Акордиране на човешката душа - том 3
ЩОМ ПОМИСЛИШ, И СИ В РЕАЛНОСТТА
В началото на януари брат X. покани Учителя и няколко братя и сестри на братска вечеря. Това бе през времето на Втората световна война и се отвори разговор предимно за положението в света. Учителя каза следното:
Този, който извайва статуята, навсякъде дяла, за да изкара една красива форма. Ще се отвори път на Новото учение. Съвременните хора приличат на снега. Снегът се настанява, казва: „Това е моя територия“, и никой не може да го помести. Но дойде ли пролетта, набързо го изгонят. Шестата раса идва вече. Тя ще превърже раните на бялата раса и ще й покаже, че има друг път. Ще й каже: „Милиони хора се избиват, срамота е вече.“ Сега е завършване на една стара епоха, ликвидиране на кармата, и непременно ще стане сближаване между народите.
Ако един ден прогледате, ще видите, че в света се води една война – около всеки човек се търкалят 10-15-20 топки – черни и светли, и най-после светлата топка поглъща черната. Дясната страна на човека е всякога светла, а лявата е по-тъмна. Тъмните сили са майстори да причиняват страдания. Каква борба е имало в Христа, за да излезе кръв от порите Му! В човечеството става цял вътрешен преврат. И в Англия, и в Германия, и навсякъде у хората става осъзнаване: мълчат си, но става тази промяна. Не е далеч хубавата епоха, която иде. Сега хората трябва да дигнат новото знаме на Любовта.
Малки момичета седят и си приказват за своите куклички, но когато пораснат, казват, че вече не ги интересуват, и минават в реалността. Сега сме в един преходен период: от преоценката на духовното в религиите се минава към реалността. Къде е реалността в една ябълка? Не в месестата част стои същността, но в семката, която може да повтори ябълката. Новите хора трябва да правят новите работи и да оставят старите хора да си правят своите стари работи. Християнският свят е Йерусалим, който е обсаден, и понеже Христа Го разпъват, то пак един ще се отрече.
Това, което смущава хората, е, че англичаните мислят като англичани, русите – като руси, германците – като германци. Да престанат да мислят за себе си, а да се осъзнаят като удове на човечеството. Самостоятелно народите не могат да живеят. Национализмът трябва да мине в една степен по-високо.
Пасивното съпротивление на Ганди е хубаво – нищо не може да го накара да отиде на война. Желанието у народите да воюват може да се спре моментално. А и наближава моментът на отвращение у народите към войната. Като дойде това отвращение, тогава всички те ще се споразумеят и ще кажат: „Няма защо да ни управляват тези глупави хора.“ У хората ще престане желанието да се бият. Войната е едно патологично състояние.
В Америка, понеже са се събрали много народи и кръвта им се е смесила, образувало се е нещо ново. Някога човечеството много е страдало от черните, които са били много жестоки господари, и с падението на човечеството тази раса е почерняла.
Германците са твърде активен народ и са поставени при много неблагоприятни условия, за да се развият. Но ако се намират при хубави условия, Божественото у тях няма да се развие.
Сегашните управници са на хлъзгава почва. Те не разбират закона. Не могат да се върнат назад и нямат сила за това. Като дойде човек вън от реалността, чувства нещо празно. Щом помислиш, и си в реалността – тогава нещата стават. Във всеки човек има нещо хубаво, но трябва да знаеш как да го бутнеш.