Общ Окултен Клас -ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
ФИЛМЪТ НА ЖИВОТА
„Добрата молитва"
Ще прочета двайсет и трета глава от Деянията на апостолите.
„Духът Божи"
Тема имате ли? („Не.") За какво говорих миналия път? Какво беше яденето миналия път? Като ходите на гости, трябва да помните какво сте яли. Какво съм говорил миналия път? („ Търпението.")
Всеки човек изказва това, което в момента мисли или преживява. От болния какво ще чуеш? Оплаквания. Той пъшка. Каквото и да искаш от него, той все ще ти говори за своята болест, че окото го боли, че краката, главата, кръстът го боли, че гръбнакът го боли. От сутрин до вечер той мисли и говори все за болестта си. Гладният говори само за хляба. Това са повърхностни работи, излишни работи.
Нали сте ученици. Вие мислите, че знаете да смятате. Събирането сега ще го учите по нов начин. Вие сте учили събиране. Аз искам да зная защо при събиране процесът се увеличава, а пък при изваждане се намалява. При изваждането резултатът се намалява, а пък при събирането се увеличава. Значи, който изважда, взема по-малко, а който събира, взема повече. Който умножава, взема повече, а който дели, взема по-малко. Представете си, че аз едва сега уча тия работи и как ще ми ги разправите? Вие сте учител в първо отделение и учите малките деца. Искате да им разкриете една буква. Не мислете, че тия деца са невежи. Те са живели като философи. Може да са имали хиляди години зад себе си, но сега минават за деца, за невежи. Само че те мълчат, не се изказват. Сега са деца, но тия деца след време стават поети, философи, музиканти и прочее. Как може тия деца, които нищо не знаят, да станат толкова учени? Възможно ли е едно дете, като стане на двайсет и четири годишна възраст, да свърши университет и да дава ум на баща си, а пък първоначално нищо да не е разбирало? Това са привидни работи. Един човек може да не разбира английски, но може да разбира своя си език. Но строежът на английския език е по същия закон. Само граматически има едно различие, понеже граматиката на английския език е по-съкратена, по-опростена. Граматиката на по-старите народи е по-сложна. Граматиката, това са закони, това е наука. Тия хора. които не знаят граматиката, не говорят ли? Говорят. Но тия, които знаят граматика, говорят по-добре.
Сега кое обичате: да събирате ли обичате повече, или да изваждате? При какви условия вие събирате и при какви условия изваждате? И кога обичате събирането и кога обичате изваждането? Детински въпрос, ще кажете, проста работа е, ще кажете.
В прочетената глава се описва едно голямо противоречие. Те, евреите, обичат Бога, искат да изпълнят Неговия закон, и искат да убият един човек. Защо? Защото тоя човек не вярва като тях. Как трябва да се вярва сега? Това противоречие съществува и днес във всички хора. И между вас съществува. На какво се дължи противоречието?
Човешкият мозък или човешкият живот, или човешкото съзнание прилича на един филм. Като живее човек, всичко се отпечатва върху неговото съзнание. Филмират се ред съществувания, които е имал. Филмират се в неговото съзнание. Както сега филмуват живота на Христа. Те не са били във времето на Христа, но предполагат и представят живота на Христа. Мнозина са ми разправяли по филма как е слязъл Христос. Много добре предполагат. Ще се изнесе на филм от началото до края животът на Христа, ще се видят на филм страданията на Христа.
Такъв филм и вие имате по някой път. Случва се, че вашият живот е обезсмислен и не знаете какво да правите. Богат сте, и не знаете какво да правите с вашето богатство. Ония, които разбират закона, ще ви създадат едно желание да видите един филм, ще ви създадат едно противоречие. Всички противоречия, които се създават във вашия живот, това са филми на вашия живот. Някой път сте нещо, например хрумва ви една много лоша мисъл в ума ви. Обяснявате си, че някой ви е повлиял. Никой не ви е повлиял, но вие сте преминали някой път това нещо. Например вегетарианец сте, но ви хрумва идеята да ядете една печена кокошка, не у всички, но у някои. Вземам примера в по-мека форма. Вие казвате така: „Някого съм видял да яде печена кокошка и ми дойде наум да ям." И един сокол, като види птичката, как му дохожда наум да я хване и да я изяде? Идва му един филм да хване някоя птичка и да я изяде.
Много неща в нашия живот се преповтарят. В сегашния си живот ние сме повикани да поправим ред погрешки. Има ред погрешки в яденето, в мислите, в чувствата. Когато човек стане набожен, най-първо той иска да намери Господа, да Го види като светлина, като слънце, възвишава се, вдъхновява се, иска Бог да изпълни душата му. Но един ден, ако е мъж, като се моли, току изведнъж се явява между него и Господа една красива жена и иска да я прегърне. Казва си: „Това е от дявола." Светиите са страдали много от това. Ходи той, въздиша. В гората, дето живее светията, не живее жена. Откъде е дошла тая мисъл? От дърветата не е дошла. Тя е дошла от неговото минало. Той казва: „Господи, аз Те обичам." За да му покаже Господ, че не само него обича, му показва тая жена. Той търси Господа, но не Го намира. Той казва: „Господи, аз съм готов да се жертвам за Теб." Но той, като се сприятели с Господа, ще Му каже: „Господи, тая, която обичам, дай ми я да си я имам. Дай ми я, Господи, дай ми я."
Противоречието не е грях. В какво седи сега това противоречие, светията не знае. Той се измъчва. Има ли защо да се измъчва? Защо се измъчва? Кои са причините на измъчването? И в християнството много пъти са давали обяснения, обяснения. Бог е създал нещата, а къде седи противоречието? Ще дам и аз едно малко обяснение. Допуснете, че имаме закон за яденето. Вие ядете растителна храна, но във вас един ден се заражда желание да ядете месна храна. Къде е лошото? Лошото седи в това, че вашият организъм не е свикнал на месна храна и ако почнете да ядете месо, той ще се разстрои. Ако накарате едно животно, което е свикнало на растителна храна, да яде месна храна, неговият организъм, неговият стомах не е свикнал и ще се повреди. Следователно за дадения случай злото седи в това: ако вие, които сте вегетарианци, искате да ядете месна храна, вас ви очаква смърт. Законът е почти същият. Когато някой месоядец искат да го направят вегетарианец, той ще претърпи същото нещо. Не е лесна работа човек да стане вегетарианец. Трябва да има едно преходно положение в храната.
Животът на светията, стремежът му към Бога е един възвишен, идеален живот, а пък тая жена, която се явява, е месната храна. Казвате: „Малко месце е нужно, за да се оправи човек. Много е мъчно така без месо. Трябва да се яде малко тлъстичко." Онзи от вас, който не разбира, може да направи възражение.
Вчера имах един разговор. Една млада мома от света с много добри заложби търси някого да й врачува. Представих й адреса на един врачувалник, но нямаше го врачувалника. Казах й: „Елате утре." Тя казва: „Моля някой да ми гледа на ръката." Един момък беше с нея. Приятел ли й беше, не знам. Казах: „Заповядайте, седнете." Тя каза: „Аз съм малко от стария свят. Майка ми, баща ми са ме възпитали тъй, на мъж да не вярвам. Всички мъже са лоши. Аз не съм от по-новите, от по-освободените моми. Възпитаха ме, че всички мъже са лоши." Казах й: „Малко са прекалили. Ако всички мъже са лоши, баща ви не е ли мъж?" А някой може да каже: „Всички жени са лоши." Тогава може ли да му кажем: „Майка ви не е ли жена?" Това са крайности.
Седи тя и иска да й се гледа. Оня момък, който е с нея, и той иска да му се гледа. Питам: „Защо?" Казва той: „Искам да знам нещо за себе си." Казах [й]: „Като те гледам, не си за калугерица." Тя казва: „Ами че аз искам да стана калугерица." Трябваше да й кажа: „Аз виждам калугера до тебе. Уж калугерка искаш да станеш, а пък калугерът е до тебе." Тя иска да стане калугерица. Човек става калугер, като дружи с калугер. Калугер като дружи с калугерица, калугер не става. И обратно, без калугер ти калугерица не можеш да станеш. Калугери, монаси, това са остарели форми.
Започнахме разговор. Казах й: „Ти не си за калугерица." А на момъка казах: „Ти пък произтичаш от такова семейство. Твоите деди и прадеди много са обичали да се скитат, не са стояли на едно място." Той минава за рационалист и не вярва. Казах му: „Ти си много положителен. Вярваш в това, което може да се докаже. Твоите деди и прадеди много са обичали да ходят. Те са били търговци, по Цариград са ходили и прочее. Ти си наследил същите черти. В тебе има не мекия елемент, а мъжкия. Ти се различаващ от госпожицата. Ако някой те обиди, ти ще си отмъстиш, ще се обидиш. А пък тя е с мек характер. Нейните чувства са по-устойчиви. Тя, като намери приятел, ще устои, а пък ти не си от тия, ти ще го замотаеш някъде." Тя казва: „Вижте го тоя големия грешник. Той не бил голям праведник."
Тя казва след това: „Откъде го знаете това?" Казах й: „Писано е това. Писано е, за онзи, който знае да чете писаното. Това са филми. „Къде е писано това" - пита той. „Тя има една черта на едно място. Мога да ти кажа, но ако ми платиш десет хиляди лева. Нейните чувства са много устойчиви и ако ми платиш за това знание, ще ти го кажа." Той казва: „Ще ти платя." „Дай парите тогава." (Смях.) Той казва: „Отде знаеш, че моите чувства са такива?" „Аз мога да ти го докажа. Туй мога да го докажа за сто лева." Той най-първо беше готов да даде десет хиляди лева, но нямаше достатъчно пари, но и своето не можеше да купи за сто лева, та и двете неща останаха непродадени. Дълго време разговаряхме. Те се заинтересуваха от много неща. Имаше и един брат при нас. Той й гледа на ръката, та донякъде ги заинтересувахме. Тя се обърна и каза за мен: „Колко ми се харесаха очите на тоя човек. Колко хубави очи. Вашите очи, когато се смеете, приличат на очите на баща ми." А на младия тя каза: „Твоите очи не са като неговите." И за другия брат, който беше там, тя каза: „И твоите очи не са като неговите." Казах си: „Хайде беля сега."
Тя познава, понеже интуицията е силно развита у нея. Аз й казах: „Как познаваш?" „Не знам как, но като видя някого, познавам го по очите какво представлява."
Аз искам да ви покажа, че във всеки човек има известни способности. Тая, която иска да й врачуват, и тя знае да врачува, и тя знае към кого може да има повече доверие и към кого по-малко. Тя се обърна към момъка и му каза: „В тебе се менят очите по някой път. Стават страшни, става една промяна. Как става, не знам, но виждам, че става промяна."
Това са сега филми, образи. Това е светлината, която прониква вътре в човешкото съзнание. И ако вие сте с достатъчно силна интуиция, ще можете да познавате някои работи. Ако вие за пример изучавате главата на някой човек, у когото съзнанието за правота е силно развито и той има бележка седем за честността, то ако си турите двете ръце на тоя център на главата му, то във вас ще се появи една хубава бяла светлина. Тая светлина показва съвестта му. И ако си турите ръката на някой човек, у когото съвестта е слабо развита, във вас ще има тъмнота. И ако вие се приближите към някой човек, у когото известна способност е развита и сте в хармония с него, то във вас ще се прояви тая способност, едно известно желание поне да сте в съгласие с този способния. Например във вас ще се появи желание да пеете, ако той е музикален.
Та затова, когато говорим за влияние на външните условия, подразбираме това. Избирайте си другари, които са даровити и имат добри заложби. Човек трябва да избира другарите си. Ако сте слаб във вярата, избирайте хора, които имат силна вяра. Ако имате силна вяра, тогава избирайте хора, които са с по-слаба вяра, за да им вдъхнете такава.
По някой път вие се оплаквате от големите противоречия, които съществуват в живота. Един човек, който е верующ, може да се обезвери, но това обезверяване няма да бъде негово, но на окръжаващата среда. Нали, като четете някой автор с критически ум, и веднага във вас става едно разколебаване. Неговата мисъл е толкова силна, че онова, което тя хвърля в ума ви, ви кара да се двоумите дали вашето е вярно, или неговото. И логически както той излага нещата, на вас ви се струва, че вие сте на крив път. Четете в една книга, че ако вие не сте в православната църква, вие сте изгубен човек. А вие сте евангелист. И трябва ви доста дълго време да четете Евангелието стих по стих, за да се освободите от едно твърдение.
Преминавам към една област, която не е толкова интересна. Тя не е интересна по следните съображения. Няма какво да ви разправям как една високопоставена дама стои пред огледалото, какви пръстени има, какви украшения, как си държи очите. Какво ви ползва това? Вие сте четирийсет-петдесетгодишна. Защо да ви разправям как трябва да се обличате, когато ще отивате на журфикс или на бал. И да отидете на бал, не знаете как да играете полка, кадрил и прочие, като младите.
Но да се върнем на основната мисъл: човек трябва да има една ясна представа за Божия закон, за порядъка, който Бог е създал в света.
Не считайте, че вашето щастие зависи от хората. Вашето щастие си е от самите вас. А пък вашето нещастие зависи от вашето неразбиране на Божиите закони. Щастието ни Бог го е определил, като ни е пратил на земята. Бог е определил с каква храна трябва да се храним, с какви хора трябва да дружим. Всичко е определено за онзи, който разбира законите. А пък който не разбира законите, той ще се стреми да си създаде нова храна, нови приятели и прочее. И тогава ще си създадете нещастие. И често нещастията се дължат на неразбирането на Божиите работи. Че ако вегетарианецът се наяде с месна храна, той ще бъде нещастен. Ако бедният се облече с много богати дрехи, той ще бъде нещастен. Той ще има дългове. Може ли да бъде щастлив, който има стотина полици и плаща дългове? Как ще бъдеш щастлив тогава?
Можете ли да бъдете щастливи, когато искате да имате една красива жена? Ако имате една красива жена, вие ще си създадете цяло нещастие. Един писал на жена ви едно любовно писмо, после друг писал и прочее, ще почнете да се съмнявате и ще изгубите разположението на духа си. След това идат лъжи и прочее.
Но в човека има и посторонни желания. Има някой път желание, което ако се изпълни, си мислите, като че ще добиете нещо кой знае какво. Това са стари желания. Вие сте били двайсет-трийсет години вегетарианци, но и във вас може да се зароди едно желание на далечното минало, да ядете месо. Могат да изпъкнат във вас стари желания. Да ви разправя един малък пример за един мисионер, който живял във Великия океан при човекоядците да ги обръща към християнството. Отива да изповяда една стара жена, осемдесетгодишна, която умирала, била на смъртно легло. Тя казала: „Много ми е тежко, но струва ми се, че ако ми се опече ръчичката на едно малко дете и я изям. ще оздравея. Да си вкуся малко." Няма да оздравее от това, но старата баба си мисли така. Канибализмът, човекоядството на миналото, веднага изпъква като една картина в нейния ум и тя иска да си похапне малко човешко месо.
Имате едно силно желание, което искате да изпълните някой път. Тоя случай може да е, както при тая баба. Та трябва да се пазите от чувства, които са атавистични и които не носят нищо добро за душата. След като ви се изпълни това, което искате, веднага усещате, че нещо сте изгубили.
Истинският път е всички да изучавате порядките на живота. Някои от вас имате известни опитности, вървите правилно, но има някои неща, които не можете да разрешавате. Например кои неща в живота си вие не можете да разрешавате? Вие още не сте разрешили кога човек може да бъде добър и кога може да бъде лош. Някой път човек е добър, някой път е лош. Някой път не сте разположен и тогава ще се случи, ще дойдат да ви питат, ще се нанижат хората да ви питат за неща, които не са ни в клин, ни в ръкав. Че ако отидете при един гадател, той не всякога е разположен. Вие си мислите, че един гадател е всякога разположен да говори. Не. Всякога един пророк минава през три степени. Сутрин е при Бога, на обяд е при ангелите, а пък вечер - при хората. А пък като слезе при хората, порядъкът е като хората, и нищо не може да предскаже, всичко забравя. Като е при ангелите, си спомня петдесет процента, а пък при Бога всичко помни и знае.
Някой път вие сте при Бога. Всеки ден има един кръг, по който се минава. Да не се мисли, че онзи, който е при Бога, всякога ще седи при него. Че ако е така, тогава защо идат висшите духове да се въплътят на земята? Това е една необходимост у тях. И с вас във вашето съзнание, става промяна. Някой път вие мислите, че сте се изменили. Не сте се изменили, но от висотата, на която сте били, вие сте слезли и имате чувствания, които не са толкова високи. Но това е временно. И след това ще се възстановят първоначалните чувствания, които сте имали, стига да потърпите малко. Някой казва: „Много съм обезсърчен." Но онзи, който се е отчаял, той е слязъл в много гъста среда на миналия си живот, вижда ред образи и казва: „Не ми се живее." Но той трябва да разбира закона. Всичко това ще се измени. И зимно време, когато завали сняг един метър и студът е двайсет-трийсет градуса, казвам: „Ще чакаш." Няма да се минат два, три, четири месеца, земята, като се завърти около оста си и около слънцето, всичко ще се измени, снегът ще се стопи. Кога? След два-три месеца.
Сега аз ви навеждам на тия факти, понеже мнозина от вас са изложени на тия вътрешни изкушения. Това показва, че вие сте влезли в друга култура. Колкото човек става по-високо културен, толкова тия пертурбации стават по-силни вътре. Например вземете яйцата, между тях няма различие. Вземете сто кокоши яйца. Малко различие има между тях. Но ако ги измътите и излюпите ще видите, че между пиленцата има голямо различие. Когато нещата се развиват, те загубват своята първоначална форма. Някой път вие искате да имате онова съзнание на тишината, което сте имали. Не сте изгубили това съзнание, но вие прогресирате в пътя си. Вие имате мебелирана стая, всичко ви е удобно, но като излезете на планината, ще имате ли всички тия удобства? Ще се опрашите, ще се уморите и прочее. Де е лошото тогава, че нямате тия мебели? Като се върнете вкъщи от тая планинска разходка, вие ще имате пак същите удобства.
Та вие сте на една екскурзия на земята. Вие сте напуснали хубавото положение, което сте имали като богати и сте дошли на земята при по-оскъдни условия. Затова се чудите какво да правите, фотографирайте като англичаните, събирайте картини, описвайте вашите преживявания, които имате. Дойде някое нещастие, имате лошо съчетание на планетите и казвате: „Аз се запознах с лош приятел." Филмът е такъв. Срещнете един приятел, неразположен е днес. Той ви казва. „Остави ме, не ме закачай." Вие си вървите по работата. Поздравете го и си вървете, не го бутайте. И като отидете при един пророк, пак ще видите дали може да ви каже нещо, или не. Нищо няма да ви каже този ден. Ако рече да ви каже, ще излъже. Нищо няма да ви каже. Не мислете, че е лесно всеки път да каже нещо. Общи работи може да каже: че вие сте честен човек например или нещо за качествата ви. В дадения случай има нещо, което е потребно вам, което ви интересува, и не може да ви го каже. Задавате конкретно въпроса: „Аз имам едно дело. Кажи ми как ще се разреши делото?" Как ще му се предскаже? То е решено, дали ще спечели делото, или не. То се знае от невидимия свят, то е решено. Но как ще го познаете вие? Като речете да предскажете, във вас ще се роди едно колебание, ако сте пророк. Ако речете, че ще спечели делото, и после той дойде и каже: „Аз го изгубих", тогава какво ще му кажете? Питам, ако съм пророк, длъжен ли съм да му кажа дали той ще спечели делото, или няма да го спечели?
Аз се чудя на хората колко са взискателни. Някой казва: „Ще ми кажеш истината. Няма да ме излъжеш." Този човек седи половин час, един час, губи времето на хората, и после казва: „Благодаря" и си заминава. И казва: „Не ми каза това." Пророкът остава така, нищо не си му платил. Та сегашните пророци станаха малко по-умни, поумняха. Старите бяха глупави. Сегашните пророци казват: „Ще платиш." Та вярно или невярно, вземат парите.
Вие искате да ви благослови Господ, искате какво ли не, а вие какво ще допринесете на Господа? Най-първо трябва да допринесете нещо.
Когато се молите, трябва да имате един ум неизопачен, едно сърце неизопачено и една воля неизопачена, тия неща. Трябва да отидете с една готовност да разберете това, което Бог ще ви каже. Но ако умът, сърцето и волята ви са изопачени, тогава вие не можете да разберете онова, което ще ви се каже. Например по някой път вие не можете да разберете защо са страданията в света. Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал. А пък що е радостта? Това са възнагражденията, почивката за работа, която Бог ви е дал. След като работите на нивата на господаря, за хубавата работа, която сте направили, той ще ви възнагради. Но ако не бяхте отишли на нивата да работите, той нямаше да ви даде нищо. Нямаше да ви угощава.
Та казвам, в живота трябва да работите. Вие искате да бъдете щастливи, без да сте направили нищо. Вие искате Господ да прояви Своята добрина, без да проявите труд. Вие искате да прояви Своето величие и добрина, без вие да дадете нещо. Вие искате учителят ви да прояви своето знание, без да учите. Учителят за да прояви знание, ученикът трябва да учи. И ако ученикът не учи, тогава напразно отива трудът на учителя. И какво ще придобиете тогава?
Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание. Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен. Вие ме питате: „Защо животът е такъв?" Това е ваша работа, вие сте живели така. Вие казвате: „На мен ли ми се дадоха тия страдания? Как са другите хора!" Не че го интересуват другите хора, но той чувства, че едно време е бил голям личност, и намира вина в това, че другите хора са богати. Това не го интересува, но той си спомня своето богатство, спомня си, че е бил със завидно положение. Че другите хора са богати сега, той нека се радва на това. Та не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили в дадения случай. И добър човек е онзи, който познава своите минали съществувания и се мъчи - не се мъчи, но се труди, да извади една поука за себе си от доброто и злото, които той е минал.
Защото всичко, което сега прекарвате, вие сте го минали в миналите си животи. Ползвайте се от това, което сте преживели, ползвайте се от условията на този живот. Ползвайте се от филмите и на хората. Някой човек е неразположен - филмът му е такъв. Виждате, че някой човек е радостен - филмът му е такъв. Някой човек е учен - филмът му е такъв. Някой човек е скръбен - филмът му е такъв. Следователно едно дете, което сега е невежа, като се развие неговият филм в бъдеще, ще стане учен човек. Има всички заложби.
На заложбите, които са вложени във вас, разчитайте повече, отколкото на това, което не е вложено във вас. И после, не се спъвайте от някои ваши настроения. Някой път казвате: „Никой не ме обича." Оставете се от тая голяма лъжа. Вие сте обичани, само че едни съзнавате обичта, а пък други не я съзнавате. Някой път вие съзнавате, че сте бедни. Не, не се лъжете. Някой път вие мислите, че сте унижени. Ни най-малко не сте унижени. Има светли духове от небето, ангели, които са ви посетили и са ви оставили една добра мисъл, дали са ви наставления. И после казвате: „Замина си този ангел." Значи този ангел за да ви посети, той е обърнал внимание на вас. И вие имате една хубава мисъл. Хрумне ви мисъл, да ви дойде един цар на гости. Един цар не може да посети всички свои поданици. Английският крал има толкова милиони поданици, може ли да посети всичките? Не може. Бог всеки ден ви посещава. Чрез лъчите на слънцето, чрез звездите Той ви посещава, чрез растителното царство ви посещава, чрез въздуха ви посещава, чрез водата, чрез храната ви посещава, чрез всичко ви посещава.
Радвайте се на това посещение, което в дадения случай сега се дава. Кое посещение искате вие? Невъзможно е слънцето да дойде при вас. Как ще го приемете? Но възприемайте неговата светлина. Вие като възприемете Божествената мисъл, то е достатъчно. И като възприемете малката Божия любов, не търсете голямата любов. Вие търсите голямата любов. Тя още не е за вас. Вие сте деца, възприемете малката Божия любов. Бъдете доволни на малкото, а пък голямата ви очаква в бъдеще, когато станете напреднали същества с развито съзнание.
Вие искате да бъдете много свети хора. Какво нещо е светостта? Светостта е едно тънко различие между всички степени на развитие на човешкото съзнание. Вие не се самозабравяйте. Светия човек никой не може да го излъже. И не може той да се изкушава. Всеки човек може да се изкушава, който не разбира. Че какво ще ме изкушавате, ако аз имам цялата земя на разположение? Какво ще ме изкушава кесията на един богат човек? Какво ще ме изкушава едно малко шише с вода, когато аз имам цял един извор? Човек може да се изкушава от недоимък. Изкушението всякога произтича от един вътрешен недоимък. Щом си сиромах във вярата, ще дойде изкушението. Щом си богат във вярата, в любовта, не може да дойде изкушението. Малката любов в света ражда противоречията. Някои казват, че от голяма любов идва до ревността. Не, ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека. Искаш да обсебиш някоя душа, искаш да я имаш, ревнуваш я. Мъжът ревнува жена си, майката ревнува детето. Душата никой не може да я вземе, а пък тялото ще го задигнат. Ако не го задигне соколът, то смъртта ще задигне тялото и на праведния, и на грешния.
Сега да остане в нас светлата мисъл. С онова, през което сега минавате, с всички ваши изпитания, вие минавате един филм на миналите ваши съществувания. Използвайте това. Всички противоречия, които сега минават, това е вашият живот, вашият филм. Някой път се усещате невежа - това е вашият филм. Някой път се усещате като грешник - това е вашият филм. Някой път се усещате безсилен - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са лоши - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са добри - това е вашият филм.
Но тоя филм не е направен, за да ви спъне. Той е направен, за да добиете поощрение. Този филм не е направен да ви даде изкушение, а да ви даде поощрение.
Чакайте края. В началото филмът може да е лош, но към средата и към края ще има много хубави картини. Някой казва: „Тая работа няма да върви." Чакайте малко, филмът е такъв. Не върви, но след двайсет минути ще дойдат много хубави картини. Като гледам, че някой човек се е обезсърчил, казвам: „Този човек не е търпелив". Ако беше потърпял, ще види, че след десет-петнайсет минути по-хубави картини ще дойдат. А пък той не търпи, и казва: „Тия работи са много лоши. Тоя филм не ми е приятен." Не.
Един филм е филм, когато той има всички хубави страни вътре. Но в него съществуват и големи противоречия и контрасти.
„Отче наш"
6.10 часа
Тридесет и осма лекция на Общия окултен клас
3 юли 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев