Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VI)
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, където малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, където камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се вдига. Когато умният царува, мирът възлиза. Там, където мравята се дави, човек се забавлява. Там, където мравята се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният – с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият се прегърбва, а умореният почива. Домът е за детето, нивата – за младия, перото – за стария, а леглото – за уморения. Ако си у дома – дете си; ако си на нивата – млад си; ако държиш перото – стар си; ако си на леглото – уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ѝ давай съвет, какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска. Дом без врата и училище без прозорец подобни са. Защо са подобни? – Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи.
– 9 август 1932 г., 5 ч. сутрин.