Разлика между версии на „Дишане ББ“

Текуща версия към 22:33, 24 септември 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ДИШАНЕ

Дишането е една много важна тема, с която Учителя целенасочено ни занимаваше и ни даваше упражнения. Тук излагам някои мои записки за дишането:

Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира.

Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване трябва да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух; тогава при това разширение диафрагмата слиза надолу. А при повърхностно, плитко дишане тя притиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. Да не се заблуждаваме, че механичното задържане на въздух е достатъчно; в дишането трябва да има един умствен елемент. Да не мислим, че можем да разберем Природата, без да се съобразяваме със законите ѝ.

Дихателните упражнения трябва да се правят с вяра и с увереност.

Една сестра попита: „Какво значение има дишането през лявата или дясната ноздра?”

Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, и друга, която се усвоява през дясната. През лявата се приема магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел и се нарича слънчево течение. А през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с главния мозък и се нарича лунно течение. Първото има връзка със сърцето, а второто – с ума. Когато искаме да развием повече сърцето, то приемаме през лявата ноздра и изпущаме през дясната. А когато искаме да развием повече ума, приемаме въздух през дясната и изпущаме през лявата. Това правим, за да установим равновесие между ум и сърце, а също и между електричество и магнетизъм. И когато сменяме дишането – ту през лявата, ту през дясната ноздра, то уравновесяваме двете течения. Добър е резултатът, когато правите дихателните упражнения през двете ноздри едновременно или само през едната. Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната.

Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система.

Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате.

Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.

Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им. Ако човек диша правилно, и Любовта в него се проявява правилно; не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат.

Къде е Бог? – Навсякъде! Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Следователно, когато ядете, дишате, възприемате светлина и мислите, ще облечете празничните си дрехи. В това стои новото в света. Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико съзнание. Под „празнични дрехи“ се разбира свято отношение към тези процеси.

Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците.

Учителя ни даде едно дихателно упражнение:

Правят се шест вдишки. При вдишване се брои до 16, при задържане се брои също до 16, а при издишване – до 32. Това дихателно упражнение може да се прави един път на ден, но по-добре е три пъти – сутрин, обед и вечер. Вдишва се през лявата ноздра, задържа се въздухът и след това се издишва през дясната ноздра. И с това отношение на бройките – 16-16-32, се продължава 2-3 месеца наред, без да се увеличават числата.

Учителя ни даде друго дихателно упражнение, което има за цел да увеличи способността да се задържа въздух.

При това упражнение няма да си служите с бройки, а ще вдишвате бавно и дълбоко, ще задържате въздуха в дробовете си, колкото се може по-дълго, и ще издишвате пестеливо и сдържано. Времето на задържане постепенно ще увеличавате – минута, минута и половина, две минути, две минути и половина и т. н.

Учителя ни даде дихателни упражнения от друг характер.

При вдишване, задържане и издишване може да изговаряте мислено известни мисли и формули. Например изречението: „Много Ти благодаря, Господи, за благата, които си ми дал!“, ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване. Или може да изберете за същата цел някое изречение от Библията. Може да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането. Или пък направете следното: при вдишване да изговорите мислено един път „Отче наш“, при задържане – също, и при издишване – също. Такива вдишки може да правите сутрин, обед и вечер по десет пъти. А може да изговорите мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва, общо един път. А думите: „Сила, живот, здраве“ може да изговорите мислено при вдишване три пъти – общо девет думи. Същото направете при задържане и при издишване. Това упражнение правете сутрин, обед и вечер по десет вдишки.

Предстои една огромна духовна работа на учениците. Хубаво ще бъде, ако човек изпълни следната програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилен процес на хранене в стомаха, половин час за установяване правилен процес на дишане, половин час за сърцето и половин час за правилна мисъл. Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам? Има какви по-сериозни неща!“. Че по-сериозни работи от това да възстановиш правилния процес на храносмилане, дишане, сърдечна дейност и мислене няма.

Сега ще изложа някои дихателни упражнения, дадени от Учителя при разни случаи в други разговори.

Дихателно упражнение

Десет секунди поемане на въздух, десет секунди задържане и десет секунди издишване. През това време умът е съсредоточен върху възвишени мисли. Упражнението се прави сутрин, обед и вечер и трябва да трае десет минути.

Дихателно упражнение

Вдишване през лявата ноздра на четири бройки, задържане на шестнадесет бройки и издишване през дясната ноздра на осем бройки. Същото се повтаря с вдишване през дясната ноздра и издишване през лявата. Вдишване, задържане и издишване са едно дихателно упражнение. Направете сутрин, обед и вечер по десет такива дихателни упражнения.

Дихателно упражнение

Вдишване през лявата ноздра на седем бройки, задържане на десет бройки и издишване през дясната ноздра на девет бройки. Прави се сутрин и вечер по шест пъти. При утринните упражнения всички вдишвания стават през лявата ноздра и издишванията – през дясната. А вечер всички вдишвания стават през дясната ноздра, а издишванията – през лявата.

Дихателно упражнение

Това дихателно упражнение се прави при разходка, като през няколко крачки се поема едно вдишване и през следващите няколко крачки е издишването.

Дихателно упражнение, придружено с формула

При вдишване се казва мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха“.

При издишване се казва мислено: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен“.

Дихателно упражнение, придружено с формула

Поема се въздух през лявата ноздра и мислено се произнася: „Само Божията Любов е Любов!“. Въздухът се задържа известно време и се издишва през дясната ноздра, като мислено се произнася същата формула. Това упражнение се прави по десет пъти сутрин, обед и вечер.

Дихателно упражнение

Започва се с осем бройки за вдишване, десет за задържане и дванадесет за издишване. После всеки ден се увеличава вдишването с по една бройка, а задържането и издишването с по две бройки. Упражнението се прави сутрин, обед и надвечер, преди да е залязло Слънцето.

Дихателно упражнение, придружено с формула

Вдишване през лявата ноздра, като същевременно се и изговарят мислено думите: „Да се прослави Името Божие в мен“.

При задържане на въздуха се изговарят мислено думите: „Да дойдат Царството Божие и Божията правда в мен“.

При издишване: „Да бъде Волята Божия“.

През лявата ноздра ще се поеме въздух пет пъти и ще се издиша през дясната. След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата.

Учителя ни даде и някои правила за дишане.

Както от хиляди години употребяват дишането на Изток или на Запад, то е все на физическо поле. Разбира се, че и по този начин се постигат резултати, но трябва да се стремим към по-големи. Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото. Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести. При дишането, ако разширението на дробовете е по-пластично и по-интензивно, толкова по-добре, и колкото разширението е по-снижено, толкова е по-зле. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот. Слънчевият възел е място, чрез което човек се съобщава със Слънцето или с централното място на Живота. Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно слънце, което изгрява в един разумен свят.

Веднъж Учителя взе отношение по трите начина на дишане.

Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане. Друг начин за дишане е в седящо положение. А и може да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани. И трите начина имат специфични резултати.

Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него.

Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора. Учителя даде дихателните упражнения, а в края на посещението разтвори томчето „Мнозина казваха“ на 53-54 стр. и на 202-203 стр. и като прочете от тях, разделихме се.

ПЪРВО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ

Прави се в течение на пет минути. Тялото е изправено. Вдишването и издишването са бавни и продължителни. Задържането трае, колкото се може повече, и времето се увеличава постепенно.

При вдишване се изговарят мислено думите: „Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който Си вложил Живота Си“.

При задържане се изговарят мислено думите: „Радвам се, че мога да мисля за Твоето присъствие“.

При издишване: „Да благовествам Твоето Слово“.

ВТОРО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ

След като се изпълни първото дихателно упражнение, ще се изпълни и второто, а то се състои от Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули. Второто дихателно упражнение трае около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи. Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула:

“Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“.

След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи:

“Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам. Моята радост е в слизането и възлизането към Теб.”

След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи:

“Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя. Благодаря, че мога да изправя всяка сторена моя погрешка. Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“.

При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“.

ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА

Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието.

При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната.

При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“.

При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен. Аз съм напълно здрав и изпълнен с енергия за работа. Благодаря Ти, Господи, за Твоята Любов към мене“.

Вдишването трябва да бъде дълбоко и бавно, задържането да трае, колкото се може по-дълго, и издишването да е съвсем плавно.

Упражнението се прави сутрин, обед и вечер по шест пъти.

ЧЕТВЪРТО УПРАЖНЕНИЕ

ЗА ПРИЕМАНЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ

При вдишване ще се изговорят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти, че приемам Твоята Любов заедно с въздуха“.

При задържане: „Господи, Твоята Любов ме озарява и прониква в моето тяло, ум, сърце, душа и дух“.

При издишване: „Аз проявявам Твоята Любов в моя живот. Пращам в света светлината на Твоята Любов“.