Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
"ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО"
"През месец декември - отбелязва Жечо Панайотов -двама с другарката ми посетихме Учителя. Прие ни много любезно, както винаги имахме кратък разговор. Видяхме, че действително е отслабнал. На следващия ден му пригот¬вихме и занесохме закуска - трахана, каквато още през есента сами бяхме приготвили. Знаехме, че Учителя обича трахана. В последствие разбрахме, че въобще не е хапнал от тази закуска, както е ставало с всичко, което братята и сест¬рите са Му донасяли. Тревогата около здравето и положени¬ето на Учителя растеше с всеки изминат час. Ние редовно посещавахме салона, когато имаше лекции и беседи. Пос¬ледния път Учителя говори на 20 декември, но беше толко¬ва слаб! Онези ценни мисли са записани в беседата "Пос¬ледно слово", том трети от "Завета на Любовта". Онези, ко¬ито бяха близо около Учителя прибягнаха до всички въз¬можности, за да Му се внесе известно облекчение. Повиках¬ме лекари от нашите среди и лекари отвън, за да го прегле¬дат. Те се произнесоха, че Учителя страда от пневмония, а други, че от сърце. Положението на Учителя беше някак сложно. Той ту полягаше на кушетката, ту сядаше, ту се раз¬хождаше из стаята за малко. Виждаше се, че Му е много тежко. През една от последните нощи, както бе Той полег¬нал и имаше вид, че не може да стане вече, изведнъж скочи, изправи се всред стаята с целия си ръст, лицето Му цялото грееше, вдигна ръката си за благословия и със силен глас каза: "Едно е важно, Любов към Бога - това е всичко, това е всичко." След това огънят като че ли угасна и Той си лег- 253
Така отлиташе един велик живот, живот отдаден на служба на Бога, в служба и помощ на всяка жива форма, стремяща се към светлината. Явихме се и на 27 декември, сряда, ден на Общия окул¬тен клас. Но само изслушахме прочетената беседа. При ра-зотиването си, минахме край прозореца на приемната Му. Завесите бяха вдигнати и ние отправихме поглед към Учи¬теля, който лежеше. Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе ше¬пота: "Учителя почина." Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведо¬миха с телеграми братските кръжоци в провинцията за ста¬налото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села. Същият ден, 27 декември, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, бе оставено в салона, където Той беше дър¬жал беседите. Непрестанно прииждаха братя и сестри и престояваха в мълчание, за да склонят глава. На всички бе помагал, със съвети за лекуване и с уреждане на трудни мо¬менти в живота.