Две жени
Неделни Беседи, 11.08.1918 10:00 Неделя
„И ето, жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години... От Матея 9: 20-22
„И ето, беше там жена, която имаше дух болестен осемнадесет години и сгърбена беше... От Лука 13: 10-11
Сегашните хора се запитват какво отношение имат към тях случаите, че някога, в далечното минало, съществувала една жена, която боледувала дванадесет години от кръвотечение и друга, която боледувала осемнадесет години от някаква тежка болест, поради което се сгърбила. Наистина, тези случаи нямат пряко отношение до нас, но имат косвено отношение. Тези болести и до днес още не са изчезнали. И днес има хора, които страдат от кръвотечение; и днес има хора, които се намират в положението на сгърбената жена.
Като се говори за двете болни жени, интересно е, че техните болести са от различни категории. Кръвотечението е болест на сърцето. От която част на тялото тече кръв, това се дължи на дисхармонията в човешките чувства и желания. Сгърбването пък е болест на ума. То се дължи на дисхармонията в човешките мисли. Като лекувал двете болни жени, Христос действал едновременно в два различни свята: в света на ума и в света на сърцето. Ето защо, ако някои от сегашните лекари не успяват в своите методи, това се дължи на факта, че, като лекуват своите болни, те действат в един и същ свят. Тази е причината, поради която болестите не само че не се намаляват, но от ден на ден се увеличават.
Един германски лекар отишъл в Америка да изследва различните нервни болести. Като изучил хиляда различни случаи на нервни заболявания, той им дал различни имена. Обаче, останал изненадан, че след това всеки ден откривал някакъв особен, непознат случай на нервно заболяване. Като не знаел вече какви имена да им дава, всички нервни болести, над хилядата различни случаи, нарекъл с общо име американичи. Днес хората познават толкова много прояви на греха, че след като са им дали различни наименования, дошли са до положение да не могат да ги наричат със съответни за тях имена и ги нарекли с общо име грях или американичи. Днес под думата грях разбираме всички болезнени състояния, които нападат хората.
Старите хора вярвали, че болестите се дължат на влиянието на лоши духове върху човека. Повечето хора отричат това твърдение и гледат на болестите, или като резултат на някаква органическа(**органична) повреда, или на някакви заразителни(**заразни) микроби, които попадат в човешкия организъм. Като спират вниманието си върху различните микроби, учените изучават техния произход, условия за развитието им и т.н. Например, явява се въпросът кога се е появил микробът на чумата. От времето, когато е написана Библията, досега са изминали осем хиляди години. Значи, преди това чумата не е била позната. Тя се явила след грехопадането. Общо казано, болестите и техните причинители – микробите се явяват при изопачения и неестествен човешки живот. Лошият живот представлява добри условия за развитие на болестите.
На какво се дължат нервните болести? Според някои учени, нервните болести са резултат на усилена умствена дейност, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Според нас, нервните болести се дължат на големи безпокойства, тревоги, смущения и др. Например, някой работил няколко години наред върху някаква книга, но като излезе на бял свят, той започва да се безпокои как ще я приемат, каква преценка ще дадат за нея, какво ще кажат критиците за него и т.н. Щом се безпокои и смущава от тези въпроси, непременно нервите му ще се разстроят. Значи, страхът от критиката прави хората нервни. Ако една високопоставена дама отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно.
В прочетените стихове се казва, че една от жените боледувала дванадесет години, а другата – осемнадесет. Числата 12 и 18 определят категориите, към които се отнасят болестите на двете жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила един от Божествените закони. Тя живяла на земята, без да отправя погледа си към Бога. Числото 12 е съставено от числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живяла без Бога, а двойката – че е живяла разпуснато. Като дошла болестта и я държала цели 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката – число на равновесие. Плюсът, който представлява знак за събиране, е Исус, а тройката – Синът, т.е. Христос. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката – Синът, Човекът, който ще я излекува. Христос носи числото 3 в себе си. Когато страдате от някоя болест, съберете дните, седмиците, месеците или годините на болестта, и от получения сбор ще познаете кой ще ви излекува – лекар или Христос.
Втората жена боледувала осемнадесет години. Числото 8 показва разпуснатост на ума. Забелязано е, че умствените болести се лекуват по-мъчно. За тях е нужен по-дълъг период на лекуване.
Двете болни жени представляват болестите и недъзите на съвременното човечество: първата – недъзите и болестите на сърцето, а втората – недъзите на ума. Думата жена според първичния език означава живот. Жената, която боледувала дванадесет години, означава живот, който не върви в съгласие с Божествените закони. Ето защо, всеки човек, който не е в съгласие с тези закони, страда от кръвотечение.
За да се домогне до Божествените закони, човек трябва да изучава дълбокия смисъл на Природата, чиито закони имат отношение към нашия личен живот, както и към живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуален процес, който зависи от условията, дадени на човека. Народът, в който живеете, е едно от условията, които ви са дадени. Колкото по-благороден е този народ, толкова по-благоприятни са условията за вашето развитие.
"И ето, жена, която страдаше от кръвотечение". Да страдаш от кръвотечение, това показва, че кръвта не върви по своя определен път, но изтича навън. Кръвта има отношение към желанията. Каква полза има човек от желанията си, ако те постоянно изтичат навън? Когато кръвта изтича, човек постепенно отслабва: краката му не го държат, ръцете – отмаляват, и той усеща виене на свят; чувствата му се изопачават: той става недоволен, песимист, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасят добре с него. Видите ли човек с такива прояви, ще знаете, че той страда от кръвотечение. Едновременно с изтичане на кръвта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили в организма. Всяка дисхармония в желанията произвежда кръвотечение. Като говорим за кръвотечението, ние вземаме тази дума в широк смисъл. Тя означава външно и вътрешно недоволство в човека.
Едно трябва да знаете: причините за недоволството на човека се крият в самия него, а не вън от него. За да се справи с недоволството си, т.е. със своего кръвотечение, човек трябва да намери Христа – висшия принцип, висшето начало, което възстановява Вярата. Болната жена рече: "Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея". Като четат този стих, някои се запитват, не е ли суеверие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравее? – Не е ли суеверие да се мисли, че ако глътне една лъжица от лекарството, което лекарят му е препоръчал, ще оздравее? Не е въпрос в суеверието, но човек трябва да има Вяра.
Вярата и суеверието коренно се различават: всички халки на Вярата са свързани в едно цяло, а на суеверието са отделени. При Вярата всички факти са неразривно свързани; между причините и последствията на нещата също има връзка; желанията произтичат едно от друго и са в хармония помежду си. При суеверието фактите не са свързани помежду си; между причините и последствията на нещата няма тясна връзка; желанията са разхвърляни и в дисхармония помежду си. Вярата има отношение към Добродетелите, като вечни блага на живота. Вярващият си служи с Любовта, с Мъдростта и с Истината като със звонков капитал и разчита на тях. Суеверният разчита на преходните блага в живота – на богатство, на ученост, на сила.
И отговори Христос на болната жена: "Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели". Светските хора се смеят на Вярата на религиозните, а те сами вярват в чудесата. Болният вярва, че лекарят ще го излекува, а в същото време около него умират десетки хора, все от лекари гледани. Лекарите помагат на болните, но отчасти, те не могат да излекуват болестта съвършено. Можеш да направиш разрез на един цирей, да го изцедиш, без да си махнал причината на цирея. Един цирей ще излекуваш, друг ще се яви. Лекуването на съвременните хора е палиативно, а не коренно, абсолютно. Причините на болестите се крият в човешкия ум и в човешкото сърце. Ето защо, със своя ум лекарят трябва първо да въздейства на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитният лекар може да лекува човека преди още да е заболял. Той вижда причината за бъдещето заболяване на човека в неговия ум и оттам започва да лекува. Като се обръща към болната жена с думите "дерзай, дъще, твоята вяра те изцели", Христос посочва на хората общия метод, чрез който могат да се лекуват всички болести. Вярата, като разумен принцип, всякога може да си послужи с онези елементи в себе си, чрез които да се противопоставя на всички болести, и специално на нервните. Достатъчно е чрез Вярата човек да отстрани от ума си онази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъл, това значи, да се тури на заден план. Бог казва на грешника : "Ще туря греховете ти зад гърба си". Това подразбира, да ги остави долу някъде, във физическия свят, за да послужат за тор на растенията. Защо, по същия начин, да не свалите мисълта, която ви безпокои, от Умствения във физическия свят?
Кои мисли безпокоят и смущават човека? Които се отразяват вредно върху неговия ум. Както нечистата храна се отразява вредно върху човешкия организъм, така и обезпокоителните мисли се отразяват зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за някои същества, а полезна за други. Например, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да са добри, се отразяват благоприятно върху сърцето на човека. Напротив, те са тежест за човешкото сърце. От такива желания, именно, трябва да се освобождавате. Ще кажете, че вярвате в Бога, че искате да вървите в правия път. Ако наистина сте вярващ, мъчно ли е да изхвърлите едно лошо желание от сърцето си? Какво коства на търговеца да зачеркне дълга от хиляда лева на своя беден брат? Да зачеркнеш дълга на ближния си от своя тефтер, това значи да придобиеш сила, да дадеш нов подтик на волята си към дейност.
Човешката воля се калява в препятствията и противоречията, които среща на пътя си. Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. Волята се калява и чрез болестите. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга някаква болест, не я пъдете, но първо поговорете с нея приятелски, за да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да й обявите война. Кой отваря война? Силният. Ако сте силен, борете се с болестите; ако не сте силен, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близките си, сами да се лекувате. Идете при някой болен, който страда от кашлица, и направете следния опит: турете ръката си върху гърдите му. Ако вашият магнетизъм е силен, здрав, болният ще усети приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понякога може да се образува раничка, като от изгорено. Ако магнетизмът ви не е силен, болният няма да усети никаква топлина. Изобщо, при лекуването силните трябва да помагат на слабите, големите – на малките.
Българите имат обичай, като се борят, да излизат по няколко души на състезание. В тази борба по-слабите отпадат един след друг, докато остане най-силният, който взема венеца. Така трябва да постъпвате с болестите. Вие да бъдете най-силният борец и да поваляте на земята всички болести. Хремата е един от борците, треската – втори, неврастенията – трети и т.н. Като излезете срещу тях, кажете: "Аз съм християнин, разполагам с мощни средства и мога да се боря с всички болести." Какво правят хората? Като заболеят, веднага търсят лекари, вземат лекарства. Ако ги е нападнала треската, вземат хинин, за да я прекратят. Така те я пресичат, но не я лекуват. Вместо да употребявате хинин, пийте три дни гореща вода, без да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лекува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпрос за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори с всички болести. Много хора имат силна, но неразумна воля. Когато стане въпрос за парите им, те са готови живота си да пожертват, но не казват къде са ги скрили. По отношение на парите проявяват воля, защото ги обичат. Обаче, заболеят ли от хрема или от треска, сами не могат да си помогнат, веднага търсят външна помощ. Когато стане въпрос за спасение на душата, и тук нямат воля. Обикнете душата си, както обичате парите, и сами ще си помогнете.
Двете болни жени се приближиха при Христа, т.е. при великото Учение, за да разберат разумните закони на Природата, чрез които да си помогнат. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате Природата. Изучавайте елементите и техните свойства, водите, които минават през земните пластове, растенията и животните. Изучавайте дрехите, с които се обличате, и влиянието, което те оказват върху организма ви. Мойсей казвал на свещениците да се обличат в ленени дрехи, когато служат на Бога. Защо не им препоръчвал дрехи от вълна или памук, а от лен? Като виждал лошия живот на тогавашните хора, той препоръчвал на свещениците да се обличат с ленени дрехи във време на служене, за да отправят по-високи вибрации към Бога. Мойсей учел евреите как да живеят и как да се лекуват. И Христос дойде със същата мисия.
Човек може сам да се лекува, сам да изправи живота си, но за това е нужно да има Вяра в себе си и в своя ближен. Вяра без воля нищо не дава. Ако не приложиш волята си, не можеш да се лекуваш, нито другите да лекуваш. Как ще лекуваш болния, ако той не иска да се лекува? Как ще помогнеш на пияницата, ако той сам не пожелае да се откаже от пиянството? Как ще накараш детето си да учи, ако то само не се стреми към учението? Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека – от него зависи да ги изнесе навън и да ги използва. В това отношение човек представлява склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявяване. В един атом се крие такова количество енергия, с което може да се вдигне земята във въздуха. За да се прояви тази енергия, нужно е знание.
Мнозина искат да бъдат силни, но търсят Силата вън от себе си – в парите, в знанието; те не подозират, че Силата е в тях. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее, и според възрастта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощ. Двете болни жени потърсиха помощта на Христа. Чия помощ ще търсите вие?
Някои очакват да дойде Христос от небето, придружен с Ангели. Казвам: за глухите хора звукът още не е дошъл; за слепите светлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците. Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях. Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си. Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бъдете поканени на Неговата трапеза и пред вас ще има чиния, пълна с ядене; ако не сте готови, няма да ви поканят. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпъдят навън. На Христовата трапеза не приемат хора с разстроени стомаси. Който присъства на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христос прилага.
Какво направи Христос, когато покани петхилядния народ да присъства на Неговата трапеза? Той взе петте хляба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила в тях. Разчупването на хляба означава разкопаване, разработване на земята. Човек трябва да разчупва хляба с двата си пръста – палеца и с показалеца. Тези пръсти показват, че при яденето на хляба, умът и волята на човека трябва да вземат участие. Като разчупва хляба, той трябва да благодари на Бога за грижите, които полага за него, и да съзнава, че не е сам на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога с вашето недоволство. Ако приемате хляба с благодарност и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими към всички болести. Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, за да имате Неговата сила.
Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и, ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления, те де се отпечатват в съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателните прояви в живота.
Един млад американец почувствал силна болка в единия крак, около глезена. Той се показал на няколко лекари, но никой не могъл да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление. Той успял да направи това, и болката в крака изчезнала.
Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят. Ако някоя жена или мъж се разгневят, окръжаващите се смеят. Някои пък ходят от къща на къща да разправят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н. Хората не знаят, че тези неща са като заразните болести. Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и да критикуваш своя ближен, помоли се за него, да се справи със своя гняв. Критиката не изправя хората.
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трябвало да изпълнява задълженията си към дома. Един ден, като пържела лук, тя доловила известни тонове, които й дали идея за една музикална ария. С лъжица под мишница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. В това време, до носа й дошла силна миризма на изгоряло. Тя отишла в кухнята и видяла, че лукът изгорял. Трябва ли мъжът й да се сърди и гневи за прегорялото ядене? Виновна ли е тя, че в пърженето на лука доловила някакви музикални тонове? Мъжът трябва да благодари на талантливата си жена, че е могла да предаде пърженето на лука в музикална ария.
"И ето, имаше жена, която страдаше от кръвотечение". Лошо нещо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нямаше да намери Христа. Ако кръвта на нашата земя, т.е. на нашето тяло не тече, колелото на нашата воденица нямаше да се върти. С други думи казано: ако кръвта не се движи по тялото ни, никакъв Живот не може да съществува. Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Минаването й през тесни процепи наричаме изтичане. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвта не течеше, нямаше да има брашно. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят?
Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси. Иди си вкъщи, да си починеш. Друг ще дойде, да те замести.”
Преди години бях в Сливен. Отидох в дома на една болна от неврастения. По едно време мъжът й –здрав, силен човек, влезе в стаята. Като го видях, казах му: "Жена ти ще оздравее, ако й предадеш малко от твоята сила и здраве." Здравите се пазят от болните, да не ги изсмукват. Няма защо да се страхувате. Давайте от себе си без страх, за да дават и на вас. Малките реки и поточета трябва да се затварят, да не обедняват, но големите реки трябва да се отварят и да дават. Никой никого не може да обере и да изсмуче, освен сам себе си. Ако сте здрави, радвам се, че ще можете да давате на болните и на слабите; ако сте болни, трябва да калите волята си, сами да си помагате. Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува – нищо не го плаши. Ще кажете, че днес дрехите и обувките са скъпи, че животът е тежък. За волевия човек и това не е страшно. Ще дойде ден, когато ще правят обувки от дърво. А не от кожа и гьон, както сега ги правят.
Сегашните хора трябва да организират желанията си, а не да ходят по течението им. Мислите, желанията и постъпките на хората се диктуват от Разумни същества, които се различават едни от други по степента на своята интелигентност. Даже и клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. Ако сте търговец, и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен.
Досега девизът на хората е бил "От тебе да замине!" Обаче, този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото учение носи нов девиз: "От мене да замине!" Каквито и вземания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж новия девиз: "От мене да замине!" Този девиз носи мир за цялото човечество. Хората не могат да се поправят изведнъж; бавно ще се поправят, но сигурно. В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. Пак ще имате страдания, но ще разбирате техния смисъл; пак ще боледувате, но ще се разговаряте с болестите и ще знаете, че те са необходими за вашето пречистване – физическо и духовно. Ако вярвате в това, всичко ще бъде според Вярата ви. Ако заболее някой ваш близък, турете ръката си на гърдите му и си кажете тихо: "От мене да замине!"
Христос стои днес пред неразумните хора и чака да Го приемат. Къде трябва да бъде Той – пред човека, или вътре в него? По този въпрос могат да се правят различни тълкувания, но важно е да се знае Истината. Един знаменит английски богослов разисквал цял час пред слушателите си върху въпроса как китът глътнал Йона. Така постъпват днес и религиозните хора – от две хиляди години насам третират въпроса как да приемат Христовото учение, как да приемат Христа в себе си. Никакви теории не са нужни тук. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете в себе си изведнъж, както китът глътнал Йона. Сегашните хора се нуждаят от приложение, а не от теория. Има въпроси в живота, за разрешаването на които не се изискват никакви разсъждения. Такъв е въпросът за приемането на Христа. Христос ще влезе в човека така, както Йон влезе в утробата на кита. Който приеме Христа в себе си, ще стане велик човек. Хората щели да му се смеят и да се подиграват с него – това не трябва да го смущава. Кого хората не са осмивали и подигравали? Онези, които първи заговориха за хвърчащите машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята им се реализира. Днес тази машина лети във въздуха. Защо сегашните мъже и жени не се разбират, защо семействата от ден на ден се разрушават? Защото хората са изгубили Вярата си. Те нямат доверие един в друг. Какъв е този живот, в който хората не си вярват? Много неща ви се казват, но не вярвате в тях. За мене е безразлично, дали вярвате, или не вярвате. Аз вярвам в това, което говоря. Вярвам в Божиите закони и всеки момент ги прилагам на практика. За да придобиете истинска, положителна Вяра, и вие трябва да изучавате нещата и да ги прилагате.
Приемете Христа в себе си. Ако не можете да направите това изведнъж, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представлява Вярата. Докосвайте се до всичко, което Бог е създал – до цветята, до плодните дървета. За да бъдете здрави, посадете няколко цветя в саксии или в градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци в градината си, за да ги изучавате и да се ползвате от силите, които се крият в тях. Влезте в съприкосновение и със слънчевите лъчи. Ако търсите Христа, ще Го намерите във всичко, което Бог е създал. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: "Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели".
Правете опити, за да видите, че всяко нещо крие известна сила в себе си. Всичко в света е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотребявате с живота на дребните същества. Децата особено обичат да късат главите на мухите и не мислят за лошите последствия на своите постъпки. Майките трябва да забраняват на децата си да късат главите на мухите, да развалят гнездата на птичките.
В едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лястовичка с пет малки лястовичета. То свалило малките от гнездото и отрязало езичетата им. След това пак ги турило в гнездото. Майката, не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри. Какво се случило с това дете? Като пораснало, станало голям момък и се оженил. Родили му се пет деца, едно след друго, но всички били неми. Защо трябва човек да прави зло, да малтретира малките и безпомощни същества? Понякога човек върши зло от незнание, а понякога съзнателно. Будни трябва да бъдете всички, да давате отчет даже за мислите си, да напътвате и поучавате невежите и по-малките от вас.
И днес Христос се обръща към всички хора, като им казва да оправят живота си, да изчистят сърцето си и да се допрат до дрехата на своя Баща. – “Къде е Той?” – Навсякъде. Тревата е Негова дреха, камъните са Негова дреха. Събувайте се лятно време боси и ходете по един-два часа по тревата, по камъните. Докоснете се до цветята и дърветата и ще чуете тихия глас на своя Баща: "Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели".
Сега е моментът да се докоснете до мантията на Бога. Тя е пред вас, готова да помогне на всеки, който вярва в нейната сила. Това проповядва Божият Дух на всички хора по лицето на земята: "Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас. Вие ще бъдете мои чада, а Аз – ваш Баща. Ще напиша закона Си във вашите сърца и ще настане Мир и Радост по цялата земя."
Неделни Беседи 11.08.1918 10:00 Неделя
Сила и Живот, том III, Неделни Беседи Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) ISBN 954- 739- 734-6 (т. III)