Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ЕЛЕМЕНТАРНИ, СЪЗВУЧНИ И СЪГРАЖДАЩИ МИСЛИ
Добрата молитва
Размишление
Сега ще прочета 42-ра глава от Йеремия, стихове 15-и и 16-и, които ще вземете за размишление.
Египет е символ на материалното в живота, което плаши хората. Хората все в Египет отиват. Който иска да оправи работите си, отива все в Египет. (Учителя показва една хубава круша.) Тази круша е започнала много хубаво, идеално, но някакво същество е влязло в едната й страна, вследствие на което е развалило цялата й форма. С това именно се е спряла и цялата й еволюция, а първоначално тя е имала много хубава форма. Едната й страна е съвършено осакатена, недоразвита, което се дължи на един посторонен живот в самата нея, който има съвсем други стремежи, други интереси. Този живот ни най-малко не се грижи за нейните интереси, а мисли само за своите. Какво ще стане с крушата, той даже и не иска да знае. По същия начин и човек се осакатява от известни мисли, които влизат в него. И тази краска на крушата вече е изкуствено променена, тя представлява едно болезнено състояние. Има една област в живота, дето всичко, което знаем, е разхвърляно, няма никаква връзка. Ти вярваш например в Бога, обичаш хората, но всичко това е разхвърляно, няма никаква връзка, не представлява някакво цяло. Когато някой седне да яде, какво добива при това ядене? Добива ли той някакво голямо знание? Все има някаква философия, някакво разбиране. Казвам: има мисли, желания и постъпки, които са елементарни, има мисли, желания и постъпки, които са съзвучни, и най-после има мисли, желания и постъпки, които градят.
Питам: яденето към кой процес спада? Като яде човек, ще стане ли по-учен? Той няма да стане по-учен, но все ще придобие нещо. Яденето спада към съзвучните процеси. Човек трябва да се стреми към съзвучието, за да придобие нещо. И наистина, човек не може да работи, ако не яде. Чрез яденето той все придобива нещо, той придобива енергия. Човек се среща с хора и трябва да придобива някаква енергия. Значи съзвучието е процес, при който се придобива енергия. Ако няма енергия, с какво ще работи?
Като изучавате източната философия, там ще ви говорят за Девакана,*[*Девакан – Небесното царство, светът на разума. Девакан е санскритският термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждане. Има нисш и висш девакан, през които преминава душата след смъртта на човека.] за Причинния свят, за Нирвана. Сега всички хора са в Нирвана, защото са неврастеници. Защо хората не могат да останат в Девакана? Какво представлява Девакана? Девакана представлява високото, девственото място. В Божествения свят дева означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място. Като влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там. Ако отидете в Англия и нямате пари, колко време можете да останете там? Наскоро един богат евреин ми разправяше, че изпратил сина си в Палестина, но не го приели там, понеже нямал 70 английски лири. Който отива там, непременно трябва да има в джоба си 70 английски лири, за да не бъде някому в тежест. Такива са англичаните.
Сега вие схващате живота повърхностно: че като кажете, че Бог е Любов, трябва да седите и само да ядете и да пиете, да ви е приятно. Всички искате да живеете така, докато един ден умрете и кажете: „Нищо не можах да постигна!“ Какво искахте да постигнете? Да кажем, че сте искали да станете музикант. В какво седи музикантството? Достатъчно ли е да вземете една цигулка и да стържете само? Ако стържете, ще раздразните въздуха и ще си въобразявате, че свирите. Такъв музикант аз го уподобявам на рибар, който ходи само да мъти водата и някой път улови някоя риба, а някой път нищо не улавя. Ако хване една риба, той ще я опече, ще я изяде. Какво е търсил в тази риба? Ако той може да употреби на място енергията, която е извадил от рибата, добре, но ако не може да я употреби, нищо не е придобил. Та и музикантът, като свири, търси нещо из въздуха, за да го улови, както рибарят лови риба от водата. И музикантите са рибари: ходят навсякъде, размърдват въздуха, дано уловят някоя риба от него. Музикантът свири всеки ден, докато намери една риба. Като улови рибата, той престава да свири, оставя цигулката настрана, не свири вече. Защо не свири? Той пече рибата – яде човекът. Като огладнее, пак взема цигулката да свири – търси друга някоя риба. Хората казват: „Добър е този музикант.“ Това е първото елементарно положение на музиката. Тъй щото музиката има една първична, елементарна страна, има и една съзвучна страна, има най-после и една съграждаща страна. Някой казва: „Да бъда музикант, да зная поне малко да свиря.“ Добре е човек да свири, но той трябва да знае защо да свири. Като свири, той трябва да изкара нещо за себе си от това свирене.
Казвам: първо човек трябва да стане учен. Какво ще добие той от науката? Кое е онова, което трябва да ни занимава в науката? Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Ако науката не може да ни освободи от несгодите, при които живеем, ако тя не може да ни освободи от робството, в което сме изпаднали, тя не е истинска наука. Науката рано или късно трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път. Та сега на тази круша й трябва наука. Червеят, който е влязъл в нея, е спънал развитието й. Тя е започнала един грандиозен палат, а червеят е влязъл в нея и е развалил работата й. Ако не беше влязъл той, тя щеше да струва и десет лева, но сега едва ли може да струва един лев.
Сега аз искам да поставя нещата правилно. В хората има един личен елемент, който разваля целия живот. Той е едно болезнено състояние. Да кажем, че минавате покрай някой човек и той ви поглежда накриво. В какво седи кривото поглеждане? Ти си се приближил при този човек по-близо, отколкото трябва, вследствие на което той те е погледнал накриво. Ти само констатираш факта, че той те е погледнал накриво, но не си обясняваш защо именно те е погледнал накриво. Ти казваш: „Този човек не трябва да ме гледа накриво!“ Питам: как ще изправиш сега погрешката си?
Сега ще ви приведа един пример. Преди 20 и повече години един български офицер, мой познат, служеше близо до сръбската граница. Един ден той искаше да ме разведе, да ми покаже една живописна местност. Както сме се разхождали, без да забележим, минали сме в сръбската граница. По едно време иде един сръбски войник с пушка в ръка и моят познат ми казва: „Да се връщаме бързо, защото ще отидем в Белград!“ – „Отде знаеш, че ще отидем в Белград?“ – „Сърбите са много строги.“ Сега вие отгадайте: ходихме ли в Белград, или се върнахме назад? И какво трябва да направим, за да не отидем в Сърбия? Като дойде сръбският офицер, ние му казахме, че по погрешка сме навлезли в тяхната граница. Той излезе много добър човек. Веднага ни показа едно близко село, отдето можахме да се върнем назад. Питам: кои са причините, че този военен се отнесе с нас много добре и не ни заведе в Белград, както се опасяваше моят познат? Първата причина за това беше във войника. Той беше добър, учен човек, имаше хубаво чело, отворени, ясни, открити очи. Като ни видя, той сам се засмя и в усмивката му се четяха следните думи: „Какво да правим и ние? Дотегна ни цял ден да обикаляме с пушката да ловим този-онзи, че минали границата! Но какво да правим! Това са наредби временни. Един ден, когато се освободим, ще се махнат тия граници и тогава хората свободно ще минават от една държава в друга.“ Той не каза тези думи, но те се четяха в лицето му. Сега вие ще кажете, че това става само със Сърбия. Че всеки от вас не е ли една държава? Личният живот е една държава. Някой е недоволен от някого. Той дойде и му казва: „Защо си минал през моята градина? Ти знаеш ли какви са законите? Ходи ли в консулатото да вземеш разрешение за това?“ Когато казвате, че някой не ви разбира, питам: какво нещо е неразбирането? Това значи, че някой е навлязъл в твоята държава. Като казвате, че някой не ви зачита, това значи, че той не зачита вашата градина. Има една правилна обхода, която всички трябва да имате предвид. В какво седи тази обхода? Ако някой ви е погледнал накриво, как може да се изправи това по отношение към вас? Има три начина, по които той може да измени отношението си към вас. Първият начин, според условията, при които сега живеем, е да му покажете една торба със злато. Той веднага ще се засмее и ще измени отношението си към вас.
Ще кажете, че това е егоизъм. Егоизмът днес съществува навсякъде. Лошото на егоизма седи в неразбиране на отношенията на нещата, които съществуват, както и между мислите, желанията и постъпките, които сега съществуват. Човек например мисли, че ако забогатее, и животът му с това ще се подобри. Така ли е всъщност, с вашето забогатяване положението ви ще се подобри ли? Положението на света ще се подобри ли? Ни най-малко. Нито пък ако осиромашеете: положението на света ни ще се влоши, ни ще се подобри. Ние мислим, че като забогатеем или като осиромашеем, че ще стане някаква промяна. Това е едно заблуждение. Ето как гледам аз на въпроса. Ако напълня една стомна с вода, какво е придобила тази стомна? Тя е ценна за другите, но не и за себе си. Ако пусна тази стомна отвисоко, като е пълна, тя има по-голяма възможност да се счупи, отколкото ако е празна. Аз не казвам, че стомната не трябва да се пълни, но и като празна, и като пълна, сама за себе си стомната има една и съща цена. Преди всичко стомната никога не може да бъде празна. И като е празна, тя пак съдържа в себе си въздух. Сега, като богати вие сте една пълна стомна, като сиромаси вие сте празна стомна. В какво седи вашето щастие или нещастие? Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати. Ако сте празна стомна, нещастието ви седи в мисълта, че сте сиромаси.
Сега ще приведа същата мисъл в друга форма. Ако богатството, което в даден случай е щастие за вас, и сиромашията, която в даден случай е нещастие за вас, се изменят според условията, тогава и мисълта, че сте богат, ще почне да ви смущава. Представете си, че сте богат и минавате през една област, дето има разбойници, които могат да ви хванат и да ви убият – тогава пак ли ще се считате за щастлив? В този случай богатството ви ще ви смущава, ще търсите начин да се освободите от него. Ще кажете, че тази мисъл е неестествена. Тогава да направим мисълта по-естествена. Ако имате една тлъста кокошка, тя представлява от себе си известно богатство и същевременно тя има шанс да живее по-малко време, отколкото ако беше слаба. Вие обичате тази кокошка и я хващате да я заколите. Тя може да кряка, колкото иска, но вие я обичате и ще турите ножа на врата й. Какво е придобила кокошката с нейното богатство? В случая тази мазнина е послужила да изгуби тя живота си. Та сега и вие искате да бъдете богати. Хубава е тази идея, но вие трябва да разбирате условията, при които живеете. Вие трябва да знаете: богатството, което търсите, ще ви допринесе ли онова благо, което ви е необходимо, или няма да го донесе. Ако богатството ви донесе благото, което търсите, то е добре дошло, но ако не го донесе, то не ви е потребно. Някой казва: „Аз не искам да бъда богат!“ Вие трябва да знаете дошло ли е времето да бъдете богати. Да допуснем, че всички хора искат да бъдат богати. Какво трябва да бъде положението им тогава?
Сега да преведем тази мисъл, за да може да се използва. Като имам предвид условията на живота, мъчнотиите, при които се намираме, както и икономическите условия на живота, вие се плашите и казвате: „Как може да се живее без пари?“ – Може да се живее без пари. Казвате: „По-добре е да имаш двама слуги да ти помагат, отколкото сам да работиш. Или за предпочитане е десет души да работят на нивата, отколкото ти сам да работиш.“ Така е, но имаш ли достатъчно храна и пари да платиш на тия работници? Ще кажеш, че те трябва да работят от любов. Да, те ще работят сутринта от любов, на обед от любов, но на другия ден вече няма да дойдат. Такова е становището при сегашното положение.
Ние обаче имаме съвсем друг възглед по тези въпроси. Гледам млади братя и стари сестри, млади сестри и стари сестри какво правят. Някоя сестра извади огледалото, погледне се и казва: „Остаряла съм вече! Каква бях едно време!“ Защо се оглежда тя? Иска да се хареса – нищо повече. Аз съм наблюдавал много стари баби и съм правил опити с тях. Казвам на старата баба: „Бабо, огледай се в огледалото!“ – „Няма какво да се оглеждам!“ – „Не, аз имам едно особено огледало, в него се огледай, то вижда много добре.“ – „Дай тогава огледалото.“ Вземе огледалото, огледа се и казва: „Е, синко, каква бях едно време! Колко момци лудуваха по мене, китките ми вземаха!“ – „Защо момците крадяха китките ти и не ги оставяха на главата ти?“ – „Е, навик е това. Като вземат китките от главите на момите, те мислят, че ще им вървят работите добре.“ Ако някой от вас може да ми даде по-добро обяснение за вземането китките от главите на момите, аз бих желал да го чуя.
Миналата вечер бях на един концерт, свиреше една виолонистка. Та публиката й даваше букети в знак на одобрение на нейното свирене. Питам: какво отношение има между свиренето и тези скъсани цветя? Тя свири, а публиката й дава цветя, букети – то тези цветя препятстват на пеенето, на свиренето. Имаше случаи, когато цигуларката се смущаваше, нещо пречеше на правилния ход на свиренето. Това се дължеше на цветята, които тя получи. Миризмата им противодействаше на свиренето. Правилно е да се дадат тия цветя на другия ден, след като тя свърши свиренето. Докато тя е на сцената, цветята развалят пеенето или свиренето. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно голямо нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят. От ваше гледище с какво може да изкажете благодарността или признателността си към една певица или една цигуларка? С какво може да замените цветята? Аз бих занесъл на една цигуларка или на една певица една хубава круша и ще й кажа: „Сега, след като свърши свиренето, заслужаваш един хубав обед с тази круша.“ Това вече има практическо приложение. Сега, ако вземете това нещо буквално, вие ще превърнете целия строй на нещата. Ако на всички певци или музиканти се дават хубави круши, ябълки или други плодове, всички вестници ще почнат да разискват върху този въпрос: как да се замени даването на цветя с даване на плодове. Това не се отнася до буквата на нещата. Аз вземам този въпрос само за изяснение.
Има известни навици, известни характерни черти в хората, които мъчно могат да се поправят. Например представете си, че ви дам като правило в живота никога и никъде да не се почесвате – какво ще направите? Кой от вас може да издържи на това правило? Тъкмо при това правило ще започне да ви сърби тук-там и ще пожелаете да се почешете. При това много хора не знаят как да се почесват. Те се чешат така силно с ноктите си, че разкъсват дори кожата си. А чесането трябва да става толкова леко, така нежно, че едва да допирате ноктите си до кожата. Особено старите хора се чешат много, защото минават в една област на статическо положение, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да им покаже, че като живеят по този начин, скоро ще платят. Аз съм виждал стари хора, които викат внучетата си и ги карат да ги чешат по гърба. То пъхне ръката си в гърба вътре и започне да чеше, колкото сила има. Защо иска това нещо старият? Идвало му добре някак си. Това не е право положение. Сърбежът на дядото е изпратен от Природата, която иска да му каже, че той трябва да се подмлади, да измени своите мисли и чувства, да излезе от това статическо положение. Сърбежът се дължи на набиране на енергия, която трябва да се пласира. Иначе тя предизвиква известно напрежение, което се изразява в сърбеж. В живота на стария става някакво ферментиране, което иска да излезе навън. Дядото викне внучето си и като го почеше то, благодари му. На другия ден той пак вика внучето си да го почеше, но с това работите не се уреждат, нищо не се постига. Мнозина се оплакват от сърбеж на краката. Хубаво е това движение, което правите при чесането, не се плашете от него. Щом имате сърбеж, седнете на едно място, концентрирайте мисълта си и почнете мислено да отивате по високи места. Качете се на Хималаите, на Монблан, на Юзбек в Америка или на Слънцето, на Луната или на някое друго високо място. Правете такива разходки в мисълта си и ще видите, че след известно време ще настане във вас някакво успокоение: тази излишна енергия ще се трансформира, ще влезе в работа.
И тъй, основната мисъл е да изучавате свойствата и качествата на своите мисли. Когато в човека се наберат елементарни мисли, които предстоят за обработване, а не могат да се обработят, и по някакъв начин се спре техният път, тогава настава този сърбеж. Този сърбеж може да бъде в краката или в гръбначния стълб, или на главата, но дето и да се яви, той има особено значение и показва начина, по който трябва да се работи. Ако сърбежът ви е в краката, това показва, че вие трябва да бъдете енергичен, да правите добро. С други думи – любовта ви не трябва да има материален израз. Например не трябва да казвате, че не е нужно сега да работите, но като дойдете втори път на Земята, тогава ще работите. Тази философия не трябва да я поддържате. Човек трябва да работи много, докато е на Земята. И старият човек трябва да работи на нивата като младия. Старият трябва да прави много повече опити, отколкото младият, или поне като него. Младите ще правят опитите си по един начин, а старите – по друг начин. Младите ще работят по един начин, а старите – по друг начин.
Сега да свържем мисълта. На нас ни казват, че след като умрем, ще отидем в онзи свят. Това е само за да развием нашата фантазия. Вие умирали ли сте, та да знаете какво нещо е смъртта? Вие сте умирали много пъти, но не помните. Умирането е ужасен процес. Не е въпросът как е било в миналото, но важен е сегашният процес на умирането. Представете си, че сте здрав човек, но по едно време започвате да усещате затруднение в дишането: нещо ви души, смущавате се – и след всичко това хората започват да ви утешават, че като умрете, ще отидете при Бога. Аз се спирам върху процеса на умирането. Не е въпросът да не умираш, но ако умираш, поне да умреш по най-лесен начин. Много пъти човек умира, но не доумира. Някои казват, че човек все трябва да мисли за умиралка. Не е въпросът да мисли за умиралка, но човек трябва да се освободи по един правилен начин, да мине от този в другия свят по най-лесен начин. Че ще се ходи в другия свят, това е така, но човек трябва да намери най-лесен и правилен начин, по който да отиде. Понякога човек може да се задръсти в най-трудни пътеки, и докато мине в другия свят, ще прекара големи страдания. Аз не съм против страданията, но този и онзи свят съставят целокупен живот. Съвършените хора лесно минават от този в онзи свят. За тях представлява по-голяма мъчнотия слизането от онзи свят в този, отколкото качването от този свят за онзи. За тях е лесно да се освободят от тялото си, но докато се създаде тази обвивка, това тяло, с което човешката душа е оградена, те изпитват големи трудности. Докато си съгради това тяло, човешката душа е работила дълго време. Не само тя, но и много други същества са работили заедно с нея и днес тя се усеща в това тяло като в замък затворена.
Сега вие живеете дълги години в това тяло, но кое е главното място, в което живеете? Вие знаете, че живеете в главата си, но нито един от вас не е влязъл съзнателно в стаята, която е определена като апартамент за неговото живеене. Та ако вие влезете в стомашния си мозък, под лъжичката, вие ще бъдете много радостни, ще имате и прозорци и ще се усещате като в своя стая. Там ще има и радио, и съобщения. Колко правила ще има написани там? Всички тия правила седят неразгърнати и вие седите в тази стая затворени, не можете да излезете навън или не можете да влезете в къщата си.
Тези дни един от братята се качва на тавана да свърши някаква работа, но аз направих един опит с него, за да видя колко му стига умът. Влизам в стаята си горе и като излизам, заключих вратата, за да видя какво ще прави. Като се видял заключен, той не могъл да се сети да потърси друг начин за излизане и седнал да спи. По едно време една от сестрите казва, че този брат е затворен горе. Тогава аз отключих и той казва: „Поне се наспах.“ Като се видял заключен, той взел да търси начин да излезе от вратата, отдето влязъл, и като не могъл да излезе оттам, престанал да търси начин да излезе. Не му дошло наум да излезе от прозореца и после по керемидите да се спусне – има начин за излизане. Питам: необходимо ли е всякога да излезете от вратата, през която сте влезли? Някога можете да се намерите в трудно положение, но не разрешавайте нещата всякога по един и същ начин. Много пътища има, по които можете да разрешите мъчнотиите си.
Преди години имах една опитност във Варна. Като бях в хотела, отидох да си взема въглища, но в това време вятърът блъсна вратата и тя се заключи. Сега какво да правя? Останах вътре – тя не може да се отключи, освен отвън. Огледах се оттук-оттам и благодарение на това, че намерих едно желязо, с което отворих вратата, излязох навън. Ако не бях намерил това желязо, трябваше да викам цял час, но кой щеше да ме чуе? Щях да остана затворен в тази стая. Като излязох от стаята, казах си: трябваше да подпра вратата или поне прозореца да затворя, да не се блъсне вратата от вятъра. Но вятърът ме издебнал и затворил вратата сам. След това извадих часовника си – да видя за колко минути ще разреша задачата си. Всичко ми отидоха пет минути за тази задача, но с помощта на желязото.
Казвам: всички мъчнотии, които имате в живота си, се дължат на вашето невнимание, иначе тази врата ще се блъсне от вятъра и ще се заключи. Но сега да се върнем към онова, което може да ви ползва. Ти може да си цигулар, може да си поет, може да си философ – но като хора всички имате нещо общо. Или ти може да си светия, майка или баща – но като хора пак ще имате нещо общо. Като седнете на трапезата да ядете, всички ще ядете по един и същи начин. Музикантът, като огладнее, не му се свири вече. Това са съгласуващи мисли. Като се дойде до яденето, всички трябва да бъдете много внимателни, защото яденето е процес на трансформиране. Като ядете, освободете мисълта си от всички посторонни влияния. Седнете пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живият хляб и който Ме яде, той ще бъде жив.“ Значи чрез яденето ти ще приемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всичките противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, до поезията, до философията. И наистина, всички тия неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме – аз наричам това Божествени мисли, чувствания и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия. Що се отнася до знанието, то няма да дойде по начина, по който хората продават знанието си, но по съвсем особен начин. Та като седнеш да ядеш, ще се освободиш от всичко ненужно и ще бъдеш благодарен, защото и твоята поезия и музика ще се радват.
При това никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Аз мога да ви кажа защо трябва да оставате гладни. В законите на Мойсей е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Аз познавам един българин, той като ядеше, всякога измиваше с хляб чинията си, но въпреки това работите му не вървяха добре. Аз го гледам и нищо не му казвам, а той казва, че така трябвало да се яде. Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл докрай – това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие. Представи си, че си най-видният философ в света. Какво би направил при това положение? Представи си, че би желал да бъдеш най-богатият човек в света. Какво би направил тогава? Ако при това пък бъдеш сам в света, какво ще те ползва това богатство?
Представете си другото положение: ако ви изпратят на Земята при сиромаси, при глупави хора – това е за предпочитане пред първото положение, защото ще има какво да изучавате. Някой казва: „Дотегна ми да се срещам с едни и същи хора.“ Че вие още не се познавате. Мнозина ме питат какво ме интересуват хората, които са около мене. Аз казвам, че всички хора ме интересуват. Като срещам хората, аз чета по тях: по формата на тялото им, по главата и по лицето им, какво може да стане от тях, какви дарби е вложил Бог в тях, как са живели техните деди и прадеди. Всичко това е приятно и интересно за мене – цяла наука се открива. Даже и най-грозният човек е интересен за мене. Най-грозният е силен човек според мене. Някои казват, че грозните хора били слаби. Не, който иска да стане силен човек, той непременно ще погрознее. Ти искаш да станеш богат. Можеш да станеш, но ще погрознееш. Ти искаш да станеш учен – и това може, но ще погрознееш. Защо? Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е. те хвърлят по-голяма сянка върху човешките мисли. Ти си зает с много работи и твоето лице не е толкова весело. Ти имаш 10-20 хиляди души, с които трябва да се разправяш, но не можеш да насмогнеш. Красивият човек няма работа с толкова хора. Майка му и баща му ще се грижат за него.
Та ако искате да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен. Освободете се от мисълта, че сте майки или бащи, че сте философи. Никакви майки и бащи не сте, това са заблуждения. Аз виждам много деца, които майката е увила в пелени: те плачат, протестират и казват, че са били видни философи, написали са по 30 съчинения. Майка му го натисне, не иска да знае. То вряка. Детето е било някакъв поет, но майката го тури в коритото, не иска да знае – то плаче, вика, роптае за тези ограничения. Майката казва: „Синко, не може да се живее с тази стара философия, с която си дошъл.“ Нова философия се изисква. За да се освободите от старата философия, Бог ще ви изпрати при някоя майка, която ще измени тая стара философия и ще ви подготви за нова.
Та мисълта, която искам да ви оставя, е, че всеки ден трябва да се обновявате. Старите, отживелите мисли трябва да бъдат като падналите листа на почвата и да се поставят пред корените на дърветата като тор. Сега трябва да турим само новото, сладкото вино. Човек трябва да държи в ума си най-хубави, най-нови мисли. Казвате, че това е трудна работа. Това е изкуство, но за онзи, който знае, е лесна работа. Ако се нервираш, трябва да си наложиш спокойствие, за да уредиш работите си. Нямаш пари – трябва да бъдеш доволен. „Ама ръката ме боли!“ – Ръката може да оздравее. Който знае как да си помогне, това е много лесна работа, но който не знае, мъчно е да се постигне. Аз съм ви казвал много начини на лекуване, но те са специфични. Всеки недъг има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли. Има особен начин да се освободиш от неприятните си чувства, както и от недоволството в себе си. Казвате: „Да се молим на Бога!“ – Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него и недоволството ви ще изчезне. Защо трябва да смущавате Бога със своето недоволство?
Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше място, никога не бих заменил живота си с живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел. Вие казвате: „Да съм един ангел!“ Обаче аз не бих заменил живота си с живота на някой ангел. Този живот е за него. Когато аз не оценявам своя живот, значи аз не оценявам Божественото в себе си. Животът, който Бог е вложил в мене, е само за мене – и аз трябва да го ценя. Животът, който е вложил в ангела, е за него – и той цени този живот. Следователно и вие трябва да цените своя живот, да сте доволни от него. Не казвам, че трябва да сте доволни от външните условия, но да сте доволни от възможността, че можете да работите и да оправдавате това, да се усъвършенствате. Като работите съзнателно, вие ще използвате и външния живот правилно. Сега вие сте готови да замените своя живот с живота на другите хора. Например една сестра би заменила своя живот с живота на един брат. Животът на сестрата е неоценим и животът на брата е неоценим. За всеки даден случай формата, която ви е дадена, е най-добрият живот, който може да ви се даде. Ако този живот не можете да оцените, и бъдещето, което ви се даде, и него няма да оцените.
Вие трябва да забелязвате какви промени стават във вас. Че сте били учени – вие пак ще умрете, че сте поети или музиканти – пак ще умрете. Че сте най-красиви, най-учени, най-богати, най-силни – все ще дойде ден, когато ще умрете. Казвате: „Поне ще се наживеем.“ Чудна работа! Аз не зная какво разбирате под думите ще се наживеем. Наживял се е само старият човек. Всеки, който се е наживял, той трябва да умре. Що е умирането? Този човек, който се е наживял, трябва да умре и после отново трябва да дойде на Земята, след това пак ще умре. Следователно умирането ще бъде като узряването на житото на нивата. Житото умира ли? То умира, преди да е израсло, но като го ожънат на нивата, то не умира.
И тъй, най-първо, справете се с вашите елементарни мисли – те са чисто физическият живот. Справете се с вашите съгласуващи мисли – те са чувственият живот, и най-после, справете се с вашите съграждащи мисли – те са животът на вашите постъпки. Сега вие трябва да намерите пътя, начина, по който да се справите с вашите елементарни, съгласуващи и съграждащи мисли. Може друг някой път да се спра върху някои основни правила. Не че нямате правила, имате правила, но някои от тях са спомагателни правила, с които можете да работите. Като се справите с тия ваши мисли, и животът ви ще се облекчи малко.
Сега всички искате да промените целия си живот. Оставете тази мисъл настрана. Животът, който сега ви е даден, с всички негови несгоди, е незаменим. Този живот Бог обича – Той ще го трансформира. Бъдете доволни от този живот, който днес имате, за да придобиете бъдещия живот, който Бог ще ви приложи. Никога не бъдете користолюбиви: да кажете, че искате да бъдете като еди-кого си. Не искайте да мязате на този, на онзи, но бъдете човек, доволен от живота си, и работете върху себе си. Не търсете анормалния живот, но търсете Божественото, което носи радост и веселие. Такива, каквито сте – това е най-доброто състояние, което имате сега. Не искам да кажа, че с доволството си трябва да спрете, додето сте стигнали, но вие още не оценявате това, което днес ви е дадено. В този живот седят хубави, велики заложби, които вие още не сте разработили. Бъдещето зависи от този живот. Това, което сега носите, то ще се развие след хиляди години. Върху него ще работите.
Казано е: „Ако се не родите изново.“ Новораждането е влизане в една област, в която нашият Божествен живот ще вземе друга форма, но животът ще остане пак същият. Душата ще остане пак същата. В Писанието е казано: „Възлюбил е Истината, която е в човека.“ Този живот наричаме живот на Истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този Божествен живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим – за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него.
Отче наш
Пета лекция на Общия окултен клас
25 октомври 1933 г.,София, Изгрев