от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
 
Ред 4: Ред 4:
  
 
[[Акордиране на човешката душа - том 2]]
 
[[Акордиране на човешката душа - том 2]]
 +
 +
== ДУХОВНО ЛЕКУВАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ ==
 +
 +
 +
Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за духовното лекуване на болестите.
 +
 +
Възможностите за лечение на всяка болест се усилват, когато се почне от Умствения свят. В Божествения свят е възможно всичко. Бог е абсолютна свобода и при болест трябва да носиш идеята: „Да бъда свободен!“, защото болестта не е нещо друго, а едно ограничение. При болестта частиците на тялото не трептят правилно, дошла е една дисхармонична мисъл отвън, ти си я приел и тя е объркала всички вътрешни течения; така веднага се явява и висока температура, ти гориш. Тури в съзнанието си на видно място мисълта за свобода и когато станеш сутрин, кажи: „Аз съм в Царството Божие и затова няма болест“. Щом си в Царството Божие, изключена е дисхармония. Щом си болен, не си в Царството Божие, преследват те и те гонят; влезеш ли в Царството Божие, преследвачите не могат да те последват, там има друго управление.
 +
 +
Винаги се свързвай с всички здрави хора на Земята. Когато станеш от сън, свържи себе си с тях, няма да мислиш за болните. Помислиш ли за здравия човек, ти се свързваш с неговите течения. Търси здравите хора навсякъде, както търсиш водата.
 +
 +
Едно време жреците и лекарите са били едно и също лице, но после са се разделили и едни станали жреци, а други – лекари. За да се лекува болестта успешно, трябва да се знае произходът ѝ – дали произлиза от ума, от сърцето или от волята. Три произхода имат болестите, и методите за лекуване се различават поради тези причини. Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духовно, да се подобряваш по морални подбуди, то и организмът почва да се подобрява и болните ти органи оздравяват. Тогава Разумните същества над нас казват: „Този човек се поправи, да му паднат букаите от краката и ръцете“.
 +
 +
За да се излекува, чавек трябва да повдигне честотата на своите трептения. При болестта материята има слаби и бавни трептения и когато се повдигне силата и бързината на духовните трептения у болния, тогава болестта се преодолява. Това става чрез издигане на съзнанието до висшите, Божествени сфери на Любовта, Вярата, Чистотата, Милосърдието; присъства ли Божествена мисъл, тогава множество трептения от най-висш характер с къса дължина на вълната проникват в тялото. Аурата става с такива къси вълни, че те със своята бързина и сила премахват всички дисхармонични трептения на болестта, разпространяват се навсякъде и обновяват организма. Един от начините за повишение на трептенията на тялото е възприемането на музика. Тя действа лечебно. Нейните вълни проникват навсякъде в тялото и възстановяват изгубения правилен ритъм в етерната част на органите, а това вече въздейства за преорганизиране на самите органи. Мозъкът лекува всички органи, като изпраща антитоксини, електричество, магнетизъм и пр. Най-напред човек ще се научи да мисли положително. Например при ревматизъм болният всеки ден ще се пече на слънце и ще казва, че днес е по-добре и по-добре; няколко хиляди пъти ще каже това, но не непрекъснато. Всяка болест е до време. Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се излекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка болест идват чисти и възвишени мисли.
 +
 +
Един човек разправял, че има жаба в корема. Околните го убеждавали, че няма, но той пак продължавал: „Как да нямам!? Аз чувствам как се движи там в корема ми и чувам как кряка“. Един лекар напълно го излекувал. Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я!“. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“.
 +
 +
Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш!“ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш!“, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила.
 +
 +
При слаб слух казвай: „Прочувам, прочувам, прочувам!“ и слухът ти ще се усили. Един човек заболял и се примирил, че няма да я бъде, че ще се мре, но друг му казал: „Ти заболя в такъв ден, в който, заболее ли човек, не умира“. И болният си помислил: „Тогава лесна работа!”; оттам насетне здравето му се възвърнало. Вярата лекува всичко. В човека има сила, която лекува. И ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува. На мнозина съм казвал да се лекуват с вяра. Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин. Има стих: „Ако имате вяра, все, що попросите, ще ви бъде“. Щом вярата на човека е слаба, работите не стават. За да помагаш на един болен и за да бъде помощта ти ефикасна, той трябва да има вяра. Като има вяра, той има условия да получи помощ от Бога, понеже става възприемчив към енергиите, които идват от Божествения свят. И тези, които са около болния, трябва да имат вяра. Болният, когато употребява средства за лекуване, едновременно трябва да има непреодолима вяра в Бога – да ляга и да става с пълна вяра, с молитва, да се моли, да се моли, додето се излекува. Да има детинска вяра или жива вяра в Бога. Без вяра никой принцип няма приложение. Тази вяра е двояка, има и друга страна: каквото Господ изисква, човек трябва да го направи – трябва да живее чист живот, да не се смущава, да не се тревожи и да си подобри живота.
 +
 +
Най-ефикасното лекуване е с Любов. Когато станеш проводник на Любовта на Бога, болестта ти моментално ще изчезне. Усилете Любовта си и болестта ще си отиде. Щом имаш Любов, ще имаш здраве. В бъдеще лекарят ще те обича и когато дойде при теб и те погледне с Любов, ти ще оздравееш.
 +
 +
Един ученик на Школата трябва да разбира закона на здравето и да открие в какво се крие той. Щом го разбере, ще може да бъде здрав. Болният не трябва да допуща никакви отрицателни мисли в ума си. Защо да смущава ума си с тях, нека да ги изпъжда, когато дойдат. Когато се отмахне духовната причина, ще забравим и за болестта. На болния трябва не само да му дадем цяр за лекуване, но и да му покажем каква промяна да настане в душата му; той трябва да се свърже с Бога. Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстроят черния ви дроб. На туберкулозния всичкото лошо е в мисълта и щом се измени тя, той може да оздравее. В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат: да стане съвсем друг човек и да тръгне в друго направление – да тръгне към Бога; тогава ще може да се излекува.
 +
 +
Защо иде болестта, защо идат болките? Страдаш от някоя болест: започни от детинството си, спомни си за всички свои погрешки, изповядай ги пред Бога и виж няма ли да си отиде болестта. Лекуването на болестта не е мъчна работа. Христос, като излекува болния, каза: „Иди и не съгрешавай, за да не ти стане по-зле“. На болните хора, които искат помощ, кажи им, че трябва да вършат Волята Божия.
 +
 +
Болният, освен външните мерки за лекуване, трябва да промени коренно и своята мисъл. Някой казва, че след като оздравее, ще започне да служи на Бога. Не, той трябва да каже: „Аз съм здрав и служа на Бога!“. Тази мисъл го обновява и нека да почне да служи на Бога, да работи за Бога. Ако болният се колебае: „Аз съм сега болен, как ще служа на Бога?“, това е погрешно схващане. Човек при всички условия може да служи на Бога.
 +
 +
Главната причина за повечето болести са духове, изостанали назад в своето развитие, които могат да влязат в тялото на човека и тогава причиняват болести в този или в онзи орган, хранейки се с енергиите и кръвта. Средството против тях е пост и молитва.
 +
 +
Когато е студено и има течение, огради се мислено. Щом се страхуваш да не изстинеш от това течение, ти вече се демагнетизираш и можеш да изстинеш.
 +
 +
При болест човек може да каже: „В Името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина заповядвам ти да си отидеш! Аз живея в Любовта, Любовта изключва всяка болест. Тялото ми е храм на Бога Живаго и затова не трябва да има никаква болест“.
 +
 +
При болест може да се изговори и следната формула: „Аз съм мобилизиран, имам работа и затова трябва да бъда здрав и съм здрав“.
 +
 +
Човек, щом има да работи, ще остане тук, на Земята. Веднъж отидох при един болен в Търново; домашните му бяха се уплашили и казваха, че ще умре. Аз се наведох над болния и чух, че той се моли съвсем тихо, но от душа, и тогава казах: „Той няма да умре, ще стане“. И наистина той оздравя. Болният, за да оздравее, трябва да дава. Болестта не е нищо друго, освен излишен товар, който трябва да се премахне. Човек трябва да раздава като извор и ще оздравее.

Текуща версия към 21:39, 24 септември 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ДУХОВНО ЛЕКУВАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ

Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за духовното лекуване на болестите.

Възможностите за лечение на всяка болест се усилват, когато се почне от Умствения свят. В Божествения свят е възможно всичко. Бог е абсолютна свобода и при болест трябва да носиш идеята: „Да бъда свободен!“, защото болестта не е нещо друго, а едно ограничение. При болестта частиците на тялото не трептят правилно, дошла е една дисхармонична мисъл отвън, ти си я приел и тя е объркала всички вътрешни течения; така веднага се явява и висока температура, ти гориш. Тури в съзнанието си на видно място мисълта за свобода и когато станеш сутрин, кажи: „Аз съм в Царството Божие и затова няма болест“. Щом си в Царството Божие, изключена е дисхармония. Щом си болен, не си в Царството Божие, преследват те и те гонят; влезеш ли в Царството Божие, преследвачите не могат да те последват, там има друго управление.

Винаги се свързвай с всички здрави хора на Земята. Когато станеш от сън, свържи себе си с тях, няма да мислиш за болните. Помислиш ли за здравия човек, ти се свързваш с неговите течения. Търси здравите хора навсякъде, както търсиш водата.

Едно време жреците и лекарите са били едно и също лице, но после са се разделили и едни станали жреци, а други – лекари. За да се лекува болестта успешно, трябва да се знае произходът ѝ – дали произлиза от ума, от сърцето или от волята. Три произхода имат болестите, и методите за лекуване се различават поради тези причини. Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духовно, да се подобряваш по морални подбуди, то и организмът почва да се подобрява и болните ти органи оздравяват. Тогава Разумните същества над нас казват: „Този човек се поправи, да му паднат букаите от краката и ръцете“.

За да се излекува, чавек трябва да повдигне честотата на своите трептения. При болестта материята има слаби и бавни трептения и когато се повдигне силата и бързината на духовните трептения у болния, тогава болестта се преодолява. Това става чрез издигане на съзнанието до висшите, Божествени сфери на Любовта, Вярата, Чистотата, Милосърдието; присъства ли Божествена мисъл, тогава множество трептения от най-висш характер с къса дължина на вълната проникват в тялото. Аурата става с такива къси вълни, че те със своята бързина и сила премахват всички дисхармонични трептения на болестта, разпространяват се навсякъде и обновяват организма. Един от начините за повишение на трептенията на тялото е възприемането на музика. Тя действа лечебно. Нейните вълни проникват навсякъде в тялото и възстановяват изгубения правилен ритъм в етерната част на органите, а това вече въздейства за преорганизиране на самите органи. Мозъкът лекува всички органи, като изпраща антитоксини, електричество, магнетизъм и пр. Най-напред човек ще се научи да мисли положително. Например при ревматизъм болният всеки ден ще се пече на слънце и ще казва, че днес е по-добре и по-добре; няколко хиляди пъти ще каже това, но не непрекъснато. Всяка болест е до време. Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се излекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка болест идват чисти и възвишени мисли.

Един човек разправял, че има жаба в корема. Околните го убеждавали, че няма, но той пак продължавал: „Как да нямам!? Аз чувствам как се движи там в корема ми и чувам как кряка“. Един лекар напълно го излекувал. Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я!“. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“.

Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш!“ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш!“, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила.

При слаб слух казвай: „Прочувам, прочувам, прочувам!“ и слухът ти ще се усили. Един човек заболял и се примирил, че няма да я бъде, че ще се мре, но друг му казал: „Ти заболя в такъв ден, в който, заболее ли човек, не умира“. И болният си помислил: „Тогава лесна работа!”; оттам насетне здравето му се възвърнало. Вярата лекува всичко. В човека има сила, която лекува. И ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува. На мнозина съм казвал да се лекуват с вяра. Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин. Има стих: „Ако имате вяра, все, що попросите, ще ви бъде“. Щом вярата на човека е слаба, работите не стават. За да помагаш на един болен и за да бъде помощта ти ефикасна, той трябва да има вяра. Като има вяра, той има условия да получи помощ от Бога, понеже става възприемчив към енергиите, които идват от Божествения свят. И тези, които са около болния, трябва да имат вяра. Болният, когато употребява средства за лекуване, едновременно трябва да има непреодолима вяра в Бога – да ляга и да става с пълна вяра, с молитва, да се моли, да се моли, додето се излекува. Да има детинска вяра или жива вяра в Бога. Без вяра никой принцип няма приложение. Тази вяра е двояка, има и друга страна: каквото Господ изисква, човек трябва да го направи – трябва да живее чист живот, да не се смущава, да не се тревожи и да си подобри живота.

Най-ефикасното лекуване е с Любов. Когато станеш проводник на Любовта на Бога, болестта ти моментално ще изчезне. Усилете Любовта си и болестта ще си отиде. Щом имаш Любов, ще имаш здраве. В бъдеще лекарят ще те обича и когато дойде при теб и те погледне с Любов, ти ще оздравееш.

Един ученик на Школата трябва да разбира закона на здравето и да открие в какво се крие той. Щом го разбере, ще може да бъде здрав. Болният не трябва да допуща никакви отрицателни мисли в ума си. Защо да смущава ума си с тях, нека да ги изпъжда, когато дойдат. Когато се отмахне духовната причина, ще забравим и за болестта. На болния трябва не само да му дадем цяр за лекуване, но и да му покажем каква промяна да настане в душата му; той трябва да се свърже с Бога. Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстроят черния ви дроб. На туберкулозния всичкото лошо е в мисълта и щом се измени тя, той може да оздравее. В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат: да стане съвсем друг човек и да тръгне в друго направление – да тръгне към Бога; тогава ще може да се излекува.

Защо иде болестта, защо идат болките? Страдаш от някоя болест: започни от детинството си, спомни си за всички свои погрешки, изповядай ги пред Бога и виж няма ли да си отиде болестта. Лекуването на болестта не е мъчна работа. Христос, като излекува болния, каза: „Иди и не съгрешавай, за да не ти стане по-зле“. На болните хора, които искат помощ, кажи им, че трябва да вършат Волята Божия.

Болният, освен външните мерки за лекуване, трябва да промени коренно и своята мисъл. Някой казва, че след като оздравее, ще започне да служи на Бога. Не, той трябва да каже: „Аз съм здрав и служа на Бога!“. Тази мисъл го обновява и нека да почне да служи на Бога, да работи за Бога. Ако болният се колебае: „Аз съм сега болен, как ще служа на Бога?“, това е погрешно схващане. Човек при всички условия може да служи на Бога.

Главната причина за повечето болести са духове, изостанали назад в своето развитие, които могат да влязат в тялото на човека и тогава причиняват болести в този или в онзи орган, хранейки се с енергиите и кръвта. Средството против тях е пост и молитва.

Когато е студено и има течение, огради се мислено. Щом се страхуваш да не изстинеш от това течение, ти вече се демагнетизираш и можеш да изстинеш.

При болест човек може да каже: „В Името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина заповядвам ти да си отидеш! Аз живея в Любовта, Любовта изключва всяка болест. Тялото ми е храм на Бога Живаго и затова не трябва да има никаква болест“.

При болест може да се изговори и следната формула: „Аз съм мобилизиран, имам работа и затова трябва да бъда здрав и съм здрав“.

Човек, щом има да работи, ще остане тук, на Земята. Веднъж отидох при един болен в Търново; домашните му бяха се уплашили и казваха, че ще умре. Аз се наведох над болния и чух, че той се моли съвсем тихо, но от душа, и тогава казах: „Той няма да умре, ще стане“. И наистина той оздравя. Болният, за да оздравее, трябва да дава. Болестта не е нищо друго, освен излишен товар, който трябва да се премахне. Човек трябва да раздава като извор и ще оздравее.