от ПорталУики
Версия от 22:26, 13 март 2016 на Донка (Беседа | приноси) (5. Да се радват наедно)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)

5. Да се радват наедно

20. Беседа от Учителя, държана на 12 януари, 1930 г. София. – Изгрев.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ *)

В света съществува велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон се вижда от цитирания стих: „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и онзи, който сее доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия. Наистина, който жъне, той всякога използва труда на онзи, който сее. Това, именно, внася дисхармония в живота на човека. В живота на всички същества се забелязва стремеж едни други да се използват. И в човека, който минава за разумно същество, се забелязва стремеж да използва труда на другите хора. Няма същество в света, което да не е склонно да използва другите същества. Всички се запитват, как е възможно, човек, създаден по образ и подобие Божие, да има слабостите на животните? По замисъл човек е създаден по образ и подобие на Бога, но той не е още проявен, т. е. не е проявил Бога напълно. Има хора, които са проявили Бога напълно – това са светиите и Учителите на човечеството. Обаче, те не остават на земята, както обикновените хора. Те временно идат на земята и скоро след това си заминават.

Днес всички хора се стремят към велики постижения. Всички искат да живеят в мир, в съгласие. Всички искат да турят ред и порядък в живота си. Дето отидете, слушате, че всички говорят красиво: царе, князе, министри, депутати, свещеници, учители, майки и бащи. Всички говорят красиво, но дойдат ли до приложение, липсва им нещо.

Един ден младият крив рак излязъл с баща си да се разходят. Като по-млад, синът тръгнал напред, бащата след него. – Синко, защо вървиш така криво? – Как да вървя, татко? Излез пред мене, да ми покажеш, как да вървя. Бащата излязъл пред сина си да му покаже, как да върви. Като видял, как върви бащата, синът казал: Татко, така и аз вървя.

Казвам: Каквито усилия да прави, кривият рак все криво ще върви. Той има нещо криво в естеството си. Той е създаден крив, не може лесно да се изправи. Същото се отнася и до човека. Каквато философия, или каквото учение да му проповядвате, докато изкривеното, хромото в него не се изправи, той все рак ще си остане. Докато не изплати дълговете си, човек никога не може да стане богат; докато не се освободи от болестта си, болният никога не може да оздравее; докато не се освободи от греховете си, грешният никога не може да стане праведен. Да мислите, че без да изплати дълговете си, без да се освободи от греховете си, без да премахне болестта си, човек може да живее в хармония с Цялото, това е все едно да наливате вода в пробита стомна и да очаквате да се напълни.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и сиромахът, и богатият. Сиромахът мисли, че всякога сиромах ще бъде; богатият мисли, че всякога богат ще бъде. Не е така. Сиромахът трябва да знае, че е кандидат за богаташ, а богатият – кандидат за сиромах. Каквото прави, ляга ли, става ли, сиромахът постоянно мисли и говори за богатство. Богатият пък постоянно говори на децата си за сиромашия. Той ги съветва да пестят, да не пилеят пари, да не осиромашеят. Ще дойде ден, обаче, когато сиромахът ще стане богат, а богатият – сиромах. Ще дойде ден, когато грешникът ще стане праведен, а праведният – грешник. Ще дойде ден, когато невежият ще стане учен, а ученият – невежа.

Това са противоречия в живота, които не могат лесно да се примирят. Не е въпрос във външното примиряване на нещата. Хората всеки ден се примиряват, въпреки това войните продължават. Примиряването за един ден не разрешава въпросите на целия живот. Да се наядеш един ден, това не разрешава въпроса за храненето през целия живот. Да направиш едно добро, това още не разрешава доброто на целия живот. Една мисъл само не определя посоката на човешката мисъл. – Ама аз искам да бъда добър. – Да бъдеш добър, това не е механически процес. Доброто не иде по външен път. Много работа се иска от човека, за да стане добър. Ако натоварите човека с чувал злато на гърба му, това не може да го направи богат. За да бъде богат, човек трябва да има знание, добре развит ум, да знае, как да употреби богатството, което му е дадено. Не знае ли, как да се справи с богатството си, човек не може да се нарече богат. Той е натоварена камила, която ще падне под тежестта на товара си. Богатият, който мисли само за ядене и пиене, за автомобили, за къщи, за скъпи дрехи, е кандидат за онзи свят. Човек не е дошъл на земята само за ядене и пиене. Смисълът на живота не е в яденето и в пиенето. Те са само условия, които поддържат живота. Красотата на човека не може да бъде негов идеал. Защо? Защото, ако човек днес е красив, утре може да изгуби красотата си. Важно е човек да бъде разумен. Щом е разумен, той може да стане красив, но красивият не може да стане разумен. Разумният, даровитият носи красотата си отвътре, да не се спъва в развитието си. Ако има външна красота, той ще бъде изложен на големи изпитания, които ще го спънат в пътя му. Богатият разполага с външна сила. Силата и уважението му се крият в парите. Разумният и даровит човек разполага с вътрешна сила. Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и сиромашията не може и не трябва да му служи за спънка. Зад богатството и зад сиромашията се крие някакъв минал живот. Причината за богатството на човека се крие в живота на неговите деди и прадеди. Причината за богатството или за сиромашията на даден човек ще намерите, като проследите живота на неговите деди и прадеди поне до четири поколения. Ако животът им е бил добър и разумен, богатството се явява като естествено последствие на техния живот. Ако не са живели добре, сиромашията иде като естествено последствие на техния живот. Изобщо, дали човек е богат или сиромах, здрав или болен, добър или лош, умен или не, това са естествени последици на негов минал живот, както и на миналите животи на негови деди и прадеди.

Следователно, иска ли човек да дойде до положителни заключения в живота, той трябва да изучава причините и последствията на нещата. Които не разбират този закон, те казват, че условията са причина за всичко, или пък Бог е причина за всичко, което става в света. Не, нито условията, нито Бог е причина за доброто, за злото, за греховете и за престъпленията, които човек върши. Да прави човек добро или зло, това са условия, при които той попада, за да бъде изпитан. Когато студентът се явява на изпит и отговаря добре на всички въпроси, професорът ли е виновен за това? Ако студентът пропадне на изпита, професорът ли е виновен? Желанието на студента да учи е причина да излезе той пред професора си, който е готов да го изпита. Значи, студентът сам се поставя в положение да издържи изпита си или да пропадне. Които не търсят причината на нещата там, дето в действителност съществува, те вадят криви заключения за последствията. Например, често слушате да казват, че професорът е причина за пропадане на студента, или Бог е причина за смъртта на човека и т. н. Нито професорът е причина за пропадане на студента, нито Бог е причина за раждането и за умирането на човека. Що е раждането? Възможност на човека да изправи погрешките си. За да се роди някой, природата му е дала кредит, да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е. да изплати дълговете си. Що е смъртта? Последствие на ненормалния живот на човека. Иска ли да се избави от смъртта, човек не трябва да греши. Сей доброто семе, за да може онзи, който жъне, да пожъне добър плод. Тогава и двамата наедно ще се радват.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ В този стих думата „сеене“ е употребена в широк смисъл. Като живее, човек трябва да сее и в трите свята: физическия, духовния и умствения. Като земеделец, човек ще сее доброто семе на нивата, на черната земя. Като ученик на живота, човек ще сее доброто семе в областта на сърцето и на ума. Ако учи добре, ученикът ще се ползва от благоволението на своя учител. Не учи ли добре и редовно, той ще изгуби благоволението на учителя си. Който плаща редовно задълженията си спрямо банката, той се ползва от кредит, от уважението и почитта на нейните членове. Не плаща ли редовно задълженията си, той се лишава от кредита и доверието на банката. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи светостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух. Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувства и да постъпва според великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира, и пак да бъде здрав, щастлив, той е на крив път. Това никога не е било и няма да бъде. Здравето, доброто, щастието се обуславят от спазване на великите Божии закони. Прогресът на един народ зависи от това, доколко е спазил моралните, обществените и духовните закони. Това са едни и същи закони – закони на Битието, на разумната природа, или Божествени закони, но хората са ги разделили на категории, според разбиранията си. Някой казва за себе си, че е религиозен, т. е. спазва законите на религията. Друг казва, че има любов в себе си, т. е. живее според законите на любовта. Как е познал, че има любов? Понеже се е влюбил.

Каква е разликата между влюбения и онзи, който не се е влюбил? Влюбеният представя запален огън, на който може да сварите нещо. Който не е влюбен, той представя незапален огън. Искаш ли да се влюбиш, вземи клечка кибрит, тури я под дървата на огнището и гледай, какво ще стане. След известно време дървата ще се запалят, и ти ще бъдеш влюбен. Това влюбване наричаме горене. Докато огънят в огнището гори, човек е неспокоен, да не стане някаква пакост. Легне ли да спи, все за огъня мисли; стане ли от сън, пак за огъня мисли; чете ли, учи ли, работи ли, все за огъня мисли. Най-после започва до пише писмо на възлюбения си. Напише писмото, но пак не е спокоен, дали е турил всеки знак, всяка дума на място, да не го разбере криво. – Ама ще изгасне ли този огън? – Щом е запален от човека, непременно ще изгасне. Че огънят ще се запали и ще изгасне, нищо лошо няма в това. Лошо е, ако човек не може да използва този огън на място. Обаче, може ли да го използва за разтопяване на твърдото в човека, за изправяне на кривото в него, за придобиване на по-голяма светлина на ума, той е на място. Човек може да се влюби в своя ближен, в науката, в музиката, в изкуството и т. н. Влюбването има смисъл дотолкова, доколкото води човека към същественото в живота.

Някога, в далечното минало, съществувал един цар, Соломон-Ра, който назначавал и уволнявал министрите си по особен начин. Един ден, като се разхождал из царството си, той срещнал един млад селянин, земеделец, облечен със стари, скъсани дрехи. Царят го спрял и му казал: Как смееш да ходиш из царството ми с такива скъсани дрехи? Кой те облече с тях? – Майка ми и баща ми. Царят дигнал тоягата си и започнал да бие земеделеца. След това го съблякъл съвършено гол и го оставил на пътя да го гледат хората. Той искал да види, какво ще прави земеделецът, ще запази ли свободата си, или ще се засрами от своята голота. След това царят заповядал на слугите си да му дадат нови, хубави обуща и дрехи и да го облекат от главата до краката. Като се видял тъй хубаво облечен, земеделецът погледнал към царя, с желание, да му каже, какво да прави по-нататък. Доволен от вида му, царят казал: Произвеждам те пръв министър в царството ми, но ако не можеш да управляваш, както трябва, ще те сваля от този пост и ще те набия добре. След това царят срещнал своя пръв министър, когото също спрял на пътя и много любезно му казал: Как смееш да носиш тия хубави дрехи? Скоро да се съблечеш съвършено гол. Министърът изпълнил заповедта на своя господар. – Сега ще се облечеш със селски, скъсани дрехи и в този вид ще отидеш в село, дето цяла година ще ореш земята, ще сееш и ще жънеш. На края на годината ще дойда да видя, какво си направил. Работата, която си свършил, ще определи твоето бъдеще. Наистина, странно било поведението на царя. Към земеделеца, когото назначил пръв министър в царството си, той се отнесъл грубо и жестоко, а към действащия министър се отнесъл внимателно, любезно, като отнел поста му и го оставил да се занимава със земеделие.

Това, което е станало със земеделеца и с министъра, става всеки ден с всички хора. Срещате днес един министър, известен на всички, но след това чувате, че го свалили от поста му, станал земеделец. Другаде чувате, че някой земеделец се издигнал до положение на министър. След всички тия бързи промени, които стават в живота на хората, мнозина се запитват, защо са дошли на земята, каква е тяхната цел. Това, именно, е задачата, която всеки сам трябва да реши. Не мислете, че човек е дошъл на земята да поживее известно време, да спечели пари, да остави завещанието си и да замине за другия свят. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си. Колкото малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре, но важно е, как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването му, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят, като остава всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде време, когато хората ще се раждат и ще умират по нов начин.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Семето, което сеете, трябва да бъде Божествено. Ако при сегашните условия на живота не можете да сеете Божественото семе, нищо не можете да постигнете. Какво мижете да очаквате от сегашните майки и бащи, които всеки ден внасят в ума на синовете и дъщерите си мисълта за женене? Майката казва на дъщеря си: Гледай да намериш някой богат, учен момък, да се ожениш за него. Какво трябва да прави тази мома, ако не намери такъв човек? Какво ще прави синът, ако не намери богата и красива мома? Тези мисли не са Божествени и не могат да дадат добри резултати. Да се посаждат такива мисли в главите на младите преждевременно, това значи, да се върши насилие върху тях. Обаче, насилието нищо не допринася. Какъв резултат ще има тази женитба, която е свързана между мома и момък, потънали в дългове? Ще кажете, че като се оженят младите, тогава работите им ще се наредят. Това е криво разбиране, крива мисъл. Хората се женят да оправят работите си, но в края на краищата работите все неуредени остават. Защо работите на хората не се оправят? Защото те не са дошли до съзнание да сеят Божественото семе, от което всички да се радват.

Съвременните хора не успяват в работите си, защото са изгубили всякакво доверие помежду си. Като чуят, че някой говори или проповядва нещо, веднага се запитват, защо говори, каква е целта му. Много естествено. Човек е запалена свещ. Като говори, той разнася светлината си навсякъде, да свети на хората да четат, да виждат какво правят. Каква е целта на запалената свещ? Да осветява пътя на хората. Щом се запали, свещта гори известно време и след това изгасва. За да не гори напразно, като свърши работата си, човек я изгасва. Когато спи, човек трябва да изгасва свещта си. Свещта гори, само докато човек е в тъмнина, докато му предстои някаква работа. Свърши ли работата си, той я изгасва. В някои големи европейски градове оставят лампите на магазините да горят по цели нощи. Какво показва това? Крадци има в тези градове. Като горят лампите, крадците не смеят да нападат магазините. Когато някоя държава има много закони против крадците, това показва, че в тази държава има много крадци. Това говори за морала на някои от нейните поданици. Всички хора не са неморални, следователно, законите се отнасят само до ония, които нямат съзнание да разбират своите задължения като членове на обществото и на държавата.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той трябва да знае, какво е семето, което хвърля на нивата си; който жъне, и той трябва да знае, какво ще жъне. Това значи човек с убеждение. Човек се ражда с убеждение, не го придобива отпосле. Ако човек има убеждение за истината, за мъдростта, за любовта, няма защо да го убеждавате да вярва в тях. Ако е убеден в любовта, той навсякъде я вижда и прилага, няма защо да го убеждават в нейното съществуване. Ако е убеден в безсмъртието на душата, в задгробния живот, човек не се нуждае от никакви доказателства. Тези неща са дадени на човека, няма защо отсега нататък да се дават. На човека е дадено съзнанието, в което се крият много опитности и знания на миналото. Като живее, човек прилага съзнанието си по отношение към всички живи същества и по този начин се учи от себе си. Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. Когато обича учениците си, учителят ги учи да четат, да пишат, да смятат, да пеят, да свирят. Неговата работа не е нищо друго, освен творчество.

И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в работата си, заедно с това той губи любовта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излезе както трябва. Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи. Истинската любов се проявява само там, дето има правилни, разумни отношения. Каква любов може да съществува между две неоформени, неорганизирани същества? – Ама ще порастем. – Това е друг въпрос. В природата всичко е живо, всичко расте, но зависи как расте, като камък, като растение, или като човек. Камъкът расте отвън навътре растението – отвътре навън, а човек – отвътре навън и отвън навътре. Същевременно, човек разбира отношенията, които съществуват между частите и цялото, както и действието на силите вътре и вън от него. Човек трябва да разбира своя ближен, като себе си, и да не го подозира, да не се съмнява в него. Защо ще подозирате човека? Гледайте лицето му и четете по него. Върху лицето на човека природата е написала всичко, което е преживял той най-малко преди четири поколения. Върху лицето на човека е написана не само неговата история, но историята на неговите деди и прадеди от четири поколения насам. Ако разбираха това писмо, хората биха могли да го използват разумно в живота си, да не се натъкват на противоречия. Според тази наука, ако двама души трябваше да предприемат обща работа, те предварително щяха да знаят, могат ли да свършат работата добре, или не. Когато между двама души има пълно съответствие, пъпно разбиране, работите им всякога ще вървят добре. Това не значи, че те трябва да бъдат еднообразни в проявите си. Хармонията не подразбира еднообразие. Еднообразието е закон на злото, а разнообразието – закон на доброто.

Следователно, хората могат да се разбират само тогава, когато между характерите и темпераментите им има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могат да бъдат в съгласие, когато и двете са нагласени по правилата на музиката: магаренцата им добре поставени, струните – добре настроени. Ако и цигуларите са в хармония помежду си, цигулките им ще звучат хармонично. Който чуе, как свирят, той ще остане напълно доволен. Човек представя цигулка с четири струни. На четирите струни отговарят четирите темперамента. Дали човек е сангвиник, холерик, флегматик или умствен темперамент, не е важно. От човека се иска умение да управлява своя темперамент. Ако знае да го управлява, той ще свърши добре дадената му работа., Флегматикът е спокоен, безгрижен, подобен на застояла вода. Той е бавен в говора, в движенията си, вследствие на което е склонен към затлъстяване. Холерикът е противоположен на флегматика. Той е огнен, динамичен темперамент. Като знае свойствата на своя темперамент, холерикът трябва да бъде внимателен, да не хвърля кибритените си клечки навсякъде, да не произвежда пожар. Обикновено военните хора са холерици. Те обичат реда и порядъка, но като знаят свойствата на огъня, те трябва да го регулират, т. е. да постъпват разумно. Сангвиникът е човек на въображението, на охолния и весел живот. Той много обещава, малко изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той дига рамене и казва: Имах доброто желание да направя нещо, но не можах. Сангвиническият темперамент наричат още и въздухообразен. Човекът на умствения темперамент обича да философства. Като мисли върху известени въпрос и не може да го разреши, той започва да се нервира. Той мисли, че може да разреши въпросите на живота само с ума си, но остава излъган.

И тъй, за да свири добре, човек трябва да нагласи и четирите темперамента правилно, да свири едновременно на всички. Струната sol в цигулката отговаря на флегматичния темперамент, mi – на нервния. Вие ще определите, кои темпераменти отговарят на струните re и la. Който може да нагласи четирите темперамента в себе си правилно, той е влязъл вече в хармонията на живота. Той има основна идея в живота си, около която нарежда всички свои работи. Той има инициатива, той има камертон, според който нагласява всички свои прояви. Докато един народ, едно общество, едно семейство, един човек се нагласяват според своя камертон, всичките им работи вървят добре. Не се ли съобразяват с своя камертон, те са осъдени на фалит. Наистина, когато цигуларят обтегне една от струните си повече, отколкото камертонът показва, тя непременно ще се скъса.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Сеенето и жъненето са два разумни процеса, които се извършват непреривно в природата. Щом стават в природата, те трябва, да стават и в живота. Значи, всяко желание, всяка мисъл в човека са семена, които той всеки момент посажда в почвата на своя живот. От начина на посаждането им зависи и тяхното ожънване. Падне ли на добра почва, посятото семе трябва да израсте и да даде плод. Разумният човек сутрин сее, вечер жъне. Остави ли посятото днес, да го ожъне утре, от него нищо не може да излезе. Каквото днес посее човек, още днес трябва да го реализира. Добрите, красиви и разумни неща се реализират веднага. Колко време пет-хилядният народ трябваше да чака Христа да ги нахрани? Христос взе петте хляба, начупи ги и веднага нахрани народа. Ще кажете, че това Христос само е могъл да направи. Нима днес няма богати хора в света, които могат да нахранят няколко хиляди хора? Разликата ще се заключава само в това, че Христос ги нахрани с пет хляба, а те ще ги нахранят с повече.

Членовете на една богата английска църква, в която проповядвал известният английски проповедник Спържен, се събрали да решават, какъв начин да намерят, за да помогнат на бедните членове, принадлежащи към тази църква. На събранието присъствал и самият Спържен. Той слушал, какво говорят богатите членове на църквата, но не взимал участие в разискванията им. Най-после те взели решение да се помолят на Господа, да отвори сърцата на богатите хора, да помогнат по някакъв начин на своите бедни братя. Тогава Спържен взел думата и казал: Братя, не трябва да изкушаваме Бога по такъв начин. Всички ние, тук събрани, сме богати хора. На кои други хора, вън от нас, трябва да очакваме? Ето, аз отделям една голяма част от своята заплата за бедните. Ако всеки от вас отдели, колкото може от своята заплата, положението на нашите бедни ще се подобри.

Това, което е станало в църквата на Спържен, става и в съвременните семейства, общества и народи. Всички очакват на богатите, всички очакват на бъдещето поколение. Какво трябва да правят сиромасите? Какво трябва да правят сегашните хора? Хората на миналото са очаквали на сегашните хора, които са били младо поколение на времето си. Сегашните хора пък очакват на бъдещото поколение. Те чакат младите да израстат, да свършат тяхната работа. Така работите не се уреждат. Така не се разсъждава. Всеки сам трябва да свърши възложената му работа, да не очаква на другите. На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши на времето си, да не я отлага.

Като не разбират, какво представя Божественият принцип, хората се запитват, какво е свършил Христос на земята. Да се задава такъв въпрос, това значи, да се гледа на Христа, като на историческа личност, която някога е живяла на земята, донесла някакви идеи и заминала за онзи свят. Те не подозират, че от деня на възкресението си до днес Христос нито за момент [не?] е преставал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Божественият принцип е вечен огън. В началото си той е слаб, но запали ли се веднъж, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощен. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по целия свят. Той изправя пътя на всички, които са го изкривили. Но и те сами трябва да пожелаят това, да работят в това направление. Мнозина очакват спасението като свършен факт. Спасението е свършен факт, но за да се спаси, човек трябва предварително да е работил и да работи. Пролетта ще дойде, но трябва да намери хора, готови за работа. Какво ще прави онзи, който не е сял? Есента ще дойде и ще си замине, а той нищо не е пожънал, нищо не е турил в хамбара си. Царството Божие е идвало на земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо.

Следователно, ако човек не може да се ползва от светлината и от благата, които Царството Божие носи, той ще се намери в тежко положение. Божията Любов предупреждава всеки човек, на когото предстоят изпитания, но не всеки иска да се вслушва в думите и. Щом човек не иска да се вслушва в гласа на любовта, главата му ще побелее от страдания. Съвременните хора не знаят още, какво представят страданията. Това, което те наричат страдание, още не е никакво страдание. Детето страда, че майка му не иска да задоволи някое негово желание. Ученикът страда, че пропаднал на изпит. Студентът страда, че, като свършил университет, не му дават служба. Той сам може да си създаде някаква служба. Ще каже, че е учил, за да намери някаква служба за прехрана. Ако човек учи за служба, това е друг въпрос. Обаче, ако човек учи, за да се развива, да придобива знания, той няма да страда от това, че не е получил служба. Не може ли да се назначи на държавна служба, нека си купи едно точило и започне да точи ножове. За предпочитане е човек да точи ножове, отколкото да лъже, да краде, да върши престъпления.

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива знания, чрез които да познае любовта, т. е. Бога; да познае ближния си и себе си. Разумност се иска от човека, за да разбира и прилага великите закони на Битието. Няма сила в света, която може да измени тия закони. Всеки човек или държава, която се е опитала да измени един от Божиите закони, е изчезнала от лицето на земята. Обаче, който се е подчинил на Неговите закони, той и до днес съществува. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее като истински човек, да прилага разумните закони на природата и да се развива. Около него се движат различни животни, птици, но той не трябва да се спира върху техния живот. За какво мисли вълкът? Той мисли, как по-лесно да открадне една овца и да се нахрани. Птицата мисли за зрънца и мушици. Задачата на човека не е нито като тази на вълка, нито като на птицата, или на рибата. Задачата на човека е да учи. Животните, птиците, рибите са символи, които човек трябва да изучава. Днес вълците, лисиците и всички свирепи животни постепенно изчезват. Те се намаляват на брой, но не се увеличават. Защо? Защото и те живеят според първичните закони на своя живот. Същото може да се каже и за човека. Иска ли да запази и продължи живота си, той трябва да мисли, да чувства и да действа правилно. Каквото прави, той трябва да го обмисля добре. Каквото обещава, трябва да го изпълнява. Където ходи, той трябва да помни, че се намира под зоркото око на Великия. Нищо не може да избегне от окото на Бога. Всеки трябва да работи, да изкарва прехраната си по честен начин. За човека, който разполага със здраве, със сили, никаква просия не се позволява. За човека, който има ум, сърце, който може да мисли и чувства правилно, никакво насилие, никаква неправда не се позволява.

Като не разбират своето предназначение, хората сами се натъкват на противоречия и страдания. След всичко това, те казват, че условията са лоши, хората са лоши и т. н. Това е криво мислене. Докато мисли криво, човек нищо не може да постигне. Изправи ли мисълта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисълта на човека е права, той може да приложи новите идеи, той може да бъде здрав, силен, богат. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Добре е понякога човек да бъде сиромах от грехове, а богат с добродетели. Сиромашията учи човека да не греши. Богатството пък го учи да прави добро. Дали човек е богат, или сиромах, учен, или невежа, не е важно. За човека е важно да има висок идеал в живота си, който никога да не се мени. Като следва идеала си, човек трябва да върви напред, да не се връща към своето минало. Ако се страхува, ако лъже и краде, по атавизъм, той се връща към миналото, което няма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото, и вървете напред.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Как трябва да сее и да жъне човек, за да се радва? – С любов. Ако човек не сее и не жъне с любов, светът няма да се поправи. Разумната природа е турила всички сили в действие, за да оправи света. Изправянето на света е в зависимост от изправянето на хората. Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението на човека наричаме още и пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готов на всякакви жертви за красивото и великото в света.

При един богат американски банкер отишла една млада, красива мома, да поиска някаква сума за благотворителна цел. Той бил голям скъперник, не обичал да дава пари за никакви цели, но като видял тази мома, с ясен, чист поглед, в него станал голям преврат. Той я изслушал с внимание и веднага подписал чек за исканата сума. Като излизала момата от кантората, банкерът и предложил, когато има нужда, пак да дойде. Освен това, може да води всеки ден по една от своите бедни другарки, да им помага. От момента, когато видял тази красива мома, банкерът бил готов на всякакви жертви. Той се почувствал възроден и възкръснал.

И тъй, ако не възкръсне и не се прероди, като този скъперник, човек ще остане все в същото си положение, да тъпче и чопли на едно и също място. Ако младата, красива мома не мине край вашия дюкян да поиска нещо от вас, нищо добро не ви очаква. Мине ли, обаче, край дюкяна ви и ви посети, добро ви очаква. Красивата млада мома символизира любовта. Без любов животът няма смисъл.

Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъв е смисълът на живота, съществува ли задгробен свят, има ли Бог в света и т. н. Като вървели и разговаряли оживено, те не забелязали, че са на един мост, под който текла буйна вода. Унесени в разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали във водата, отдето едва могли да излязат на брега и да се спасят. Като се погледнали един друг, те се засмели, и всеки от тях разбрал, кое е ценното в живота. Те разбрали, че по-ценно нещо от живота не съществува. Любовта ражда живота. Без любов, никакъв живот не съществува. Всички хора, семейства, общества и народи се нуждаят от любов. Що се отнася до патриотизъм, до дипломация, това са качества, с които човек се ражда. Любов, обаче, е нужна на цялото човечество. Има ли любов, има и разбиране, и хармония между всички хора, общества и народи. Дали някой е мъж, или жена, слуга, или господар, учен, или невежа, това са предметни учения, но любовта е вечна, неизменна.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той непременно ще жъне. Като има, какво да жъне, човек ще избегне сиромашията. Не е ли сял, човек не може да жъне. Този човек минава за сиромах и се оплаква, че няма коричка хляб в джоба си. Мнозина се оплакват от глад, от сиромашия, но малцина са опитали истински глад. Толстой писал един разказ, в който разправя за глада на едно бедно семейство, което било осъдено на смърт. Това се случило през една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието през лятото, било изложено на глад. Бедното семейство, което живяло някъде в степите, прекарало три-четири дена без хляб, без никаква храна. Лишени от всякаква възможност да получат отнякъде хляб, те очаквали часа на своята смърт. Най-малкото дете на семейството казало на родителите си да не се отчайват, защото скоро ще им дойде помощ отвън. В това време един богат търговец тръгнал с големи провизии по селата, да помага на бедни и гладни хора, да не умрат от глад. По пътя се явила голяма буря, и той, изпаднал сред степите, потърсил един кът да се спаси. Отдалеч той видял светлината на една малка къщичка и се запътил към нея. Оказало се, че къщичката била на бедното семейство. Благодарен за щастливото спасение, търговецът извадил от куфарите си всичко, което носил за сиромасите. Така той ги спасил от гладна смърт. Предсказанието на детето се сбъднало, но след два дена то заминало за другия свят. Това дете не било от обикновените деца. Значи, има обикновени и необикновени деца, както обикновени и необикновени млади и стари хора.

Коя е причината, че се раждат обикновени и необикновени хора? Казано е в Писанието: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е.“ Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. От този човек се иска работа, да извае себе си, да изработи характер, който да не се сломява от никакви бури и ветрове. Иде време, когато човек ще се ражда от Духа, но за това се иска работа, да се приготви той за новите условия. Новият живот, който иде, не е нещо чуждо, далечно за човека. Ще се запитате, защо човек страда. Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките, външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия. Това значи, да сее човек доброто семе. Ще дойде ден, когато присадката на злото в човека ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Бог е насадил.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави, радостни и весели. С други думи казано: ако вършите волята Божия, целият ви дом ще живее в радост и веселие. За да изпълни волята Божия, човек разполага с всички добри условия. Добрите условия са в него: сила, знание, богатство, любов. Това подразбира, че Бог живее в него. Каквото реши да прави, човек трябва да се обръща за съвет към Бога, като Учител на неговата душа. И каквото го съветва, той трябва да слуша.

Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желязо и скоро да изстинете. Това са моменти на настроения. Човек трябва да бъде свещ, която гори, без да изгасва. Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл. Всеки търси любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без любов не може да се живее. Придобиете ли любовта, животът ви става приказен. Дето е любовта, там е изобилието. При любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите. Като се намери в пустинята, с еврейския народ, жадни и гладни, Мойсей удари с тоягата, и вода потече от канарата, хляб слезе от небето. Тоягата, с която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовта, на мъдростта и на истината. Който разполага с магическата тояжка, той може да превърне живота си в рай.

Като сте дошли на земята, от какъвто произход да сте, каквито убеждения да имате, всички се нуждаете от едни и същи неща: от въздух, вода, огън и почва, върху която да стъпвате. Това са елементи, от които всеки човек се нуждае и във физическо, и в духовно отношение. Придобие ли тези елементи в този двояк смисъл, разбере ли тяхното предназначение, човек се намира пред реализиране на своя велик идеал. Не е достатъчно само да диша, да пие вода, но той трябва да знае, как да диша, как да пие вода, на място да употребява огъня и светлината. Това значи човек на новото. Днес светът се нуждае от нови хора. Поети, писатели, учени, философи, музиканти, управляващи и управляеми трябва да бъдат носители на новото. Да носи човек новото в себе си и да му служи, това значи, да се е освободил от всякакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човек ще бъде вън от пределите на новия живот, вън от границите на царството Божие.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Кога хората се радват наедно? Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор, кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света – вечна и неизменна – Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Семето, което се сее и жъне, трябва да бъде семе на положителната вяра и на необятната любов. Желая тази вяра и тази любов да обхванат всички народи, всички хора по лицето на земята. Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна любов, на знанието и на мъдростта, свободни от всякаква корист. Желая ви да бъдете носители на правдата и на истината, които ще ви направят свободни. Посейте това семе в почвата на вашия живот, да пожънете плодовете му, за да могат и които сеят, и които жънат да се радват наедно.

20. Беседа от Учителя, държана на 12 януари, 1930 г. София. – Изгрев.



  • ) Иоана 4:36.