Две думи
В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог." (Йоана 1:1)
Ще взема само първите думи от първия стих: „В начало бе Словото".
Да се произнесат и да се напишат две думи, това е най-лесната работа, но трудно е да се изтълкуват и осмислят тия думи. Още по-трудно е пък да се реализират тия думи. Реален, действителен свят, или свят на щастие и блаженство е този, който има начало, а няма край. Който търси края на нещата, той живее в материалния свет. Обаче, в материалния свят няма слово. Той е безсловесен свят. Както виждате, има известни идеи, които непременно трябва да се изяснят, да се представят в простъ» вид. Запример, ако вие сте пътували три деня през някоя пустиня и сте ожаднели, първата капка вода, която ви даде н-вкой, ще бъде най-ценна за вас. После могат да ви дадат още много капки вода, но веднъж сте задоволили* жаждата си, вие не искате повече вода. Казвате: тази вода вече не ми е нужна. Значи, първата ка* пка вода е най-ценна за вас; последната капке вода нттма вече такава цена,
Същото нещо се отнася и до разбиранията1 на хората за душата. Те казват: душата е малко нещо, тя представя малка част от цялото. Представете си, че всвка такава част събира по* един килограм вода. Като се съберат 100 части по един килограм, те ще напълнят цълО" буре. Това показва, че хората на физическия светъ-оценяват големите, великите работи, когато Бо-жественият свят се занимава с безконечна-
235
малките величини, Красивите неща в света са малкиг, а не голямиг величини.
Сега вие разсъждавате и казвате: философ е само онзи, който разбира живота, който нито плаче, нито скърби, нито съжалява. Който плаче, скърби и съжалява, той не разбира живота, той не е философ. И наистина, кой плаче най-мното? – Децата плачат най-много. Защо? – Защото нямат никаква философия и се намират, като загубени, като захвърлени в този свет; те плачат, за да ги намери майка им, да ги отгледа-и отхрани. Като ги намери майка им, те преста-ват да плачат. Майката е рибарката, която хвърля мрежата във водата и улавя децата в мрежата си.
,,В начало б Словото.'* Всички неща въ* св*Ьта са създадени само за словото. Онова, което осмисля живота, това е словото. Правиш -къща. Защо? – Да влезе някой да ти проговори. Правиш училище. Защо? – Да дойдат деца да се учат. Правиш църква. Защо? – Да дойдат богомолци да се молят. Правиш си нови дрехи. Защо? – За своя възлюбен, или за своята възлюбена. Дко вашата възлюбена е н-яма, безсловесна, т. е. не може да говори, тогава и новиг ви дрехи стават безсмислени. Следователно, всички не-ща в света имат смисъл само в словото. Като се цитира стихът „в начало б" Словото", пи-там: кое е това начало? Това начало аз нари-чам момент на пробуждане съзнанието у човека. В този момент човек започва да мисли за първия лъч на Божествената Любов. Тогава чо-век се пробужда. Започне ли да мисли за края-на нещата, той моментално умира. Някой пита: какъв ще бъде краят на Вечния Живот? Който пита за края на Вечния Живот, това показва, че неговияг край е свършен вече; той? е свършил своя живот. Какъв ще бъде краят на праведния? Когато праведният започне да мисли за края на своя живо*! , той ще изпад-
236
не в положението на грешника. Когато пък грешникът започне да мисли за началото на нещата, животът му ще протече като светлина. Следователно, когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той става грешник; когато грешникът започне да мисли за началото на своя живот, той става праведен. Как ще разберете тези неща? Може ли грешникът, като помисли само за началото на нещата, да ста-,не праведен? Може. Защо? – Защото само онзи чозек мисли за начало на нещата, у когото живее Божественото Слово. Тъй щото, мислещ човек е само онзи, у когото е Божественото Слово. Може да мисли само онзи, който обича, който люби. И забележете, човек може да мисли само за този, когото обича. Тъй седи истината. Всека друга философия, всвка друга мисъл, в която
Н"Бма любоз, аз наричам афектация, а не любов. Такава любов съществува и в растенията, и в животните. Казвате: еди-кой си плаче от любов. Дко е въпрос за плач, и растенията плачат, и животните плачат. Какъв е смисъ-лът на плача? – Еди-кой си скърби. – Дко е въ-прос за скръб, и растенията, и животните скър-бят. Какъв е смисълът на скръбьта? Скръбьта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот. Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбьта, тази скръб нема смисъл;
,.ако човек се радва и не може да намери противоположното на радостта, тази радост нема смисъл. Радостта е началото, а скръбьта е кра-
~ят на един живот. Грехът е краят, а правдата е началото на един живот,
Следователно, всички отрицателни прояви, в които човек може да изпадне в живота си, това са зачевания, в които той е търсил само края на нещата. Обаче, казано е в Писанието:
„мБог е безначален и безконечен." Любовта,
'Която Бог изявява към хората, нема начало,
237 ;
нема и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовта, посетете хората и вижте, как те свършват живота си. Искате ли да намерите началото на словото, идете при хората, да видите, как се раждат. Дз не под-разбирам само раждането на съвременните хора, но имам пред вид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън. Това означава начало на словото. Казвате: какво може да стане от един ангел? Питам: какво може да стане от един човек, който едва сега започва живота си? Един знаменит проповедник държал няколко беседи на една конференция. Като свършил беседите си, запитал: какво мога още да направя? Един негов прия-тел му отговорил: да си отидеш в къщи. Сж-щото може да се каже и за някой писател, който написал много книги. Този писател казва: на-писах много книги за бъдещето поколение, Какво още трябва да направя? – Да си отидеш в къщи. Съвременните хора, които не знаят, какво да правят, умират. Които умират, тър-сят края на нещата. Какво означава краят на ньчцата? – Смърт. И действително, човек трябва-да умре, за да дойде до началото на живота. Който иска да намери края на нещата, той трябва да; слезе в ада, дето ще намери края на всички-противоречия. Който търси началото на нещата, той ще отиде в рая. Значи, краят на всички неща се намират в ада, а началото имъ – в рая. Иоан, който бил запознат с науката на Божията Любов3 казва: без любов не може да съществува никаква положителна наука; без любов не можем да изгозорим нито една дума; без любов не можем да проучазаме човешката душа. Изобщо, без любов не можем да напра вим нищо. Любозъта е единствената светлинна, с която разполагаме, за да познаем живи-
2238
те същества, с които сме заобиколени. Да по-
„знаваш една душа, това значи да придобиеш нов смисъл в живота. Какво би било тогава, ако всички хора в света отворят душите си ед-
,ни за други? При това, около един и половина
„милиард хора днес имат отношения към вас. Не само хората, но и млекопитаещитъч птицит, рибит-, насЬкомит, всички живи същества имат отношение към вас. Това е велико благо за чо-века! ВсЬко живо същество все допринася нещо за щастието на всЬки чове"к.
Сега, аз разглеждам този въпрос, защото той е във връзка с закона на кармата. Според обясненията на н&кои учени, кармата не е нищо друго, осгЬн странствуване на човешката
сдуша из козмоса. ОтЬд като направи обиколка из ц*Ьпия козмос, слъ\ц като завърши екскурзиите си, тя се връща при Баща си, отдъто е излязла, но вече обогатена, пълна с опитности и знания. Душата, дошла при своя Баща, не седи
- без работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя съзнава, е по-голяма. Казвате: какво може да се работи в онзи свет? Ако отидете в онзи свет, ще видите, че ангелите работят усилено, цели слънчеви системи творят.
„В начало бъ* Словото". Някой казва: ка-
4<во ще стане с мене, като умра? Като умрешъ» ти ще се розпръснеш нзвред из пространството на безброй малки частици, и тогава от тебе лищо няма да остане. По този начин ти ще нау-чиш закона на абсолютно малките вепичини, и ще се смалиш. Сега, хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини, чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лъкуват негативните страни на живота. Например, вие сте недоволни. Каз-вам: има едно изкуство, което може да ви на-
- прави доволни. Кое е това изкуство? – Ще вземат всичко, каквото имате и ще ви оставят без никаква собственост. Няма да ви даг/ат даже и едно стъпало, да си туриге крака. Тогава у вас ще се зароди желание, да имате едно малко местенце, с каквото разполага микробата, та да осмислите поне малко живота си. Казвам: днес аие сте на земята, д/его се сипят най-гол-вмите богатства, и пак сте недоволни. Бог ви е дал здраво, силно гбло, но вие не сте доволни и казвате: защо ни е това тяло? Храните се, не знаете, защо се храните; спите, не знаете, защо спите; обличате се, не знаете, защо се обличате; дишате, «е знаете, защо дишате. Човек трябва да знае защо се храни, защо диша, защо спи, защо се облича и т. н. Чоз-бк яде, а мисли, че яденето е безсмислен процес. Не, по-смислен процес -от яденето няма. Безсмислен е само, когато чо-©ек пр-вяжда. В яденето е вложено началото на словото. Някой казва: аз се уча да постя. – Колко време можеш да постиш? Най-много 40 – 50 деня. Един Ирландец постил 80 деня, и след това умрял – повече не могъл да издържи. Има напреднали същества, които могат да постят хиляда години и на края на поста т"Б за-1кусват. С какво нетърпение, с каква радост очакват гк тази закуска! Слъ\д нея те се раз-цъвтяват, като цвът. Съвременните хора ядат на всЬки два-три часа, вследствие на което са обезсмислили процеса на яденето и казват: какво представя яденето? Трябва да се знае, че Бо-жественият живот се влива в човешкия чръз яденето. Бог е направил устата и езика, за възприемане на този живот. Когато Христос е из-казал стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пи-ете кръвьта ми, нямате живот в себе си", Той е вложил дълбок смисъл в него. Духовното <е скрито в физическото. Духовният свят става понятен само чръз физическия. Душата е до-<тъпна за нас само чръз тялото. Ако човеж не познава тялото си, как ще познава душата
240
си? И ако не познава сърцето си, как ще познава ума си? Съзр-еменнитъ* физиолози, напри-мер, имат особено понятие за сърцето. "Р го-счигат нещо като помпа, от свиването и разпу-щането на която кръЕЬта се докарва в движение из цялото гяло. Това е отчасти в-врно, но в същност сърцето само не докарва кръвьта в движение. За докарване на кръвьта в движение е причина особена жиза сила, която иде като течение в организма и кара клеткиттб на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор. в мозъка. СггЬдозагелно, клетките на сърцето* са разумни същества с голяма интелигентност. Сл%д кл-тбткит-тб на мозъка по интелигентност идат клетките на сърцето. Оттук се вади заключението: каквото е сърцето на човека, такъв. е и самият човек. Затова, именно, идейно чо-век трябва да държи живите същества близо-до сърцето си, а далеч от ума си. Защо? Причината за това е следната: когато някои съще-ства са близо до неговото сърце, те идват на гости у него, и по този начин му носят своета благословение. На он-взи пък, които са далеч от него, той ще отива на гости и ще им занася своето благословение. Правило е: на едни сж-щества вие да ходите на гости, а на вас други* да дохождат. Следователно, в умствено отношение вие ще отивате при Бога, а по отношение: на сърцето Бог ще дохожда у вас, чрез Духа си. И когато ние казваме, че Господ трябва да ни научи, ще знаем, че Той не може да дойде в ума ни. Дойдем ли до живота на ума, ние. трябва да отидем при Бога; за тази цел трябва да водим чист и свят живот, за да олек-нем. Същото нъ-що е и в училищата: учени-кът отива при учителите си, а не учителите при ученика. Такъв е законът. Няма изключение от този закон. Не е известен случай, когато учител да е отишъл при ученика си. Ученикътъ-отиза при учителя си. В Писанието е казаног
241
„Които ме намърят, само те ще пригхбият живот. Щом човек се допитва до Бога, той ще се освободи от злото, което съществува в све-та. Бог напътва хората към положително знание. Съвр-вменните хора и досега още спорят, същестеува ли Бог, същестеува ли Учмтел в св-вта и най после казват: какъв е смисълът на живота? Чудно е, кога.о един ученик с-с запише в първо отделение, научи се да брои до де-сет и посл-в каЛа: какъв е смисълът на това смятане? Той още не знае началото на математиката, а иска да знае, какъв е краят на тази наука, Питам: какво е нзчалото на математиката? Когато единицата се заверти четири пъти около себе си, тя образува двойката. Какво ше разберете от това? Ще рззбеоете, че се образува едно количество. Когато двойката се заверти четири пъти около себе си, тя образува тройка и т. н, Такъв е законът. Или, друго положение: нещата стават ясни, освзаеми, видими, реални, само когато се сгжстяват. Това са отялечени работи» които имат смисъл към сегашния живот на хората. Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито гклото. Богатството, знанието, тялото са само ср-вдетеа, условия, дадени на човека, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. Под думата свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чр-ьз усилена работа. Засега хората не са свободни, но има хора» които и сл-вд сто хиляди години няма да се осво-бодят. Казвате: Христос ни е освободил. – Това още не е свобода. Най-голяма свобода» човек може да постигне, когато спазва стиха: „Дко устоите в моята дума, наистина сте мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни". Следователно, само онзи чо-век е абсолютно свободен, който живее в закона на Любовта. Такива тр-вбва да бъдат отношенията на ученика към учителя. Който се до-
242
могне до великата Божествена наука, той ще придобие големи опитности. Само тази наука е в сила да обърне човежа към Бога. Когато казвате, че сте обърнали никого към Бога, вие се са-моизлътеате. Никой никого не може да обърне към Бога. Да посочите на някой човеж пътя към Бога, това е възможно; обаче, да го обърнете към Него, това е абсолютно невъзможно! Мойсей на времето си казваше: „. „До този ден още не мога да обърна еврейския народ към Бога. При това, Мойсей беше голям ацепт и като такъв, пак не можа да обърне еврейския народ към Ннго. И днес още евреите не вер-шат това, което Мойсей им каззал. Днес и християните още не вършат това, което Хрис-тос им проповъ\цвал. Това показва, че у човека съществува вътр-вшен закон на свобода. За-конът на свободата, законът на великата Истина изисква човеж сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси. В това отношение човек трябва да разбере, какво не-що е сърцето. Той трябва да намери сърцето си и да го изучи. Следователно, най-важното нещо за човежа е свободата. Всъжи иска да бъде сво-боден. ВсЬко живо същество иска да го обича нъжой. Този е основният камък на живота. Когато човек се убвди, че има нъжое същество, което го обича, животът му се осмисля. Щом се поколебае в тази основна идея, животът му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човеж обикне себе си, той се сверзва с Бога. Иначе, той не може да намери истината. Казвате:
да обичаш себе си, това е егоизъм. Ако чо-век в любовта към себе си не може да види онзи, който го обича и внася в него истината, тази негова х;;обов нтгМо смисъл, т. е. любовьта му не е на мътто. *
243
Иоан казва: ,,В начало бъ* Словото'*. Той говори за разумното Слово, което иде в света, да обясни нвщата и да се всели във веяко живо същество. Заприм1зр, вие още не сте си обяснили, какво нещо е любовта. Често хората нари-чат любов он-бзи поверхностни отношения, когато едни-други се ревнуват, дразнят, обиждат и т. н. Това не е никаква любов. Това са само изпитания. По този начин Бог изпитва хората, да види, каква е тяхната любов. Нъжой госпо-дар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомитъ1 се учат от свещеника; овчарят учи овцитъ\ и овцитъ* учат овчаря. Всвка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин тъ" учат закона на златото; те изучават алхимическия за-кон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие тр-ьбва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, пр-вз цъ\пия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта вевки ден приижда и не се свършва. Уче-нитъ4 казват, че златото е твердо гЬло. Също така и водата при студ може да се втверди. Обаче, адептит-в, като привличат златото от пространството, т го докарват в особено състояние, в най-високото му състояние. Щом обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия въз-вишен живот, до неговото най-високо състояние. Това пък ще ви даде големи знания. Учени, които се занимават с астрология, уподобяват златото на слънце. Тъ1 го взимат като емблема. И действително, живот без злато не може. Мнозина запитват: какво нещо е животът? Казвам:
244
жизотът, който ние имаме, е злато. От този жи-вот и вие можете да изкарате, колкото искате-злато. Колко злато трябва на човека за един ден? Малко злато му трябва. Обаче, ако познавате свойствата на златото, което имате в себе си, с него вие ща можете да превръщате неблагородните метали в злато.
Сега, у ва„ може да се яви желзние, часъ-по скоро да придобиете това знание. Казвам: вие трябва да поидобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. В какво седи този жиаот? – В словото Тогава, за да придобиете това слово, този живот, какво се изисква от вас?~Положителна в-вра. Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение. Съмнението е признак на невежество. Дето има невежество, там Словото не може да се прояви, не може да работи. Някои ка-зваг, че за да се намери Истината, човек трябва да се съмнява. Истината се намира само чрез положителни качества, но не и чрез съмнение.
„В начало бе Словото". Ние казваме, че Иоан е проповедвал за Христа, а Христос преди две хиляди години още е проповедвал на хората, но какво от всичко това? Какво са направили хората през тези две хиляди години, след като им е било говорено словото? Вие трябва да знаете, че това начало, за което Иоан е го» ворил, днес е по-реално, отколкото в неговото воеме. Какво са реализирали хората от това слово? Какво са изработили досега? Словото представя Божествения план, който постепенно' ще се реализира. Де е словото у нас? Велика наука е да знаете, как действува словото в човека. Доколко словото е в човека, се познава от това, какво той е изработил, какво е придо-бил в себе си. Има хора, у които словото от-ежтетвуза. Когато словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степеньта на негодната разумносг. Разумняят човек има специ-
245
4>ична св-втлина на съзнанието си. Този чов-вк е направен от разумни линии, които са в постоянно движение. Ако погледнете на разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в лего пруго същество, което постоянно свети.
Сега, мнозина от вас се вглеждате повече в отрицателните прояви на живота и казвате; .ние знаем всичко това, което ни се говори. Какво знаеге? – Знаем стиха „в начало б"Б Словото". Много пъти сме слушали това нещо. – Нищо не -сте слушали. Опитвали ли сте онази любов, при «оято да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази любов да изпълните волята Божия? Казвате: ние сме опитвали тази любов, но вече сме я изгубили. Казвам: ако разсъждавате така, вие сте на крива посока. Това, което се губи, не е реално. Ако веднъж само сте се докоснали до любовта, вие не можете да я изгубите, Тя е реалност, а реалността не се губи. Закон е това! Пръстът, който е свер-зан с ръката ми, той не може да се отдали по своя воля. За този пръст смисълът е само ръката. Отдали ли се от ръката, той е оежден на смърт. Следователно, когато човек познае Бога, той става вече уд на Божествения органи-зъм. Само тогава той има тежест и сигурност в живота. Той има вече тил зад себе си. Ня-кой беден човек ме пита: д е Господ? Казвам: ела с мене, аз ще ти покажа, д е Господ. Започвам да му проповядвам „в начало <б~к Словото". Той казва: т1ззи неща сега не ми трябват, аз съм беден човек, жена ми е болна, дъцата ми са гладни, а сам съм гол й бос, дрехите и обущата ми са окъсани. – Почакай малко, аз сега ще ти покажа, д е Господ; Завеждам го при един дрехар и казвам: услужете на този човек! Бедният човек веднага сваля старите и окъсаните си дрехи и облича нови. Казвам: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Как не го познаваш? Той те обл*Ь-
246
че. След това го завеждам при един обущар и казвам: услужете на този човек? Бедният събува старите обуща и веднага обува нови. Питам го пак: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Как не го познаваш! Той те обу. Посл този беден човек казва: аз ти благодаря; облякох се, обух се, но гладен съм. Завеждам го в една гостилница да се нахрани добр. – Ями сега нямам пет пари в джоба си* Отивам с него при един банкер и го питам: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Той те познава и сега ще ти услужа с една сума. Казвам: виждаш ли сега? Този, който те облече, обу, нахрани и напълни кесията ти с пари, той е Господ. Иди сега и разкажи на дру-гит, какво направи Господ заради тебе.
Казвам: има една велика, Божествена наука, която показва на човека начини и методи, съ-които да си послужипр и случай на обезсърдчение. Когато се обезсърдчите, спрете се в себе си и? кажете: защо трябва да се обезсърдчавам, когато имам глава, ръц, крака, с които мога да преодолЕя всички трудности? Значи, Бог ми даде всички възможности да преодолявам мъчно-тииг в живота. Едно време нямах глава, ня-мах нито ръц, нито крака. Ако влезете в пространството, като дух, вие няма да имате никакви удове. Духът е само мислещ център. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но глава няма. Иска да направи нещо с ржи/кг* си, но ръце няма. Такова е състоянието на обезплътените човешки духове. И най-по-сл, той трябва да ходи от човек на човек, да се моли да му услужат в нещо. Духът е в положението на майстор, който може да направи много нещо, но няма инструменти, с които да си послужи. Като му дадат тесла и чукъг майсторът вече е в ролята си. Тъй щото, докато ние сме на земята, имаме отношения и с Божия Дух, имаме отношения и с духовег у насъ»
247
Тъй какго Бог е създал хората, т представят складове за разумнигъ1 души. И затова, всЬка душа, като се въплоти на земята, тя трябва да има на разположение всички инструменти, с коию Ду-хът може да си послужи Само по този начин Духът може да работи. Затова и Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Значи, когато Духът влезе в сърцето на чоз1зка, той почва да работи. Ако не разбирате тези закони, вие си създавате големи мъчнотии. Мъчнотиите се кри-ят във вътрешното неразбиране на живота. Вземете, например, един ден чов%к е щастлив, а на втория ден изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сге били в реалность-та на нъчцата.
Някой казва: еди-кой си човек ме обича. Кои са признаците на истинската обич? Не се минават двъ1 години, и същият човек казва: този, койго ме обичаше, вече не ме обича. Питам: каква е тази любов, която сл-бд две години изчезва? Каква е тази любов, когато н-вкой ти даде една дреха, а на другия ден си я взима? Какво добро е това, което на другия ден ще го разказвате наляво-надъхно, ще проглушите ушиг на хората с него? Бог, който е направил толкова добрини на хората, не е казал дума по това. Той никому не се е хвалил, че е направил добро на този – на онзи, или че обича хората. Бог ви прави добро, а вие, като не съзнавате това, всеки ден вършите гр-вхове и пръхтъпления. Той само погледне към вас, усмихне се и мълчи – нищо не казва. И добро да вършите, и зло да вършите, Бог ви оставя свободни, сами да се учите от това, което правите. И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нъчцо хубаво. От Божествено гледище, между скръбьта и радостта няма разлика. Следователно, ако не искате да скърбите, трябва да приложите Божията Любов в живота си, да
243
бъдете подобни на Него. Като направите никому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добоо. Направите ли никому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Остспзте човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чр-вз вас Много християни изпадаг, именно, в тази грвшка. Н-шравят ецно добро, и после Цял жи-вот го споменават. Няма по-лошо нещо от това, да ограничиш съзнанието на човека.
Следователно, правилният начин за развитие е пътт на Любозьта и Мъдзосгьта. В Божествения сзяг нещата се дават даром. Каквото добро направиш, ще го забравиш. Този пък, на когото си направил добро, той сам трябва да изрази любозьта си спръмо тебе. Ако дам никому сьменца от хубави плодни дървета, трябва да забравя това. Обаче, няма да мине много вр*Ьме, и аз ще получа плодове от тези развити вече плодни дъовета. Значи, ако обичате н-б-кой човек и му правите добоо, то е все едно> че насаждате семенца от най-хубави плодни дървета в неговата градина. Вие ще видите, че след известно вр-вме всички тия семена ще дадат плодове, на които и той ще се радва, и вие ще се радвате. По същия начин и ние трябва да разработваме всичко онова, което Бог ни е дал, за да мо-жем след вр-вме да принесем от т*взи плодове пр"вд олгаря на Божията Любов. Като помагаме на другите хора, същевременно помагаме и на себе си. Всеки човек трябва да вложи в ума си мисълта да помага, да дава и на другите. Дали ще можете да помагате, или не, то е друг въ-прос, но никога не трябва да се съмнявате в това. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е слаб човек. Погрешката сеДй в съмнението. Който иска да служи на Бога, той може да реализира всички желания и копнежи йй своята душа. Всеко добро желание може да се реализира още сега, а не след хиляди години.
249
„В начало бе Словото". Това начало разпо-:лага с ц-влата в-бчност. Щом е така, няма за-<що да се бърза. Законът е следнияг: всеки ден вие виждате слънцето да изгрева и да зале-зва. Какво означава изгревът на слънцето? – Наемало на деня и край на нощта. Какво означава зал 1ьзът на слънцето? – Край на деня и начало -на нзщьта. Началото на деня е край на нощта, а краят на деня е начало на нощта. Значи, имаме два живота едновременно. Какъв е краят на радосгьта? – Скръбьта. Какъв е краят на скръбь--та? – Радостта, Какъв е краят на знанието? – Невежеството. Какъв е краят на невежеството? – Знанието. Следователно, щом дойдете до никакво противоречие в живота, ще знаете, че сл-бдният момент минавате във възходещо състояние, т. е. вие сте в началото на нещо, от което сте се отклонили. Какъв е краят на безверието? – Вярата. Какъв е краят на верата? – "Безверието. Какво е началото на верата? – Безверието. Какъв е краяг на безверието? – Верата. еерата, сама по себе си, има начало, а нема край. По същия начин ние не можем да говорим и за края на нашия живот, понеже още не сме завършили нито една стомилионна част от това, което за в бъдеще ни предстои да извършим. Преди всичко, съвременните хора още не са развили своите тела, както трябва. Те така трябва да усъвършенствуват телата си, че никога да не боледуват. Те така требва1 да изправят живота си, че дьто отидат, всеки да е гогов да им услужи. Ядептът на доброто само като се усмихне, всички врати пред него се отварят. Достатъчно е той да спре пред едно плодно дърво, и то вече навежда клонете си пред него, да си откжене, който плод пожелае. Хиляди примери из живота ни говорят за знанието, което съвременните хора трябва да придобият, както И за знанието, до което сега са дошли. Днес зна"-* лието на хората е дошло до своя краен пре-
250
дел. Краят на живота, според сегашното разбиране на хората, ще бъде смъртта. Днес нищо-друго не ги очаква, освен смърт. За да изля-зат от смъртта, те трябва да измтьнят свои-т стари възгледи. Както живЕят, както мас – лят и както чувстеуват хората днес, всичко това не носи нищо друго, освен скръб, нещастие сл-бд нещастие и смърт. Съвр-вменните хора трябва коренно да измънят живота си. Това не значи, че сегашният живот н*вма смисъл, но-всички търсят днес само края на н-вщата, края на живота.
Сръчцате един млад момък, едва 21 го-дишен, и той вече мисли за края на живота, иска да се осигури, да тури стотина хиляди лева в.. някоя банка за черни дни. Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурил един господин от. Варна, който във вр-вме на войната спечелил сто хиляди лева. Турил паритъ" си в една банка и казал: сега вече се осигурих най-малко за 20 години. Войната може да продължи, колкото иска, не ме е страх вече. Обаче, след 24 часа той умира. Ето как се осигурил. Това е крива философия. В природата не съществува никаква философия на осигуряването. Този човек се осигурил само за 24 часа.
Казвате: ние трябва да бъдем силни, ако искаме да постигнем своите желания. Аз ечи* там силен човек само онзи, който без пет пари в джоба може да пречгра. цял живот. Не е въпросът да тръгнете от къща на къща да просите. Както вервите из улицата, сръчдате един каруцар и го поглеждате. Той веднага ви пръ\цлага да се качите на колата му, да ви заведе дома си. Послъ\ както вервите по улицит*Б на някой град, минавате покрай Н'Ькоя къща, виждате един човек отвън и му се усмихвате. Той> веднага ви поканва дома си, да ви нагости. При това, като влезете вътр, вие няма да разправяте, че имате жена, деца, че сте човек без ср"вд*-
251
ства, но ще мълчите. Малко ще приказвате, повече ще мислите. А какво правите вие? Отивате в някоя къща, отваряте Библията и като започнете от Битието, .свършвате с Откровението – приказките ви н*Ьмат край. Вие искате из-веднъж да научите хората. Понеже и вие едва сега започвате, то и на хората ще давате малко. Ако отивах в света, ето какво бих направил аз. Ще вляза в един дом и ще забележа,-че един от домашните страда от цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превержа и ще кажа: циреят ще мине, в скоро време ще се освободите от всякаква болка. Както казвам, така става. Това е проявление на Божията Лю-бов. Щом излекувам този човек, той никога> вече няма да ме забрави, никога н*Ьма да изляза от ума му. Циреят ще бъде връзка между мене и него. И посл, аз няма да кажа на този човек, че съм го излекувал, но.той сам ще си помисли: какъв беше този човек, който така скоро можа да ме излекува? Как е името ми, какъв е баща ми и каква е майка ми, отде съм роден, това не е важно за него; за него е важно, че го излекувах. И най-посл, ако той пожелае да ме познава, аз лък ще се заинтересу-вам от това, дали той ме обича и дали аз го обичам. Тъй щото, когато искам да се запозная с някой човек, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е; свършил, но аз искам да зная само едно – мо* га ли да го обичам, и той може ли да ме обича, за да съм готов при всички условия на живота на всякакви услуги и жертви за него, както' Бог е готов на всички жертви за нас. Аз искам да зная, мога ли да постжгтвам с този чо-век така, както Бог постъпва с мене. Като ни е пратил на земята,: Бог никога н%ма да ни остави да пропаднем. Той ще ни постави в положение да скъсаме хиляди костюми, за да Го познаем. РЬзи костюми не са нищо друго, ос*
252
вен разните форми на раждане и прераждане. Запример, много ангели, много адепти, облечени
- в костюми на обикновените хора се срещат на* всекъде по земята, в голямите градове, като въ
Лондон, в Париж, в Берлин, в София и другаде. Някой казва: какви ли са ангелите? На вид т са обикновени хора, но дават насока на всички същества в живота. Те са капацитети по разни въпроси и представят нещо подоб-
«но на стрелките в часовника, които определят времето и дават посока на движението. Те са постоянни по характер и прояви и всякога верни на обещанието си: каквото казват, изпълняват.
Сълзи на очите им няма да видите, скърби – също нямат, обаче, носят скърбите на хората.
Богати не са, но дето отидат, в който дом влезат, внасят богатство и щастие.
Казвам: такова трябва да бъде новото положение, към което всички хора се стремят. Всеки има некакъв идеал, но питам: какъв е този идеал, когато всички хора едни-други се ограничават? Днес хората се групират и казват: има обществено мнение! Утре това обществено мнение се изменя. Не, трябва да има само
„едно мнение, което през всички времена да бъде едно и също. Днес хората едни-други се ограничават и казват: какво ще каже общественото мнение за това? Какво представя днес общественото мнение? Често то представя сбор от най-некултурни хора, от хора на модата, облечени със светли, или с черни дрехи. Какъв трябва да бъде истинският цвет на дрехите? Всеки човек има свой любим цвет, който отговаря на него. Всички хора не трябва да носят еднакви цветове. Всеки човек има право сам да си избира цвет и модел на дрехите, каквито той желае. В природата съществува вечно разнообразие. Такова трябва да съществува и в живота. Обаче, ние казваме: това не трябва да носиш, или онова не трябва да носиш! Човек
253
може да носи, коквочо желае, стига то да не бж-де спънка в живота му. След първия костюмъ-ше дойде втори, после трети, четверти, които ше се сменят един подир друг. Всвка дреха, всеки костюм трябва да съответствува на знанието, което сърцето на човека има. Ако чо – век е хубаво облечен, това съответствува на негозия ум и на неговото сърце едновременно. И тъй, при тази наука всбки трябва да предвижда своето бъдеше, да знае, какво го очаква. Това интересува човека. При това, той иска да-знае, бстат ли ще бъде или сиромах, учен ли ще бъде или прост и т. н. Има моменти в живота на човекз, които определят неговото* положение. Ако разумният човек иска да подобри съдбата си, и той, като земледелецът, тря-бва да спазва годишните времена, Всбко нещо трябва да се псстави на време и на местс. Ако го псстави на време, и работата му ще излъзе успешна; ако не го постави на време, и работата му н"вма да бъде сполучлива. Ако човек възприеме истината не на време, той непременно ще я пометне. Казвате: не е мъчно да се възприеме истината. Обаче, трябва да се знае, че всеки чо-век не може да възприеме истината, както и всеки не може да я предаде. За да предадете истината в душата на другите хора, вие сами трябва да бедете чисти и съвършени. Всеки може да проповедва, но истината може да внесе само онзи, който е чист и съвършен. И само онзи може да обърне човека към Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасността* в предаване на истината седи в това, че едновременно с придаване на положителните качества, вие придавате на хората и своите отрицателни качества и неджзи. Това е опитано. Има хора, които могат да лекуват по магнетичен начин, но в това лекуване има опасност, да не би са-мият магнетизатор, с внасяне на положителното з своя пациент, да внесе и своя некаква бо*
лест. Тъй щото, той ще го излекува от една болест, но ще му внесе друга. Запример, един човек има никаква физическа болест, но при лекуването си по магнетичен начин, той изгубва тази болест, а придобива някакво отрицателно качество, става съмнителен, изгубва вярата си в Бога, която по-рано имал. По-добръ1 е чо-в*вк да има никаква външна болест, отколкото да изгуби вярата и любовта си към Бога. Тъй
(щото, истината не може да се проповядва на всички хора. Който проповядва истината, той тр+обва да внесе любов в душиг на хората- Който проповядва истината, той трвбва малко да говори и да не преувеличава нещата. Той не трябва да из-
- пада в положението на онзи свещеник, койго, за да убЯди слушателите си, че наистина Хрис-тос нахранил петхиляден народ с пет хл"Б-
>ба и две риби, той кззал, че тези хлЯбозе били големи като могили. По този начин ние искаме да докажем, че и невъзможните нЯша са възможни. Не е така. Ние трябва да знаем, че малините неща могат да се разрастват. Вземете, например, ако всеки житен клас дава по 30 зрънца, в продължение на 15 – 20 години, той може да се развие толкова, че да покрие цЯлата земя. Кога? Ако се дадат благоприятни условия
,на това житно зърно, то ще бъде в сила да изхрани целата земя. Тази възможност е вложена
-в самото житно зърно. Следователно, ако човек има в себе си.такава малка сила, каквато има
-в житното зърно, отед 5 – 10 години тя ще се развие в такава грамадна енергия, че той ще може да разполага с големи богатства, каквито земята има. Може ли да се нарече сиромах онзи, който има богатствата на ц-влата земя?Днес светът се нуждае, именно, от такива хора, които могат да в-врват и да по магат на цъ\пото
- човечество. Такъв човек беше Христос.
Казвате: как ще се преобрази светът?
Св-втът вече е пр-вобразен. Казано е: „В нача-
255
-лото бе Словото". Сега вече ще се даде начало *на новата култура, на новото сеене. Всички досегашни култури са били приготовителни условия за идването на новата, на бъдещата култура. Време е вече да се посее началото на Словото. Това начало не беше нито във времето на Адама, нито във времето на Мойсея, нито пък във времето на Христа. Всички тия времена беха приготвителни *епохи. Сега е време вече за разумното начало, за пробуждане на съзнанието. Христсс казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вера между человеците? То-еа означава: когато Любовта дойде в света, ще бъдат ли хората готови да възприемат тези благоприятни условия на живота, да подемат тази велика работа? Казвате: какво трябва да правим? Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта. – Ама знание нямаме. – Не се лъжете. Извадете торбите си и ще видите тукъ-таме скрито богатство, знание. Извадете златото от торбите си и го стопете. Всичко трябва да пожертвувате за Царството Божие. Какво костува на европейските народи на место да дават средствата си? Съвременните народи вла-гат своите средства за направа на топове, орж-дия, задушливи газове, но ако те разбираха нещата правилно, биха могли да вложат тия средства, тия богатства на друго место. Казах ви, че света идат вече осем хиляди адепти. Те са. -носители на бъдещето, и това бъдеще ще се наложи на човечеството. Бъдещата култура ще се наложи на хората, както спят още. Както спят хората, сутриньта ще се събудят преобразени от гъсеници в пеперуди. Много хора са в положението на копринените буби, въртят си главите на една, или на друга страна. Казвате: какво мисли тази буба? – Тя размишлява, прави си «екакзи планове, ходи, снове, създава некаква своя архитектура.
Некои казват: много от съвременните хо-
256
рз са извЬтрели, изтЕяни са станали. Не, тъ* не са изваяни, но размишлязат, защото иде новото в св"кта. Те са разумните хора в свега, които се приготовляват за нозите условия на живота.. Дз наричам извътрели или изваяни хора само тия, които не правят нищо. Сега е начало на нещата. Мислете за това начало, а не за края. Не мислете, че началото е било в миналото. Не, началото е сега, а краят, именно, е бил в миналото. И в Писанието е казано, че нощта вече е преминала. Значи, краят е това, което наричатъ-тъмен вт5к, нощ. Сега иде пробуждането на онзи еветъл, в*Ьчен Божестеен ден, в който Бог слиза и казва: „Ще залича есичките им грахове и нтбма вече да ги поменавам. И тогавг%, от мало до голямо, всички ще ме познавагъ/ Ня-ма да има нужда вече да ее проповядва на хората: познай Господа!
Сега ще ви приведа един примЯр за един адепт от древността. Един от вели-киг адепти – Янмру-Мура, като завършил развитието си, трябвало да принесе жертва на свещения огън на Любовта. Този безсмъртен огън се палил с особена запалка. Запалката носил един от учениците на адепта. Каква била изненадата на адепта, когато видял, че уче-никът му забравил кутията с запалката. Жер-твеникът бил вече приготвен, обаче, нямало кутията с запалката. Ще кажете: защо ученикът не се затичал да я донесе? Този свещен огънь-требвало да се запали при първия лъч на слънцето, а кутията този момент, именно, я нямало там.
Казвам: вие всякега трябва да носите със себе си кутията с запалката, за да може вели-кият адепт на Любовта да принесе своята жертва на врЯме. Питам: вие носите ли със себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърдче-ние, но за поощрение. Аз не разглеждам въпроса* както вие досега сте го разглеждали. Какво е до-
257
сегашното ви положение, не ме интересува; какво е новото ви положение, това е важно и за вас, и за мене. Казано е: всички ще минем от смърт към живот. Смъртта, това е тъмният втбкъ – век на умраза, на убийства и т. н. Цялата земя е покрита с кости на смъртта. Всички тия кости трябва да оживеят. Това значи: всички души, които са заспали, трябва вече да се пробудят. Когато Божественото дойде в човека, всички отрицателни състояния и прояви ще из-чезнат. Без него все ще има нещо, което да го измъчва. Вие сте недоволни, страдате от съмнение, Оглеждате се наоколо, няма кой да ви обича. И действително, малко любев има днес на земята. Ако бащата не праща пари на сина си в странство, синът веднага се съмнява в него и казва: не ми трябва такъв баща! Сега хората са толкова материалисти, че ако синът не дава нищо на бащата, последният казва: не ми трябва такъв син! Съвременните хора са крайни материалисти. Докато мъжът принася в къщи* той е добър мъж; докато жената работи в кж-щи, тя е добра жена; докато синът помага на родителите си, той е добър син; докато дъщерята помага, и тя е добра дъщеря. Престане ли всеки да изпълнява своите задължения към дома си, той вече не е добър, не е човек на местото си. Тъй щото, докато се плаща на хората, те са добри. Днес на всички хора се плаща за извършената работа. Аз разглеждам този въ» прос от добрата му страна. Не е лошо, че се плаща некому. Че хората работят с пари, в това нема никаква съблазън. Златото е живот. Обаче, тъй както се разбира животът, ако на един професор не се плаща, той ще престане да работи, Следователно, ако човек работи в тело-то си, той има живот; престане ли да работи, всекакъв живот изчезва. Значи, от всички се изисква работа.
И тъй, истинското благословение, което иде
258
е света, това е новияг живот, който трябва да се вложи в душите на хората. С стария живот, който сега имат, те по никой начин не могат да влязат в невидимия свет. Старият живот може да се уподоби на книжните пари, с които си служат съвременните държави. Те не представят някакъв ефектив. Колко струват, например, българските книжни пари? Тяхната цена един ден ще се изгуби, както се изгуби цената иа германските книжни пари. Те се обезцениха толкова много, че с 45 милиарда марки човек не можеше да си достави един до-бър обед. Това положение мяза на приказките от хиляда и една нощ. Сегашният живот се е обезли ;пл като германските марки. Човек, след като живее сто години на зекяга, той не може да си изкара даже и за един обед. Като отиде на онзи свет, и там не може да се нахрани. И в този, и в онзи свет, за да се нахраните, трябва да плащате. И затова Христос е казал: „Събирайте съкровища за онзи свет, шжто никой не може да ви отнеме!" Кои са тези съкровища, които трябва да събирате за ензи <свет? Те представят великото добро, * което човек може да извърши на земята. Питам: можете ли да направите такова добро, което да ви радва през целия живот? Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, «о вие да го чувствувате и нито за момент да «е го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта. То създава голема радост за човешкия дух. гАко целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпит-вал неописуема радост. Този е идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа нема да има, и кражба нема да има, и сиромашия нЬма да има – всеки ще бъде цоволен от положението си. Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ш,е се приближиш до него и тихичко ще му ка-
259
зкеш: ти имаш нужда от пари. Колко ти тря-бват? Ще му напълниш кесията и ще се оттег-лиш. Обаче, при Божиит+з благословения, които «и са дадени, днес ние сами отваряме вратата на злото.
Новата култура изисква работници за Бога! Те%зи работници трябва да работят от любов, да не мислят за пари. Обаче, засега златото е велико благо на човечеството, и всички хора казва г: ние трябва да бъдем богати! Често аз съм казвал, че зная местата, д-бто има заровело злато в земята. По този случай българиг ми «азвзг: като знзеш, д^ има злато, защо не ни кажеш, да отидем и да го разровим, да си платим дълговег? Това, че българи^ имат много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си към Бога. Мко т"Б изпълнят задълженията си към Бога, аз ще им кажа, д"Б има заровено злато. Ще кажете: ти ни покажи, де е златото, ние обещаваме, че ще изпълним задълженията си към Бога. Те-бхното положение мяза .на онова, в което се нам^рил един циганин, «ойго искал да пр*вгази една река, но не се р^-шавал, та се обърнал с молитва към свети Никола и му обещал нещо. Той му казал: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прегазя реката, без да се удавя. Ако ми помогнеш, ще ти запаля една гол ма св-бш. в След молитвата, той се опитап да прегази реката, и я преминал благополучно. Като се вид^л вече на другия бряг на рекага, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си бо-гат чов^бк, аз съм беден, откажи се от свещьта, която об-вщах да ти запаля. При това, «акто виждаш, цт^л се измокрих, И съвоемен-нит% хо;за, какво ли не обещават на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отка-зват се и нзмират ред причини за оправдание. Бог не се нуждае от нищо друго, осв-бн от «ашит-в сърца. И в новата култура всЬки тряб-
260
бва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия. живот. Не мислете, че като станете отшелници,. ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой отт> какво се нуждае и може да му помогне. Отдето мине, той знае вече, какво трябва да прави. Целия ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага, Аз разглеждам въпроса от мое гледище. Ако река да ви слде, че не сте направили това или онова, не съм на правата страна. Важно е, какво аз мога да направя, затова разглеждам вьпроса за себе си, като казвам: това, козто е верно за мене, е верно-и за вас. Някой казва; аз съм болен. – ОтЬд-вайте моя път, и всякаква болест от вас ще изчззне. – Яма не съм учен. – Следвайте моя път, и наука ще придобиете. – Как да госл^д-вам? – Изучавайте ме. Елате при мене, и както* посглшвам аз, така постъпвайте и вие. Аз съм търсил ред методи, пътища, и вид*Ьх, че друг гтжт, освен този на Любовта, няма. Като-влъзете в Божия път, всички болести, всички страдания ще изчезнат. Щом дойдете до този път, ше постигнете всичко, каквото душата ви желае.
„В начало бъ1 Словото". Ние трябва да> приемем това слово с отворени сърца и души. Това слозо трябва да светне в училищата, в домовет^, в църквиг, и като се срещнат хората, всички да представят запалени свещи. Тогава всеки ще се радва на присжтствието на своя* боаг. Това наричам аз хора на новата култура. Днес, сбаче, хората не се ср^щат по този на-чин. Те: с^ чужди едни на други. Когато хората станат запалечи св^щи, т ще. се разбират, ще
261
тосат да .рзбогят солидарно, ще правят опити ют различен характер. Ако сега, наприм^р, ви кажа, че чоз-бк може да отиде до слънцето, вие ще кажете, че това може да говори само умопо-«бъркан чов^к. Пигам: преди 400 години, когато хората казваха, че може да се лети с никакви машини из въздуха, бяха ли умопобъркани? %\ тогава може да са ги считали за умопобърка-*ни, но днес вече не са такива. Днес хората ле-тят из пространството с аероплани. Това хвер-чене на хората из въздуха днес още повече осмисля живота им. Ако човек за половин час може да отиде до слънцето, да види, как жиаеят съществага там, той нЯма да бъдетъй стар, както го виждаме днес. Ако някой отиде до слънцето и се верне, той ще каже: виждам вече, как може да се живее. Можете ли да отидете поне до луната, като до по-близка станция? Учените днес казват, че на луната нъ-мало ни-«акъв живот, никаква култура. Така е за човек, който не е ходил там, но за онзи, който е хо-дил и се вернал от луната, не е така. Като слуша тверденията на съвр^менниге учени, той казва: това е само едната страна на въпроса, но ^аз зная и доугата страна. Който знае, какво има на луната, той няма да разправя, да убеждава хората, да го верзат, но ще им каже: ето един 45илет за луната! Идете и вие там и сами вижте, какво има. – Какво има на слънцето? – Заповядайте един билет! – Ама аз не мога да отида. – Щом не можеш да ртидеш, тази наука не е за тебе. Тази наука е само за онзи, който може да отиде до слънцето, до луната и да се верне обратно на земята. Въпросът може да се постави ребром: или ще отидеш сам да провериш, или ще въ-рваш на т-бзи, които са ходили. За лас е важно новото, великото, реалното, което можем да приложим в живота си.
Христос, великият брат на човечеството, днес хлопа пред вратата на всЬко сърце. Не
262
само Христос хлопа, но заедно с Него хлопат и всички ония, които са избрани като предвестници на новото. И за това ние се радваме на всички нови хора, на всички нови течения в св-вта. Всичко ново работи за доброто. Няма крайни течения в сз"Бта. От Божествено гледище всички крайни течения работят днес за реализиране на Божествения план, който сега ще се приложи. Знанието, което новата култура носи, е за онЬзи, които го възприемат. Това знание ще бжце ката л^к за всички рани, които старата култура е създала. Имате ли никаква рана, щ вземете от това лекарство, и раната веднага ще премине. Ня-кой има слаба памет. И за това има лекарство. Друг има слаби разеждителни способности. И за това има лекарство. Новият живот, новата култура носи хиляди начини и методи, чрез които може да се подобри живота на съзременното човечество.
,,В начало бе Словото". Казвате: започнало ли е това начало? Започнала ли е новата култура? Като дойде новата култура, човек ще има велики стремежи. Тогава духът му няма да отпада, ще бтвде винаги бодър и крепък. Сама чрез гбзи велики стремежи, той ще се добере до великата Истина, да стане граждан^н на Царството Божие. Само по този начин човек ще може да разполага с всички ср-вдетва и възможности на саоята душа. И по този начин само той ще може да възлюби Бога с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Такъвъ-чов-вк, и като става, и като лъга, ще бъдеизпъл-нен с трепет към Бога. Тогава ще настане онова вр-Бме, за което се казва в Писанието: „Земята ще бъде изпълнена с знание за Бога".
Виждали ли сте лицето на Бога, или поне лицето на някой ангел? Вие се давите в някоя р"вка, заприм"вр, и ангелът ви хваща за ръка-та, извежда ви вън от водата и к&зва: идете си сега дома! Казвате: кой беше този, койта
263
ме спаси? – Това беше ангелът на вашия живот. Някой човек е бвден, поставен на гол*Ьми изпитания, рискува да изгуби живота си. Веднага се явява негозияг ангел, подава му ръката си, усмихва му се, извлича го от това бедствие и му казва: иди си дома! Този човек се чуди, кой е този, който, в такъв тежък момент на живота му, иде със своята помощ при него. Кой от вас не е минал пр*ез такава опитност? Вие се запитвате: кой б"вше този, който ми помогна? Ка-звам: не е важно, кой б"Еше той; важно е, че в. него б-вше скрит Бог. Бог се крие и се изявява чрт^з хиляди образи. Той се крие във всички: форми на битието, и в малки, и з голями. Този, който иде да ви помогне, ще ви подаде ръката си и слъ\ц това ще изчезне. Локато се обърнете, той вече не е при вас. Когаю учителят влиза в клас, и той се усмихва на ученицит+з си. Този момент е кратък, но в него се крие цялата работа на учителя. И денят има своя усмивка. Този моменг, тази усмивка крие всичкото благо за св-вта. Може да има ред още промени пр-твз деня, но всичко се крие в тази усмивка. Тя е най-важното нещо в живота. Някой казва: защо не ми се усмихнеш? – Няма условия. Както виждаш, тъмно е сега, вечер е, н*вма да ви-диш усмивката ми. И за усмивката се изискват условия. В това отношение и луховният свят се изразява с усмивка. Ти си болен, гладен, беден, искаш усмивка. Как ш.е ти се усмихна? Дз мога да се усмихна, само след като ти донеса дрехи да се облечеш, или сл"ед като ти дам да се нахраниш, или слтод като те изл*е-кузам. Тогава вече мога свободно да си излаза, да ти се усмихна и да кажа, че и втори път пак ще дойда. гАко пък дойда при вас, които сте гладни, боси, болни и нищо не ви дам, нищо не напоавя за вас, а само ви се усмихна, вие ще кажете: защо този чов-ьк дойде и ни остави скръбни? Сако онзи може да се усмихне, който е
264
дошъл от Бога и ви е донесъл всичкото Негово благословение. Носителите на новата култура ще бгдцаг богати, ще разполагат с всички средства, ще бъдат силни и мощни. Тъ* ще бж-дат извопи, които непрестанно бликат.
Време е вече да се ликвидира съсгаоотоида се постави з живота началото на словото, за което се казва: „В начало бе Словото". Койго приема този ден, той е за него. Койго не го приема, за него ще дойде друг ден. Приемете ли този ден, тогава ще дойдете до велики открития. Тогава ще разберете оп-.ошениего на слънцето към човека, както и отношението на светлината към човека. Светлината има седем цвета, и всбки цз'бт е носител на нбщо. Питам тогава: на какво са носители човешки тъ1 мисли? На какво са носители чозеш^ит"з чувства? Ние говорим за чов-вшкитъ1 чувства, но тъ* трябза да се разбират конкоетно, като плод. Ние говорим и за чов-бш^итъ* мисли, които също така трябва да се разбират конкретно, като плод. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плод. И тогава, от вст^ка ваша мисъл, от всЬко ваше чувство или от всяко ваше знание вие ще можете да извлЬчеге сладостта, както я извличате от зрелия плод. Чозешката мисъл или човешкото чувегзо расте в Божествения евт^т, като плод. Обаче, със своето съмнение, със своето нев-врие, със своята малка любов хората проглушиха света м се лишиха от благоприятните условия за развитие. Някой казва: знаете ли, колко много съм дал з^ Господа! – Колко си дал? – Ц-бли десет хиляди леза, Доуг казва: аз щбл мъхец съм слугувал на Господа! Какво пр+здетавя един м+з-сец работа за Господа в сравнение с дългия живот, който Бог ви е дал? Човек трябва да работи най-малко един живот за Госпоца. Целият живот на човека трябва да бъде работа за Господа! В новата култура Божиит-б служители нт^ма да се ръкополагат, както сега. Тт>
255
ще бъдаг ръкоположени отгор, чр-вз дух и югън. Днес казваг за никого, че Духът го ръкоположил, а в същност този човек жи-вт^е и свършва по старому. Той започва добр, а <вършза зл-б. Новата култура изисква хора абсолютно безкористни, които нито да съдят, нито да се самоосжждат. Новата култура не се занимава с неджзите на хората.
Разправяше ми един познат, виден еван-телист, как е постъпил при едно оплакване от сграна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя, колко «много му дължал еди-кой си, пак евангелист. Като го изслушах, казва моят познат, веднага добавих: знаеш ли какво? Грешката тук е моя Този човек отдавна ме бъше задължил да му ллатя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Пр*БД вид на това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден. Това изисква новото учение – да плагиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да ми-неш за винозен. Ще плагиш за брата си, нищо повече. Това е любов! Сега хората знаят само да се оплакзаг и да каззаг: Господи, не виж-даш ли, колко страдам, какви голями изпитания имам? Не, вие не тръбза да призовавате Бота, да вижда вашит-в страдания, но трябва да Го призовете да види, какво сте посъли, да види, какао добро сте направили. Като посЬеш нещо, кажи: Господи, ела да видиш, какво съм напра-вил! Ако пък нищо не си посъл, ще се обър-иет към Господа с думиг: Господи, досега нищо още не съм посял, но почакай малко, ще изпьлня, каквото трябва. Тъй щото, докато нищо не сте посъли, не викайте Господа да вижда ва« шиг страдания и неправди- Бог често влиза в онзи, който ви измъчва, и пита: познаваш ли, кой съм?
Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в
266
гората, да лози мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Оба-*-че, пушката била пълна със съчми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души* Като се видял на тясно, лозецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък об-ьщавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки. Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. Сл^д това Господ му казал: Как няма да те натиска тази мечка, щом искаш да я уби-еш? Тази работа не става лесно. Питам: кого не е натискала мечка? Човек трябва да обещае пръ\ц Бога, че няма да убива мечки, ако иска да се освободи от т-бхнитъ1 лапи. Великата наука на Любозьта е нозият път, по който всички хора трябва да вервят.
Каззам: великата наука на Любовта включва в себе си всички други науки. Койю има любовта в себе си, той познава хората, разбира ги и може да се справя при всички положения въ-живота. Вземете, й Америка, например, тази културна страна, има ред бюра от опитни физиогномисти, астоолози и хиромантици, които услужват на хората, когато някой иска да се жени, или когато н"якое семейство иска да си избере съответни за тях слуга или слугиня. Па чъртитъ1 на лицето, по устройството на главата и по линиите на ръцег, тъ* познават, кои хора си под-хождат, било когато ще влизат в брак, или когаго ще взимат лица за прислуга в домовет^ си. Това са ред науки, които влизат и в науката нз Любовта. Понякога тези учени се под-купват, но влизат ли паритъ1 в т*Ьзи науки, тй вече нт^мат усп+зх и попадат в грешки. Когато някой човеж дойде при мене, аз мога да му покажа харкгернитъ1 чърги на лицето, или нз*
267
главата му. Ако той има никаква лоша чърта, която е в зародиш, тя е поставена само като малка точица. Обаче, развие ли се тази чърта, тогава вече тя се изразява в линия, или в друг ня-какъв знак. Щом линиите се оформят в човека, той може да види в себе си правата линия на любовта, правата линия на мъдростта, правата линия на истината, правата линия на правдата, правата линия на добродетельта и т. н. Пет главни линии има на човешкото лице, както и на главата му. Който ги знае, той ще ги види разположени във вид на пентограм на лицето на човека. Това не са измислици, но действителни положения. Всеки човек има тия пет линии. Запример. ти виждаш един чозек, обик-ваш го, харесваш го и си готов, в случай на нужда, да му дадеш пари, без никакво съмнение. И този чов^к е готов са що така да ви услужи. Кое ви дава право да повярвате в този чо-вт^к и да го обикнете? Вие виждате в него линията на любозьта. Така и езътските хора се по-знават. Усъмните ли се, обаче, веднага и злото се явява. Всички трябва да познавате тези пет основни линии по лицето на човека. Щом научите тези пет линии, ще се заемете с изучването и на останалите линии по човешкото лице. Ако познавате линиите по лицето на човека, вие нямз да си правите илюзии, нема да се заблуждавате едни в други, но ще се разбирате и познавате. По този начин хората ще могат лесно да се сприятеляваг. Има хора, които по никой начин не могат да живеят заедно. Защо? – Понеже техните знаменатели не могат да се подведат под общ знаменател. За да живеят заедно, межггу тех трябва да дойдат други некои. Това не показва, че те са лоши, но не могат да се уоазновесят. Провидението не ги е създало едни за други. Запример, между краката и рж-цете има известно подобие. В някой случай краката могат да помогнат на ръцете, и ръцете
268
могат да помогнат на краката, но те извърш-ват дв-б противоположни служби. Следователно, рящ-в/г и краката не могат да се съберат на едно място и да си приказват. Дко тъ1 спрат своята служба, всичко в св-вта ще се свърши. Нъ^ кои мислят, че всички хора трябва да се съберат на едно мвсто. Нъ*ма защо хората да се съ-бират на едно мясго. Едно е важно: всички хора да мислят еднакво за любовта. Еднаквото разбиране не е закон на еднообразие, но е за-кон на велико разнообразие. В това разнообразие се крие Божественото. Божествено е, когато човек е доволен от себе си, че никога не е изневерил на своя морал, на своето вж-трешно разбиране. Доволен ли е човек от себе си, всички хора ще бъдат доволни от него; ако човек не е доволен от себе си, никой не може да бъде доволен от него. Ако човек е дозолен от Божествената свъглина, той ще може да изпълни волята Божия. От това гледище, ако човек върши всичко в името Божие, тогава най-малката работа ще бъде благословена, ще бъде написана с златни букви.
Често хората казват, че са отдалечени от н-бкогс, например, че се чувствували отдалечени от Бога. Какво разбирате под думата отдалечени? Ще приведа един пример, за да изясня значението на тази дума. Например, един пи-сател иска да напише една гол*вма книга. За тази цял той взима няколко топа хартия и започва да пише: написва първата страница, посл втората, третата, четвертата, и така продължава, докато изпише първото топче хартия. Слъ\д това оставя първото топче настрана и започва да пише второто топче. Като изпише него, взима третото, после четвертото и т. н. Така продължава да пише, докато свърши замислената книга. Тр*вбва ли сега първото топче хартия, което писателят отдалечава и туря настрана от себе си, да мисли, че той го е изоставил? Трябва ли сл-бд то-
269"
ва и второто топче да мисли по същия начин?" Или, трябва ли първите страници, които вече са изписани и оставени настрана, да мислят, че пи-сателят ги е изоставил? Не, този писател пише, сравнява, връща се отново към първитъ^ страници, докато свърши цяпата работа. Най-по-сле той написва заглавието на книгата върху първото томче и с това счита, че делото му е завършено. Тази е великата философия на живота, която всЬки трябва да разбира. В този смисълъ-всеки човек е лист от великата Божествена книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое опрт^дт^лено име и мъхто в тази книга. Бог държи всички тия листа в ума си и каквото ново напише, сравнява с написаното дотогава. Тъй щото, който мисли, че е изоставен от Бога, той е още ненаписан лист, към който Бог току-що се отправя. И ако иска да бъде близо до Бога, той трябва да се задоволи с положението на бъ\п, ненаписан още лист.
Желая на всички да бъдете по ум далеч,-а по сърце близо до Бога! Следователно, по сърце всички сте ненаписани още книги, в които * Бог всЬки ден пише по нещо ново.
„В начало бе Словото, и Словото 6е у Бога!" Това слово трябза вече да се прояви!
33. Беседа от Учителя, държ&на на 5 Юни, 1927 г. з г. София.