от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Божественият ден

Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана. Йоан е евангелист на мекотата. Без мекота никакъв градеж не може да стане. Само меките неща се поддават на възпитание и самовъзпитание.

Изпейте песента: „Имаше человек".

Истинският живот зависи от възприемането и предаването на онова, което човек е придобил и научил. За оня, който разбира, възприемането и предаването са два важни процеса. Някога даваме повече, някога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме, ако даваме повече, обедняваме. Богатият и бедният се различават в следното: богатият има какво да яде, но не знае, как да яде; бедният знае, как да яде, но няма какво да яде. Казват за някого, че е беден. – Защо е беден? Някой е учен. – Защо е учен? – Учил се е човекът. Някой е невежа. – Защо? – Не е учил. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е учен. Дадено му е, но даденото трябва да се храни. Да запаметяваш нещата, това не показва, че си учен. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена в гардероба; важна е дрехата, която носиш на гърба си. Каква полза имате от дрехите, които стоят закачени? Показваш дрехите на приятеля си и казваш: Мои са тия дрехи, но нека стоят, да не се цапат. А вън е студено, ти трепериш от студ. Кое е по-добре: дрехите да бъдат нови, а ти да трепериш, или да ги обличаш и да се ползваш от тяхната топлина.

Защо на някого се дава повече, а на някого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приел повече, и кой е дал повече. Оня, който взима повече, натежава; който дава повече, олеква. Като претеглиш човека, ще знаеш с колко е натежал и с колко е олекнал. Има чувствителни везни – Божествените, с които се теглят човешките мисли и чувства. Такива везни на земята не съществуват. Едни мисли са леки, а други – тежки. Като се съберат няколко тежки мисли в главата, човек чувства тежест, тежи му нещо. Мислиш, че си сиромах – това е тежка мисъл. Тя се трупа в главата на човека, както Плюшкин събирал различни неща, да задоволи чувството на стяженолюбие в себе си. Някои сиромаси са Плюшкиновци, събират разни вещи, да се осигурят. Други нищо не събират и постоянно се оплакват, че нямат.

Сегашните хора носят в ума, в сърцето и в душата си много мисли, чувства и желания, някои от тях съвсем ненужни. Казваш: Тоя човек е здрав, и аз искам да бъда като него. – Ти имаш всички условия да бъдеш здрав. Върви след тоя човек и виж, как живее, как се облича, как се храни, какво чете, какви мисли го интересуват. Ще научиш нещо от него, но здравето му не можеш да вземеш. За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя ще ти даде светлина, въздух, вода и храна. Много неща са нужни, за да бъде човек здрав. Какво е придобил цигуларят, ако години наред свири песента „Цвете мило, цвете красно?" Цветето е мило и красно, но той не е мил и красен. Има много цигулари в света, но някои спрели на едно място, като пъпка, и не мърдат – все джуджета ще си останат. Гледам, на Изгрев, между високите и дебели дървета, е израстнал един орех. До едно време расъл и, додето стигнал, там спрял – не може повече да расте. – Защо? – Големите дървета поглъщат всичките хранителни сокове, за него нищо не остава: няма достатъчно светлина, въздух, вода и храна, няма и кой да го обича. Всичките го гледат недоволно, пъдят го, и той няма какво да яде. Никой не се сеща да го пренесе далеч оттук, да не е между големите си братя.

Мнозина искат да имат големи братя. И това може, но джуджета ще останат. Ако имаш голям брат, трябва да стоиш най-малко на сто километра разстояние от него. Само така ще се ползваш от благата. Тая идея изглежда странна, но така е в цялата природа. Бог е предвидил всичко, затова е поставил слънчевите системи на грамадно разстояние една от друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голямо, че свободно могат да се поставят три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието от най-близката слънчева система до нашата е толкова голямо, че са нужни три години, докато дойде светлината й на земята. Знаете, с каква бързина се движи светлината – с 300 хиляди километра в секунда.

Питат: Защо слънчевите системи са на грамадно разстояние една от друга? Не могат ли да бъдат наблизо? – Не може. Наблизо са джуджетата, а надалеч – слънчевите системи. Ако си надалеч, човек ще станеш; ако си наблизо, нищо няма да стане от тебе. – Да бъдем близо до Бога! – Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Дух; който слави Божието име. Близостта не е нещо материално. На физичния свят може да сте близо, но близостта има отношение към съзнанието. Казваш: Държа един човек в ума си. Всеки държи някого в ума си. Защо го държи? Има за какво. Четеш една книга, в която авторът писал нещо за любовта. Ти държиш тоя човек в ума си, за да научиш нещо за любовта. Друг писал за мъдростта – и него държиш в ума си. Трети писал за истината, за живота. Четеш книгите му и го държиш в ума си. Някои писали за знанието, за свободата. Като четеш книгите им, ти ги държиш а ума си – ще научиш нещо от тях.

втора секция

Провидението иска от сегашните хора да се разтоварят. Всички са натоварени с нещо и пъшкат под своя товар. Някой е натоварен с голяма сиромашия, а друг – с голямо богатство. Какво се иска от тебе? Да знаеш, как да разтоварваш съзнанието си. – Кога се товари съзнанието? – Когато носиш едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искаш да следваш, но не можеш да се определиш, къде да отидеш – в Германия, или в Англия. При сегашните условия, дето и да отидеш, няма да бъдеш спокоен. Ще се страхуваш от бомби, ще четеш във вестниците, колко хора са убили, колко парахода потънали, кои войски напредват, кои остават назад.

Като четете Писанието, спирате се върху евангелист Йоан, върху апостол Петър и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петър е голям националист, а Йоан – свободомислещ – човек на любовта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народът е голям, има какво да се вземе от него. Един човек не прилича на един народ; един народ не прилича на един човек. Народът е голямо дърво, което ражда много плодове. Човек е малко дърво, едва посадено, което ще израсте в бъдеще и ще стане голямо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, или тънката? – Зависи от времето. Тънката прежда е за лятото, дебелата – за зимата. Ако облечеш зимно време тънка дреха, ще трепериш. Ако облечеш лятно време дебела дреха, ще се изпотиш. Жена, която преде тънко, има предвид лятото; която преде дебело, има предвид зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И двете са на мястото си. Не казвайте за някого, че е груб – дебело преде човекът. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете от дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лятно време не струва, но зимно време няма по-добра от нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но през лятото няма по-добра от нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде някой при мене, оплаква ми се, че животът му е тежък. – Дебело предеш, за зимата се готвиш. Лято е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуват дебела прежда. Тогава ще ти олекне.

Кога олеква на човека? Ако си скръбен, ти си тежък. Намери човек по-скръбен от тебе, и ти ще забравиш своята скръб – ще ти олекне. Ако си тъжен и намериш весел човек, ще ти стане по-мъчно. Защо ти е мъчно? Защото си облякъл тънка дреха през зимата. Трябва да смениш тънката дреха с дебела. Ако си търговец и предеш дебело, причината е външна. Казваш, че имаш някакъв идеал. Оставете настрана вашия идеал. На физичния свят всички неща са материални. И като проповядваш, пак имаш предвид нещо материално; търсиш клиенти, да продадеш стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинът, толкова по-известен става. Същото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменит става. И цигуларят е толкова по-знаменит, колкото повече хора го слушат.

Казано е: „Не прави връзка с грешния". Като изхождат от тоя стих, някои се страхуват да се свързват с хората, страхуват се от всичко, което означава някаква връзка. В това отношение, религиозните са много страхливи. Някой иска да носи пръстен, но се страхува. Въпреки това, никой не може да се ожени без пръстен. За да се ожени момата, пръстен трябва. За да се ожени момъкът, пак трябва пръстен. Той е емблема, както паспортьт. Ако тръгнеш от България за Америка, пръстен трябва. Па-спортът е пръстен. От значение е, колко трябва да платиш за паспорта. Има евтини и скъпи пръстени. Някоя бедна мома иска да се жени, но няма пет пари. Тя търси богат момък, да се влюби в нея, да й направи пръстен. Ако царският син се влюби в тая мома, тя веднага се повдига пред целия народ. Преди това никой не й обръщал внимание, а сега всички й се кланят. И обратното се случва. Някой светски човек е уважаван от всички. Щом стане набожен, близките му се отдалечават от него, не го уважават. – Защо не го уважават? – Защото царският син не се е влюбил в него, не се е сгодил още. Царският син минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстен. Той го изпитва. Хората казват, че царският син го залъгва. Не разчитайте на царския син, който само ви посещава, без да ви даде пръстен. – Какво означава пръстенът? – Право, да напуснеш дома си, да отидеш от едно място на друго.

Мнозина гледат на пръстена като символ на любовта. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат, да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тая причина е любовта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напред. Види ли, че някой се обезсърчил, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свириш, аз ще те слушам. Любовта говори на човека и отвътре, и отвън, и същевременно го слуша.

трета секция

Един виден проловедник к Америка – Муди, разправя свояга опитност, кек до-сттивй до това положение. Той бил обу= щзр, но пожелал да стане проповЪдннк. Посещавал различни черкви и събрания, с желание и той да изл!зе на амвона да гоаори. Колкото пати се опитвял дт говори, всякога го прекъсвзда. Той не се отчайвал, продея-жзвал да посещава видян проповедници, де се поучйва от гьх. Един ден отишъл д« слуша един знамените пропов&днич, чо преди това се наяд добре с шупкл. Когато прппоаЪдникът гозорЪл, то," за^гавад и нищо нг могьл да чуе. На излизане от събранието, той казел па един от приятелите си; Когато отнваш на пропозйд, не викай едновременно и друг да ти прпповЪдва. Нищо не чух от днещката проповЪд, защото слу-шах два проповедника: едян отвън, и друг – отеътре – шунката. Ипчиж един добър урох. Вътр^шчият бкше голвм критик; той ме приспа. В края на краищата, Муди станал влден пропов-кднпк, ирочул се и в ц%ла Англия.

Светът, в конто хоротч 5кив%ягь§ е елчн от двамата пропов&дшщи. Ток постоянно говори в чов-Кка и в*.и «ко критикува: Това не е на място, онова не е на м&сто. Всички зпаем, кое е на м&сто, и кое не е на м|>с?о. Всички знаем, кои хора са лоши, и


291

кои са добри. Ако знаем, че деевт цигулки са лоши, знаем, че поне една от тях е добра. Коя от Ах ще ии помогне: десетт лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулки, яошите не ни трйбват. Казвам : Не се занимавайте с лошитй хора, – Много са лоши! – Колкото и да са лоши, т са на м&стото си. Т4» са чукове, които трошат ка-мъннт. Дето има градеж, там са нежни чукове и наковални. Слушайте, какво ви го-ворят лошитй хора, но търсете добрит, както търсите свйтлината на звездит. Намерете най-близката звезда от земята, чиято св&т-лина достига до вас за три години.

Мислите ли, че е лесно да намерите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намЪрите Бога? За да Го намерите, първо ушит4 ви трябва да бъдат отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намериш Бога, тр&бва да имаш здрави о$к, да виждаш добре; трябва да имаш здрави уши, да чу-ваш добре; тр-вбва да имаш здрав сто-мах, добре да асимилираш храната. Като отидеш прш Бога, Той ще те нагости. Какъв гост ще бъдеш, ако стомахът ти е раз-строен? За да иам-врнш Господа, трЪбза да имаш ехватянв ум, добре да възприемани» и предаваш. Колкото малко да възприемате, бъдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела от едеш кошер и?р4бва ха врека-ра?в зимата с 12 килограма мед? Каква дажбе ще ви се пада днешно? Б «дян% @#мк-


т

новеи кошер има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко мед ви се пада дневно. Пчелата н4мг. чиния, няма вилица. Тя туря хобота си в една малка кн-тйка в, колкото мед вземе, това е нейната дажба. И тя йак е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелите. Ако ядеш мед ум&-рено, здрав ще бъдеш. Ядеш ли повече, отколкото трябва, ще се разболееш.

СегашниА хора се сгремят към ща» стлив живот. Опасно нещо е щастието. То води към голймо състезание. Всички спорове и недоразумения в света стават все за щастието. Материално нещо е щастието. Даже ан» гелаг се съблазнявай» от него. Ако река да доказвам това, тр&бват дни и месеци.

В древността един цар пожелал да му разкажаг една приказка без край. Явили се различни учени и философи, да му раз-кажат такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до н&какъв край, Най-после се явил един философ, който обещал да разкаже на царя такава приказка. * Той започнал: Царю честити, в миналото живял един цар, който направил гол&ма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторите оставили едра малка дуачвда. Напълнили хамбара е жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечер вл-язл© в хам#а-


ж

рп, взето си едно зръвце и го изнесло вън. Втората вечер щурчето пак влязяо в хамбара, взело сн едно зрънце и го изнесло вън. Царьт загштал философа: Какъв е краят ев тая приказка? – Почакайте, Царю честити, когато щурчвто изнесе навън всичкото жито, тогава ще дойдем до края на приказката. Колко хиляди години са нуждай, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Бвз разнообразие няма щастие. В музиката, щастието се заключава в разнообрезнето не тоновете. Щсен от едииъ-два тона е еднообразна. Има такива български «йени „ди-ди-ди*. Оня, който не може да п&е, е ог тел шАсни „ди-

ДИ-ДИ."

Нъмл по-хубво к%що в жетота на човека, когато умът му започне да работи, да ама светлина. Няма по-приятно нт»що от това, да гледвш Красотата в свита. Нима по-радостно нещо от това, да бъдеш здрав. Нима по-сладко н4що от първата хапка. Ядеш ли съзнателно, вс&ка следваща хапка става по-сладка. Като дойдеш до оная, която е най-сладка, трйбва да спреш. Ако не спреш там, ще дойде обратн^ят процес: вс^ка следваща хапка ще започне да губи сладостта си. Който не разбт ре Божията блага, страда. Причина за страданията е човешката лакомия.

Соломон, най-мъдрнят дар на земята, показа голям© яакомствв. Той не се задоаола


301

е едва - две жени, но взе 309 женя и 909 наложници. Най-посяе той разбра, че триста жени не могат да го обичат. Втека жена има по един мяж в ума си, когото търси. Тя търси оня, който Бог е определи л за кея.

— Обичат ли ме хората? – Само един може да те обича. Ти трябва него да нам&риш. — — Кой е той? – Той е Оня, Който те е съз-дал. Погрешката на Ева се заключава, именно, в това, че тя искаше да има двама приятели да я обичат. Тя не се задоволи само с Ада-ма, който й бйше ог*ред/елен от Бога. Адеп-тът дойде при Ева и каза: Твояг другар не е учен, в него няма никаква философия. Той се занамава с зоология, дава имена на жгоешшг. Каква наука има в това, да даваш рме на зеяка, на коня, на вола? Виж твоята наука е друга, Ти се завимаваш с растенията и цвътята, изучаваш ботаниката. Прия-тельт ти, вместо да оцени *воята работа, взй-Н'1 от твоаА плодове и ги дава на животнк-г1. Ти ще разбереш, каква сила се крие в растенията. — Питате ме: Ти там ли б&ше тогава? – Предполагам, че е било така. Нали и вие предполагате никои нища? Виждоте млад чо-век се разговоря с млада моме и предполагате нещо Младия? чов&к може де е л.-^ар. Той разпитва младата мома за състоянието на болната и майка. Той я ата г Как е майка ви? – По-добрс е. – Има неще между гад млади. – Нищо особено нима между %Ьиъ


3#2

есвен никаква търговска работа. Младият човек може да е професор, а тя – негова

студентка. Той я нита нищо върху нреднета, който яренодева. Той може да е цягуяар, а тя – цигуларка. Говорят нещо върху музиката. Като не знаете истината, ви® предполагате все любовни работи.

Кои работи са любовни? – Които излизат* от Бога, Любовта е начало не вйщата, та ражда живота. Значи, ние излизаме от живота и влизаме в свита, създаден от Бога. Св&тът трябва да се изучава. Цял ден нима да седиш вкъщи. Ще отидеш в гората между дърветата; ще отмдвш при кзвориг; вечер ще излизаш на открито да наблюдавайте. звездвт& и да ги нзучаваш; еутрин ще поср^щаш изгрЪването на слънцето. "Ще ви-дищ, какво ще првемеш от дърветата, от нзворитй, от звездитй и от слънцето. От ®с%ко нещо, създадено от Бога, можвмк» да възприемаме. В това ее крие благото ва св%-тв. Ако не приемем по нещо от това, което Бог е еъздал, нищо не можем да оостиг-нем. Колко цветя трябва да посетят пчелите, за да изкарат един килограм мед? Според изчисленията на някои, 50 хиляди ичели трябва да посетят 500 хиляди цветове, за да изкарат едвн килограм мед.

Сегашни А хора сл неблегодарни аа малкото. В същиост, малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката то-бов расте и се разширявала гбл^ате – се


т

намаляла. Мвякотв добро рвае ш ее увеличава, а не голямото..Следователно, не търсете големите неща – голямо богатство, голяма любов, гоямо добро. Започнете от малкото и постеоеаяо вървете към голямото. За човека, при сегашния порядък на жквота, е полезно малкото, което расте. Голямото има отпошение към друг порядък на нещата. Това не значи, че трябва да ограничите своите голями желания. Стремете се към големите работи, но прилагайте малките. Бъдете свободни в стремежите си, както и в прилагането на нещата. Добре е да свирите Бетовен, Моцарт, но започнете от малките работи. Много музиканти свирят Бетовен и Моцарт, но малцина дават верен превод на тяхната музика. Слушал съм такива музиканти, и намирам, че някои м&ста не са в%рно преведени. Жйвотът, през който минаваме сега, е превод на Божествения живот. Колкото по-верен е преводът, толкова по-добър е жйвотът. И Бетовен, и Моцарт са превеждали от Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдат. Новият век ще донесе нови музиканти, които ще пишат като Бетовена. Той е започнал от малкото и постепенно е вървял към голямото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички неща, които се смаляват, вървят по пътя на инволюцията; тия, които растаг, вървят по пътя на еволюцията,


304

Какъв е пътьг, по който човек е вървял? – Чов&к е изя&зея ог Бога ш започная с големи работа. С влизането си

в света, той постепенно е слизал надолу н дбшъл до крайния предел, отдето повече н&ма къде да слиза. Тук е тр&бвало да направи завой, да започне да възлиза. В слизането в възлязането сн човек изучавал закона на любовта.

Какво хр&бва да направи чов^к, за да го обичат? – Той тр&бва да клати, т. е. да даде нищо от себе си. Никой не може да те обича, ако не си дал нищо. Любовта даром не се дева. Когато хората се обичаг, между тях става правилна обмяна. Хората ще те обичат за нещо, което си дал. Всеки обича честния търювец. Всъка обича честния дре-дор. Никои не обича нечестния човек. И ние обичаме Бог заради снова, което ни е дал. Какво ни е дал той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал нн е отлично сърце, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можем де очакваме? Има ли за нещо да плачем и съжаляваме? Плачещ, че някой обичал никого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачеш. Не плачи, и гой иска да го обичат. Казваш, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обвчет. Защо ш двамата ие се обичате?


305

Защото и двамата искате едно и също – да

вземете нищо. И двамата сте еднородни. Знаем, че еднородните неща се отблъскват, а разнородните се привличат. Положителните сили се отблъскват, отрицателните – също се отблъскват. Обаче, положителни и отрицателни сили ее нривличат. Следователно, за да се обичате, сдиният тр!бва да даде, а дру-теят да вземе.

Ако искате да свержете приятелство с един човйк, намерете чай-добрьта чърто в характера му в я дръжте винаги в себе си. При това, ще подхранва ш тая чърха: всеки ден ще я нояиваш, ще й даваш храна да расте. Ксто израсте, ще намериш друга добра Чърт в него, която шеккя ден ще подхранвайте, Това е правило, което трябва да спазвате. Държнш ли нйсоя лоша чърта на човека в себе см, знай, че никакво приятелство че може де съществува между вас. Запич-неш ли от добрите чърги на приятечя сн и постепенно се снираш на лошите, прия ел-етаого шш непременно ще се разваля, Поияте-льт ти ще изпадне в положението на бакалин, който продал всичката си стока, и вече никой не го търси. Захар няма, масло няма, сирене няма, смокини няма. За какво ще го тьрсят хората? За жубавитй му дрехк, ©бряот или шапка? Оп» бакалина искаг «о-ка – нищо повече. Обичайте лрнятедя ги, подхранвайте доброто в него, за да става все ио-добър. Искайте от него зотеб, дайте му

28


ЗЙб

условия да го омеси и ©мече, да го ядете, докато е още тонея,

Да бъдем щосигеля на топлия зш&б, който Вог ни изпраща сега. Най-добрият хляб е тук. Всеки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлЪб и да го опита. – Хубав ли е хлябът? – Вземи и го опитай. Голяма философия не е нежна. Нищата трябва да се опитват. Преди да си опитал хората, не говори зе тях, че не са умни, или не са добри. – Еди-кой си ие е добър. – Опита ли го? – Не съм го опитал, но така казваг другите. – За т&ж може да е така, но не н за тебе. Как живеят хората и в какво вярват, това е добре за тюс; за мене е важно, как а« живея и в какво вярвам. Как са живели хората в миналото, това е било за т&х; важно е днес, как ние живйем.

Съвременните хора ириличат на воюва-щите. Всички говорят за волята. Всеки казва : Трябва да нвложиш волята си. Така е, ио волята ражда бой, борба. Когато дкяшт ябълка, хората се карат, всеки иска повече. Диабета ражда спор. Дето нима изобилие, спор се ра^хда. Един иска повече, друг е недо-волен от малкото. Един взея едно кило, друг – половин кило – карат се, недоволни са. За да бъдат доволни, всеки трйб» ва да вземе толкова, колкото му е нежно за едш ден. За другия ден Бог ще се погрижи. Един е Божият ден. В Бога са-


307

щестадва само еднн ден. Изгрйвът, не тоя ден е любовта. Зетатът на тоя ден е мъдростта. Залйзът е чствнате, Що е залез? – Отдалечаване. Като се вехраниш, яденето се отдалечава от тебе, отива да се смили. След време вак ще те посети. В изгрйването и залязването на слънцето се изявява Божестветият порядък.

Каква е разликата между човешкия и Божествения порядък? В тов&шкта порядък законът управлява. Дал си на никого дари, ще му кажеш: Верни парит! Ако не га вер-иеш, закоаът ще дойде. В Божествения порядък любовтв управлява. Щом си дал ввдяъж, н&м® да искаш да ти верлаг да-дечото – нзк ще дадеш. Който дава, взима; който никога ве е давая, никога не може де вземе. Който дава в името на любовта, има краво изобилно да получава. Там, дето си сял, имзш право да гаояутаваш. Съл си в една градина, израствали са дървета, по-яивая ся ги – имаш прево да си вземеш едгаъ-два плода. Ако не си сял, нймаш яр$во да взимаш, ще адкаш благоволението на жората. Закон е: Можеш да взимаш само от онова, което си давая. От Богз, Който жввЪе в всички тора, всякога можеш да взимаш. Пожелееш ли да вземеш н!що от човеке, та взкмаш от Божественото в него. Докато си на земята, ще взимаш от чговъшкия порядък, както и от Божествения. Божественото всякога дава, а човешкото вс&-


508

кога взима. На човешкото ще гяедаш като на човйшко, нима да търсиш в него Божественото, А в Божественото н&ма да търсиш човешкото, Само здка може да става обмяна между човйгакото н Божественото. Професо-рът предава своята лекция, а студентът възприема и учи. После студентът разказва наученото, а професорът слуша, поправя и до* пълва. Ако студентът шшдо не е учия, професорът няма да го слуша – между него а студента не може да стане обм&на.

Какво ще говорим, като отидем при Господа? Трябва ли да Му говорим за грйхо-ветй сн? Госаод не се нуждае от гр&шнн хора. Ще Му говорим ли з® своето невежество, за своята сиромашия и более»? Бог не се интересува от нашето невежество, от нашета сиромашия, нито от нашити болести, Той се интересува за онова, &оето сме научили »8 любовта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорят. В това отношение, аз харесвам цигуларит. Цягудзрьт дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова пп-добър цигудар е той. Какво ще рез-нравя пигуларьт, при кого е учил. Не е важно при кого % учил; важно е, какво е нву-чил. Важно е онова, което си ваутал от Боге, г. е» ог вюбовьта, да го предадеш но всичките правила ва любовта. Добре е т саирйш, но ро всичките правила на музиката, Н&кон свиряг, но не сиазват тая шршщшяш.


5§#

Не същото основание, ще дюбши по правилата на яюбовьта и ще иаправмш хората щастливи. Каква любов е тая, която не може да неправи човека щастлив? Тя не е Божествена любов, «е е истинска.

Ако моята любов не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе мир в душите на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе светлина в умовете на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе потнк в човешкнт сър/ода, да гн накара да научат ийщо, тя не е истинска. Не е въпрое, как гледа» хората не моята любов; важно е, как давам и какво давам. Аз сам се радвам на онова, което давам. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде илод, м плодът ще узръе. Ябълката, която носаждам, ще израсте, ще даде плод, и плодът й ще узр&е. Ще каже някой, че целувал ябълката. Целувай ябълката, когато израсте и даде плод. Ако не из-рас!е, какво ще целуваш? Има смисъл да целуваш дървото, което расте, изворът, който извира, хлябът, който се пече. Целуваш ли дърво, което не расте, нзвор, който не тече и хляб, който не се нече, ти сам се пет» Ш1ш. Дойде еднн чов&к при мене – аз се отнасям добре с него. – Защо? – Защото неговото дърво расте а моята градина. Дойде друг чов&к – не се отнасям добре с него. ™ Защо? - Неговото дърво яе ра-


510

сте, ие мога да очаквам никакъв пдод от иего. Може ли да обичам еднакво тия дървена? Ако и вторият иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено в моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, аз ще го обикна, както и първото дърво. Щом тоя човйк дойде при мене, ще му кажа: Виж, твоето дърво е азрастна-ло вече.

И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумните хора. Между глу-павиА обходата. не е правилна. – Защо? – Защото н&маг нищо; А не носят благата. Иоан Кръстител казва: „Не нося аз благата на човечеството, но Тоя, Който иде след мене. Той е Христос, Син Божи." Христос посада семената на любовта. Да се радваме на Божията Любов, която Христос донесе на човечеството. Христос казва: „Ннкой не може да дойде ири мене, ако Отец ми не го е прнвлекъл. И никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя." Христос показа пътя към Бога – пътят към вечния живот. Без Христа никой не може да намери Бога. – Как познавате, кой е влй-зъл в тоя път? – Който влезе в пж.тя, той се отрича от себе^ си. Христос казва: „Който не се отрече от Баща си и майка си и от своя живот, не може да ^жде мой уче-няк." Това са мистячви, вятрешни нещо, които трябва да се йзучават. Малко от съ-


311

времешшт християни са дошли до вътреш-нвя, мистичен смисъл на християнството.

Какво означавай» думай „да се отречеш от своя животъ"? Това сначи: да се отречеш от своя живот на безлюбието; да се отречеш от своя живот на невежеството; да се отречеш от своя живот на ограничението. От много човешки неща може да се отречеш. Отречи се от онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичаш цветята за уханието им; обичаш хл&ба за съдържанието му; обичаш водата за живота, който носи в себе си; обичаш светлината за простора, който се открчва пред тебе. Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената свйтлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можвш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. Христос казва: „Когато отидеш някъде, седни на последното място. Остави домакннът да те но-кани на първото място." Самз домакинът може да определи твоето място. Само доб-рият учитял - музиканг може да определи Твоя глас. Само той може да даде истинския тоа и да опред&ли метода, но който трябва да свириш. Н® е лесно да поставиш иръ-стите си на опредееленнт м-вста на цигулката. Ог пръстите на добрия - муздаант излизаг кжеи вълни, които иоетавят пръстите точно на м&етата им. От пръстит% на невпитнмА музиканти излизат дълги вълни.


%11

Кой е най-добрнят професор в св%та?

– Бог. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годкгано момиче, от Новопазарско, получило от дядо си едн.о маяко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евавгеядато, момичето го турило на дъното в савдъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро след това то се О" еиило. Родило момче, което порасло, станало 15 –16 годишно. Добро биао момчето, радвало *•> така си. Случи&о се» че заболъдо от тежка болест, която не могло да изяържи. Майката се отчаяла от живота, не знаела, какао да нрави от скръб. Еди и ден, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което д'Ъл-> й подарил. Отворила го и занотаала да чете. Всеки ден чела ко малко, докато се увлйкла в аего, и то й станало иеобходимост. С-гга разбрала тя смиела аа живота и съжаля.ала, че не го чеяа ьо рано. Тя си казала *. Ако б4х чела Евангелието, момчето ми нямаше да хчре. Започнала да събира съседките си и да им чете Евангелието – професоръг на жив^? ч. Тя казвала: Четете Евангелието, да не нзпадеседе в което положение. Аз го чета днесъ» I. оьрдцето ми е скръбно. Гори м® нещо вътре. Четете го и вие навреме, за да нг губите своите възлюбени.

Сегаишите хора губят добрите условия на живота, понеже не четат Евангелието, не гфйлагат мьлкото добро, не оценяват малката любов. Ако трябва да ириемеш малката ягобив, »'риеми я с бдш одариост; ако чр1б


313

ва да я дадеш*,, дай я доброволно, Дай път на любовта» да се прояви в най-малък раз-мйр, но доброволно, както тя желье. Ке ту* ряйте никакъв закон на любовта. Тя сама е ткоп.

Христос казва: „Не съдете, да не бж-дете съдени". Аз казвам: Не се самоосъж-дайте! Не казвай, че си прост. Опитвал ли сн ти обид&та на учения? Аз съм опитвал обидата и на учения, и на простия. Ученмят ще ти даде един сухар, който и с чук не може!л да разчупиш. Простият ще ти даде сух хлъб, който сжш,о с чук не можеш да разчупиш. Разликата е само в това, че ученинт ще ти даде сухар, а простият – хляб. Аз не се нуждая нито от сухара, ншо от сухия хляб. Аз се нуждая от любовта и на учения, и на простия, даже и в микроскопичната й проява. В любовта, всички хора – и учени, и прости са еднакви.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си." Нима по-велико нещо от любовта. „Да възлюбиш Господа – това е изгревът на Божията Любов – началото на живота. „Да възлюбиш ближния си" – това е зенитът на Божията Любов. „Да възлюбиш себе си"– – това е залезът на Божията Любов. Следователно, любовта към Бога е началото на живота. Любовта към ближния е деяигьгь


314

на живота, Любовта към себе си е залезът на живота. Ако в любовта към себе си не разбереш истината, ти не си познал любовта; ако в любовта към ближния си ме првдобиемг знание, ти не си шзная любовьта \ ако в самата любов не познаеш любовта, ти не ей познал Бога. Смисълъг ва живота се крие в любовта към Бога, към ближния и към себе си. В тая любав ее изявява Боясвственият дед.

13. Утринно Слово ог Учителя, държано на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. Сефня, – Изгрев.