Работна среда на електронния архив
3.30 ч. сл. об.
Анархизмът и новото учение.
(М. Константинов)
Анархизмът е едно учение, което носи в себе си много пламък и светлина. То е вик на протест срещу всичко старо и гнило в съвременния обществен строй, срещу всичко, което спъва благородния порив на човешкия дух в неговите стремежи към свобода, творчество и идеализъм. И това, което го издига над другите социални учения е, че то поставя за основен фактор на еволюцията не "взаимната борба", а "взаимопомощта". Техен главен идеолог е Петър Кропоткин.
Анархизмът смята за най-идеална форма на общежитието – комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се премахнат всички спъващи я условия: държава, църква, научен авторитет. А това може да се извърши по пътя на революцията. Кропоткин казва: "Ние апелираме към инициативата на всекиго. Без да чакаме унищожението на днешното робство, ние от сега питаме всекиго, дали иска да работи с нас, да действа според собственото си разбиране. Не се мислим всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да действате сами.
Новото време иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любов, защото благото на индивида, на цял един народ и на цялото човечество, това е едно и също нещо. Затова, когато говорим за индивида, трябва да разбираме човека, като семка; когато говорим за общество, трябва да разбираме, че тази семка е почнала да расте; когато говорим за един народ, трябва да разбираме, че тази семка е почвала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, трябва да разбираме, че тази семка се е разклонила, разцъфнала, и дала своите плодове.
"Четири са – казва Учителят – формите на любовта, през които минава човешката душа в процеса на своята еволюция. Любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип". Досега човек е живял в любовта като стремеж, за себе си, а сега трябва да се пробуди у него колективното съзнание – любовта като чувство, да живее за брата си, и да е готов да се жертва за него. Да излезе от старата култура на егоизма, на индивидуалната собственост и благо, и да влезе в колективния живот.
Новото учение има нужда от младенци, свободни човеци, с копнеж в душата да бъдат съработници на Бога в осъществяване великия Промисъл на живота. Младенци, с абсолютна вяра, вярата на детето в своята майка, вяра в разумността на природата, младенци, които имат любов към живота.
Днес няма човек, народ или общество, които да не страдат. Затова някои казват: "Трябва да направим външна революция – преврат в обществения строй". Други казват: "вътрешна революция трябва, за да се създаде съвършенния човек – идеалът за бъдещото общество. А Учителят казва: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите".
И ние, като житното зърно, трябва да растем и да се стремим към Бога. И ние, като растението, ще срещнем спънки и мъчнотии, докато пробием твърдата земя, и след това, като изгрее слънцето, което е емблема на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържем плод, ще нахраним нашите братя. То е добродетелта, то е жертвата.
Това житно зърно е емблема на новия живот, на учението на Всемирното Бяло Братство, което възвестява днес нашия Учител.