Допирни точки в природата, том 1
ГОРДОСТ И ТЩЕСЛАВИЕ
Fir — fur — fen .
Таu — Ьi — аumen.
Размишление.
Четоха се темите върху произходът на юмрука. Сега ще ви задам въпроса: Каква е разликата между постоянното и променчивото в живота? — Постоянно в живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също. Променчиво е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между реалността и сенките на живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реална ли е свещта в огледалото? Не, тя е отражение, сянка на истинската свещ. Значи, запалена¬та свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загас- ва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност. Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в духовния свят, по отражение същото става и на физическия свят. Някое същество в духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от духовния свят започва да загасва една по една свещите. Същото става и на физическия свят. Най- после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След 12 часа съществото от духовния свят започва да запалва свещите една след друга, а съществото на физичес-кия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създава за явленията в природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледалото създава за промените и явленията, които наб-людава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на реалността. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическата светлина, че е реална? Електрическата светлина не е реална, тя е отражение на слънцето. Ако слънцето изгасне, и тя ще изгасне. В този смисъл електрическата светлина не е нищо друго, освен кондензирана слънчева енергия. Въз основа на тези разсъждения питам: човек реално същество ли е? И човек не е реално същество. И той е отражение, сянка на нещо по-високо от него. Не само това, но човек е отражение на две същества още. Значи, той живее ед-новременно в три свята. Представете си, че човек е светещо тяло (фиг. 1), което се намира пред огледалото С. Като наблюдавате какво се получава в огледалото С, ще видите в него образа на човека. Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало О, в което образът повторно се отразява. Този въпрос се разглежда и във физиката. Вие трябва да го изучите добре, за да не попадате на илюзорни знания. Знания, придобити чрез отражение на образите в огледалата, сковават психическото и умственото развитие на човека. При това положение човек минава живот, подобен на този, който се извършва в неорганизираната материя. Ако черпите знанията си от отраженията в първото огледало, и тогава не можете да се разви-вате. Следователно, за да придобиете истинско знание, трябва да попаднете в реалните лъчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се развивате. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различавате реалността от сенките или отраженията на нещата. За следния път пишете върху темата „Разлика между гордост и тщеславие". Като размишлява те върху темата, внимавайте да не разбъркате тези две понятия, да вземете тщеславният човек за горделив и горделивият — за тщеславен. Между горделивия и тщеславния човек има рязко различие. Който намери тази разлика, той по никой начин не може да се обърка. Гордостта произтича от ума, а тщеславието — от сърцето. Горделивият човек е подобен на къртица, която тихо, без шум, от никого незабелязана, рови земята. Хората виждат туктаме купчинки пръст, но кой ги е изкарал навън, не знаят.-Тщеслав¬ният човек е подобен на кокошка, която едно
/П\
(Фиг. 1) яйце да снесе, окряква света, всички да чуят, че е снесла яйце.
Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гордостта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода. Дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата — добре поставени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко. Като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния. Той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен: не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него. Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата от гордостта и тщеславието. Гордостта и тщеславието играят важна роля в науката. Когато тщеславен човек направи някакво откритие, той ще го разтръби по целия свят. Тази е причината, поради която много теории се явяват в света и живеят най-много по ед¬на-две години. Всички теории, които набързо се раждат, са плод на човешкото тщеславие. Те бързо се раждат и бързо умират. Тщеславният човек е много Самоуверен, но като се убеди, че не е прав, лесно отстъпва. Гордостта е дала обратни резултати в науката. Тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта знанието е задържано за достойните хора, за аристократите. Простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи. Тщеславният иска всички хора да имат знания, да бъдат учени. Следователно, гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към периферията. Каквото да стане с тщеславния човек и около него, той непременно ще го отрази най-малко през двете огледала, С и О. Докато свещта гори пред огледалото, тщеславният казва: Аз мога да направя това, аз мога да направя онова. Щом свещта изгасне, той казва: Не зная какво стана, и аз сам съм изненадан. Докато свещта гори и огледалата отразяват, тщеславният казва: Учен човек съм аз, всичко мога да направя. Щом свещта изгасне, той казва: Стана нещо, но и аз не съм виновен за това, което се случи. И тъй, изучавайте гордостта и тщеславието в техния естествен вид, за да ги превърнете в нещо полезно. Те са недъзи, от които човек може да се ползва. Обаче, когато изучавате своите недъзи, както и тия на хората, не ги разглеждайте като нещо индивидуално, но като колективни качества, като остатъци от миналите култури на човечеството. Когато изучавате чувствата и способностите в човека, трябва да се спрете върху устройството на човешката глава и ще видите, че тя не е еднакво развита навсякъде. Има области, които са по-добре развити. Ако горната част на главата (фиг. 2) е добре развита, това показва, че моралните чувства (С) в човека са развити повече от личните, от егоистичните, които се намират в задната част на главата.(В). В долната част на главата, в областта (В) се намират домашните чувства. В предната част на главата се намират умствените способности на човека (А). Колкото по-голям е ъгълът 1, толкова по-силно са разви¬ти умствените способности в човека. Щом ъгълът 1 се намалява, едновременно с това се намаляват и умствените способности в човека. Като изучавате френологията, вие ще намерите местата на всички мозъчни центрове по главата и ще познавате кои от тях са по-развити и кои — по- слабо развити. Но и да не знаете нищо от френология, вие можете да намерите местата на ня-кои центрове но следния начин: когато някой ваш близък, или познат ви обиди силно, у вас ще се засегнат личните чувства. За да познаете де се намират тези чувства, наблюдавайте се в това време, да разберете на кое място на глава¬та ще усетите повече топлина, по-голямо налягане. Там, дето усетите топлина и налягане, е мястото на личните чувства, понеже от обидата, която сте изживели, е нахлула на това място повече кръв. Когато личните чувства в човека не са силно развити, както и да го обиждате, този човек не се засяга. Ако е въпрос да изкара нещо, той мисли за парите и повече не се интересува. Когато самоуважението е добре развито, човек е много чувствителен, той гледа да не обиди ни¬
(Фиг. 2) )! човека злопаметен. кого. Самоуважението е благородно чувство, а гордостта — болезнено. Гордостта е опасна и в това отношение, че прави Злопаметният човек не прощава лесно. И след хиляда години той още помни обидата и е готов да отмъсти. Затова именно е казано в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат". В морално отношение личните чувства спъват човека. Колкото по-силно са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните. В развитието на човека едно от първите чувства, което се е явило в него, е чувството на охотливост, на апетит, на желание да се храни. Този център се намира пред ушите (фиг. 2). Благодарение на този център в човека се явило же-лание да опитва, да вкусва нещата, вследствие на което се е създала устата. След време човек е видял, че не може само с устата да работи, затова е почувствувал нужда и от друго спомагателно средство. Така той създал ръцете като втора проекция в своя живот. Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие — жената в човека. После се явила гордостта — мъжът в човека. Човек обича да се хвали сам. Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае. Ако учителите му не го задоволят както очаква, той казва: Този учител нищо не знае, онзи нищо не знае и т.н. Учителите не трябва да се разправят с него, но нека го подложат на изпит, да му докажат какво знае. Учителят по математика вли¬за в клас, извиква тщеславния ученик и му дава да реши една задача. Ученикът започва да решава: мъчи се, ггьшка, поти се — не може да реши задачата. Той става засрамен от мястото си, подава листа на учителя и сяда на мястото си. — Ето как се възпитава такъв ученик. Няма защо учителят да се разправя с него, да му доказва, че не знае. Като не може да реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и природата. Ка¬то види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, от само себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем. По същия начин и учените хора капитулират. Някой учен изследва един научен въпрос. Прави опити, изчисления, не може да се домог- не до истината. Най-после се отказва от своето изследване. Дойде втори учен, използва опитите на първия, но и той не може да реши въпроса. След него дохожда трети, четвърти учен, но всички се убеждават, че този въпрос е един от трудно решимите. След тях дохождат духовните хора, и те подемат този въпрос. Свързват се с разумния свят и оттук търсят някакъв начин за разрешаване на въпроса. Едни от начините се оказват верни, други — неверни, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И дейст-вително, в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която, при сегашните условия, може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо, човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са три-те насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината — в духовния, т.е. в сърдечния или астрал- ния свят, а височината — в умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката ми-съл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енер-гия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Като не разбира законите на природата, той се радва, че се е оправил. Никакво оправяне не е това. При-родата няма да закъснее да даде урок на този човек. Как? Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи. С това тя иска да каже, че трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой. Никой няма право да държи енергиите на приро-дата в застой. Следователно природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята: физически, духовен и умствен. Той трябва да ра-боти едновременно и в трите свята. Особено то- 16. Допириитс точки в природата ЛЛ 1 ва се изисква от ученика. Като наблюдавам ли-цата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата, отколкото в умствения свят. Вие още не сте влезли в света на здравата, положи¬телна мисъл. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало. Измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час — пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план. Неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не може да направите — пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илю-зии. Знайте, че новият костюм нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на живота кос-тюмите не спасяват човека. Защо? Защото съвре-менните хора още живеят в низшите полета на астралния и менталния свят. Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат да направят. Това, което сега става на физическия свят — страдания, изпитания — всичко иде в помощ на съвременните хора, да ги подтикне към новата култура, към новия живот. Невидимият свят из¬праща свои представители да се въплътят на зе¬мята, с цел да дадат нова насока на културата. Представете си, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън. Каква дейност ще прояви този човек вън? Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цига-ра и ще започне да бистри политика. Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръ-ката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е ка¬зал в себе си: Друг път ще бъда внимателен, да не ме видят, че пуша. Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: Ще ме извините, аз имам една слабост, пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с то¬зи недъг. Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи — пушене, пиене вино, ракия и т.н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикът може мислено да приеме из¬вестна доза вино и да се задоволи. Чрез мисъл¬та си ученикът може да се лекува. Как? Направе¬те следния опит. Някой ученик заболява от трес¬ка. Той знае, че лекарите препоръчват против треска хинин, за възрастен човек една доза от 40 сантиграма. В това време някой ваш познат, който се лекува с лекари, заболява също от треска. Той взима 40 сантиграма хинин от апте¬ката и го поглъща, а вие мислено ще приемете същата доза хинин. Ще отидете до някоя аптека, ще си представите, че купувате 40 сантиграма хинин, ще се върнете дома си и мислено ще взе¬мете хинина. По този начин ще проверите сила¬та на мисълта. Трябва да знаете, че елементите на хинина се намират и във въздуха, и в самото растение, от което се получава. Разликата е та¬зи, че растението е преработило тези елементи, синтезирало ги е в едно съединение, докато във въздуха елементите на хинина са свободни, от¬делени един от друг. При сегашното състояние, в което се намира-те, вие често се натъквате на някои наследстве¬ни черти, за които трябва да бъдете морално готови да ги посрещнете. В първичното тяло на човека, или в тъй наречения матрикс, са склади¬рани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват. Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства да се проявяват, да се разви¬ват. За тази цел той трябва да има знания, за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Запример, някъде в градината си имате трън. Какво ще направите с този трън? Ще го приса¬дите, нищо повече. Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване — ще го присадите. Ня¬кой е горделив. Гордостта в него е трън, който не трябва да се корени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчи¬ни на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва ум¬ствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на из¬куствата, на техниката, както и всички научни дисциплини. Ако се вгледате в природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е му-зиката в природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на лис-тата, в духането на ветровете. Де е изкуството в природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птици-те. Де е архитектурата в природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените нау-ки? Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзнитава, нека влезе в контакт с живата, разумна природа. Този контакт може да се съз-даде, когато човек постави в ума си мисълта, че природата е жива, разумна и интелигентна. Де¬то влезете в природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна рабо¬та върху себе си. Обаче това не се постига из¬веднъж, но постепенно, с течение на времето. За¬това не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи. Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили? Какви качества трябва да притежава умът на човека? Едно от качествата на човешкия ум е творчест-вото, въображението. Като погледнете отгоре главата на човека, тя е закръглена, има форма на небесния свод. И наистина, когато изучава звездите, слънцето, човек развива въображение¬то си. Който иска да развие въображението и разсъдливостта си, той непременно трябва да изучава звездите, да наблюдава небето. Въобра-жението и разсБдителността са два центъра, ко-ито се намират отпред, на челото. Когато тези центрове в човека са добре развити, местата им са издути. Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията. Те съпоставят явленията, сравняват ги и вадят общи резултати. За да се сравнят две величини, едната от тях непременно трябва да бъде по-го- ляма или по-малка от другата. За да се сравнят тези две величини, трябва да си послужите със съответното чувство. Сравняването пък става чрез измерване. За тази цел трябва да се влезе в областта на музиката. Музиката, математиката в човека също така са свързани с известни цент-рове. И тъй, способен, умен човек е този, който действа едновременно в три области на своя ум: в широчина, в дълбочина и височина. Той тряб¬ва да бъде добър математик, музикант, фило¬соф; освен това в него трябва да бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства. Изобщо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек. Наб¬людавайте, изучавайте главите на различните хора да видите каква е йдеалната глава. Вие трябва съзнателно да работите, да въздействува- те върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в чо-века или от чрезмерно развит страх. Дето стра-хът и гордостта са силно развити, там надежда¬та е слабо развита. Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма. Песи-мистът казва: От мен човек не може да стане. Този човек започва да страни от хората и се вглъбява в себе си. Това се дължи на страха. Гордостта пък кара човека да се държи нависо¬ко, а същевременно и да лицемери. Слабо раз¬вита надежда кара човека да гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрица-телни думи в речника си. Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието — слабо развито, човек става силно критичен. Ако и милосърдието е добре развито в него, той минава за справедлив. Без милосърдие, при сил¬но развит разсъдък и сравнение човек става без¬пощаден критик. Това се дължи на две силно развити положителни чувства в него и на едно слабо развито чувство — милосърдие. Това по¬казва, че у критика липсва едно морално чувст¬во. Съвременните критици са хора все от този тип. Юначеството в човека се дължи на силно развита смелост, разрушителност и страх. Юна¬кът е едновременно и много смел, и м"ного страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент. Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той, като военните, ще излезе на бойното поле, всред много гранати и куршуми. От всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката трепе¬рят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са — нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще конста-тирате нещата както са, и ще гледате, ако са не-дъзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмоте-вици вън от града: първо на половин киломе¬тър, после да един, два и повече километра, ка¬то се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (— Ако някъ¬де ни следят да ни застрелят, трябва ли да ми¬нем през това място?) — Ако не сте готови, ми¬нете от друго място. (— Изобщо, как трябва да се гледа на опасностите?) — Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасност-та и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел: ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Везстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: Слу¬шай, приятел, няма защо да стреляш. Ако си обиден нещо от мен, аз съм готов да изправя погрешката си. Ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре. — Смел трябва да бъде човек — с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неп¬риятелят ви вдигне револвер да ви убива, доста¬тъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши. Като ученици вие минавате известни мъчно-тии, които не са нищо друго, освен последствия на вашия минал живот, т.е. преживяване на ва-шата карма. Ако не се възползвате от опитнос- тите на вашия живот, вие нищо не сте придоби¬ли. Ако не извадите никаква поука от противо-речията на своя живот, вие нищо не сте придобили. В разрешаване на противоречията се крият закони, сили, посредством които уче¬никът може да превръща отрицателните състоя¬ния в положителни. Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спо¬койно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката — лявата и така ще се раз¬минат. Щом се разминат, опасността е избегна¬та. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие. Има нещо по-страшно от външните мечки — това са вътрешните мечки в човека. Какви но- страшни мечки познавате от гнева, от разруши- телността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най- после ще хванете гнева в ръката си и ще го зас¬тавите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една меч¬ка вътре у вас. И тъй, при сегашното си развитие човек тряб¬ва да се стреми към целокупното човечество, към космическия човек. Космическият човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си космическите енергии и да се ползва от тях. За това се изисква велик морал, какъвто съвремен-ните хора още не познават. Веднъж привлечени, тези сили започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката душа и в човешкия дух. Сега, като гледам как сте наредени на места¬та си,,намирам, че е нужно да стане пренареж- дане с оглед на темпераментите. Запример, два сангвинични темперамента не трябва да седят един до друг. Правилно е до човек със сангви- ничен темперамент да седне някой флегматик. До човек с умствено нервен темперамент трябва да седне някой холерик. Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се пос-тига, когато темпераментите им се прекръстос- ват. Тогава между тях ще стане правилна обмя¬на на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера. Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспи-ват. Когато между умствените, моралните и об-ществените силови линии на учениците има хар-мония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въз-действа. Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н. Сега да направим следното размишление: ще съзерцавате две минути, през което време ще се вдигнете със съзнанието си в пространството и в това време ще проследите на какъв ъгъл се на-мира слънцето от вас. Както сте сега, слънцето е на запад, на 60° под хоризонта. Значи, то се намира под ъгъл, равен на две трети от правия. Тайна молитва. П г — /йг — /е п . Таи — Ь / — аитеп . 15-та лекция от Учителя, държана на 24 януари 1923 г., София.