на всеки зародиш в Божествения свят да се прояви. Като намери някакво семе, тя го заравя в пръстта и си заминава. Семето започва да се оплаква, че майка му

— любовта, го напуснала и не се грижи за него. В помощ на семето иде бащата —

— мъдростта и започва да го съветва, да направи усилие, да излезе над почвата, да се изложи на преките слънчеви лъчи. Той не маха пръстта, но му съдейства да се покаже над земята. След дълго увещаване, бащата успява да застави семето, своя син или своята дъщеря, да пробият почвата. Тогава семенцето се показва над земята, във вид на малко стръкче. И бащата не му помага изцяло, защото главичката му остава в земята. При това положение, то започва да разсъждава, кой от двамата е по-добър: майката ли, която чрез корените го държи в земята, или бащата, който го тегли нагоре към слънцето? — Кога ще се освободи това растение напълно? — Когато дойде истината. Истината примирява всички противоречия. Тя може да извади растението от почвата, от гъстата материя, и да го направи абсолютно свободно.

Следователно, докато главата на човека, като в растенията, се намира в гъстата материя, а клоните на живота му в рядката материя, той живее само в любовта и в мъдростта, но не и в истината. Щом излезе от гъстата материя, тогава само той става истински човек. Истината освобождава човека, като същевременно му показва пътя към любовта и мъдростта.

Хората постоянно се натъкват на противоречия. — Защо? — Защото не разбират нито любовта, нито мъдростта. Любовта не търпи нито слуги, нито господари, а мъдростта не търпи хора, които мислят, че много знаят. Някой отива при Бога и започва да философства пред Него, как бил създаден светът. Не ставайте смешни пред Бога и пред себе си. Който е създал света, Той не се нуждае от вашите обяснения. Какво ще говорите на хората за създаването на света, когато сами не го познавате? Какво ще говорите на хората за живота на ангелите и на светиите, когато никога не сте били между тях? Младата мома седи и си въобразява, как ще живее, като се ожени. Тя си представя, как ще си нареди къщата, как възлюбеният й ще я обича. Как може да си въобразява тия неща, когато никога не е била женена? Щом се ожени и види, че нищо не се сбъдва от това, което е рисувала във въображението си, тя се разочарова и казва: Не струва човек да се жени! — Да, по този начин, без да се разбира още закона на любовта и на мъдростта, човек не трябва да се жени. Истинската женитба подразбира освобождаване. Женитбата се предизвиква от желанието на човека да се освободи от всичко онова, което любовта е създала в него, като го е заровила в пръстта. Хората мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. — Не, женитбата не носи щастие. Който мисли, че като се ожени ще бъде щастлив, той не е разбрал закона на любовта. Бялата булчинска рокля, венците около главата на невестата представят външната страна на нещата. Една книга може да бъде външно красива, с хубава подвързия, добре напечатана и със дълбоко съдържание, но тя трябва да се чете, да се разбере и да се приложи в живота.

Какъв е смисълът на любовта? — Да научи човека правилно да живее. Ако в любовта човек не може да разбере елементарните работи — скърбите и радостите, той не може правилно да се развива. Радостта и скръбта са два пътя, чрез които любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и на страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и на злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата, човек трябва да примири противоречията в живота си.

Съвременните хора, светски и религиозни, търсят начин за изправяне на света. Учените казват, че знанието ще оправи света; религиозните казват, че вярата ще оправи света. Наистина, съществено нещо е вярата, но ако само тя можеше да оправи света, той трябваше досега да бъде оправен. Никога в света не е имало толкова вярващи, колкото днес, но въпреки това светът не е оправен. Религиозните казват още, че трябва да обичаме Бога. — Как трябва да Го обичаме? Обичали ли сте Бога така, че да сте готови да пожертвате живота си за Него? Ще кажете, че като дойде Христос, ще ви научи, как да обичате. Обаче, кога ще дойде Христос: днес, след сто или след хиляда години? Какво ще правите, докато Христос дойде на Земята? Ще чакате, както младата мома чака възлюбения си. Тя взима портрета му. поглежда го и го скрива. Това е особено верую — идолопоклонство. Това е сянка на реалността. Щом се намери пред самата реалност, момата се разочарова от своя възлюбен и казва, че не може да го търпи. Като го гледа на портрет, тя казва, че е ангел, че не може да живее без него. Щом дойде при нея, не го харесва вече. Човек изпада в същото положение и по отношение на идеите си. Докато държи една идея в главата си, той е радостен и весел. Рече ли да реализира идеята си, той намира, че си е създал големи неприятности с нея.

"Истината ще ви направи свободни". Всички хора се стремят към истината, за да станат свободни. Човек не е свободен, понеже живее в света на чувствата, в гъстата материя, която го е оплела. За да излезе от тези трудни условия, човек се стреми към истината. Той се стреми към любовта, за да му даде живот. Той се стреми към мъдростта, за да му даде светлина и знание. Следователно, слизането на човека на Земята се осмисля само тогава, когато той има живот, светлина и свобода. Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни. Всъщност, хората делят живота на добър и лош. Сам по себе си животът е неделим. Когато придобие любовта, човек ще разбере, че земният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Божественият, в който има само радост и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. Страданието и радостта имат смисъл в живота само тогава, когато са намясто поставени. Например, буквите, които образуват думата "любов", имат смисъл, когато са поставени в реда, в който ги виждаме написани. Разместят ли се, те нищо не изразяват. Тъй щото, искате ли да осмислите нещата, поставете ги на определените им места. Поставете радостта и страданието на определените им места, и те ще придобият смисъл. Поставете доброто и злото на техните места, и те ще придобият смисъл. Всяко нещо е полезно, когато е на мястото си.

Това, което сега ви говоря, не засяга всички еднакво. Едни от вас сте стари, а други — млади. Едни са жадни, други — гладни. Нуждите ви не са еднакви. Обаче, ако още този момент всеки от вас получи по един чек от няколко хиляди английски лири, веднага ще се зарадвате и ще забравите скърбите си. Нима всеки от вас няма поне по един чек, не само от няколко хиляди английски лири, но от много повече? Животът, който ви е даден, не е ли един чек? Знанието и светлината, които имате в себе си, не са ли един чек? Свободата, с която се ползвате, не е ли един чек?

Мнозина си задават въпроса, защо са дошли на земята. На този въпрос човек може да си отговори по следния начин: Аз дойдох на земята да изучавам, как любовта заравя семето в пръстта. Аз дойдох да изучавам, как мъдростта изтегля половината от растението вън от земята и го отправя към слънцето. Аз дойдох да изучавам, как истината ще освободи напълно растението. Като изуча тия неща, учен човек ще стана. Който не знае тия работи, той не може да получи никакъв кредит от Божествената банка. Ако някой се осмели да иска пари от тази банка, веднага ще го запитат: Ти изучавал ли си, как любовта заравя семето в земята? — Не съм изучавал. — Върви си тогава. Изучавал ли си, как мъдростта заставя растението да израсте, да насочи едната си половина към слънцето? — Не съм изучавал. — Върви си тогава. Изучавал ли си, как истината напълно освобождава растенията? — Не съм изучавал. — Върви си тогава. В това положение ти не заслужаваш никакъв кредит от Божествената банка.

И тъй, ако не можете да носите страданията и радостите на любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на мъдростта и ако не можете да издържате на ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани. Свободата заставя хората да се жертват. Жертвоприношението е закон на истината. Който не е готов да се жертва, той не е познал истината. Христос се самопожертва, понеже познаваше истината. Когато се пожертва, той се освободи от всички ограничения на живота. Следователно, докато не се самопожертва, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира. Докато се държи здраво за тялото си, човек не е разбрал още вътрешния смисъл на живота. Обаче, колкото и да се държи човек за тялото си. един ден все ще трябва да го напусне. Дали ще бъде след 10, 20 или 120 години, това не е важно. Къде ще отиде човек след като напусне тялото си?

Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тялото на любовта. С това тяло той ще бъде заровен в пръстта, в гъстата материя. Второто тяло, с което човек ще се облече, ще бъде от по-рядка, от по-ефирна материя и с него ще бъде потопен във въздуха. Това тяло е на мъдростта. И най-после, човек ще бъде облечен в тялото на истината, с което ще се пожертва за другите. Щом той се жертва, и другите ще се жертват за него. Ако човек не е готов да се жертва за другите, и те не могат да се жертват за него. Ако той не обича другите, и те не могат да го обичат. Ако той не мисли за другите, и те не могат да мислят за него. Ако той не действа свободно за другите, и те не могат да действат свободно за него.

Това, което днес ви говоря, е познато на всички, но имате известни съображения, поради които не го прилагате. Седи един човек край брега на една река, облечен с хубави, нови дрехи. Той иска да премине на другия бряг на реката, но не знае как — мост няма. Да я прегази, това значи, да намокри новите си дрехи, а не иска да се мокри. Да съблече дрехите си и да преплува реката, и това не иска да направи. Отдалеч някъде той вижда, че се задават крадци. Той вече не мисли. Хвърля се в реката, преплува я и се спасява. Сега не му остава нищо друго, освен да благодари за благополучното спасение. Дрехите, които хората така грижливо пазят от вода, от прах, да не се намокрят, да не се напрашат, това са техните унаследени възгледи за морала. Човек ще мине през хиляди костюми, докато най-после облече един такъв костюм, т.е. такова тяло, което има предимство над всички предидущи. В това тяло ще бъде написан Божият закон. Казано е в Писанието: "Ще напиша закона Си в сърцето им, и ще ме познават от малък до голям".

"Истината ще ви направи свободни". Да придобие човек свободата, това значи, да влезе във вечната младост на живота. Докато не влезе във вечната младост на живота, човек не може да познае истината. Който е познал закона на любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на вечната младост, той е разбрал любовта, мъдростта и истината.

Тази година трябва да работите усилено върху себе си, да познаете любовта и да придобиете живота. Работете усилено върху себе си, да познаете мъдростта и да придобиете светлина и знание. Работете усилено върху себе си, да познаете закона на вечната младост и да придобиете свободата. Придобие ли всичко това, човек става маг, господар на условията. Каквото пожелае, с един замах може да го постигне. Достатъчно е да вземе магическата пръчица в ръката си, за да разреши всички въпроси, всички мъчнотии в живота си. Към това се стреми всеки човек. Обаче, това не може да се постигне в един ден. Някои хора са в първата фаза на живота си — в любовта. Други са във втората фаза — в мъдростта. Едва сега една малка част от хората отправят погледа си към истината. В истината е смисълът на живота. Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни. Дето е Духът. там е истината".

Сега, пожелавам ви, като отивате към южното полушарие, да развивате в себе си добродетелта. На пролет, когато отивате към северното полушарие, да развивате в себе си справедливостта. Когато стигнете до равноденствието, при което слънцето е на най-високата си точка, да разберете, в какво седи вечната младост. Докато не разбере вечната младост, човек не може да бъде свободен. Човек трябва постоянно да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост. Английските богослови наричат вечната младост "The eternal generation" — вечно, постоянно произвеждане, т.е. вечно подмладяване. Смисълът на човешкия живот седи във вечното подмладяване. Като се подмладява, човек се освобождава от своите стари възгледи, от неразбиране на нещата. Когато не разбира законите на любовта, мъдростта и истината, човек страда. Щом разбере любовта, животът в него ще потече. Щом разбере мъдростта, той ще придобие знание и светлина. Щом разбере истината, той ще се освободи. Като е дошъл на земята, човек се нуждае от живот, от знание и от свобода. Животът минава през любовта. Знанието минава през мъдростта. Свободата минава през истината.

Сега, за да придобиете живот, знание и свобода, всеки ден правете опити да се справяте с мъчнотиите си, да трансформирате своите лоши състояния, някой страда, измъчва се, че нямал пари. — Ако работи съзнателно върху себе си, той ще знае, как да придобива пари. Парите могат да се увеличават и намаляват, според нуждите на човека. Човек трябва да знае закона, по който парите могат да растат. Осъждат един милионер на смърт. Царят, обаче, отменя смъртната присъда на милионера с условие да раздаде всичкото си богатство на бедните. В първия момент милионерът се ужасява от това условие, но постепенно отстъпва. Най-напред дава половината си богатство, но съдът не се съгласява. После дава три четвърти от богатството си. Съдът пак не се съгласява. Най-после дава всичкото си богатство. Животът на човека е скъп, с никакви пари не може да се откупи.

Днес за всички хора е издадена по една смъртна присъда. Как ще откупят живота си? — Като дадат всичко, каквото имат. Този е начинът, по който човек може да се освободи от смъртта. И Христос дойде на земята да даде всичко, каквото имаше. Той се пожертва за хората, даде живота си за тях, в замяна на което получи свободата си и възкръсна. Да се пожертва човек, това не става чрез насилие, но по свобода, доброволно. В този момент вие сте свободни, още не сте осъдени. Какво ще кажете, ако трябва да пожертвате всичко за Господа? Мъжът ще каже, че трябва да пита жена си. Синът ще пита дъщерята. Възлюбеният ще пита възлюбената си и т.н. — Защо са нужни пари на Господа? — Парите са равноценни на чувствата на човека. Който не е готов да жертва материалното, по никакъв начин той не може да жертва духовното. Когато жертва парите си, човек се мобилизира, готви се за война, в която излага своите чувства. Както във време на война се мобилизира всичко — хора, животни, пари, така и при служенето на Бога човек трябва да мобилизира в себе си всичко, каквото има на разположение — пари, чувства, мисли, идеи — целият си живот. Мнозина искат да служат на Бога без никакви жертви. Това е невъзможно.

Христос казва: "Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих." И вие трябва да кажете: "Както Бог е възлюбил Христа, и както Христос е възлюбил нас, така и ние трябва да възлюбим своите ближни". Какво даде човечеството на Христа, заради любовта, която Той имаше към него? Каквото даде на Христа, това ще даде и на вас, но не се плашете от противоречията на живота.

Хората се плашат от мъчнотиите и от противоречията в живота си. Не се плашете от мъчнотиите. Благодарете, че имате мъчнотии, за да познаете характера си, да познаете силата на своите убеждения. Ако за любовта, за мъдростта и за истината човек не може да пожертва всичко, каквото има, неговата работа е свършена. Положението на човека се определя от жертвата, която може да направи за любовта, за мъдростта и за истината. — Мъчна работа е тази. — Аз говоря за изпълнението на мъчни работи. Мъчните работи са приятни, но рядко се срещат в живота. Някой си купил един лотариен билет и иска да спечели. Всичките билети са на брой 100,000. — Каква е вероятността да спечели? — Вероятността е 1:100,000. Значи, колелото трябва да се завърти 100,000 пъти, за да спечелиш един път. Ти можеш да спечелиш още при първото завъртване на колелото, а можеш да спечелиш и при последното.

Следователно, човек може да придобие благата или в началото на живота си или в края. Ако благата дойдат в края на живота, човек придобива знания. Ако благата дойдат в началото на живота, човек придобива нещо за сърцето си. В началото на живота си човек придобива блага за сърцето си, а в края на живота си придобива блага за ума си. Разумното начало в човека придобива всичко изведнъж, И тъй, изучавайте закона на жертвата, която любовта, мъдростта и истината изискват.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

22-и септември, 5 ч.с., София — Изгрев.