от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите


Възможности и прояви на Любовта

Трети урок от Учителя: ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ (* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта) Сега ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери. Въобще, всичките хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са те! Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хора-та му ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири: половината взема Бетховен, понеже той е създал творението, 25% взима виртуозът и 25% - вът-решните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега, един виртуоз иска да вземе всичката слава. Сега, една добра постъпка аз наричам едно музикално парче. Значи, вие ще вземете само 25% - толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взима нещо. И тъй, изправността е там: щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиеса¬та 25 и 25 - за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал. Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но, когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари. Защото постъпката ви се наблюдава не от Земята, но от духовния свят и после тя ще се реализира на физическото поле. Трябва да ви приведа и този пример: Отива един млад момък (бил ням, праща го баща му, да се освободи от него) слуга при един селянин. Този го праща за дърва, обаче той, като не знае пътя, и иде горският стражар, хваща го и го бие тъй, че той най-после продумал, казал: „Не ме бий!" Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, как да не му благодарят! Не може да си представи как тъй, да направи едно добро и те да не му благодарят. Пък туй е добро, което е направено за самото добро. Да наме¬риш същността за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото, като напра¬виш едно добро, тя самата [придобивка] е жива, тя ти носи радост - а това е придобивката от доброто; а че ще ти благодарят, това още не е никаква придо¬бивка. Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства. Среща ви някой (*човек) и ви дава и вие му благодарите. Но, ако тези пари са поставени на един камък (*покрай пътя), вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодарим Ти, Господи, че си се погри-жил за мене!" Все са хубави малките постъпки. Тъй е. Красивото в живота не седи във великите работи. Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба Си, отзад, и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето те го носят, това не е кръст. После, кръстът на Христа се влачеше донякъде по Земята. Т.е., ако някой всъщ¬ност иска да носи кръст, това е то реалността на нещата. Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същина-та на образа на художника? На похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти, казвате: „Много хубава е картината!" Не е така. Значи, всяка една постъпка, която вие направите, трябва вие да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй хубаво, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете, в дадения случай, кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Взе-мете запример чувството за ядене. То се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие взимате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом взимате дела и на другиго, вече влизате в стълкновение, значи постъпка-та ви се счита в дадения случай некоректна. Мария: - Как можем да знаем кога Взимаме своя дял и кога - на други дела? - Да кажем, на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши на другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задово¬ляване на глада е една нужда, то е естественото, но когато човек яде повече, иде пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега, един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновре-менно? Паша: - Не. - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи. То не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако напра¬виш едно добро на много хора, то е обществен дълг. Пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено. Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо ти трябва да му дадеш живот; на второ място, трябва да му дадеш светлина; и на трето място, трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на Любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън на снега. Ти излизаш, разтриваш го, повръщаш му живота. След туй запапяш огъня, стопляш стаята-това е свет-лина. Даваш му храна - възвръщат се неговите сили, добива се неговата сво-бода. Такава е постъпката на Любовта. Туй е една истинска любовна постъпка! Постъпка, която дава живот, светлина и свобода, те са три качества, чрез кои-то Любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин: мо-же да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода също. Запример, някой намерил кокошка; вземе я, дава й храна, но не й дава свобода; след известно време я заколва. Тогава, аз правя заключение, когато един човек постъпи по първия и по втория начин и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни чувс-тва и мисли, които са егоистични. Аз бих казал тъй: ако някой намери една кокошка, да я нахрани и да я пусне при нейния господар, в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на ра-зумните човешки души. Вие искате да знаете коя постъпка е морална, коя пос-тъпка е любовна. Вие нямате точно определение за една морална или любовна постъпка. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видим как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много работи ще ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал. В природата е така: Бог ни е дал живот, светлина и свобода. В природа-та, в която ние живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е и светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам, щом аз мога да мисля, да чувствувам и да действувам тъй, както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любов¬та Му. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия за живот, светлина и за свобода; после второ - дава ли живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „Отгде да зная дали моята постъпка е добра?" Ето ви един начин, по който може да определите дали вашата постъпка е добра. Запример извърша нещо за себе си: ако то носи живот за мене, внася светли¬на в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно, вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Във вътрешния живот има мисли, които трябва да проверявате. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че тази мисъл е добра. Аз бих я превел в Божествения свят така: Ако в една твоя постъпка са взели участие Мъдростта, Любовта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангел¬ска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са три¬те свята. В човешкия свят взема учас¬тие умът, сърцето и волята; в ангелс¬кия свят - духът, душата и тялото; а в Божествения свят- Мъдростта, Любов¬та и Истината. Тогава трите свята вър¬вят последователно тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.

Може да напишете три триъгъл¬ника. В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, дух, тяло; и в третия - сърце, ум, воля.  Тялото върви с Истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни ду¬ши, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разг¬раничение. Три-те се отнася въобще до главата. Значи три¬ъгълникът спомага за развитие на умствените сили у чо¬века. А петоъгълникът - въобще за човека, включва и тя-лото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако има¬те шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.


Човек още не се е проявил правилно: едновременно не могат да се про¬дължат радиусите на сърцето, ума и волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на Любовта удължават радиусите, когато намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергията на ума. Например, Защото, вземете долната линия: тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата (А). Ако вземете само главата на чове¬ка, все пак има смисъл. Но задържите ли само тялото (В), няма никакъв смисъл. Главата, сама за себе си, има пак израз, но тялото без главата, то е нищо. Тялото само ня¬ма никакъв израз. Тялото без главата е нещо страшно. С. : - Първата рисунка на децата за човека е такава: - Децата разбират кое е най-важното, кое е най-същественото. После те удължават два радиуса, защото без удължаване на радиуси няма никакъв рас-теж. Първият кръг показва само възможностите. Вземете семето, например. То представлява такъв кръг: ^г^ В него са скрити възможностите. > < А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на прояв- \ 1 ' / лението: радиусите се удвояват. Единият слиза долу в почва- та, а другият излиза над почвата. Първото проявление на жит- ното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото пър- ' / \ 4 вия радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движе¬ние, непременно трябва да им дадете един малък наклон. / \ / \ / \ / \ / \ / \ г Тогава, можете да представите така (I.) Т.е. втория кръг (а) те го предста-вят с радииране - само с радиусите (II.). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявления. Вземете лъчезарните звезди (III.) и те имат два кръга: един - на възможностите, а вторият - на проявленията.  когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да бъде пасивен. Защото, ако умът е активен, той поглъ-ща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно науч-но изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите туй изс-ледване? За да може да направите изследването си, вие ще престанете да се молите - целия ден да се молите не е за случая. Човек трябва да яде, но целия ден да яде не става. Ще ядеш половин час, един час, но след един час ти ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на тази храна да си върши своите процеси, а ти ще се занимаваш с други работи. Значи, за молитвата има особе-но време, условия определени, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите на реда си. Някой казва: „Кога трябва да се моля?" Определено е кога да се молиш. Заболи те кракът, не можеш да правиш изследвания, тогава целия ден ще се занимаваш с крака си, че като не може този лекар да ти помогне и онзи не може, ще се обърнеш към Бога, ще се молиш. Когато никой не може да ти помогне, ще се обърнеш към Бога. Че идеята за Бога е по-дълбока, се показва от това: Когато гонят някое дете, то казва най-първо: „Мамо!"; след туй, като се намери на по-голям зор, вика баща си; после вика: „Бате!", „Како!"; а като се намери в най-голямата опасност, тогава вика: „Божичко!" Кака си вика и всич-ките други, но като не помагат, вика: „Божичко!" Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който те викат едного, другиго, показва, че чувствата за Бога се явяват едва когато дойдат много големи страдания. Защо¬то в основата на нашата чувствителност се намират тия чувства към Бога. Ка¬ката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. Каката е душата в дадения случай, но в духовния свят тя е сестрата. А брата си като вика, то е духът. Бащата и майката, те играят ролята на ума и сърцето - отвънка те играят ролята на ума и сърцето. Майката е много близка до детето. Най-първо тя се вика, тя изпъква най-първо на сцената. Тя е най-близката, но когато тя не може да помага, то почва да вика другите - значи има тил още навътре. Божествена¬та идея почва да минава през своите градации; или, Божествената идея се е реализирала у майката, бащата, брата, сестрата и най-после (*се изявява) у Бога, причината на всичко. Сега, ако намерите, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момиче или момче. Защото и момчета¬та викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях. Затуй най-първо човек уповава на туй, което е нежно, след туй на това, което е силно. Най-първо на това, в което има някаква облага, защото майката е една облага; и после на това, което е стабилно. В дадения случай, майката е това, което дава, а бащата е, който донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват закона на Божествените възмож-ности. А бащата и майката представляват Божественото реализиране на неща-та. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и сестрата - идеите на Божествените възможности. А бащата и майката - светлина (*светът) на Божествените проявления или Божествените прояви. Значи любовта на май-ката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността иде от магнетизма, а на бащата силата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магне-тична; на бащата е силна, електрическа; на брата - благородна; на сестрата - чиста. А чистотата (*всякога) носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат. А топлината носи свят, възвишен и благороден живот. Тя е нещо постоянно. А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение; и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светилна. Силното нещо е, което дава светлина, а неж-ното дава топлина. Те са мощни прояви. Топлото привлича, а светлото упътва. Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра, влизат вътре в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка!" Той не разбира идеята. Ами че той трябва да бъде нежен! Тази е идеята за майката. Някой казва: „Не искам да бъда баща!" Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът показва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. (* А братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата всичко жертвува заради него. А сестрата, или дъщерята, представлява възможностите на майка¬та. Т.е.) проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата, това са въз¬можности. На физическото поле бащата и майката, това са израз на брата и сестрата - проявения живот.

Първата част на Г-то представлява йова (J) туй, с което трябва да се действува, а горната част, това е езикът на вечното.

Сега ние употребяваме две думи: „Господи, Боже." Коя е по-мека? „Бо-же" е по-мека (*по-силна). Някой казва: „Боже", някой - „Божичко", други каз¬ват: „Господи", а някои - „Господи, Боже". Имате (*пак) знака на вечното [горната част на буквата Б]; втората част [полукръгчето на буквата Б] - имате проявлението на кръга в зачатък. 0 пред-ставлява условията. £ е посоката, накъде ще върви, нагоре или надолу. А ЛЬ, то е законът на равновесие. - Тази буква е била, а те са написали туй движение геометрически. Славянската азбука може да се построи на геометрически форми (фиг. у1). ■ Г е взето от носа и лявата вежда [фиг. у"]. Т - носът и двете вежди (фиг. у1"). 0 е взето от окото. Г: 4 - пак носът завъртян... Почти всички букви могат да се извадят от човешкото лице. В днешния свят още не могат да видят туй съотношение, което съществува в природата.

  После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по- къс? И т.н., и т.н. Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А има някои животни с раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у човека почнат да се развиват известни сили, из-вестни части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, у тебе и съответните подутини на ръката изчезват. Те са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен човек може да забележи. Запример, един българин ще каже: „Бог", но един французин нищо няма да разбере. Тъй оъщо, у у който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не I разбира, нищо не може да чете. Евреите са вземи своята първа буква от йероглифите [фиг. у]. Египтя- \ \ -А К ните са взели този знак за човека, който мисли и f\ f \ / \ се движи. А евреите са поставили този чо- век така: [вж. втората фигура] и казали: „То¬ва е „алеф"-ът, човекът, който ходи с краката си; а друго¬то е едната ръка, която човек е протегнал и работи." [Вж. третата фигура, от тетрадката на Елена Хаджи Григоро¬ва; тази фигура липсва в тетрадката на Мария Тодоро¬ва.] Вие ще изследвате и ще изучавате себе си, не външния си живот, но вътрешния си живот. Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материални причини. Задлъжнели сте, имате да давате, имате нужда от средства, не искате да се срещате с никого. Но, иде един човек отвънка одърпан. Вие сте недоволен още повече и неразположен спрямо него. И, ако ви запитат „защо", ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите." Не, аз мога веднага да изменя вашето настроение спрямо него - знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел." И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи, ще кажете: „За-повядайте вкъщи" и започвате с него приятелски разговор. И природата някой път облича своите посланици с дрипи, че трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обик-нете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех. Като падне, той се разцъфне и стане парцалив. И само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят вътре в тази черупка ядката.

Вземете следните две положения: да обичаш и да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Имаш приятел, може ли едновремен-но да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият - активен отвън. Значи единият трябва да бъде пасивен отвънка, а другият - пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат. И двамата могат да се проявяват, и двамата могат да се обичат и да бъдат обичани. Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява като чув-ственост: човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява като чувство на тщеславие и егоизъм. Ако е тъй, поотделно и двете положения на любовта са лоши. Значи, само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна задънена. Може ли с тия кюнци да направите инсталацията? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Значи един кюнец трябва да бъде отворен, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с Любовта: тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затуй умът и сърцето, това е влизане и изли¬зане на Любовта. А волята, това е проявление на Любовта, то е крайното мяс¬то, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. Любов е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога можем да определим като туй, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или тя за вас още не е ясна? Туй, което при всички условия остава едно и също. Вземете извора, който постоянно може да тече, без да изтече, т.е. като тече, да се не намали неговата вместимост. Разбирате ли? Като тече хиляди години и пак като го погледнете, като че не е нищо изгубил. Това е, което дава неговата стабилност: постоянно тече, без да се смалява. Като казвам: Бог при всички условия оста¬ва един и същ, значи при всички прояви остава един и същ. Животът, при всич¬ки неправди на нещата, той всичко изправя. Значи, при всичките неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя всичките недоимъци, всичките противо¬речия, които съществуват в света, от какъвто и да са характер. Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат неж¬ни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама детето казва на майка си: „Ще ме нахраниш" и тя го нахранва. „Ще ме заведеш тук и там"... То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката почне да го бие, казва: „Този, който не спазва всичките наши наредби... Ние имаме закони тук!" И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, ще слушам!" Всичките тия символи, като се превърнат правилно, те добиват едно вът¬решно изяснение. И туй, което шокира хората, става ясно и хората виждат, че идеите другояче са поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каква-то и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна. Но и така пак може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото, приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или, каруцата ще пристигне,, но каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слуга¬та да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почув¬ствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми." Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе кот¬ка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел." Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности. Няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре. Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка; ако тази цигулка не я изваждате никога от нейната кутия, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадиш цигулката си и ще свириш на нея; тя ще ти говори, ще те развесели. Ти като свириш на нея, тя те весели, но ако не свириш на нея, тя не те весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали в живота? Да ви дам аз едно обяснение: имате един приятел, който е затворен. Седи месец, два, условия има, но той е затворен. Ако вие не го изва¬дите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? Ето защо, вие ще извадите цигулката, малко ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вънка от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади от кутията и се остави вън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменя- вате неговите условия, ако искате да съществува подобрение. Всеки ден тряб¬ва да внасяш нещо ново в твоя приятел. Туй е като текущата вода: всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искаш да имаш приятел, всеки ден ще внасяш нещо ново в него; може да е микроскопическо, но ще внесеш нещо ново. И за себе си е същото. Ако искаш да разбираш себе си, ще внасяш по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внесеш, ще ти внесат, щом не внасяш и на тебе няма да ти внасят. Та, ще се стремите винаги да внасяте по нещо ново. Тогава законът ще работи и спрямо вас. Щом ти не се занимаваш с другите, и с тебе не се занимават. Някой каз-ва: „Аз с Господа не искам да се занимавам." Тогава и Господ с тебе не се занимава. Казваш: „Аз не искам да се уча" и науката казва: „И аз ученост няма да ти дам." „Аз не искам да любя" - и сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам." Казваш: „Воля не ми трябва" и волята казва: „Нищо няма да направиш без мене." А щом внесеш какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, ведна¬га ще има съответно действие в самия тебе. И моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мене, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само да внеса. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея", обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че ти си я посял. Обаче идущата година не израсте житото. В това положение аз ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам прихода от нивата си, а ти си изгубил духовно, поне¬же няма да имам вече доверие в тебе, за в бъдеще (*нищо) няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи в това, че онова, което е обещано, не е изпълнено. И спрямо себе си е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи вече, ако не я внесе, тя не работи. Затуй, законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят - а не преди да си посял, да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите тъй постъпват и те са намерили едно правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото. Защото парите не определят труда. - Кой дава нивата и семето? - Бог е, Който дава нивата и семето. ( Нивата е тялото), а семето, то е животът, дарбите и всичко у вас. А работата на физическото поле - страдания-та. Значи орете, копаете. Страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии. [...]* И тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неес-тествени, лъжливи са; позлатени са само отгоре. Така, аз мога с един наполе- он да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет, тъй позлатен, само отгоре, и би го пред¬ставя за същински, чист, това значи, не говоря истината. И затуй, чувствата, мислите и волевите действия се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най- малкия изпит, са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност. Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре. 9.15 часа сутринта (* 9.15 ч. Времето се изясни. Предложихме на Учителя да пишем общо писмо на Сотирка и Той да вземе участие. Съгласи се.