Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
In memoriam
Атанас Славов
Големият интелектуалец - писател, изследовател, преводач Атанас Славов отиде в по-добрия свят на 4 декември 2010. Динамичен и сложен, животът му в този свят, след като обогати осезателно и трайно българската култура, продължава вече изцяло в другото й измерение - измерението на непреходните духовни ценности. Творчеството му - богато, оригинално и изключително многостранно, каквато бе и самата му личност - е белязано от стремеж към знание, от напрегнато и непримиримо търсене на истината, на високите ценности, на духовната и нравствена свобода. Затова то ще обитава това духовно измерение докато има култура.
Роден е в Сливен през 1930 г., в семейство на юрист. Детството му преминава в София, на Изгрева, където има щастието да срещне Учителя и да живее в атмосферата на братската общност. Това оставя неизличими следи в сърцето и в съзнанието му.
Учи в Американското основно училище. Завършва английска филология в Софийския университет, където по-късно става преподавател по английски език. Работи също в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий". През 1965 г. защитава кандидатска дисертация на тема„Функции на ритъма в художествената стихова реч" в Института по литература при БАН. Става старши научен сътрудник по фолклор и теория на изкуството. Автор е на изкуствоведски и етнографски изследвания.
Като изпълнителен секретар на научен проект „Основни насоки на световната култура до 2000 г." към БАН, през 1975 г. Славов заминава за САЩ, където работи в Ню Йорк в Отдел за международни научни изследвания и обмен. В 1976 г. получава американско гражданство и остава в САЩ като емигрант; в България е обявен за невъзвращенец. Той е един от не многото истински български дисиденти.
В емиграция работи в радио „Свободна Европа"; в ББС - Лондон; в Центъра „Удроу Уилсън" в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури; в Държавния департамент във Вашингтон като инструктор по български език; в Центъра за научни езикови изследвания в щата Мериленд; като редактор и преводач в радио „Гласът на Америка". Също сътрудничи на вестниците „Крисчън сайънс монитор", „Вашингтон пост" и др. Създава в САЩ издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти. Тук започва да пише и своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио „Свободна Европа". Тук са издадени повече негови книги, отколкото в родината. Близък приятел е с Кърт Вонегът, Греъм Грийн, Георги Марков и Кристо. Членува в американския ПЕН-клуб.
След 1989 г. се завръща в България и остава да живее и работи в любимия си град Сливен. Любовта им е взаимна - той е почетен гражданин на Сливен и носител на орден „Стара планина" I степен.
Атанас Славов е извънредно многостранен и продуктивен автор. Освен писател и преводач, той е учен, мислител, изследовател. Превеждал е Дикенс, Греъм Грийн, Уилям Сароян, Шон О'Кейси, Колридж. Ерудит с енциклопедични интереси, той твори в различни области: поезия, белетристика, фантастика, литературна критика, изкуствознание, публицистика, книги за деца, сценарии за филми. Изследователската му страст го насочва в различни области: литература, филология, семиотика, фолклор, етнография. Търсейки корените и богатствата на българската култура, той има изследвания върху народните занаяти и традиции, върху селища и забележителни личности (има книги за Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Добри Желязков). Неговото непримиримо свободолюбие прониква всичко, което е писал и правил; заедно с чувството за хумор, то определя оригиналния му, провокативен език и чешитското му поведение.
Едно от най-сериозните постижения на Атанас Славов в собствения му творчески път, както и един от най-стойностните му приноси за българската култура, е неговото изследване върху живота и делото на Учителя. То е публикувано в две книги: „Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов", С. 1998, и „Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов", С. 2010 . За да подготви първия том, А. Славов е издирил, обиколил, проучил и документирал всички места в Америка, където е пребивавал Учителя по време на следването си. Това е огромен труд с голяма значимост. Той стана възможен благодарение на силния творчески и изследователски дух на Атанас Славов и на дълбокото му и искрено възхищение от Учителя, което той съхрани от детските си години до края на живота си. За Учителя той казва: „Беше неотразим. Светъл, усмихнат, детските ми очи са запечатали ръката му. Като го видиш, все едно пространството се огъваше около него. Страхотно силно присъствие имаше."
Родолюбец и космополит, романтик и демократ, големият писател и човек Атанас Славов ще остане да присъства в паметта на българската култура по своя особен, оригинален начин. Благодарни сме му!
Мир и светлина на душата му!
"Addio bene passato!"