от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 7: Ред 7:
 
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свъщ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината  на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползува от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на великия живот.
 
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свъщ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината  на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползува от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на великия живот.
 
Какво представя моралът? Моралът е чувство, с което ч'''овек''' различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети. вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е наруш'''ил:''' Следователно, той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
 
Какво представя моралът? Моралът е чувство, с което ч'''овек''' различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети. вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е наруш'''ил:''' Следователно, той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
Каквито са. отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намъри пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своит духовни братя, че не му помагат. Той казва: Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? — Деца имат и птичките, а не само ти.—Но аз вярвам в Бога. — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са. две н-Ьща, които опредъччят правилнитъ- отношения между сина и бащата, между човешката душа и  Бога.
+
Каквито са. отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намъри пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своит духовни братя, че не му помагат. Той казва: Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? — Деца имат и птичките, а не само ти.—Но аз вярвам в Бога. — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и  Бога.
Как може да се подържа хармонията между чов-вка и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се подържа све-щената връзка на човешката душа с Първа¬та Причина на нещата.—Не искам да се мо¬ля.—Щом не искаш да се молиш, ще ВЛГБ-зеш в неестествения ред на живота. Мо¬литвата е едно от същественитъ- задължения на човежа. Каквото представят физическите задължения за човека, такова Н"БЩО представя молитвата за духовния живот на човека. Ако
+
Как може да се подържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се подържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата.—Не искам да се моля.—Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представят физическите задължения за човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в '''безизходно положение.''' Следователно, иска или не, човек все тр-вбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на голями страдания и нещастия. След това ще пита. защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — Длъжен ли съм да се моля? — Ти си толкова дължен да се молиш. колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувству-ваш. Това са. задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастиче¬ски упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дой¬да н-вкоя болест, ще го тури на легло, де-то по Ц-БЛИ дни и нощи ще се извива ту на една. ту на друга страна.
+
9
+
не плаща редовно дълговег си, човт>к все повече обърква работит си. Лихвит се тру-пат. дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все тр-вбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на голями страдания и нещастия. След това ще пита. защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — Длъжен ли съм да се моля? — Ти си толкова дължен да се молиш. колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувству-ваш. Това са. задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастиче¬ски упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дой¬да н-вкоя болест, ще го тури на легло, де-то по Ц-БЛИ дни и нощи ще се извива ту на една. ту на друга страна.
+
 
И тъй, щом е дошъл на земята, чо-В-БК неизбъжно трябва да следва естествения ред на нъщата. Докато реката тече, плава¬щите частици в нея трябва да следват дви¬жението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, г ще причинят подпушване на водата. РЪката ще подигне нивото си и ще за¬почне да залива всичко, каквото се изпръчи на пътяй: ниви, лозя, градини. Лозарит и гради-наритъ1 ще търсят причината за подпушва-нето на р-вката и, като я намърят, ще дадат тласък  на  спрълитъ-  се частици, като ги от-
 
И тъй, щом е дошъл на земята, чо-В-БК неизбъжно трябва да следва естествения ред на нъщата. Докато реката тече, плава¬щите частици в нея трябва да следват дви¬жението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, г ще причинят подпушване на водата. РЪката ще подигне нивото си и ще за¬почне да залива всичко, каквото се изпръчи на пътяй: ниви, лозя, градини. Лозарит и гради-наритъ1 ще търсят причината за подпушва-нето на р-вката и, като я намърят, ще дадат тласък  на  спрълитъ-  се частици, като ги от-
 
   
 
   

Версия от 23:10, 26 ноември 2008

Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват. че трябва да се вярва. но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Вевки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които то прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането, на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането, заедно с въздуха, в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която, заедно с въздуха, обхваща всички белодробни

   Матея, 5 гл.    

клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче, ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния. Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта; иначе, тази мисъл не е пълна. Запример, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко, в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казва¬юте, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад, или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче, това са белези, които не са постоянни. Р лесно могат да се промъеят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно, кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме пред вид тази Негова черта, която, в отношенията между човешката душа и Бога, остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава за винаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта, като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува. независимо участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нъщата. При това положение той се лишава от благата, които духовният свет му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естественит отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето, По някакъв начин той ще му даде урок. втори път да не нарушава естествения ред на нещата. Следователно, каквито са отношенията на сина към башата. такива са и тия на човека към Бога, неговият велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност. или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, подържа правилни отношения с Него. Обаче, натъкне ли се на някакво нещастие. той веднага започва да роптае против Бога. как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притича на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва. Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свъщ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползува от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на великия живот. Какво представя моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети. вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил: Следователно, той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората. Каквито са. отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намъри пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своит духовни братя, че не му помагат. Той казва: Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? — Деца имат и птичките, а не само ти.—Но аз вярвам в Бога. — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога. Как може да се подържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се подържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата.—Не искам да се моля.—Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представят физическите задължения за човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все тр-вбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на голями страдания и нещастия. След това ще пита. защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — Длъжен ли съм да се моля? — Ти си толкова дължен да се молиш. колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувству-ваш. Това са. задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастиче¬ски упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дой¬да н-вкоя болест, ще го тури на легло, де-то по Ц-БЛИ дни и нощи ще се извива ту на една. ту на друга страна. И тъй, щом е дошъл на земята, чо-В-БК неизбъжно трябва да следва естествения ред на нъщата. Докато реката тече, плава¬щите частици в нея трябва да следват дви¬жението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, г ще причинят подпушване на водата. РЪката ще подигне нивото си и ще за¬почне да залива всичко, каквото се изпръчи на пътяй: ниви, лозя, градини. Лозарит и гради-наритъ1 ще търсят причината за подпушва-нето на р-вката и, като я намърят, ще дадат тласък на спрълитъ- се частици, като ги от-

10 правят в посока към морето, дето се стреми самата ръка. Т-Б н-вма да ги питат. искат ли да се движат, или не, насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно, дали той иска или не иска да се движи спо-ред великитъ- закони на живота. Щом е сл-в-зъл на земята да се учи. той е длъжен да следва законите на естествения ред на живо¬та. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се вти-чат всички р-вки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безв-врници. Кой¬то верва. той придобива нещо; който не в-вр-ва, той губи. Докато жив-ве, човек тр-вбва да бъде доволен от условията на живота си. да ги използува съзнателно за работа. Какво представя сърденето, ПГБВЪТ? Ко-гато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гнъви. Гн-ввът е качество не само на човека, но и на ЖИВОТНИТЕ. Когато агнето се сърди на майка си. то започва да блъе. В бл-Ьенето н-вма никаква наука, никаква фи¬лософия. То е нещо старо, отживъло времето си. Чов-вк тр-Ьбва да се откаже от старото, от живота на своит дъди и прадъди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човтек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, чов-вк има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, то¬ва показва, че той иска да спод-вли с ГБХ своите постижения. Наистина, когато чете и

н учи. човек обича да бъде сам. Когато спо-дъля прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора. с които да сподъли това. което е прочел и научилъ- Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите. които го управляват. Има нътца в живота неизбъжни, строго опредълени. но има нъща, които не се допущат. Запримър, съмнението в Бога не се допуща. Човек може да се съмнява, но ВСБКО съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога. това значи, да се съмняваш в любовьта. Съмнява ли се в любовьта, човек се съмнява в живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човтж, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е сиособност:а му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е чов'Ьк; който не живъе добре, той не е човек. Щом мисли, щом живъе добре, чо-в'Ьк заслужава името си. Той живЪе в лю¬бовьта. която му дава всички ) еловия и въз¬можности за растене и развиване. Той живъе в душата си и може да направи всичко, ка¬квото пожелае. Отдали ли се ог душата си. човек коренно измъня понятията си за света. Той коренно измъня отношенията си към света. — Защо? — Защото изгубва светлината си.

12 Той се намира в положението на човтзк, кой¬то е влъзъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за св-вта от тъмната стая? Щом запали свъщьта, той вижда ясно нещата, вслед¬ствие на което и отношенията му към св-вта се изм'Ьнят. И тъй, жив-вйте в светлина, за да раз-бирате естествения ред на нътцата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите голями желания, му причинява ред ненужни страда¬ния. ВСБКО ГОЛ-БМО желание в чов-Ька пред¬ставя слон, за изхранването на който са ну¬жни много материални средства. За изхранва¬нето на един слон са нужни около пет кри-ни ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капита-листът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своит- задачи. чов^Ьк тр-Ьб-ва да се вслушва в Божественото в себе си, както и в всеки външен глас, чрез кой¬то разумнит същества му нашепват, кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долнитъ- светове от него. Там полагат всички грижи за нас, да регулират нашитт> мисли, чувства и постъпки. Като изправя погръгпкиг си, като се вслушва в съветит'Б на разумниг същества. чов-Ькъ

13 Се сверзва с т-кх, а Същевременно и с ду¬ховния СВ"БТ. Радвайте се, че сте сверзани с духовния св^т и с разумнитъ- същества, кои¬то постоянно ви говорят и напж.тват. Дока¬то г ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив пжл. Т"Б казват: Който иска да жи-вЪе между нас, той трябва да бъде съвер-шен, да изпълнява волята Божия. Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвершени като Бога. Дойдете ли до тази ми-съл, всвкакво обезвъфяване е изключено. ВлЪ-зе ли в свтуга на съвершенството, човек се превръща на ангел, т. е. Божи служител, кой¬то има цел да помага на своигб ближни. Свт>-тът се нуждае от работници. Христос каз¬ва: „Жетвата е много, работниците — малко". От всички хора се иска работа на Божестве¬ната нива. Дали ще грЪшат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще гр^ши, но ка¬то гр-Ьши, едновременно с това ще се учи.— Кой ще го учи? — Бог. Като прави добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — ни¬що не може да избътне от Неговото око. За доброто, което чов-вк прави, Бог го похва-лява, а за злото — го укорява. Като го укоря¬ва, Той има желание да го изправи. Като пра¬ви зло, човтзк неизбежно се натъква на стра-

14 дания. Щом прави добро, той се радва. Стре-мете се към доброто, като избътвате злото. за да имате похвалите на Бога. — Божията Любов носи пълния живот. х- 1. Лекция от Учителя, държана на 28 август, 1929 г. София. — ИзгрЪв.