Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
1919 година
След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август.
Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града.
По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др.
Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство". Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината. На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за развитие на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината.
От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот".
Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора.
От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие.
На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор:
Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица.
Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев.
Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения.
Политически събития.
На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация.
Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите.
След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.