Хронология на Неделните беседи
Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II
Числото 153
Числото 153
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще прочета само няколко стиха от 17-а глава на Притчи, от началото.
„Духът Божи“
Ще говоря за числото 153. Среща се само веднъж в Евангелието – случаят с уловените 153 риби.
Числата, това са една мъртва наука. 153. Който може, да постави 153 в неговата светлина, че да стане интересно за тебе. 153 000 английски лири наследство. Отвлечена работа. Това е една област за човешкия ум. Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, в него умственият живот е слабо развит. Следователно той се намира в положението на млекопитаещите. Който се интересува само за ежедневния си живот и казва: „Какво ще е бъдещето, това мене не ме интересува.“ Може във вашите умове да се подигнат много въпроси. Запример някои от вас казвате, че се интересувате от лотария и искате да ви кажа кое число ще спечели. Интересно е, че в лотарията всички билети не печелят, печелят само някои. В Англия един астролог е сполучил да изчисли, правил опити, има тайна, която му е поверена – ако му се дадат 4 билета, които са печелили голяма печалба той може да изчисли, да ви покаже кое число трябва да вземете, за да спечелите. Колкото пъти е правил опита, е сполучвал. Една случайност, може да кажете. На какво той базира, то е негова работа.
В числата се крие една мощна сила. Тази наука в древността са я учили. Но светлите умове и сега, в нашите времена, ако математиците се занимават с нея, изчисляват орбитата на слънчевите системи.
Но какво представлява числото 153? Общият сбор е 9; 153 е завършен резултат, един Божествен цикъл. 153 значи това, което се е завършило благополучно. От него ти може да се ползуваш. Онези, които са се занимавали с тайните науки, под думата „153 риби“ те означават една от великите тайни. Рибата е емблема на християнството. Само човек, който разбира естеството на рибите, може да победи всички мъчнотии в живота. Ако ти не разбираш живота на рибите, винаги ще те следват нещастия. Затова, който иска да бъде щастлив, трябва да се занимава малко с риболовство. Трябва да се занимава с риболовство не тъй, както се занимава една дама, която е красива. Защото, зад красотата ако не седи една разумна сила – разумността, добротата, тази красота е една уловка, това е един капан, в който може всеки да пострада. А красотата, зад която седи разумността, добротата, то е благословение да срещне човек такава една красива жена. Няма по-голямо благословение да срещне някой такава красива жена. А няма и по-голямо нещастие да те срещне една жена без тези добродетели. Тя е една мечка с мечета.
Сега, разбира се, не трябва да се обидите, защото, ако се обидите, ако една сестра от вас се обиди, ще ме накарате да мисля, че сте от неразумните. Ако не се обидите, ще ми дадете възможност да мисля, че сте от разумните.
И тъй, аз искам да поставя нещата в тяхната светлина, т.е. да говоря на език не само понятен, но на език, който да изразява една истина. Може да се говори за неща, които са верни, може да ви говоря за неща, които не са верни и са лъжливи. Може да ви кажа: „Ето, няма да съмне, че Слънцето отиде, не го очаквайте.“ Лъжа е това! Аз казвам: Ще съмне пак. – „Той нищо не знае!“ – Как ще зная? Ето, след 12 часа ще знаеш, че Слънцето ще изгрее. Той може да ти каже лъжа, да ти каже, че Слънцето ще ти дойде на гости. Това е лъжа, Слънцето на гости никога не ходи. Как ще приемеш туй Слънце, което е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от Земята? Де ще го денеш? Ако един ден рече туй Слънце да те посети, на цялата Земя ще създаде едно нещастие; всичко ще се разтопи и хората ще предпочетат никога Слънцето да не дойде на гости. Това е една лъжа. Слънцето никога не може да дойде на гости. Ако някой ти каже, че Слънцето ще ти дойде на гости, то ще разберете друго – че може да ти изпрати своята светлина. Туй е възможно.
Всяко нещо, което е невъзможно в света и човек вярва, то е суеверие. Има неща, които са невъзможни. Суеверието е донесло много големи злини. Всичките ни нещастия сега в света се дължат на нашето суеверие. Ние вярваме в това, което не е, а то е суеверие. А трябва за бъдеще да вярваме в това, което е, и което може да го провериш и днес. Любовта може да я провериш днес. Дали те обича някой, всякога може да го провериш. Той може да ти каже, че те обича, че това може да направи, онова може да направи. Най-първо, той трябва да отвори кесията си. За да опиташ любовта му, кажи му: „Дай ми назаем 60–80 000 лева.“ Като му пипнеш кесията, ще знаеш колко голяма е любовта му. Нищо повече. Не само парите, но и каква жертва може да направи за тебе.
Който изпитва, [да знае, че] два вида изпити има: може учителят да изпита своите ученици, но може и учениците да изпитат своя учител. Ако учениците не издържат на изпита, това са слаби ученици. Ако и учителят не издържи на изпита, който учениците му дават, той е слаб учител. Тогава закона може да го приложите: ако жената изпитва мъжа си, [и] той не може да устои, слаб е мъжът; но ако мъжът изпитва жената и тя не може да устои, слаба е. Ако бащата изпитва сина си и той не устоява, слаб син е той; пък ако синът изпитва бащата и той не устоява, слаб баща е. Ако майката изпитва дъщеря си [и тя] не устоява, слаба е; пък и обратното е вярно. Има едно съотношение, то се обосновава на известни закони. Аз може да ви кажа кои са причините, но това няма да ви ползува. Закона може да проверявате. Онзи, който не може да устои в любовта си, той си носи своите признаци. Числата там не са поставени както трябва. Той не е направен по подобието на хармоничните числа, числата не са направени така, както трябва.
И цялата съвременна музика, европейската музика, е поставена на математически отношения. Онези, които работят с разни композиции, те математически работят, [нотите] не са произволно поставени. Всеки музикант трябва да бъде математик. Той, ако не е математик, никакъв музикант не може да бъде. После, той трябва да бъде поет. Той, за да бъде поет, който дава простор на музиката… Музикантът трябва да бъде поет, трябва да бъде математик, после, трябва да знае философия на музиката – да знае защо така е поставил. От това всички трябва да се интересувате. Вие може да кажете: „Защо ни трябва нас музика?“ Ако вие не се занимавате с музика, вие ще си останете такива, каквито сте сега, никакъв прогрес не може да стане у вас, нищо повече. Без музика абсолютно никакъв прогрес в света не може да има. Сега, това са само твърдения.
Когато хората искат да устроят своя живот, в една държава от какво зависи щастието? От съчетанието на онези гениалните хора. България от какво страда? Понеже в България няма нито един дипломат, нито един държавник, който да има глава, който да има всичките качества на дипломат. В моите изследвания аз съм намерил само четирима българи, които, ако ги слеят на едно място, образуват един държавник. Да ви ги кажа кои са, като образци. Като дипломат, това е Начевич; за външна обхода, това е Стоилов; за смелост, това е Стамболов; а за честност, това е Каравелов. Ако ги съедините четиримата в едно, ще образувате един български държавник. Но това са 4 числа! Каравелов сам още не може да оправи България, Стамболов още сам не може да оправи България, Стоилов сам още не може да оправи България и Начевич сам още не може да оправи България. Ако четиримата ги съедините, България щеше да бъде оправена. Сега вие ги викайте от онзи свят, да дойдат да се съберат в едно.
Сега може да зададете въпроса: „Няма ли други?“ Това са типове. Каравелов е един тип на българин. Под Каравелов аз разбирам докъде е достигнала честността на българина. Благодарим, че българинът има един Каравелов. Благодарим, че има един Начевич. Той никога не оставя да го изпъдят, той [управлява] една година и си даде [оставката]. Но той имаше глава хармонична. Стоилов по своята обхода минава за французин. Може да кажете, че Стоилов е „мазна Гана“. Това не е никаква наука, ако мазната Гана може да стане дипломат. Най-първо, мазнината трябва да бъде прясно масло, да знаеш къде да го разточиш и да направиш една хубава баница, за която може да се представиш.
Но ние се отдалечаваме. Аз сега не искам да влизам в един личен живот. Личният живот в света нищо не разрешава, той е само една фаза. Годината не се състои само от един ден, не се състои от една седмица, нито се състои или от един месец, но годината се състои от цели 365 дни, от 52 седмици и от 12 месеца.
Та, казвам: В [числото] 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, [с която да го определим]. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората. 999 – туй значи да имате един разумен свят.
Сега може да направите един опит. Онези, разумните и гениалните хора, каквото и да правят, но има закони, ние сме проверили, за които закони няма абсолютно никакво съмнение. Има известни отношения между човешкото тяло и човешкия нос и човешкия подбрадник. Тази, правата линия (линията на челото, носа и брадата), ако тази права линия има правилно съотношение към целия ръст и широчината на човека, този човек в своите разбирания е гениален човек. Аз сега взимам гениалността не тъй, както я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидял, неизбежни са. Той казва: „Тази погрешка трябва да стане.“ Но тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте [вината] на гения. И светията може да направи в своята работа погрешка. И ангелите, които направиха световете, и те направиха погрешки. Неизбежни са тези погрешки.
Има една механическа философия, чрез която те създават света. Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света. Онова разумното [е], което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм, че нашите учени хора, които са ученици на учените хора, считат, че Земята долу е разтопено вещество. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че [вътрешността на Земята] е разтопено вещество. Ако изследваме, че не е разтопено, тогава какво ще кажете? Ако допуснем, че не е разтопено и слезем и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допущам, че Земята не е в течно състояние, но туй е твърдение. Ученият може да каже, че е течна. Може да се правят твърдения. Но вън от нашите твърдения има една истина, която всякога може да се провери. Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания.
Нашият разискван предмет е [числото] 153. Земята е едно жилище, дето ние живеем и трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме. И тя си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Като научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата. За мене е така. Аз, като изучавам нещата, изучавам ги от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действуват навсякъде с тези закони.
Сега, аз не искам вие да вярвате. За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате. Не е потребна вярата. Вярата някъде не е потребна. Дали ще вярвате, че Слънцето ще изгрее или [че] няма да изгрее, тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: Ако вие не вярвате, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, че не сте в разрез с тази разумност. Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си.
Та, като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си. Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери когато вярвате. Има един закон, който всякога може да проверите. Не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате. Не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава или не? Нима се иска туй дете да е свършило 4 факултета, за да знае дали ябълките са сладки или не? Преди да е свършило 4 факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае по-добре и от баща си. М за баницата знае дали е хубава или не, и ябълките знае, че са сладки. Но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Някой път децата не обичат, когато има градинар в градината или в някое лозе. Казват: „Да се махне този пъдар от там.“ Много не го обичат. А те имат любовни отношения към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци. Онзи градинар седи там и казва: „Онази красива мома, да не я бутате!“ А децата искат да я бутат.
Питам сега: Грешно ли е едно дете да бутне ябълката? Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та, синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и майката. Ако майката му даде, то е друг въпрос; ако бащата му даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. Те казват, че това е морал. В морала не е да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Ти мислиш, че като те направил Господ сиромах, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и т.н. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата. Ние, хората, може да си мислим за нашите юргани, за нашите меки завивки.
Но ако вие знаете, има един закон в света. Вие може да вземете най-тънкия копринен плат, може да е половин милиметър дебелина, или една десета от милиметъра и през този плат да прекарате една магнетическа сила. Този плат, който го носите в джоба си, ако го турите отгоре си, ще ви бъде такъв хубав юрган, че ще ви бъде безопасно. Сега вашите юргани не може да ги носите навсякъде, доста тежат, някои по 5–6 килограма. И като спиш известно време в пух или във вълна, пак не може да те стопли.
Казвам: Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече. Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3–4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите. За да се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света.
Запример сегашните хора нямат ясна представа за любовта сама по себе си. Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че [тя е] туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, казва, че много ме обича, [а] ръцете ми остават сухи, аз вече зная каква е любовта му; ако ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други признаци има: аз чувствувам нещо приятно, хубаво към мене лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като карамфил, като една роза, като плод. Като го вкуся, казвам: аз съм доволен. Този плод ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, той не умира; всеки плод, изяден без любов, умира. Всеки човек, който те обича, преди да те обича, ти умираш; като те обича, ти оживяваш.
Сега всичките наши нещастия в света седят от голямото безлюбие, което съществува. Туй безлюбие в света иде по една рефлексия, по съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е богатство на милиони разумни същества, които са работили. Един ден Земята е била потребна за тях. Като са заминали, оставят Земята в наследство на хората и казват: „Работете и живейте разумно!“. Те са заминали по работа. Хората, като са дошли на Земята, са разграбили, разпределили земята. Казват: „Туй парче е на този, на онзи.“ Хиляди години се бият за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се. Навсякъде има спор.
Сега ще оставите тези работи, защо е така. Хората се бият, за да се опознаят. Аз ще ви кажа: в боя има една хубава страна. Ако един човек ме бие и аз поумнея, аз ще му благодаря. Мене ми разправяше един български редактор, той сега е заминал за другия свят. Той казваше: „Дотолкова, доколкото изследвах нашия род, имаме една лудория, че на всеки 4 години трябва да се пуска кръв, за да се успокоим. Едно време написах една статия, но ми пукнаха главата за нея и аз поумнях. Получих 100–200 телеграми, които ме съжаляваха. Аз казвам: благодаря на този бой, че ми пукнаха главата, иначе аз бедствувах да загина.“
Майка бие детето, предава нещо. Ако ти биеш един човек, за да го осакатиш, туй биене не е на място. Хубаво е някой път да изобличиш човека, но твоето изобличение да е на място. Ако нищо не му придадеш, дръж езика си. Ако му придадеш нещо, кажи. Ако твоята любов ще предаде нещо някому, люби го; ако твоята любов нищо не придава, въздържай се да го любиш. Докато можеш да му предадеш нещо, люби го; ако не можеш да дадеш, въздържай се. – Докога? Докато можеш да дадеш нещо.
Първото нещо: Научи се да любиш себе си. Ние, съвременните хора, нито себе си обичаме, нито Бога, нито ближния си. Цяла философия има на неразбиране. Цяла философия има, че трябва да обичаме. Ние, които обичаме себе си, правим си толкова големи нещастия. Сега, ако вземете философията на първия човек, какво сполучи той с опита, който направи? Нищо не сполучи. Неразумността на онези, които изведоха съдбините [на човечеството] от една погрешка на Адама. От този, първия човек те искаха да извадят поука за цялото човечество. Те сега работят, за да оправят нашите погрешки и да ги превърнат в нещо полезно. Сега се говори за организиране на цялото човечество, да се преобразят хората, да се възпитат мъже, жени и деца, че това е един процес за облагородяване на цялото човечество, да се избави от онези лъжливите схващания.
Как ще възпитате детето? Най-първо трябва да знаеш как да го храниш. В Англия някои артисти, когато искат да им дадат [роля в] една любовна драма, дълго време се хранят с агнешко месо, за да придобият мек характер. Сега казвате, че трябва да се храним с плодове. Така е, вярно е, но трябва да знаеш в разните времена на годината кога какъв плод да употребиш. Трябва да знаеш кога ти трябва един плод; не всякога. Защото човек е сложно същество и му трябва разнообразна храна, много разнообразна храна. Ние, съвременните хора, се храним много еднообразно. Там е злото. Бедните хора се хранят много еднообразно и вследствие на това става упадък в морала на хората.
Сега ние учим хората, че трябва да вярват в Бога, че трябва да Го обичат. Че как ще Го обичаме? Бог казва в Писанието: „Вкусете Ме и вижте, че съм благ!“ Не само да вярваш, но трябва да вкусиш от Неговите плодове. Ако ти Го обичаш тъй, както трябва, като отидеш при Него, Той ще ти даде от Своите плодове. И като ти даде от плодовете, с които Той се храни, като излезеш, ще имаш друго понятие за Бога. Ако Го обичаш, Баща си, ще ядеш туй, което трябва да ядеш; ако не Го обичаш, само ще мляскаш отдалече. Ако обичаш Божествената Майка, Тя ще ти даде от Нейните плодове. Питам: Как ще знаем, че Бог е благ, ако не опитаме Неговите плодове? „Опитайте Ме – казва Господ, – че съм благ!“ Христос казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си. Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето.“
Та, казвам сега: Светът съществува като едно цяло. Ние се спъваме и искаме да знаем развитието на един народ. Развитието на един народ зависи от развитието на душите, които го образуват. Народът сам по себе си като колективна душа не съществува. Хиляди и милиони души се събират в едно цяло, избират една душа, в която те се обединяват. Тези души някой път съставят един народ, а някой път съставят един човек. Следователно един народ може да го турите в едно тяло, [а] някой път може да го турите в милиони тела. Вие нямате идея какво нещо е народ и какво нещо е индивид. Народът е разширен човек и човечеството е пак един човек. Всички тези народи са разширени в цялото човечество. И цялата вселена е пак разширен човек. Човек е цялата вселена в себе си. Един човек представя цялата вселена в себе си.
Сега, тия работи до известна степен са отвлечени и благодарете, че са отвлечени. Какво разбирате под отвлечени работи? Може да кажете, че са неразбрани. Неразбраните работи са една област, която за бъдеще ще се изяви, дето са скрити всичките възможности за вашето развитие. Запример, кой е нашият стремеж? Сега, представете си другия свят като едно място на блаженство. Не. Онзи свят е друг един свят, който включва сегашния живот в себе си, дето ние може да намерим по-добро разрешение на сегашните не само социални въпроси, но и на вътрешните и външни противоречия, които съществуват в нас. Аз да ви представя сега една идея. Сега представете си, че аз живея на Слънцето, то е за едно въображение. Да допуснем, че [на] Слънцето няма вода и мене ми трябва един килограм вода от Земята. Ако се движа с бързината на светлината, трябват ми 8 минути да отида и 8 минути да се върна при вас и 8 минути да напълня шишето. 3 по 8 – 24 минути. А аз, за да дойда от „66“ (ул. „Опълченска“ № 66 (в София), където Учителят е живял.) до Изгрева, ми трябват 50 минути. Следователно какво ми коства от Слънцето да направя една разходка до Земята сутрин, друга – на обед и вечер – друга? Една приятна разходка ще бъде. То е друг въпрос, ако ми вземе 10–20 години за едно кило вода. За 24 минути и за кило вода не струва ли да слезеш от Слънцето и да се върнеш назад?
Та, сега ние трябва да ускорим движението на нашата мисъл. Съвременните хора мислят като жабите. Те едва като се клатушкат, мислят, че мисъл имат, че имат философия. Една костена жаба, която едва пъпли, какво е разрешила? Нищо не е разрешила, според мене. Казват: „Той е отличен певец.“ Ако аз съм отличен певец, ето как ще проверя. Най-първо ще застана пред леглото на един болен човек и ще почна да му пея. Ако той стане и оздравее, ще кажа, че съм добър певец. Отивам в друг дом, дето двама души се хванали за косите, бият се. Ако им пея и те се примирят, добър певец съм. Виждам две кучета, бият се за една кост. Ако се спра и престанат да се бият, певец съм. Каква критика ще ми дават вестниците? Болният, двама[та], дето се караха, кучетата, те са най-добрите критици, че съм отличен певец. Бих желал и нашата критика да бъдат кучетата, тия, които се бият, да бъдат болните, че вие сте добър човек. Някой казва, че е добър. Ако влезете в една къща и оздравява човекът, вие сте добър. Ако влезете, дето двама се бият, и се усмирят, вие сте добър човек. Ако две кучета, които се карат, като идете при тях, престанат и почнат да си махат опашката, вие сте добър. Дойде при тебе – вие трябва да бъдете напълно убедени, че сте добър човек. Но докато кучетата се бият около вас, докато хората се бият около вас и докато болни хора има около вас, вие не сте от много учените хора. Стремим се сега. Туй не е за осъждане.
Ако аз бях един учен човек, как щях да проверя? Аз не твърдя сега, че ние сме, но ние можем да бъдем. Кога можем да бъдем? Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината. Туй, което ви говоря, аз съм го проверил. Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако вляза с вас и подигна едно було, ще кажете: „Случайност е това.“ Вляза в едно място, дето хората се карат, казвате: „По кой начин ще ги примиряваш?“ Аз, като вляза и видя, че мъж бие жена си, понеже на този човек му трябват дрехи, пари, това-онова, а той няма пари и служба. Той казва: „Ще вземеш пари от баща си!“ Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? 25, 50 ще ти дам.“ Той се зарадва. Там е магията. 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. „Много се интересувам от Вас, имате ли жена, имате ли деца?“ Разговаряме се братски. Пришепна на мъжа: „50!“ Щом съм мъж, пришепна на мъжа, защото ако на жената пришепна, ще има опасност. Тогава някой казва: „По кой начин да го направя?“ Ако ти от себе си не може да дадеш нещо, ти не може да направиш нищо.
Та, когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага. Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен. Тя като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни. Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно. Следователно всеки от вас може да направи туй.
Онези, които са изучавали източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е. Едни отричат магията, други я твърдят. Аз нито я отричам, нито я твърдя. Магията, туй е разумността. Магия значи разумност, която може да употребиш, да не си в разрез с основния закон на битието и живата природа. Туй значи магия. Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света.
Мнозина са ми казвали: „Ти, като знаеш толкова, ето, ние, българите, имаме да плащаме. Дай им пари.“ Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание, че може да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тогава] аз мога да ги финансирам. Не само да ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Но да не лъжат ни с бяла, ни с черна [лъжа]. Най-първо ви казвам тъй: Вие ще изорете нивите, после ще ги посеете с най-хубаво семе и оставете тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас. Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете и ще ги погледаш малко.
Това е реалната религия. Ако една религия не може да даде така на Земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие се молиха и Господ ги послуша. Онези, които се молиха… Сега не е въпросът да дойде дъжд в България. И в Америка има бездъждие. Америка опъва заради България. Тя е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България тя възлиза почти на една реколта. Българите се спасяват. Понеже американците имат повече, вземат от туй и дават на България. Казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ.“
Та, Христос под думата „153 риби“ разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее. Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз?“ Лекар? Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда?“ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие. Не може да имаш нещо, на което може да уповаваш.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта.
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим?“ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което свърши четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Та, сега вие в живота сте свършили разни заведения. Като ви гледам, виждам кой какво е свършил. Някои от вас сте свършили първо отделение, някои от вас сте свършили второ отделение, някои – трето, други четвърто; някои от вас сте свършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия има, трети клас, и сега държите матура. Ако свършите някой прогимназиален живот, вие сте вече светия. Гениите, светиите, това [са тези, които са] свършили прогимназия, гимназиално образование, знаят толкова, че събират всичкото знание на хората и знаят повече от тях.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
Сега, да се върнем. Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Че не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш, че не си ги обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите, че не обичат слугите. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Но може да работите за вашето бъдещо покаяние. Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва.“
Сега ако кажеш нещо – веднага закон, обидил се. Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. Другите ако се обиждат, аз не се обиждам. При мене да дойдат, когато се примирят. Казвам: Много се радвам, че вие управлявате много добре. Вие ще кажете: еди-кой си да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие някой човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато носи зараза къщата, че по никой начин не може да се поправи, всякога трябва да се срути. Държавата я събаря. Но когато една къща е ценна и да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото. Онова, което дава плод, ще го оставиш да расте.
Та, казвам сега: Христос, Който е дошъл преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят. Туриха Неговото учение в църквите. Католическата църква съградиха, че Христос дал в ръцете на апостол Петър за основа туриха. Другите църкви разделиха Христа. Кои са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята да образува някакви си църкви. В този смисъл Той дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят. Той ясно е определил това. Духовниците няма какво да се обиждат, [но] да вземат Евангелието както е. Ако го приложат християнските църкви, трябва да се върнат към Евангелието и да го приложат както е. Не какво са казали светите отци, но какво е казал Христос. Какво са казали светите отци, второстепенно ще бъде. След като се приложи Христовото учение, тогава ще дойдем до учението на светиите, какво са казали. Първо ще приложим учението на главата какво мисли, после учението на моите ръце и крака. Ще видя какво ще приложа. Ако аз не прилагам своята мисъл, а прилагам своите ръце, ще извърша безумие.
Ние постоянно казваме какво са казали светите отци. Нищо не са казали. Нито един свети отец нищо не е казал. Чудни са хората – какво са казали светите отци. Единственият, Който е казал нещо, Той е само Онзи, Който носи всичката любов, Който носи хората вътре в Себе си, тъй както една бременна майка. Майката е, която носи, която създава. Ние, казва, живеем и се движим в Бога. Ние сме като детето в утробата на майката. Онова, което майката дава, то ще ни създаде онова, което Бог е внесъл в нас, то ще ни създаде и външните условия на друг принцип. Тъй ще се създаде една здрава основа. Може да мислите каквото искате, но най-първо ще дойде правата мисъл, после ще дойдат външните условия.
Сега всички вие искате да бъдете религиозни. Някои от вас искате да влезете в Небето, да бъдат обичани от Бога. Отлично е. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога.“ Славата на човека седи в знанието, което има, славата на човека седи в неговата доброта, която. има; славата на човека седи в неговата вяра, да върши туй, което е; славата на човека седи в Онзи, Който е носител на любовта в света; славата на човека седи в знанието, което той носи в света; славата на човека седи в свободата, която той носи в последната мисъл и за себе си, и за другите.
Казва Христос: „Донесете сега от тези риби.“ Рибата, това е знанието. Ако ние нямаме знание, с което да познаваме човешката душа, да познаваме човешкия дух, да познаваме човешкото сърце и човешката воля, съвременното общество мъчно може да се изправи и човек мъчно може да се възпита. Не че ние ще внесем нещо. Най-първо, според мене, хората трябва само да не въздействуват на младото поколение. Мъжът няма какво да възпитава жена си. Да я остави свободна, стига той да не внася нещо лошо в нея. Да я остави съвършено свободна да върви по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и на свободата. Да я остави по тези 3 закона да върви и да не внася в ума си мисъл, че може да кръшне някъде. Че, откъде тази дяволска мисъл, че ще кръшне? Тя от него е излязла. Ако тя кръшне, и той ще кръшне. Бащата казва: „Син ми може да кръшне.“ Ако син ти кръшне, и ти си кръшнал. Син ми не може да кръшне, защото и аз не съм кръшкал; и син ми не може да кръшне. Щом аз съм кръшкал, навсякъде в живота зная, че и син ми не е изключение, и той може да кръшне. Това е наука сега: да знаем къде може да се отклоним.
Та, казвам сега: 153 риби. Тези риби, които апостол Петър хвана, Христос казва: „Донесете да опечем.“ Като се върнете в дома си, вижте от тези 153 риби, опечете тези риби, яжте и работата ще се оправи.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
32-ра неделна беседа, държана от Учителя на 13.V.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.