от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Вечно благовестие

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." *)

"Вечно благовестие". За да се благовествува на човека, той трябва да има известно разбиране. Всеки човек има опитност, знае, какво представя прогресивно, последователно говорене. Всяка реч, която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, в еднообразието няма нищо Божествено. В еднообразие живеят всички хора, които не разбират Божествените закони. Влезете ли в дом, дето живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен: „цвете мило, цвете красно." Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва. Какво от това, че цветето е мило и красно? Какво отношение има това цвете към човека? За човека е важна прогресивната реч, в която има разнообразие. Какво се ползва той от едно вкусно, добре сготвено ядене, ако не може да го опита? Следователно, ако между думите на речта няма никаква връзка, тази реч ще ползва човека толкова, колкото вкусното ядене, което той не може да опита; и колкото красното и мило цвете, чийто аромат не може да възприеме. Съвременните хора се възхищават от философията на този или на онзи учен. Лесно е да се възхищават, но приложили ли са тази философия в живота си? Какво им е дала тази философия? Могли ли са те, посредством нея, да разрешат мъчнотиите в своя живот? Като четат философията на някой знаменит философ, хората казват: Отлична е тази философия. – Отлична е, наистина, но тя още не е разрешила мъчнотиите в живота. Слушате някой човек да говори и казвате: Отлично говори този човек, като че звездите сваля от небето. – Според мене, това не е голямо изкуство. Ако с говора си, един човек може да сваля звездите от небето, това показва, че тези звезди трябва да са малки, микроскопически. Невъзможно е човек да сваля звездите от небето. В буквален смисъл, това е невъзможно, а в преносен смисъл, свалянето на звездите подразбира нещо друго, някакъв символ.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите във вид на голям аероплан, с грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалеч, той изглежда като човек. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообръщението и т.н. Учените казват, че кръвообръщението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това е така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек тръбва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде подтик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи".

И тъй, човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек, първо, трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после, към себе си и своя ближен.

„И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. – Защо? – Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т.н. – Мъка ли е това? От вас зависи, всичко да имате. Човек може и пари да има, и къща да има, и знание да има. Той може, в един ден, да придобие толкова знания, колкото в хиляда години. Ако човек се движи с бързината на светлината, в продължение на осем минути, той ще отиде от земята до слънцето; ако се движи с бързината на трен, той ще измине същото разстояние за 250 000 години; ако пък се движи с бързината на биволска кола, той ще го извърви за осем милиона години. Ето защо, когато някой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човек се движи с бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане след много години, той се движи с бързината на трен. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи с бързината на светлината. Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път, чрез прозрение. В един ден, те са придобили знанието на целия свят. Има такива знания, за които учените не са мислили даже, нито могат скоро да ги достигнат. И детето има знания, и философът има знания, но голяма е разликата между едните и другите знания. В мисълта на детето няма прогресивност. Ако между знанието на философа и това, на детето, няма никаква връзка, те не са в правия път. Ще каже някой, че иска да бъде независим. – В какво седи независимостта? Аз искам да бъда свободен. – В какво седи свободата на човека? – Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината.

Съвременните хора говорят за свобода, но въпреки това, не са свободни. Те говорят за робството, като за нещо минало, въпреки това, сами се заробват. Някой станал пръв министър в своята държава и като такъв, подписва ред смъртни присъди. Това не е ли робство? Какво по-голямо заробване може да си представи човек от това, да подпише смъртна присъда на когото и да е? По цели дни той ходи натук-натам, не е свободен. Като го срещнеш, все бърза. Къде отива? Да оправя света. Римляните, които написаха закони, оправиха ли света? – Не го оправиха. Мойсей, който написа еврейските закони, оправи ли своя народ? – Не го оправи. Мойсей беше учен, посветен човек, свърши науките си в Египет, но не можа да оправи еврейския народ. Като дойде Христос, същите тия евреи Го разпнаха. След като им се дадоха такива велики закони, след като с години очакваха своя Месия, когато дойде, те не Го познаха и Го разпнаха. На времето си, още Мойсей се оплакваше от евреите, че въпреки грижите, които полага за тях, те са готови да го убият с камъни. – Защо щяха да го убият с камъни? – Има причина за това. Когато човек стане положителен, хората около него също стават положителни и започват да се отблъскват. Когато богатият дружи с бедни, той събужда в тях същото желание, да станат богати. Бедните казват: Вълк е този човек, изяде ни. – Какво лошо има в това, че вълкът изял една овца? Вълкът обича овцата, затова ходи около нея, пише й любовни писма, пее й хвалебни химни.

Щом я хване за врата, всичко се свършва. В първо време овцата се тегли, не иска да отиде след него, но после му пристава. Той започва да й говори за любовта си, за жертвата, която прави за нея. И най-после казва: Вместо да те изяде човек, по-добре аз да те изям. Това е иносказателна реч, в която няма никаква последователност. Вълкът има голяма любов към овцата. Като приближи до някое стадо, той цял се изменя. Щом задоволи желанието си, в него настава мир и той се успокоява. На другия ден пак започва да мисли за някоя овца. Как се е създала тази връзка между вълка и овцата, не е важно. Важно е, че вълкът има голяма любов към месото на овцата. Обясненията не разрешават въпросите.

Следователно, човек може правилно да разрешава въпросите си, без да знае причината и произхода на нещата. Когато изучаваме морето, ние се спираме върху въпроса за неговото образуване, без да обясняваме, защо морето се вълнува. Ученият констатира, че на известна дълбочина в морето става някакво голямо вълнение на водата, но защо става това вълнение, той не го обяснява. Обаче, между причината за създаване на морето и причината за вълнуването му, има известно съотношение. Следователно, общо може да се каже, че както между причините и последствията на нещата има известна връзка, така също, има връзка между причинния свят и физическия, който се явява последствие на първия. Значи, всеки дисонанс не е нищо друго, освен резултат на причината, която го произвежда. Когато две тела се сблъскват, непременно има някаква причина за това. И тогава, по-слабото тяло ще пострада. Ако човек се изпречи на пътя на тия тела, той неизбежно ще пострада. Умният, силният човек, който има будно съзнание и владее законите на своето тяло, ще може, като с манлихеровите пушки, да удари някого и да го изпрати на голямо разстояние от себе си. Това той може да направи с мисълта си, а не, с някаква пушка. Човешката мисъл е сила, която, употребена намясто, дава добри резултати. Адептите се отличават със силна мисъл. Никаква външна сила не е в състояние да им се противопостави.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Да благовествувате, това значи, да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване. Както реката трябва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статическо състояние и остава на едно място, като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статическо състояние. Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае, какво да прави. – Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят, само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен? – И като гладен, и като сит, човек трябва да благодари, защото, и в двата случая, има възможност да познае Бога, да се свърже с Него. – Големи страдания имам. – Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, него наказва." Забележете, когато някой иска да обърне внимание на своя познат, той минава покрай него и го закача, по някакъв начин. Много учители минават покрай учениците си и едва свалят шапка, да ги поздравят. Правилно е и учителите, и учениците да поздравяват. Ако не поздравяват, това показва, че те нямат прогресивна мисъл. Учителят трябва да бъде внимателен към учениците си, винаги да ги поздравява. Щом той ги поздрави, и те ще го поздравят. И умният градинар постъпва добре с децата. Като види, че няколко деца обикалят около градината му, търсят начин, да си откраднат някакъв плод, той се приближава внимателно към тях и ги пита, какво правят. Те започват да му разправят, че са се събрали около градината, да си поиграят. Той знае, че те го лъжат, но се прави, че не ги разбира и ги пита: Обичате ли плодове? – Обичаме. Той откъсва няколко плода от градината си и дава на всички да си хапнат. Щом получат по един-два плода, децата се задоволяват и тръгват по домовете си. Неразумният градинар, обаче, взима прът и започва да ги гони. Този градинар няма прогресивна мисъл. За да не изпадат децата в изкушения, вие трябва да им давате по една-две ябълки, да задоволите желанието им. Адам и Ева, които бяха учени хора, които минаваха за философи, се изкусиха от една ябълка. Какво остава тогава за децата? Изкушението е съществувало във времето на първите човеци, но съществува и днес, в нашите времена.

„И видях друг ангеп, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Къде се благовествува на съвременните хора? – Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т.н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне в добро за онези, които разбират великия закон на живота". Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: Какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има, преждевременно да се хвърля в морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излезе на брега, но ако не знае, смърт го чака. Друг пък иска да се самоубие, защото животът му дотегнал. – Добре е намислил, но той трябва да знае, как да се самоубие. Щом е решил да се самоубива, той трябва да бъде смел, геройски да умре, а не да търси някакъв лек начин. Нека се подложи на гладна смърт, да гладува 50 – 60 деня. – Ама, нещастен съм, искам по-скоро да туря край на живота си. – Не си само ти нещастен. От времето на Адама, досега, не съм срещнал нито един щастлив човек.

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т.н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„Вечното благовестие". Ангелът и до днес благовествува на хората, по различни начини. Когато момък, за пръв път, се влюбва в някоя мома, той й пише любовно писмо, с което й благовествува. Обаче, второ писмо, по никой начин, не трябва да й пише. Напише ли й второ писмо, той туря кръст на своята любов. Второто, третото любовни писма показват, че в мисълта на този момък липсва последователност, липсва прогресивност. Казвате: Нима огън се пали само с една клечка кибрит? – Да, огън се пали само с една клечка. Щом употребиш една клечка кибрит за огъня, от втората клечка няма нужда. Достатъчно е, огънят да се запали. Като се запали веднъж, след това трябва само да се духа. Духайте дотогава, докато огънят се разгори добре. Духането на огъня представя постоянство на мисълта. Щом огънят се разгори, трябва да го изнесете вън, да изгорят отровните газове и след това, може да се внесе в стаята. Как палят огън някои хора? Те драснат една клечка кибрит, но тя изгасне, не може да запали огъня. Драснат втора, трета, четвърта клечка, но огънят все още не се запалва. Ядосани, те хвърлят кибрита настрана и казват: Този кибрит не струва, долнокачествен е, трябва да се вземе друг. Наистина, има някъде вина в незапалването на огъня, но дали е в кибрита, или в самия човек, това е важно да се знае.

Следователно, за запалване огъня на сърцето, трябва да се употреби само една клечка. Щом огънят на сърцето се запали, той трябва да се духа, да се разпалва и да не престава да гори. Човек трябва да държи в себе си само една мисъл, едно чувство, една дума, които постоянно да се духат, за да се усилва светлината и топлината им. Силата на огъня не седи в бързото му и буйно горене, но в неговото непрестанно горене. Светлината на ума и топлината на сърцето никога не трябва да се прекъсват. Горенето е процес, при който се отделя светлина и топлина. Ето защо, докато умът на човека свети и сърцето му изпуща топлина, ние казваме, че той е жив. Щом умът му престава да свети и сърцето му престава да отделя топлина, той е мъртъв. Когато престане да мисли, човек слиза в областта на животните. Като животно, той работи с животинския, с обективния ум, който няма големи постижения.

„Вечно благовестие." Какво означава благовествуването? Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но, в края на краищата, тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли, този момент, всичките му работи ще останат назад. Често, неразположението на хората се дължи, именно, на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите, какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази, в най-голяма точност, съединяването в електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие." Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си, именно, на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже, че живее. Любовта е мощна сила, която, при преминаване от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива на по-слабия. Последният трябва, по някакъв начин, да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е по-слаба присадката, не може да издържа на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени, от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова, такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време, съвършенно се израждат. Този закон действа, не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са, обикновено, болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволяват страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволява да се изменя строежа на нейните форми. Запример: ако мускулите на дробовете, на стомаха или на друг някой орган са по-силно развити, от мускулите на другите органи, това създава ред болезнени състояния в човешкия организъм.

„Вечно благовестие". Желанието на природата е – да ни върне към това благовестие. Ангелът на това благовестие се обръща към всички народи, с думите: Като християнски народи, вие не трябва да воювате помежду си. Брат брата си не трябва да измъчва. Богатият трябва да помага на сиромаха; вярващият – на слабия във вярата; силният – на слабия. Който има прогресивна мисъл, той трябва да помага на онзи, който не е придобил още тази мисъл. Да придобие човек прогресивна мисъл в себе си, това значи, дълбоко да съзнае, че всичко, което Бог е създал, е добро. Като гледа на нещата по този начин, човек ще различава човешките от Божиите работи и ще може правилно да ги преценява.

Съвременните хора си служат с логическа реч, с логическа мисъл, но логическата мисъл не е още прогресивна. Запример, те казват: Човек е същество с два крака. Кокошката има два крака. Следователно, всяко същество, което има два крака, е човек. Заключението е вярно по форма, но не и по смисъл. То е логично, но в тази логика няма никаква прогресивност. Кокошката е същество от съвсем друга категория и по нищо не прилича на човека. По форма и по строеж, човек коренно се различава от другите животни. По мисли, по чувства и по способности, човек коренно се различава от останалите животни.

В развитието си, човешкият дух е минал през всички форми, които съществуват в космоса. Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал и днес ги използва като свои слуги. Това не значи още, че човек е бил животно. Като дух само, той е минал през фазите на растенията и животните, но произходът му е Божествен. Той е минал през низшите форми, но не се е спрял при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и до днес още продължава да създава различни форми. При създаване на различните форми, човешкият дух си служи с творческия закон.

„Вечно благовествуване." За да разберете това благовествуване, вие трябва да благодарите за всичко, което се случва в живота ви. Щом се обезсърчите, благодарете на Бога, че Той ви учи нещо. Чрез обезсърчението, вие ще научите някакъв урок. Лесно е човек да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешават въпросите на живота. Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човек. Някой се обезсърчи и започва да мисли, как да се самоубие: да се отрови, да се убие с куршум, да се хвърли от някоя висока канара, или да се удави. – Какъвто начин и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. Дойдат ли до слабости и заблуждения, и духовните, и светските хора си приличат. Духовните хора казват: Знаете ли, че ние вярваме в Бога и с тази вяра чудеса можем да направим? – Какво могат да направят? – Нищо особено. Че вярват в Бога, това още нищо не значи. Бог не се лъже, нито се подкупва. И евреите вярваха в Бога, в Мойсея, но разпнаха Христа. Като Го разпнаха, Христос се обърна към Бога, с думите: „Отче, прости им! Те не разбират, какво правят. Ако ги съдиш заради мене, прости им, аз не искам да се свързвам с тях. Обаче, ако ги съдиш за това, че са престъпили Великия закон на живота, това е друг въпрос." Въпреки всичко, евреите и до днес още носят последствията на своето престъпление.

Като се говори за вината на евреите, това се отнася до всички народи, до всички хора на земята. Лесно е да се оправдава човек с евреите, както се оправдава и с Ева, като виновница за грехопадението на човечеството. Страшното е не само в това, че някога, в далечното минало, Ева, нашата прамайка, е сгрешила, но в това, че и до днес още нейните дъщери и синове не престават да вършат същия грях. И до днес още хората си служат с лъжата, както Ревека научи сина си – да излъже, за да получи благословение от баща си Исака; вместо по-големия си брат, Исав. Какво придоби Яков с това? Той получи благословението на баща си, но с това си навлече омразата на брата си, който се закани да му отмъсти, след смъртта на баща си. За да избегне гнева и отмъщението на брата си, Ревека посъветва Якова, да отиде при чичо си Лавана, докато премине гнева на брата му. Тук, Яков трябваше да работи, цели 14 години, за да вземе за жена своята възлюбена. Той беше излъган от чичо си и заставен, да му работи без пари, за да изкупи своя грях към брата си и да придобие смирение. Най-после, Яков получи от чичо си говеда и пари, и тръгна да отиде при брата си Исава, да се примири с него. Любовта изглади престъплението на Якова. Тя единствена можа да примири двамата братя.

И тъй, силата на човека не седи в самия него, но в любовта, в Бога. Когато двама души се бият, Бог ги гледа спокойно и отвреме–навреме им казва, че това, което правят, не е добро. Не Го ли послушат, те ще понесат последствията на тази борба. В края на краищата, един от двамата ще бъде ощетен, ограбен и ще отиде да се оплаква на Бога, че брат му го е обрал и изнасилил. Наистина, в дадения момент, освен Бог, никой друг не може да му помогне. Бог ще му възвърне четирикратно това, което е изгубил, като му даде добър урок, как трябва да постъпва със своя ближен. Човек трябва да бъде свободен в мисълта и в действията си, но тази свобода да носи благо, както за него, така и за ближните му.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от любов. Той трябва да даде място на любовта в себе си, да се изявява като течение – отвътре – навън. Една река е толкова по-мощна, колкото течението й е по-бързо и по-силно. Мнозина са правили различни опити, из областта на любовта, но много от опитите са излезли безрезултатни. – Защо? – Защото не са били свързани с Бога. Следователно, когато иска да прави опити с любовта, човек непременно трябва да бъде във връзка с Първата Причина.

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере, какво Бог изисква от него. Ако човек е готов да ходи по волята на своя приятел или по волята на своя Учител, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човек да не е готов да ходи по волята на своя велик Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква от вас? Има един език, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Също така и възрастният човек трябва да разбира езика, чрез който може да влезе във връзка с Бога и да върши Неговата воля. Да вършим волята Божия, това не значи, че Той се нуждае от нас. Обаче, Бог има желание да направи хората щастливи, да станат като Него. Това желание на Бога събужда стремеж в хората, да вървят напред. Този стремеж, обаче, среща големи препятствия от същества, които са изпълнени с ревност. Те казват: Не бързай толкова! Ние с години чакаме да се повдигнем, а ти, едва си влязъл в пътя и искаш, безпрепятствено, да вървиш напред. Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е, да влезе една мома между тях и единият, от двамата, да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере, когото тя иска и след това, двамата братя или приятели, да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив. Казано е в Писанието: „Които са с жениха, и те трябва да се радват". Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.

Съвременните хора разрешават въпросите по крив начин, благодарение на заблужденията, в които се намират. Днес учени и прости, религиозни и светски хора – всички живеят в заблуждения. Като се натъкнат на някаква нова идея, или на някое ново учение, те веднага се опълчават срещу него и започват да му препятстват. Те казват: На такива хора не трябва да се дава никаква работа. Нека умират от глад! – Няма защо да съдите тези хора. Каквото ново и да носят, то не е абсолютно ново. То е известно на хората, от най-стари времена. Право или криво говори човек, това трябва да се остави на Бога. Той има право да съди хората, да се произнася за техните дела.

Преди години ме среща един познат и ми казва: Знаеш ли, какво пишат вестниците, за тебе? – Не зная и не се интересувам. – Лоши работи пишат. – Каквото и да пишат, едно зная положително, а именно, че не са подкупени от мене. В това отношение, те са напълно безкористни: пишат, без да им е платено, от наша страна. Други може да им са платили, то е друг въпрос. За това ние не отговаряме. Това е човешка работа. Ние не сме против старото, нямаме намерение да го рушим. Ние се интересуваме за новото, което съгражда нещата. Ако новото гради, то ще съгради нови къщи за хората. Щом видят своите нови къщи, само по себе си, те ще се откажат от старите и ще ги оставят на ония, които се държат за старото и не отстъпват от него. Старите къщи ще останат за слугите на новите хора. Ние не сме за онези, които събарят старото, без да градят новото. Ние сме само за ония, които едновременно събарят и градят. Ако старото дърво не дава нови клончета, неговият живот е безсмислен. За да се развиват дърветата добре, те трябва да се намират при благоприятни условия. Много борове днес изсъхват, благодарение на противоположните течения, на които са изложени. Тези противоположни течения са резултат на борбите, които съществуват в религиозно и умствено отношение, между хората. За да се възстанови нормалния ред в живота на хората, трябва да се изменят техните умствени и религиозни възгледи. В това отношение, в помощ на човека може да дойде вярата. Силната и непоколебима вяра укрепва ума на човека. Ако храносмилането не става правилно, човек неизбежно ще заболее. Така и кривите вярвания причиняват ред психически разстройства на човека.

Съвременните хора се спират върху въпроса, как ще се оправи външният свят. – Не, те трябва да се интересуват от въпроса, как ще се оправи техният вътрешен живот и върху това да работят. Мнозина се стремят към придобиване на богатство. Те искат да станат богати, щастливи, учени. Що се отнася до богатството, това лесно може да се постигне. Достатъчно е, човек да развие своята вътрешна способност – да открива скритото богатство в земята; и ще стане богат. Както човек се нуждае от външно богатство, от външно злато, така се нуждае и от вътрешно злато, от органическо злато в своята кръв. Болестите на съвременните хора показват, че липсва злато в кръвта им. -Днес, в целия свят, има около сто милиона злато ефектив, обаче, бялата раса има в кръвта си едва един килограм злато. Всъщност, би трябвало тя да има около десет килограма органическо злато в кръвта си. Като имате предвид, че бялата раса представя около 500 милиона хора, и разделите един килограм злато на това число, вие ще имате представа, какво количество злато се пада на човек. Какво ще кажете тогава, ако, този килограм злато, разделите не само на 500 милиона хора, но на два милиарда, колкото са всички хора днес по лицето на земята? Изобщо, колкото е по–голямо количеството на вътрешното, органическо злато в човека, толкова по-големи са и неговите външни блага в живота. Колкото повече се увеличава количеството на златото, вътре в човека, толкова повече се увеличава и външното злато в него. Да бъде човек милиардер, това значи, да разполага с големи добродетели, да бъде умен човек. Такива са американските милиардери. Чрез своето богатство, те имат желание да помагат на своите ближни, да им дават работа. Много от тия милиардери водят чист, добър живот. Те са готови да делят хапката си със сиромасите. Те работят за човечеството. Те искат да създадат нов начин на живеене, без, обаче, да целят разрушаване на стария строй на живота.

Следователно, преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка, в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът – присадка, върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, т.е. присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат – нагоре към присадката, а тия, от присадката, се движат правилно – надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътта и духа е завършена. Това наричаме още "трансформиране на енергиите". Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига. Някои питат, трябва ли да се молят. – Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща. Който не иска да плаща, той не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен, както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: Искам да умра, да се освободя от страданията. – Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; но ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотията. По-голямо мъчение от самотията не съществува. Когато обикновеният човек попадне в тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.

„Вечно благовестие". Смисълът на човешкия живот не се заключава в разбиране тайните на Битието, нито в разбиране на благовествуването на ангела, но в това, да намери човек начин да подобри своя живот. Да се въодушеви човек от една идея за ден-два, или за година, това още не подобрява неговия живот. Да вярва човек в думите на пророците, и това още не разрешава въпросите на неговия живот. От всичко, което чете, слуша и разбира, човек трябва да се ползва, за подобряване на своя живот, за разрешаване на своите трудни задачи. Това, именно, благовествува ангелът. Вие трябва да бъдете носители на Божията Любов, на великата чистота в живота. Мнозина се хвалят със своите чувствания. Те казват, че чувстват Божията Любов. – Не е въпрос до чувстванията, които се изпаряват като водата: днес ги има, утре ги няма. Такива чувствания имат някои млади моми и момци. Като се влюбят, те стават щедри, готови на всички жертви, но щом се оженят, всичко изчезва. Те се чудят, къде е отишло онова, красивото, великото чувство, което ги е вдъхновявало. Много естествено! Това не е любов, това са чувствания, влюбвания, които, както се явяват, така изчезват. Това, което, всеки ден, се мени в човека, не е любов. Истинската любов никога не се променя. При тази любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. При истинската любов не стават никакви вътрешни промени и колебания. Вътрешно, човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение. Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне. Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка.

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят, докъде са стигнали в любовта. Запример: добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види, доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж, жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича, заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена, мъжът трябва да вижда Бога и да я обича, заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да й отговаря с любов, с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов. Лошата жена и лошият мъж при Бога са отлични души, Негов възлюбен син и Негова възлюбена дъщеря. Ако мъжът се оплаква от жена си и жената – от мъжа си, това е стара философия, която е отживяла вече своето време.

Питам: колко от съвременните хора могат да издържат на този изпит? Досега, аз съм срещнал само един такъв човек, и то българин. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея, Бог да я благослови. Както и да се отнася с него, той счита себе си виновен за всичко. Той казва: Жена ми е добра, но аз съм лош човек. Ако бях добър, нямаше да я предизвиквам да ме бие. Като гледа, как издържа на всичко, най-после, жена му се трогва от него, започва да го жали и да му се извинява, че е постъпила зле с него. И, в края на краищата, той побеждава. С търпението, с любовта си, той понася всичко геройски. Този е единственият българин, който е разрешил добре изпита си. Той е солта на българите. Не е лесно човек да издържи на такива ругания, без да се вкисне вътрешно, без да изгуби своето достойнство и отгоре на това – и да благодари за всичко. Той казва: Ако бях умен човек, жена ми нямаще да ме бие. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човек има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, невидимият свят го признава за герой и го възнаграждава.

Съвременните хора са поставени на същия изпит, но малцина могат да го издържат. Някой казал една обидна дума на някого и той, веднага се оплаква. – Какво е видял той? Нищо още не е получил. Една обидна дума е едно малко драсване, някъде по тялото. Каква болка може да причини малкото драсване, на човека? Много има още, човек, да страда. Желанието на Бога не е да направи човека мекушав, нито суеверен, но да се стреми – да пробуди в себе си Божественото начало, че като минава през вода и през огън, да остане чист като злато, да не се окислява.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие". В благовестието седи силата, към която човек се стреми. В благовестието се заключва вътрешното търпение на човека. Две слугини, на богати господари, били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и отвреме–навреме, пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала, как другарката й върви напред и пее, тя я запитала: Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още? – Не ми тежи. – Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята? – Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло. – Как се казва това цвете? Дай и на мене от него. – Това цвете се казва търпение.

Съвременните хора нямат нужното търпение, вследствие на което се оплакват едни от други. Майката се оплаква от дъщеря си и от сина си. Дъщеря й и синът й са много добри, но тя не ги познава. Децата се оплакват от родителите си. Много добри са родителите им, но те не ги познават. Учителите се оплакват от учениците си, учениците – от учителите си, защото не се познават. Днес хората не могат да се търпят, само защото не се познават. Те не се познават помежду си, но и Бога не познават. Щом не познават Бога, те не познават и любовта. Кога хората ще се познаят? – Когато започнат да любят. Любовта разрешава всички въпроси. Дето е Любовта, там е Истината. Дето е Истината, там е Свободата.

„И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я с благодарност, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по-съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи, дали човек ще уреди работите си в един момент, или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние, в един момент само, да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов, да получи това щастие и това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания. Когато някой дойде при мене и ме пита, какво трябва да прави, за да бъде щастлив, аз му казвам: Тръгни след мене! Той тръгва след мене и гледа, какво правя. Аз взимам лопата в ръка, и той взима лопата. Гледа лопатата и се чуди, за лопата ли е роден. За да не изпада в противоречие, човек трябва да научи смисъла на лопатата. Лопатата символизира човешкия език. Ако с помощта на своята лопата, т.е. със своя език, човек не може да изхвърли всички лоши думи от устата си и лоши чувства от сърцето си, езикът му е безпредметен. При това, той така трябва да изхвърли лошото от себе си, че никой да не го забележи. За тази цел, той трябва да си послужи със свещения огън на любовта, който всичко изгаря. От устата на човека трябва да излизат само чисти неща. В това седи новото учение. Ако религиите и сектите съществуват само за спор, кое верую е по-право, те нямат смисъл. Обаче, ако религиите, сектите и ученията имат за цел, да посочат на човека правия път за придобиване на Любовта, на Мъдростта и на Истината и да го научат да се жертва, да посвети живота си в служене на Бога, тяхното съществуване има смисъл.

Заглавие на раздел

Всички хора трябва да работят: с чукове, с лопати и мотики, с пера, с четки и бои в ръка; г трябва да изпращат в света своите велики мисли и чувства. Каквото човек изпрати или даде от себе си, един ден ще му се верне, даже с лих-вит. Това значи да се даде на човека право да участвува в великите Божии блага.^ Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. ОнЪзи, които не разбират законите на живота, казват: Какво и по какъв начин ще служа на Бога, щом не съм на-редил още работите си. Първо трябва да свърша училище, да се оженя, да родя деца, да ги отгледам, че тогава ще служа на Бога. – Не, чака ли да нареди работитъ' си и тогава да служи на Бога, човек никога няма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мъжът, и жената, и децата, и говедата на човека трябва да се посветят на това служене. Човек трябва да служи на Бога при всички условия на живота си. Като господар, човек трябва да даде възмож-ност и на животните около него да почувствуват, че той служи на Бога. – Как ще им покаже това? – Като им даде възможност, поне един ден в седмицата да си починат от работа. Той трябва да си каже: Както аз работя шест деня, а седмият посвеща-вам изключително на Бога, така също и на животните трябва да дам този ден почивка. Човек трябва да работи шест деня през седмицата по осем часа на ден, а седмият ден да почива. Коньт пък тръб-ва да работи всеки ден по два часа, а седмият ден – осем часа. Колкото пари спечели този ден, госпо-дарят му трябва да ги раздаде на бедни. Това значи служене за Бога. Някой иска да знае, колко пари трябва да дава на просяци. Защо задава такъв въпрос? Защото н^ма правилна мЪрка за даване. Когато обичате някой човек, питате ли, колко трябва да му дадете? Щом обичате нтзкого, вие не питате, колко и какво трябва да му дадете. Щом не го обичате, питате, колко трябва да му дадете. Следователно, ако искате^да

160

знаете, колко и как трябва да дадете на н-вкой чо-втзк, вие трябва да го обикнете. Любовта определя даването. Когато давате според законите на любовта, този който приема парите, ще задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни, а останалите ще верне назад. Който няма любов, той вевкога е го-тов да вземе повече пари, отколкото му трябват. Той ще започне да разправя, че има жена, деца и се нуждае от повече пари.

Заглавие на раздел

И тъй, стане ли въпрос за даване пари на чо-вЪка, за предпочитане е да му се помогне по вевка-къв друг начин, да му се създадат условия да работи, да изкарва сам прехраната си, но да не очаква на милостта на хората. Парите развалят хората. Получи ли никаква парична помощ, човек очаква на втора, на трета, и по този начин губи втзра в себе си. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.

„В-вчно благовестие". Това благовестие се отправя към всички народи, да се обърнат към Живия Го-спод, Който дава живот на всички същества на земята. Щом се обърнат към Бога, всички народи ще се насърдчат, ще тръгнат в правия път.

7. Беседа от Учителя, държана на 13 октомврий, 1929 г. София. – Изгръв.