Разлика между версии на „Аксиома на живота“

Версия от 19:47, 27 ноември 2008

Аксиома на живота.

Размишление върху милосърдието.

Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане см"Ьна на енергииттз му. Тази см'Ьна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се смъпят енергииг на човека това значи, да се смънят формиг на материалния свет, формит на самата материя. Щом формит се измънят, заедно с тях се измъня и посоката на енергиите, т. е. посоката на силитв в човека.

Сега ще съставим пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася към силата (С) така, както чувствата (Ч) към ми-слиттз (М1). Под думата „материя" разбираме формата на нъхцата, чрез която силата се проявява. Под думата „сила" разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човеш-кия ум или на Божественото в човека. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човтзка е по-голяма. Когато сърцето работи повече от ума, гъстотата на материята е по-голяма. Тази е причината, поради която н'Ькои хора са слаби, сухи, а други — пълни. Който повече мисли, а по-малко чувствува, той е сух, тънък. Който повече чувствува, а по-малко мисли, той е пълен. Този човек не обича много да философствува. Следователно,сърцето не се нуждае от философия, а умът не се нуждае от гжстота. В сърцето се събира повече потенциална енергия, а в ума — кинетическа. Чов-Ьк тр-Ьбва да знае мето-диг, чрез които да превръща потенциалната енергия в кинетическа. Докато не е запалена, свъщьта съдържа потенциална енергия в себе си. Щом се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща в кинетическа, т. е. в светлинна енергия. И ако човтж чете на светлината на тази свъщ, той приема енергията й и я използува за възприемане на ми-слиг, които книгата съдържа в себе си. Как ще се използува светлината на свъщьта, това зависи от съзнанието на човека. Който има будно съзнание, той ще запали свъщьта и ще чете на нейната светлина. Който няма будно съзнание, той може да запали свъщьта и да заспи. Който разбира законитъ1 на природата, той запалва светцьта и започва да работи. Щом сверши работата си, той изгасва свъщьта и заспива.

Това са положения, които съграждат живота на човека. Като живъе, чов-Ьк се рж~ ководи от свои мисли и чувствувания, които, обаче, са резултат на неговия минал живот. Задачата му в сегашния живот е да се откаже от старитъ- си разбирания, които му са причинили ред страдания, и да се стреми към новото, което единствено може да съ-гради неговия бъдещ живот. Страданията са резултат на миналото, радостит — ре-зултат на бъдещето. Искате ли да живеете в радости, измънете посоката на живота си. — Ама беден съм. — Защо си беден? — Болен съм. — Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свер-зал с един низш, неоргзнизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влт>зе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законит му и да знае, как да ги из-бътва. Не ги ли избътеа, той непременно ще попадне под гюшит удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт. Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мж.чи да го управлява. Докато има сили, то може да го владъе. В най-скоро време си-лиг му изчезват, то отмалява, и коньт трътеа, накъдето иска. Такова е положението на всЬки човтж, който влиза в низшия, не-организиран свет. Докато не е изгубил си-литъ- си, той се справя с него. Изгуби ли си-лит си, този живот започва да го владее. Като отслабне, човек казва: Животът няма смисъл. Няма защо да жив-Ья. — Не, в всички свои прояви, животът има смисъл, но човтж трябва да познава силитъ- си и да се нагърбва с работи, които може да носи.

Сега ще напиша следнитт> отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означават тия отношения? За да разберете смисъла им, вие трябва да ги принесете в живота. Числото едно, заприм-вр, в първото отношение, представя артист, който има отношение към дветъ- си ръце (2) и към публиката (3). Колкото по-добре 1гЬе или свири, толкова повече хора ще дойдат да го слушат и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате един инженер (3), който се наема да строи къща, без да разполага с ГОЛ-БМИ знания. Не се минава много време, къщата се събаря (4). Като резултат. той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженер са. отишли напразно. Това е обяснение на дветъ1 отношения. Още много обяснения могат да се дадат.

Като изучава живота си, човек вижда, че понякога работитъ- му вервят добре, като на артиста, а понъкога — зле, като на инженера. Това показва, че енергиитъ1 в човека постоянно се смънят. Той е ту пасивен, ту активен; понякога е отрицателен, а понякога — положителен. Да бъде чов-Ьк пасивен, това значи, да събира енергии в себе си, т. е. да бъде в състояние на почивка. Когато е активен, той изразходва събраната енергия. В този смисъл, ние виждаме, че ЧОВ'БК е изложен на постоянни промени: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и в долини. Той верви по прави линии, но верви и по криви. Като верви по прави линии, той насочва енергиитъ1 си ту в хоризонтално, ту в перпендикулярно положение към земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човек среща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мъчнотия да срещне на пътя си. човтж лесно я разрешава. Когато разумният чов-Ьк се движи, т. е. разрешава задачите си, природата широко отваря вратите си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичкиг си врати. — Защо вратите на природата са отворени за разумния? — Защото той може да прониква и през най-малките пространства. Той се вмъква и между най-малкит частици, защото знае, че колкото малки да са частиците на материята, и между тях има празни пространства. Глупавият, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия път, вследствие на което се натъква на голями изпитания и страдания. Както птицата може да ходи там, дето мл-Ъкопитаещото не може, така и умният човек може да минава през такива отвори, през които глупавият не може.

На какво можем да уподобим птицата и на какво — млъкопитаещото в човешкия живот? Птицата представя човешката мисъл, която лети високо. Мл-вкопитаещото представя чувствата на човтжа, които се движат по земята. Затова, именно, мисълта представя р"Ьд-ка срТзда, а чувствата — гжета среда. Следователно когато се натъкне на н-Ькаква голяма мъчнотия в сърцето си, за да я реши правилно, човек трябва да се качи в ума си,да вл%зе в по-р-вдка среда, дето препятствията са по-малки. — Възможно ли е това? — С питане въпросит не се разрешават. •— Мога ли да свиря добре? Ще сверша ли училище? Ще бъда ли здрав? — Това са. въпроси, за които не се пита. Искаш ли да добиеш всичко това, ти трябва да работиш. Не работиш ли, нищо нЪиа да постигнеш. Кой баща и коя майка н-вмат желание синът им да има същиг дарби, каквито и т имат? Следователно, Бог. Който ни е изпратил на земята да учим, има всичкото желание да постигнем онова, с което Той разполага.—Възможно ли е това?—Щом питаш, ти се съмняваш в това, което е вложено в тебе. Щом гръшиш, ти ртричаш живота. Щом отричаш живота, ти приемаш смъртта. Дето е смъртта, там са страданията. — Не съм ли човек? Нямам ли право да мисля? — Че си човек, това никой не отказва, но покажи своята човещина. Че имаш право да мислиш. и това никой не отказва, но покажи своята права мисъл. — Не съм ли свободен? — Никой не отрича свободата ти, но не подържай в себе си желания, които могат да те заробят. Като храниш в себе си низши желания, ти сам създаваш веригит на твоето робство. Заробиш ли се ти сам, и окржжаващит ще те заробят. Като знаят това, източнит народи казват: Изхверли навън всички желания, които те за-робват. Наистина, всяко желание, което не е в съгласие с човешкия ум, заробва човека.И всвка мисъл. която не е в съгласие с човешкото сърце, също го заробва. За да не изпадне в робство, човек трябва да отхверли от себе си всички желания и мисли, които не са в съгласие помежду си. Къде съще-ствува такова съгласие? — В разумния жи-вот. Само разумният живот се движи по успоредни линии. Щом тия линии започнат да се пресичат, разумността изчезва. Дето разумността изчезва, там се явяват ред мъчнотии и препятствия.

Като е дошъл на земята, колкото да е умен чов-Ьк неизбъжно ще се натъква на мъчнотии, но той трябва правилно да ги разрешава. Който е объркал концит. той сам трябва да ги разплете. Казвате, че срътцате мъчни задачи за решаване. За професорит-, които разполагат с много знания, тия задачи са лесни. Когато се е създавала природата, в нея са поставили задачи, които човтж в далечното бъдеще ще разреши. Днес, с всичката си философия и знание, човек едва решава леснитъ- задачи. Това показва степеньта на неговото развитие. По отношение на голгЬ-мит и сложни въпроси, които седат пред него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даден му е капитал, който да пуща в обръщение. Този капитал се увеличава и намалява, но има един основен капитал в живота му, който никога не се м"Ь-ни. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нътцо което взима с себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато чов-Ьк умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Ц-Ьл живот тя е работила върху него, превръщала е низшето в висше, организирала го е и сега слиза да го вземе с себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взима есенцията от розитъч От три хиляди килограма рози, той изкарва само един килограм розово масло. Този фабрикант с право може да каже, че носи три хиляди килограма рози с себе си. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Как? — Като есенция.

Мнозина иитат, какво ще правят след смъртта си. — Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка с себе си. Ако можете да превернете материята на мозъка в финна материя, в есенция, която да вземете с себе си, вие ще напредвате и на онзи св-Ьт. Не можете ли да превернете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете. — Верно ли е това? — Ще го опитате. Всички Божествени нътца са. в^рни и разумни.

И тъй. душата, за която се говори, не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото т-Ьлото и мо-зъкът на човтжа са организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако гЪлото и мо-зъкът на човтжа не са организирани, никаква душа не търсете в него. ПогрЪшката на съвре-меннщ-в хора се заключава в това, че т- от-дълят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от мъстото си. Ако някой иска да я помътти, това значи, да я дигне на ръце, да я носи. Тя не се влюбва, подир никого не тича. За да я нахраните, вие сами трябва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. В това отношение, материята е голтема аристократка. Става ли въпрос за работа, не я търсете. Въз основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизменя. ВсЬки може да носи толкова материя, с колкото сили разполага. Без сила материята не може да се обработва. Благодарение на силите в природата, от материята се образува гЪло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия". Под думата „енергия" разбираме разумното начало, което работи. Под „сила" разбираме интенсивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията рабо-тят. Колкото по-гол-Ъма и по-интенсивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. Ако неможе да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатиг се пръскат под 1рапора на експлозивните вещества в Т-БХ.

Сега, като изучавате човешкото естество, виждате, че понъкога човек изпада в състояния, подобни на експлозивит. В такива случаи, той е готов да избухне като бомба. Запри-мър, минава нтжой ваш приятел покрай вас и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казал. Обаче, независимо това, обидната дума работи в вас. Приятельт ви продължава да се шегува с вас, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите в себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всъка дума съдържа в себе си известни сили, които указват съответно влияние върху човека. Не само думиг, но и хората взаимно си указват известно влияние. Запримър, ако срещнете човек, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се измънят. Ако срещнете човек, когото не обичате, лицето ви пак ще се измени. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на чов-вка, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има в човтжа: едното естество се подава на контрол; второто естество, обаче, МАЧНО се контролира. В това от-шение, индусит правят ред упражнения, да контролират, именно, второто човешко естество. Въпреки това, то мъчно се подава на контрол.

Мнозина мислят, че светиит са. съвершени, че са. постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. — Не, има нъща в човешкото естество, които и светиите още не са преодоляли. Т са. работили ц-Ьл жи-вот върху известна своя чърта и в края на краищата пак не са успъли да се справят с нея. Много окултни ученици са забелязали същото. Като искат да се справят с нъ-коя своя отрицателна чърта, т работят усилено в това направление и мислят, че са постигнали нт>що. Минават дни и месеци, т не проявяват тази чърта. Докато мислят, че са се справили с нея, изведнъж става нещо, и т пак я виждат в себе си, като че никога не са работили върху нея. Това се дължи на нтжакво неочаквано прекжеване на връзките с природата. И след това трябва да мине много време, докато тия връзки отново се завержат. Същото забелязваме и в природата. След всяко земетресение става прекжеване на воднит течения. Вие виждате, че там, дето е имало извори, след земетресението изчезват, а дето е н'Ьмало. нови се явя-ват. След известно време изчезналит извори отново се явяват на същит мъста. Следователно, когато човек гръши, изворите на неговата душа се прекжеват и изчезват. Изчезнат ли тия извори, заедно с тях изчезва и расти-телността наоколо. Като се намъри в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворит на живота отново по-тичат.

Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. — Защо е необходимо хората да си прощават? — За да възстановят връзкит помежду си. Обаче, прошката е за съвершени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи гръховет на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората т1а днес прощават и заличават дълговет си, на другия ден отново ги изна-сят на лице. Какво се ползува чов-Ьк, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грътпкит-Б на миналото си, или на младинит си. Щом сте изправили погр-Ьшкит си, не говорете вече за тях. — Все трябва чов'Ьк да поплаче за погръшкит си. — НЬма защо да плаче. Плачът означава слабост. Той не разрешава задачитъ- на човека. Като плаче, човек несъзнателно търси помощ от нъкого. Въпръки това, и най-сил-нитъ4 и велики хора поне един път в живота си са. плакали, търсили са помощ от-нъкъде.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да разбира дълбокия, вътрешен смисъл на живота. Той трябва да разглежда живота като нещо разумно. Следователно, натъкне ли се на нтжакво противоречие, на никаква отрицателна проява, той трябва да я трансформира в себе си, да знае, че това йе е истин-ският живот. Животът, в своята цъ-локупност, е разумен. Дали разбирате това или не, то е друг въпрос. Обаче, дръжте в ума си тази мисъл като аксиома. Става ли въпрос за света, ще знаете, че св-Ьтът, съз-даден от Бога, е абсолютно разумен. Това да бъде за вас аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всеки за себе си ще знае, че свъ~тът, в който се движи, е разумен. В този свет жив-вят разумни същества. Така трябва да гледа човек и на живота. Мисли ли той, че животът е неразумен, всички негови усилия да измъни живота, оста-ват напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е в Писанието, че човек трябва да умре за света. Това значи, човек трябва да умре за стария живот и да започне нов живот. Човек трябва да умре за старите си разбирания и да започне с нови разбирания, с новия живот. Но-вият живот изисква от човека да живъе за Бога, а не за старото, за световното разбиране на нътцата. Пророците са разбирали аксиомата на живота и са живели според нея. Ще кажете, че пророците не са били толкова учени, каквито са ученит в сегашните времена. — Не, пророците са имали такива знания за живота, каквито днес малцина ги имат. Пророците на миналото и днес живЪ-ят между хората, и днес пророкуват. Пророците са разбирали езика на Бога. Който разбира този език, той не може да бъде прост човек. Такъв човт^к познава законитъ- на великата природа и живъе съобразно с тях. Да издържат пророцит на голямитФз противоречия, които съществували в тяхнит времена, това говори за тяхната сила. Гиганти са били т-!

И тъй, ние туряме в мисълта си аксиомата : Светът, в който живъем, е абслолют-но разумен. Съществата, които живт^ят в този свет, също са разумни. Приеме ли тази мисъл в себе си, човтж трябва да изучава пътищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявит и пътищата на разумния живот, вие ще разберете, кж-де сте се отклонили, и ще се изправите. По този начин само ще направите разлика между разумния и неразумния живот, между богатия и сиромаха. Богатият може да даде всичко, каквото искате. Сиромахът не може да даде всичко, каквото искате. Здра-вият може да сверши вевкаква работа. Бол-ният не може да сверши никаква работа.Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се към здравия. Сиромах, в абслютния смисъл на думата, подразбираме грътпен човек, който не е из-пълнил Божиит закони. Не е сиромах онзи, който няма пари и имоти. В този смисъл, всеки трябва да бъде богат, не с пари и имоти, но с добродетели. Добродетелният човек всъкога е бил богат, защото всЬкога е изпълнявал волята Божия. Христос казва: „Богатият не може да влъ^зе в Царството Божие". Под думата богат Христос разби-рал ЧОВ-БК, богат с пороци. Такъв човек, наистина, не може да влъзе в Царството Божие. Обаче, богатият с добродетели и си-ромахът, беден от пороци и слабости, еднакво могат да влъзат в Царството Божие. Разумнит сиромаси и разумнит богати ще влъзат в Царството Божие. Неразум-нит сиромаси и неразумнит богати няма да влъзат в Царството Божие.

Едно от условията за влизане в Царството Божие е да знае човек да пъе и да свири. Кракът на онзи, който не знае да пъе, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пъе, той непременно ще бъде вернат назад. За да бъдете приети в Царството Божие, вие трябва да се учите да пъете. Всеки ден трябва да пъете, да благодарите за всичко и да славите Бога.

Изпъйте пъсеньта „Ти съзнавай, ти люби".184

Новата песен „Нева-санзу", която днес ви дадох, изисква пълно участие на ума, на сърцето и на волята.

Т. м.

38. Лекция от Учителя, държана на 8 май, 1929 г. София.—Изгр-вв.