от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(ЖИВОТ ВЕЧЕН)
 
(Не са показани 3 междинни версии от двама потребители)
Ред 9: Ред 9:
 
== ЖИВОТ ВЕЧЕН ==
 
== ЖИВОТ ВЕЧЕН ==
  
„Богъ толкоза възлюби свЬта. шого даде своя еди- нороденъ Синъ. за да не по гине всЬки, който в^рва въ него, а да има животъ чеиъ".  
+
22 август [[1919]], петък, 8.45 ч.
  
Въ този сгихъ подъ думата „светъ" се раз¬бира външната страна на проявлението — тоаа, което е оформено, което има форма, съдър¬жание и смисълъ. Богъ толкова възлюби секта, щото даде разумното Слово, своя Синъ, за да спази реалностьта на нещата, да не се развали вжтр-Ьшната хармония. Този стихъ има съотно¬шение къмъ васъ: вие вжтре въ себе си сте единъ светъ, който Господь е въз юбилъ, та праща Словото си, за да не би вашиятъ жи¬вотъ— вашите мисли, желания и стремежи — да се развалятъ и всичко това да отиде нахалосъ. И когато се говори, че човекъ требва да бжде спасенъ, подразбира се, че не бива да се раз¬валя онова, което светлината е създала. Вь стиха се крие велика мисъль. Ще си послужа съ една аналогия, за да направя мисъльта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещ- натъ, догтратъ се едно до друго; каква прият- ность може да извика тази имъ среща въ съ¬знанието, което те иматъ? Мислите ли, че те схващатъ живота и отношенията въ него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срЬщнатъ, побутнатъ се, всЬко си про¬прави пжть и се разминаватъ; после пакъ се ср1зщатъ и разминаватъ. Дойдатъ ли техните интереси въ стълкновение, минаватъ пр*^зъ други пжтища и така се разминаватъ. Когато ме попи¬тате какъ да примирите своите интереси съ инте¬ресите на другите, ще ви посъв^твамъ и вие да хванете разни направления въ граденето на на¬шит Ь дупки, единъ въ една посока, а другъ въ друга. Подъ „дупка" разбирамъ вашите кжщи По отношение на висшия животъ вашите кжщи сж дупки. Материята, въ която сте заро¬вени, която за васъ е толкова приятна, поглед¬ната отъ света на ангелите, на по-висшите сж- щества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите въ земята, такова е и вашето — ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза отъ туй, че вие мислите, какво вашето положение е много по-високо отъ онова на червеите; че вие сте културни хора и т, н, Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се попра вите. Вие сте доволни отъ вашите дупки и мислите, че нема нищо по-хубаво въ света. Посетете кои и да сж евангелисти, православни, всички ще ви кажатъ, че, като техните дупки, като техните вервания нема подобни по хубость въ света. Всинца сж правоверни: и онзи, който не в&рва въ Бога, обира, само че по единъ на¬чинъ, и онзи, който верза, обира, самз че по другъ начинъ, но и двамата обиратъ. Азъ на- мирамъ само една малка разлика въ действията, въ културата ма верующия и на нез*Ьрующия: грубиятъ, който не верва, ще вземе дърво, ще го стовари върху васъ, ще счупи ржката или крзка вч и ще ви обере, а онзи, който в^рва, и е ма да ви счупи нищо, но се пзкъ ще ви обере. Обирането е се обиране, мзкаръ и да не става по единъ и сжщи начинъ; азъ и зъ двага случая се нуждая отъ това, що ми е взе го¬та какво иде ме ползува дали ме е обралъ ве~ рующъ или нев*Ьрующъ въ Бога? Ще възра¬зите: Има разликац. — Да, единиятъ ми счупи ржка га, а другиятъ не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсекжде въ вашите разсжж чения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни, и, наистина, вие сте по- правоверни даже и отъ поповете, но това не ви пречи да обирате хората по единъ или другъ начинъ. Тогава, каква разлика ще има между васъ и онези, които не сж правоверни или сж незерующи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ржка на никого и не го оберете, но още кажете: .Господине! Онзи ти счупи рж¬ката и те обра, но азъ нищо нема да ти взема, а ще ти дамъ 10 лева, за да послужатъ за нуж¬дите ти". Това е истинска култура, прогресъ въ културата. Единиятъ е счупилъ ржката и взелъ парите, другиятъ не счупилъ ржката, но в:едъ парите, а третиятъ казва: ..Хайде отъ мене да замине, азъ ще ти дзмъ 10 лева и съ нищо нема да ти навредя". Тогава чозекътъ ще каже: Ди си най-благороденъ отъ всички". Точно такова ли е сегашното положение въ об¬ществото ? Много дами ходятъ и събиратъ хи¬ляди левове зз Господа, обератъ богатит-Ь и после ги раздаватъ на бедните, на този 10 лева, на онзи Ю лева и т. н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обираха парите на бедните хора*. Азъ ви прЪдавзмъ какъ гледзтъ на тази работа отъ горе, а не какъ гледа тукаи лото общество. Онези благотворителни дружества, общества сж сдружения отъ разбойници, които казватъ: «Ние не сме толкова лоши човеци; хайде о.ъ насъ да замине, на ви 10 лева, за да знаете, че и ние сме културни хора"» Но отъ гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени въ нашето съзнание, и отъ това произлизатъ всичките наши зли ни. Всеки отъ насъ си е съср Ьдоточилъ мисъльта въ това какъ да се осигури, .а съ другитЬ да става ка¬квото ще. И вие проявявате такъвъ ингересъ:, едни отъ васъ тичатъ, гледатъ да бждатъ тукъ първи, и некой пжть затова помежду ви има ританица. То е се сжщото пол:жение, каквото е въ света. Некой може да бжде при мене първи, а последенъ' по схващане на идеите, а другъ да бжде последенъ, на опашката, а по схващане на идеите пръвъ. Азъ бихъ предно- челъ да имамъ наоколо си повече опашки, от¬колкото глави,.
+
„Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен.
  
Този намекъ, който ви правя, е по отношение на вашето вжтрешно разположение: ако искате да се възпитате, требва да знаете, че, каквото мислите и чувствувате въ даденъ моментъ, това едновременно засЬга и невидимия светъ. Ще
+
Йоан 3:16
запитате: „Какъ маже веЬка мисъль да засега невидимия светъ ?* Вс^ка ваша лоша мисъль се проявява въ висшите гюлета на астралния св'Ьгъ като единъ магарешки трънъ, а семената на този магарешки трънъ отъ астралния свегь се култивиратъ тукъ на земята, която е т^хенъ разсадникъ, Невежите жители на астралния * светъ се мжчатъ да изкоренятъ този трънъ, а по- висшите сжщества казватъ, че слизатъ на земята да освобождаватъ хората отъ тези магарешки тръне и да преобразуватъ сърцата имъ. Защо висшите сжщества требва да работятъ за вашия прогресъ? За да ви освободятъ отъ тези мага¬решки тръне» Известни болести, лоши мисли и шенаниа* ноита ш прмййеатъ въ §щеЪ| се пр^д* извикватъ отъ нУкои млькогШтаЮЩй жиВогНи, и т\ъ по сжщия законъ образуватъ за васъ много тръне, които израстватъ и ви' създаватъ големи страдания. За да се освободите отъ тези стра¬дания, требва да се постараете да смекчите от¬ношенията си къмъ животните. Често умразата на куче може да повлияе тъй» както умразата на човекъ. Има кучета, които съ години мразятъ и си отмъщаватъ. Въ Николаевка, Варненско, некой си Драгни имаше едно малко бело ку¬ченце, което обикновено никого не лаеше; единъ день минава покрай него единъ госпо¬ди нъ и силно го ритва; кученцето само го по- глепва и си отминава; обаче, следъ двк години, когато този господинъ отива въ сжщата кжща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зжбите си въ крака му, То ка¬зало: „Господине! Ти прЬди две години ме ритна, но требва да знаешъ, че азъ не забра¬вям ъи. Така и вие, когато изнудвате, ийпр., единъ конь, макаръ той и да не зи отмъсти, но у него могатъ да се породятъ такива лоши желания и мисли, съ които може да ви отмъг^и и да причини зло на вашия домь. Не смитайте, че мислите на животните сж много слаби, не; те сж много опасни за света. Всичко, уоето Богъ е създалъ въ света, е чисто и свято, и ние не бива да нарушаваме Божествения редъ на н ь- щата. Една муха или пчела, която Богъ е съ¬здалъ, стои по-горе отъ единъ обикновенъ чо- векъ, роденъ отъ човекъ. Писанието казва ; „Има хора, родени по плъть отъ човешко семе" ; но въ този смисълъ една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото единъ обикновенъ човекъ тукъ, на земята. Азъ ви давамъ едно правило за мерило, което еднакво требва да засега и животни и хора — всички. Най малкото зло, което направите на едно насе¬комо, което работи за Бога, единъ день ще се развие въ голема форма. ЧовЬкъ, който може да стжпчи мравка, може да стжпчи и човекъ. И обратното: човекъ, който може да направи пжть на мравка, ще направи пжть и на човека. Видите ли, че некой човекъ тжпчи не коя мравка, а говори, че е културеиъ, извадете 75% отъ него¬вата културность и му оставете само 25%? пъкъ билъ той философъ, ученъ, писатель, свещеникъ, или кой и да е другъ, щомъ той върши това съзнателно. Когато Христосъ е казалъ да въз-
+
любншъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, умъ и сила, той е иодразбиралъ именно този великъ законъ — да любите всичко. Ако мсжете да любите най-малкит^ насекоми и ^ дръвчета, вие може да обичате и Бога; ако не можете техъ да обичате, не можете да оби¬чате и Бога; защото, ако не обичате малките слицества, които виждате, какъ ще обичате Бога, когото не виждате? Не любите това, което ви заобикаля, какъ ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение требва да започне отъ малките правила и да върви къмъ големите. Го ле мо то правило е: да имате обйчь къмъ всичко, което Богъ е съ- здалъ. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Единъ день ще направимъ екскурзия, да видите, че и растенията сж тъй жизи, както и хората. Едно дърво може да ви бжде тъй признателно, както човекъ. Може да направите и сами такъвъ опитъ. Ако минавате пр^зъ нЬкоя гориста местность, дето местото е сухо, и намерите тамъ некое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко торъ и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай сжщото дърво, то има вече плодъ, приготвенъ и за васъ. То казва: ,.Господине! Ти миналата година ми помогна, сега може да си вземешъ отъ моите плодове11. Н Ькой пжть и растенията мислятъ: едно дърво може да внуши на човека да не се качва горе. Вие ще схванете, че духътъ на това дърво е извънъ него и той ви внушава да се не качвате.
+
  
Когато растенията не чувствуватъ, това показва, че духътъ имъ е въяъ отъ техъ, сир. отсжтсгвува; кога го, обаче, духътъ имъ е въ тЬхъ, те раЬО тятъ, растатъ, жив^ятъ, даватъ плодъ. ДухъГро на растенията обикновено дохожда, когато гЬ цьвтятъ и завръзватъ плодъ; щомъ прЬцъвтятъ и плодътъ зрее, душата имъ се оттегля и отива горе, въ другъ свЪтъ. Пр"Ьдметътъ, 'по който ви говоря, е отвлЬченъ; но азъ само искамъ дз ви покажа да не мислите какво въ растенията не ма съзнание. Не, въ известни моменти те сжщо иматъ съзнание Въ Търновско единъ господинъ ималъ въ градината си едно дърво, което цЬли 5—6 години не давало никакъвъ плодъ; единъ. день взема брадвата и се готви да го отсЬче; другъ единъ неговъ приятель, гледалъ кекъ той се тъкм-Ьлъ да отсече дървото и за почнал ъ да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразно: дървото било отсечено ; какво, обаче, става после? Наскоро слЬдъ от¬сичане на дървото и двамата умиратъ. Има много подобни примери, отъ които се вижца» че дърветата могатъ да си отмъщаватъ за нЬкоя голема пакость, която сме имъ сторили, Некой пжть минавате, покрай не кое дърво и си от¬къртвате клончета отъ него. Немате право да вършите това. Яко искате да откъртите клонче, ще се спрете предъ дървото и ще го попитате: ,,Мога ли да си отчупя едно клончеЯкз не постжпвате така, ще дойде день, когато ще ви сполетятъ големи беди — ще се намери дърво, което ще счупи ржката, която е отсекла клончето.
+
В този стих под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават.
  
Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведемъ клона на дървото и, хайде, отчуп- ваме си. Не, спри се малко, помоли се, искай разрешение да си отчупишъ. Най малко, учти • востьта въ св^та изисква това. Когато отивзте некжде, вие запитвате: „Мога ли дд влеза ?" Така требва да постъпвате и сь дърветата. Ако постъпвате така, тоза показва, че вие сте започ¬нали да развивате Божествената любовь въ себе си — да любите Бога съ всичката си душа, умъ и сърце. Като се научимъ да разбираме въпросите така, тогава ще разберемъ великото Христово учение; ако иск а те'да станете културни, требва да започнете отъ дърветата, отъ расте¬нията. Като минете покрай некое дърво, спрете се подъ неговата сенка, помилвайте го малко и кажете:
+
Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата! Единият е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини. Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става, каквото ще. И вие проявявате такъв интерес – едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.
  
„Колко е хубаво при тебе, подъ твдята
+
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят?“ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям!“ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом.
сенка!
+
  
(Беседа, държана на 22. августъ, петъкъ, 8 ч. 45 м. прЪди пладне).
+
Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек. Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трябва да започне от малките правила и да върви към големите. Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Един ден ще направим екскурзия, да видите, че и растенията са тъй живи, както и хората. Едно дърво може да ви бъде тъй признателно, както човек. Може да направите и сами такъв опит. Ако минавате през някоя гориста местност, където мястото е сухо, и намерите там някое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко тор и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай същото дърво, то има вече плод, приготвен и за вас. То казва: „Господине, ти миналата година ми помогна, сега може да си вземеш от моите плодове.“ Някой път и растенията мислят – едно дърво може да внуши на човек да не се качва горе. Вие ще схванете, че духът на това дърво е извън него и той ви внушава да не се качвате. Когато растенията не чувстват, това показва, че духът им е вън от тях, сиреч отсъства; когато обаче духът им е в тях, те работят, растат, живеят, дават плод. Духът на растенията обикновено дохожда, когато те цъфтят и завързват плод; щом прецъфтят и плодът зрее, душата им се оттегля и отива горе, в друг свят. Предметът, по който ви говоря, е отвлечен, но аз само искам да ви покажа да не мислите, че в растенията няма съзнание. Не, в известни моменти те също имат съзнание. В Търновско един господин имал в градината си едно дърво, което цели 5-6 години не давало никакъв плод. Един ден взема брадвата и се готви да го отсече. Друг един негов приятел гледал как той се тъкмел да отсече дървото и започнал да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразни – дървото било отсечено. Какво обаче става после? Наскоро след отсичането на дървото и двамата умират. Има много подобни примери, от които се вижда, че дърветата могат да си отмъщават за някоя голяма пакост, която сме им сторили. Някой път минавате покрай някое дърво и си откършвате клончета от него. Нямате право да вършите това. Ако искате да откършите клонче, ще се спрете пред дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постъпвате така, ще дойде ден, когато ще ви сполетят големи беди – ще се намери дърво, което ще счупи ръката, която е отсякла клончето. Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведем клона на дървото и – хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, поискай разрешение да си отчупиш. Най-малко учтивостта в света изисква това. Когато отивате някъде, вие запитвате: „Мога ли да вляза?“ Така трябва да постъпвате и с дърветата. Ако постъпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената Любов в себе си – да любите Бога с всичката си душа, ум и сърце. Като се научим да разбираме въпросите така, тогава ще разберем великото Христово учение. Ако искате да станете културни, трябва да започнете от дърветата, от растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка!“

Текуща версия към 20:34, 6 септември 2014

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919

ЖИВОТ ВЕЧЕН

22 август 1919, петък, 8.45 ч.

„Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен.“

Йоан 3:16

В този стих под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават.

Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата! Единият е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини. Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става, каквото ще. И вие проявявате такъв интерес – едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.

Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят?“ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям!“ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом.

Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек. Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трябва да започне от малките правила и да върви към големите. Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Един ден ще направим екскурзия, да видите, че и растенията са тъй живи, както и хората. Едно дърво може да ви бъде тъй признателно, както човек. Може да направите и сами такъв опит. Ако минавате през някоя гориста местност, където мястото е сухо, и намерите там някое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко тор и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай същото дърво, то има вече плод, приготвен и за вас. То казва: „Господине, ти миналата година ми помогна, сега може да си вземеш от моите плодове.“ Някой път и растенията мислят – едно дърво може да внуши на човек да не се качва горе. Вие ще схванете, че духът на това дърво е извън него и той ви внушава да не се качвате. Когато растенията не чувстват, това показва, че духът им е вън от тях, сиреч отсъства; когато обаче духът им е в тях, те работят, растат, живеят, дават плод. Духът на растенията обикновено дохожда, когато те цъфтят и завързват плод; щом прецъфтят и плодът зрее, душата им се оттегля и отива горе, в друг свят. Предметът, по който ви говоря, е отвлечен, но аз само искам да ви покажа да не мислите, че в растенията няма съзнание. Не, в известни моменти те също имат съзнание. В Търновско един господин имал в градината си едно дърво, което цели 5-6 години не давало никакъв плод. Един ден взема брадвата и се готви да го отсече. Друг един негов приятел гледал как той се тъкмел да отсече дървото и започнал да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразни – дървото било отсечено. Какво обаче става после? Наскоро след отсичането на дървото и двамата умират. Има много подобни примери, от които се вижда, че дърветата могат да си отмъщават за някоя голяма пакост, която сме им сторили. Някой път минавате покрай някое дърво и си откършвате клончета от него. Нямате право да вършите това. Ако искате да откършите клонче, ще се спрете пред дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постъпвате така, ще дойде ден, когато ще ви сполетят големи беди – ще се намери дърво, което ще счупи ръката, която е отсякла клончето. Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведем клона на дървото и – хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, поискай разрешение да си отчупиш. Най-малко учтивостта в света изисква това. Когато отивате някъде, вие запитвате: „Мога ли да вляза?“ Така трябва да постъпвате и с дърветата. Ако постъпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената Любов в себе си – да любите Бога с всичката си душа, ум и сърце. Като се научим да разбираме въпросите така, тогава ще разберем великото Христово учение. Ако искате да станете културни, трябва да започнете от дърветата, от растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка!“